четвъртък, 9 октомври 2014 г.

Петър Канев - За новата наука

Какво (НЕ) знаем за ГМО ?: от Радосвета Кръстанова и Петър Канев



Генно-модифициращата технология първоначално е разработена отфармацевтичната наука с цел лечение на наследствени болести. По изкуствен начин се видоизменят клетките на бъдещия организъм като чрез вируси в тяхното ДНК се „присаждат“ гени от друг вид организъм. Възможностите на тази революционна технология обаче скоро привличат интереса на гигантите в химическата индустрия като Монсанто, Арева и Дюпон, които патентоват създадените от тях генно-изменени растения, животни и микроорганизми и индустриализират разпространението и прозвидството им.
Резулатите са изумителни и дори стряскащи : сред опитите за модификации фигурират рапица с ген на отровна бактерия (за да се обединяват в един организъм рапицитата и антибиотика, с който я пръскат и самата рапица да стане пестицид) коза с ген на паяк (новите свойства на белтъка го правят подходящ за изработване на броенжилетки), домат с ген на арктическа риба (за да издържа на свръх ниски температури), крава с ген на човек (за производство на човешки инсулин за лечение на диабет). Надеждите, които корпорациите влагат вразработването на ГМ технологии обаче не се оправдават. Продуктивността, в началото по-висока от тази на традиционните култури, скоро стремително пада,хранителните качества на модифицираните култури са далеч под очакванията, вкусът на ГМ храните е неприятен, а често и непоносим, голяма част от скъпоструващите генни експеритменти завършват с провал. Рекомбинацията на гените на техните„потомци“ не може да бъде предвидена, нито да бъдат проследени възможните връзки, въздействия и реакции в дългосрочен план както в рамките на дадена култура или организъм, така и в комбинацията между тях.


Индустриализираното и патентовано „производство на живот (на живи организми с непредвидими свойства)“ неизбежно повдига въпроси от етически характер :дали и доколко е позволено на човека да се намесва в процеси, за които знае твърде малко и чиито комплексни последствия е трудно да предвиди? Дали новата технология ще се използва за „доброто на човечеството“ или ще доведе до икономически и културен (?) геноцид, направляван от няколко световни монопола? Къде във всичко това стоят принципът на предпазливостта, отговорността за качеството на живот, който оставяме за бъдещите поколения?
Ако ГМ технологиите сами по себе си са смущаващи и повдигат множество етически въпроси, то още по-остри са проблемите, които възникват от начина, по който гм технологиите се употребяват за индустриална печалба на глобалните корпорации. Социалните последствия от тях могат да бъдат икономическо заробване на селскостопанските производители, риск от изчезване на незивисимото земеделие,замърсяване на традиционните за България култури, които стават неконкуретнноспособни на пазара на биоземеделски продукт; заразената с ГМО земеделска продукция фактически става собственост на монополиста, който държи патента върху организма!! Край на българското биологично земеделие, край на „българския домат“. Почвите се изтощават от индустриалното отглеждане на ГМО, цели екосистеми изчезват или се видоизменят. В дългосрочен план рухването на екосистемите и ерозията на почвите водят до намаляване на хранителните запаси, а патентоването на новите ГМ семена води до това, че основни хранителни ресурси на планетата (като жито, ориз, картофи, царевица), както и техните прозводители, могат да станат частна собственост на два или три световни монопола.
Българското общество е изразило активна позиция, че желаене само отделни области, а цялата страна да остане територия, свободна от ГМО. Първа стъпка в израз на този обществен интерес бе наскоро приетиярестриктивен Закон за ГМО, който строго регламентира взаимоотношенията между прозводителите на ГМО, държавата и интереса на гражданите.Дебатът, който съпровождаше приемането на законодателните текстове, допринесе до голяма степен за информирането на обществеността. Значителна част от текстовете в закона бяха инициирани, прокарани и отстоявани от организирани представители на гражданското общество (Инициативен комитет на майките и родителите, коалиция За да остане природа в България, гилдията на готвачите, асоциация на производителите на биопродукти, асоциацията на зърнопроизводителите, научна асоциация на пчеларите и др. ).Въпреки рестриктивния му вид и въпреки обществения натиск, законът не забранява отглеждането и търговията с ГМО на територията на БГ, а само ги регламентира според европейското законодателство. България стои далеч зад страни като Франция, Австрия,Белгия, Унгария,които са се възползвали от предпазната клауза, за да не допуснат гмо да измести и унищожи традиционните им земеделски култури.
Въпросът, който стои днес е накъде оттук нататък? Дали законът в настоящият му вид е достатъчна гаранция, че нелегалните опити за отглеждане и комерсиализиране на ГМО за в бъдеще са невъзможни? Необходим ли е още по-рестриктивен закон, който от една страна да гарантира икономическия интерес на България в дългосрочен план като ключов производител на биологично чисти храни и от друга -да представлява ясно изразенато обществена позиция на значителна част от българските граждани? При положение,че генното замърсяване не се подчинява на политически и географски граници, необходимостта да се търси политическо решение июридическа регламентация на общоевпорейско ниво става все по-належащо. Нашата страна може да играе важна роля при определянето на политиките спрямо ГМО в Европейския съюз, особено ако определи биологичното земеделие като един от основните си икономически и политически приоритети. Това изисква определено ниво на политическа куртура и наличие на политическа воля, които за момента липсват.
Тези въпросище представляват отправна точка на дебата за ГМО, който ще се състои на 31 март от 16.30 ч. в Нов български университет. Събитието се организира от СГС Щастливеца в партньорство с депратаменти по Политически науки, Право, Икономика и бизнес администрация и клуб за юридическо развитие „Юстиция“. Позицията си по тези въпроси ще изложат участници в обществения дебат за ГМО и автори на част от измененията и допълненията към наскоро приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за ГМО – Асен Ненов, специалист по биотехнологии и експерт към комисията за защита на потребителите, адвокат Свилен Овчаров от групата „Зелени адвокати“ към коалиция „За да остане природа в България“ и доктор Петър Канев от Института за философски изследвания при БАН, Златина Станкова, член на Инициативен комитет на родителите и на електрониня форум BG mama и др.
Текстът подгодвиха:
ас. Радосвета Кръстанова, докторант в Бургундския университет във Франция и преподавател по екологични политики в НБУ, председател на Софийски гражданско сдружение „Щастливеца“.
д-р Петър Канев, н. с. в Институт за философски изследвания при БАН, преподавател по устойчиво развитие в специалност културология на СУ „Св. Климент Охридски“, член на СГС-Щастливеца и координатор на кампания Място за бъдеще.
ВИЖТЕ ОЩЕ :

ПУБЛИЧНА ДИСКУСИЯ

ДЕБАТИ НА 21 ВЕК: КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО
ТЕХНОЛОГИЯТА, ЕТИКАТА, ПОЛИТИКАТА, ЗАКОНЪТ
В рамките на Образователна мрежа Място за бъдеще

Петър Канев - Застрашеното културно-историческо наследство на Западна Стара планина

Видеото съдържа:

Чипровци

Ландшафта

Първият европеец – през Босфора

Първата европейска писменост – културата Градешница, Магурата

Първата европейска цивилизация – градове, градски сгради, обществена йерархия и касти, металообработка, земеделие и канализация, паричен обмен, свещена геометрия, писменост, тъкачество (станове, килимарство) – близост до най-първите цивилизации – през Босфора – културата Градешница (по времето на Шумер) – съпоставки с другите цивилизации

Първата религия, която съществува и до днес – Оброчища

Трибали – келти

Първа Юстиниана – Илирия

Видинския регион в Средновековието

Павликяните и зороастризма

Първа францисканска мисия (при Иван Асен ІІ)

Религиозно-културен микс

Видинското царство и петия кръстоносен поход, а и Константин и Фружин – жената на Баязид – българка, а Чипровци – хас на султанката, видинските боляри се установяват в Чипровци – до 1688 са признати и от султана и от европейските владетели и от папата

Чипровци – боляри, князи, барони - Най-богатият златарски регион с най-изкусните златари



По големина град Чипровци със своето население от 2274 души спада към малките градове в Република България с население до 10000 души. Селата, в състава на общината попадат в следните групи: 5 малки села с население от 200 души до 1000 души и 4 много малки села с население от 50 души до 200 души. Селищната мрежа в общината може да определим като добре балансирана с равномерно разположени върху територията населени места и добре обвързани с града (центъра на общината). Населените места и урбанизационните територии в община Чипровци заемат площ от 16361 декара. Населението на община Чипровци по постоянен адрес наброява 4419 души към 15.09.2008 година, а само в град Чипровци живеят 2274 души. От селата в общината, най-голямо е населението в с. Превала – 530 човека, най-малко в с. Равна - 58. В с. Железна живеят 390 души, в с. Мартиново - 379, в с. Горна Лука – 205, в с. Белимел - 266, в с. Горна Ковачица - 129, в с. Митровци - 107, а в с. Челюстница – 81жители


Потенциал за културен, културно-исторически и еко-туризъм и състояние към момента

Чипровци и общината и селата – състояние към момента

Уникалност на региона – природно, културно

Петият по биоразнообразие регион в Европа

Първият хомо еректус в Европа

Първата градска и земеделска цивилизация от арийски тип в Европа

Най-старите религозни практики според Елиаде - оброчищата

Траки и келти през елинистичната и римската епоха

Павликяните и францисканците

Петият кръстоносен поход и възстанието на Константин и Фружин

Католическата българска държава в Чипровци. Колежът в Лорето. Колежът в Чипровци. Чипровци и големите папи на ренесанса. Епосът за чипровчани. Чипровци и европейската дипломация. Чипровската държава – място на действие в Шекспир? Българската аристокрация

Наследството: Чипровска държава в Австрия, Банат

Кърджалийската държава и начало на българското възраждане – Софроний

Възрожденско и следвъзрожденско Чипровци – църкви, икони, Филип Тотьо, Иван Вазов

Чипровска златарска школа

Чипровска иконопис

Чипровска книжовна школа

Чипровска килимарска школа

Фолклор, краеведи и читалища - турлаци

Живото минало

Съдбата на Чипровци – при режимът на БКП и в периода на прехода до момента - училището

Проблеми, които пречат на развитието

Може ли нещо да се направи нещо или какво може да се направи


Литература


Вечева, Екатерина, Българската католическа интелигенция и идеята за самостоятелна църква и държава през ХVІ век В: ДЪРЖАВА И ЦЪРКВА ЦЪРКВА И ДЪРЖАВА В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, Сборник, съст. Бакалов, Георги, Ганев, Гиньо, Тодев, Илия, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2006

Петър Канев изпълнява своя поезия - песента "Филтър"

Радосвета Кръстанова и Петър Канев: Еко рок фест Спасете Русе – 21 години по-късно



Откриване на дискусията “Природота чука на моята врата – в памет на Димитър Воев” на Сдружение Щастливеца, Фондация Димитър Воев – Нова генерация, в Червената къща 20 декември 2012
* * *
ВИЖТЕ ЦЯЛОТО СЪБИТИЕ ТУК:
ThumbnailСъбитието беше открито от Радосвета Кръстанова, председател на гражданско сдружение “Щастливеца”, преподавател по екологична политика и нови социални движения в НБУ и изследовател на зелените движения към Бургундския университет в гр. Дижон, Франция.
*
ThumbnailГалина Лачева от стария Фен клуб на Нова генерация беше водещ на дискусията “Между Дунав мост 1991 г. и Орлов мост 2012 г.” В 19,30 ч. мостът между двете блокади на Дунав мост и на Орлов мост очертаха  Любомир Костадинов(Гражданска група ЗаВитоша), с участието на Георги Стефанов (WWF България и СГС-Щастливеца) и Борислав Сандов (ПП Зелените), които в диалог с Галина Лачева, с Пенчо Попов-Чугра и с други представители на “старата нова генерация” и на новата гражданска вълна от “орловци” обсъдиха това, заради което бяхме на Орлов мост и защо може да се наложи отново да бъдем там.
Завършихме с разговор по скайп с Радомир – с Ивайло Демидов (Проект Димитър Воев), участвал в еко-рок феста от 1991 г. с тогавашната си група “Мефисто“.
поредица събития на сдружение Щастливеца и Образователна мрежа Място за бъдеще
с партньри ЦКД Червената къща и Фондация “Димитър Воев – Нова генерация”
от декември 2012 г.
посветени на Димитър Воев (1965-1992)

* * *
ПО ТАЗИ ТЕМА ВИЖТЕ ОЩЕ:

Petar Kanev and Serge Dufoulon - What Happens with the New Paradigm?

Радосвета Кръстанова и Петър Канев - Сдружение Щастливеца: Място за бъдеще – въплътената теория



Изненадващо в края на 2005 година се случи нещо напълно неочаквано. В началото на септември у нас дойде на гости Жоро Кръстанов, братът на съпругата ми Ради. Беше много развълнуван. Идваше от граждански протест. В родното им село Мрамор, Софийско тайно изградили незаконна площадка за балиране и съхранение на столичните отпадъци. Вълнението и ентусиазмът на Жоро ни заразиха и ние решихме да се включим и да помогнем с каквото можем. Първа се включи Ради. За около седмица почти не се прибираше вкъщи, а когато се прибереше беше като възродена в някакъв нов живот, подмладена, ентусиазирана, пълна с живот и с блеснал светъл поглед. След около седмица тя ме заведе да ме запознае с гражданските групи от Требич, Мировяне и Мрамор, които оспорваха незаконната площадка и безумната практика на балиране на битови, т.е. неразделени, включително органични, строителни и опасни, отпадъци направо върху голия чернозем буквално в разкопаните плодородни ниви на Софийското поле. Водачите на гражданските протести се оказа невероятни хора – изключително компетентни, смели, достойни и забележителни личности, каквито не бях предполагал, че все още съществуват в наше време. Към тях се беше присламчила и някаква измет от бивши профсъюзи, съмнителни НПО-та и опозиционни партии, но гражданите някакси успяваха любезно да ги игнорират.
Почувствах се сякаш съм попаднал в съвсем друг свят, за съществуването на който не бях подозирал. Никога не бях предполагал, че в България може да съществува гражданско общество, при това толкова достойно, толкова истинско и неподправено, толкова компетентно, толкова инициативно и всеотдайно, толкова жертвоготовно и толкова силно и въздействащо. Гражданското общество от село ни засмука неусетно за часове и ни изстреля като с ракета в истинското общество, от което дълго време се криехме, заравяйки си главите в земята като щрауси – буквално за дни се оказвахме от блокажа на околовръстното шосе пред микрофоните на протеста и на смешни журналисти, на подиума на митинг пред катедралата Александър Невски, на пресконференция в БТА, на среща в общинския съвет и с кмета, на среща с министъра, на среща с европейския комисар по околна среда, в Хелзинкския комитет, из целия екологичен НПО-сектор, на презентация на чуждестранни инвестиционни проекти за инсинератор, на срещи с чуждестранни бизнесмени, предлагащи различни системи за завод за Софийските отпадъци… За месец ни приеха като постоянно гражданско участие в общинските комисии. Не знам с какво да сравня това невероятно и неописуемо преживяване на първото попадане в скрития и невидим свят на гражданското общество в България – почувствах се като Нео от филма „Матрицата“ – всичко, което си мислех, че знам до сега за действителността се оказа виртуален фалш, холограма призрачна картина, а под повърхността на привидното попадах в нов свят на истинския живот и на истинското общество и на истински живи човеци, едновременно смели, достойни и скромни, които приличаха повече на Вилхелм Тел и на Роб Рой, отколкото на щраусоподобните затвориочички, в каквито се бяхме превърнали с повечето ни приятели и познати по това време. Едва ли някой ще разбере и ще повярва на тези ми писания, ако никога не е преживявал нещо подобно.
Блокадите на околовръстното край квартал Требич продължаваха всяка неделя. Ние вече изнемогвахме финансово да покриваме всичките си разходи по гражданското ни участие. Търсехме нещо, с което ние да бъдем полезни като отделна софиянска, а не „слеска“ гражданска група – искахме да привлечем в борбата с балирането софиянците. Опитахме се да привлечем и запалим приятели и познати и да споделим с тях невероятните си преживявания и приключения в гражданското общество, но повечето от тях се разбягаха от нас като от опасно луди. Едвам събрахме 3-4 познати и приятели, които да ни подкрепят в инициативността ни. Една вечер решихме да създадем собствено сдружение, каквото и да ни струва това. Люси, наша близка приятелка и съратник, предложи да кандидатстваме за финансиране по малките грандове за граждански групи на Отворено общество. Някак си, и аз не знам как, спечелихме гранта от пет хиляди лева, с помощта на който инициирахме заснемането на телевизионен филм за проблема с балирането. На обучението на Отворено общество в Бургас имахме щастието да се запознаем с представителите на т.нар. „екофамилия“, част от хората, с които по-късно, заедно с гражданските групи за защита на Иракли, на Странджа и на Рила, създадохме коалицията „За да остане природа в България“ в днешния й вид.
През пролетта на 2006 чухме за проблема с намерението на община Несебър да застрои дивия плаж Иракли по злополучния модел на Слънчев бряг. Тъй като в нашето сдружение „Щастливеца“ бяхме запалени „ираклийци“ и много обичахме това място веднага ни хрумна, че този казус може да събуди много повече гражданска енергия, отколкото зловонния и неприятен проблем с отпадъците и чудеса можем да направим по случая. Потърсихме съдействието на екологичните организации и Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа Балкани ни разкри, че вече съществува такава гражданска група за защита на Иракли и ни свърза с Надя Максимова. Групата за Иракли постави началото на невероятното зелено гражданско общество в България. Никак не ми е необходима друга „полза“ за цялата ми гражданска активност от простия факт, че съм имал безценната възможност да участвам в „зеленото гражданско общество“ в процеса на цялото му зараждане и развитие и в невероятните му победи и постижения и „стига ми тази награда“, че видях какво стана на Орлов мост през юни 2012 година, когато младите българи успяха (за пореден път) да защитят заедно своите гори и планини.
Гражданската компетентност и опитът, който придобих в зеленото гражданско общество ме вдъхновиха да се справя с проблемите по защитаването на моя докторат за християнството и глобализацията в БАН. Последните редакции на доктората ми ме запознаха с философията на холизма и синергетиката, на термодинамиката и квантовата логика, на теорията за еволюцията на системите и екологизма, както и с критиката на съвременния спекулативен капитал от различни антиглобалисти и алтерглобалисти, с „религиозните възраждания“ и със съвременните социални теории и практики, свързани с екологизма, със Световния социален форум и с алтерглобализма. Макар и трудно, успешно защитих докторантурата си през февруари 2008 г. През май 2008 г. със съдействието на научния секретар на Института за философски изследвания при БАН Веселин Петров заминах в Полша на международна конференция, посветена на междурелигиозния диалог, която също много ме обогати и ми позволи да публикувам резултати от досегашните ми изследвания в издание на Кеймбридж. А през септември 2008 г. стартира проекта „Място за бъдеще“ на сдружението ни „Щастливеца“, най-значителния ни личен принос в зеленото движение в България.
Идеята за проекта „Място за бъдеще“ се зароди още през пролетта на 2007 г., около разгара на кампанията за признаване от правителството на пълния обхват на европейската мрежа от защитени територии НАТУРА 2000 за България и празниците за международния ден на Земята, организирани от природозащитните граждански групи и коалицията „За да остане природа в България“. По това време вече работех като координатор на международни проекти към Института за философски изследвания при БАН и през всяка обедна почивка излизах да се присъединя или към артистичните акции в подкрепа на НАТУРА 2000 пред Министерски съвет или на ежеседмичните срещи на гражданската кампания „Да спасим Иракли“ с министрите и заместник министрите в Министерството на околната среда и водите, и същевременно пишех новите редакции по доктората си. Съпругата ми Ради пък записа международна докатарантура към Депаратмент Политически науки на НБУ и Бургундския университет в Дижон, Франция на тема гражданското участие в природозащитното движение и в България, като същевременно записа и магистирска програма по международна политика в НБУ и продължавеше и преподавателската си дейност по специализиран френски език там. Бяхме много ангажирани и с отглеждането на двете си дъщери Димитра и Яна Мария. Ентусиазмът ни по това време беше голям и енергията, която влагахме във всичко, с което се занимавахме беше значителна. Същевременно започнахме да усещаме, че изнемогваме в разностранните си ангажименти, изпускаме им конците и не сме достатъчно полезни в инициативите, които сме поели. Имахме нужда да обединим разнородните си дейности в едно, при това в нещо смислено и пионерско, което само ние и никой друг не би могъл да направи. Така започнахме да провеждаме природозащитните си инициативи в академична и университетска среда. Най-значимото ни събитие беше семинарът за НАТУРА 2000 в НБУ, който организирахме заедно с Жоро Стефанов и Калин Ненов, активисти от природозащитната общност и същевременно студенти в НБУ и на който присъстваха Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, Надя Максимова и Янина Танева от „Да спасим Иракли“, председателят на настоятелството на НБУ проф. Богдан Богданов и много студенти от различни специалности. Събитието беше толкова добро и предизвика такъв жив интерес, че започнахаме да мислим да разширим този тип дейност в университетска среда в нещо още по-смислено и да свържем гражданското общество, екологичните инициативи и природозащитата с университетското преподаване, включително със специфични специализирани курсове и със студентски практики, които все повече започваха да ми липсват след приключването на проекта ми за свещенниците към Мюнхенския университет. Първоначалната идея беше да направим студентски практики за устойчиво развитие на Иракли, тъй като много от тогавашните ни членове на сдружението бяха фенове на това място, а и искахме да подпомогнем по този специфичен начин кампанията „Да спасим Иракли“. Консултирахме се с различни членове на природозащитната общност и същевременно ги канихме да участват в един такъв бъдещ проект. Андрей Ковачев ни даде идеята да развием студентски практики в район, който има потенциала да се развива устойчиво по смислен начин, но все още не е разработен и опорочен от „инвеститори“. Жоро Стефанов предложи това да е неговата родна община Чипровци и изобщо Северозападна Стара планина. Постепенно екипът ни започна да нараства и към първоначалната ни университетска група от кампанията за НАТУРА 2000 се присъединиха и Боби Сандов, тогава инициатор на клуба за екология и устойчиво развитие към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, арх. Мартин Микуш, с когото се сближихме по време на едно интервю за в-к „24 часа“, посветено на блокажа на Орлов мост в защита на Странджа, както и Юлиана Наскова, приятелка на Жоро Стефанов, която по това време беше студент по културология и работеше в Центъра за култура и дебат Червената къща. По-късно Боби Сандов пожела да напусне екипа ни, тъй като се включи в строителството на новата автнетична зелена партия „Зелените“ и ни предложи да бъде заместен от друг активист на клуба по екология и устойчиво развитие в Софийския университет студентът по културология Гергана Костуркова. Люси от нашето сдружение пък ни донесе една статия, в която пишеше, че моята бивша научна ръководителка на дипломната ми работа в културологията Райна Гаврилова става шеф на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, който трябваше да изземе функциите на Институт Отворено общество за България. Свързахме се с Райна Гаврилова и тя на думи много приветства нашата инициатива и ни поущри да напишем голям проект към Тръста. Решихме този проект да включва няколко университета, но успяхме да уговорим участието само на два от тях – на НБУ, където се срещнахме с проф. Богданов и получихме насърчителни думи за инициативата ни, както и с Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където получихме подкрепата на доц. Александър Димчев и на доц. Александър Кьосев и особено на проф. Владимир Градев, тогавашният ръководетел на специалност културология. Поискахме писма за подкрепа и от големите екологични организации в България – първото писмо за подкрепа, което получихме беше от Любомир Попйорданов от Българската асоциация за алтернативен туризъм. Успяхме да договорим и официалната подкрепа на четири депаратамента от НБУ, като особено значимо съдействие получихме от доц. Събина Ракарова и от доц. Михаил Михайлов от Депаратмент Икономика и бизнес администрация и от арх. Гергана Стефанова и от доц. Чернаева от Депаратамент Дизаин и архитектура. Студентите от специалност Кино заснеха филм за бъдещия ни проект. Получихме опдкрепата и на община Чипровци. По време на теренната ми работа в Източните Родопи през лятото на 2008 г. получих телефонно обаждане от асистента по Нова и най-нова история на българската култура в културологията на Софийския универсистет Галина Гончарова, която ми съобщи радостната вест, че курсът ми „Култура на бъдещето. Проекти и практики на устойчиво развитие“ към културологията е бил удобрен и на катедрен и на академичен съвет в Софийския университет. Това стана в момента, в който се опитвахме да вземем интервю с представители на религиозната общност на казълбашите в едно казълбашко село. Причаквахме ги пред къща, нещо като импровизиран мечит, където се бяха събрали всички видни мъже от селото. В един момент те започнаха да излизат един след друг от къщата, петлите в селото изведнъж започнаха да кукуригат и точно в този момент ми позвъни Галя с новината, че курсът ми стартира. След всичката тази подготовка всеки може да разбере реакцията ни, когато научихме, че без никакви обяснения и без никаква аргументация проектът ни е отрязан и не е одобрен от Тръста за гражданско общество за Централна и Източна Европа. По настояване на Калин Ненов изискахме от Райна Гаврилова среща, на която тя поне да аргументира този отказ. На срещата дойдаха представители на всичките ни партньори, студенти и представители на екологичните организации и придозащитните граждански инициативи, така че в огромния офис на Тръста не се намери място и столове за всички и част от студентите стояха прави или насядаха върху раниците си на пода. По силата на провидението или на съвпадението точно в този момент Райна беше под голямо напрежение, заради стартирала публична и медийна кампания срещу нея. След опитите да откаже финасирането тя все пак се съгласи да преработим проекта си във вариант само за една година и да не ни се отпускат пари за офис. За съжаление пречки да реализираме проекта си и недоразумения срещнахме и в самите природазащитни и екологични среди. В крайна сметка заедно като екип преодоляхме направо по чудо всички пречки и спънки и проектът „Място за бъдеще“ стартира през есента на 2008 г.
Пионерската работа по проекта „Място за бъдеще“ се оказа изключително, тежка, мъчителна, натоварваща, изнервяща и свръх-ангажираща. Сблъскахме се и със силно противодействие срещу инициативата ни от различни страни. Първите ни публични събития през октомври 2008 г. изтощиха и изнервиха екипа ни до крайности. Успяхме да постигнем много, но с цената на обиди, рани, разочарования и пълно изтощение. Най-успешната ни дейност се оказаха пътуващите семинари и университетските практики в Чипровци и в Западна Стара планина, които се превърнаха в нещо като легендарно събитие за студентите и поставиха началото на следващи добри инициативи. През септември 2009 г. с промоцията на книгата ни „Място за бъдеще“ – сборник с разнородни текстове и материали от проекта приключихме изключително успешно инициативата си, както се казва – с фанфари. От Тръста за гражданско общество за Централна и източна Европа, въпреки обещанията на думи, отказаха да финансират продължението на проекта ни. Този път нямах настроение да се боря отново за инициативата ни, бях твърде изтощен от свръх-активност и от неразбирателства и неразбиране, а пък и едно чудо два пъти не става, иначе не би било чудо. Не исках да остана да се въртя на едно място с еднотипна дейност, искаше ми се надграждане на нови нива и да се заема с нов тип инициативи в развитието си. От проекта „Място за бъдеще“ бях научил много – какато от практиката, опита и неподозираните неща, които бях видял да стават в България с очите си, така и от членовете на екипа, запалени по новите знания, новия начин на мислене, ценностна система и практики на екологизма и новата „зелена“ парадигма – много нови неща научих от Калин Ненов, от Жоро Стефанов, от арх. Галя Славова и особено от съпругата ми Радосвета Кръстанова и от арх. Мартин Микуш – що се отнася до еколигичната философия като академична дисциплина. Желаех да обединя целия си научен, преподавателски и житейски опит в единен текст, в единна теория, в единна концепция. Така се роди и идеята за настоящата книга.
През 2010 г. започна процес на бавен отлив, определено бяхме минали пика на възможностите си, а и т.нр. (поредна) „криза“ наближаваше. Реализирахме два малки проекта за студентски практики към Дирекцията на Природен парк Витоша (благодарение на Тома Белев), към НБУ и към СУ „Св. Климент Охридски“. Разширихме и укрепихме сдружението си „Щастливеца“ с обновен екип и с нови членове и се срещнахме няколко пъти кмета Фандъкова с цел да реализираме студентски инициативи на локална почва, но фонд Култура към Столична община два поредни пъти отхвърли проектите ни. Продължавахме да съществуваме на основата на членски внос и на малки дарения. През 2011 г. прекъснах преподаването си в културологията

Петър Канев – Място за бъдеще? или Заедно срещу помията (Есе)


Mясто без бъдеще?
Не знам как да нарека това, което става с всичко живо – души, хора, животни, природа – у нас напоследък, особено ярко пък по Черноморието. Чалга, кич, простотия, мутри, престъпност, корупция – всичко това вече са слаби думи, изтъркани и необхващащи цялостното лице на гадостта, в която потъваме. Мисля, че най-точната метафора е помия.
Помията залива постепенно всичко и всички – думи, хора, медии, градове, морета и планини. Какво можем да направим заедно срещу помията? Най-малкото, което можем да направим, е да кажем открито и ясно, че не я искаме! И това няма да е малко, ако го направим по всички възможни начини, с всякакви средства – кой с каквото и когато може, но най-вече непрекъснато и постоянно, наистина всички. Като начало ПРАВЯ едно малко нещо срещу помията – нещо съкровено. ТО е и посвещение – на всички, които направиха нещо въпреки безнадеждността, въпреки отчаянието, въпреки мизерията и умората, въпреки личните си ангажименти и проблеми, и въпреки помията.
Този текст написах в разгара на кампанията „Да спасим Иракли“ през лятото на 2006 година. От тогава, колкото повече правя по едно малко нещо срещу помията всеки ден, толкова повече песимизмът и отчаянието ми избледняват. Така става, когато човек прави нещо малко всеки ден и в малките неща се създава общност от хора, общ дух, общо настроение, общо движение към едно друго място –
МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ
Не блян, не проект, не утопия. Истинско конкретно място, в което се случват може би множество малки революции… Те започват вътре в теб, в главата, в тялото и в съзнанието ти – излизат навън като пример, защото не си сам, и се прехвърлят от човек на човека като верижна реакция, като енергията през невроните.
Когато стечението на обстоятелствата ме хвърли в един конкретен проблем преди четири години, в мен блеснаха няколко поредни светкавици:
– Не е възможно такъв кошмар да се случва!
– Не е възможно да има такива всеотдайни достойни хора в нашето време! Защо никога не съм чувал за тях?
– Не е възможно тези хора да са толкова много! Никога не съм предполагал, че съществуват, а са били винаги около нас. Няма ги в медиите, никой не знае за тях, кой би могъл да предположи, че съществува гражданско движение у нас!
– Как ще се погледна отсега в огледалото, ако не подкрепям тези хора поне с нещо малко?
– Не сме сами!
– Боже, какво можело да се случи! Има някаква магия, някакво добро вълшебство, чудото е с нас!
– Това движение е като живота, когато си влязъл в него, връщането назад е самоубийство…
Така с течение на няколко години покълна и израсна мястото за бъдеще. То има нужда от още много грижи, а плодовете му може би няма да видим приживе. Грижата за него – това е дарът, който получаваме. А мястото за бъдеще ни е нужно, защото може да се случи и на място без бъдеще. И ако у нас солидарността, активната гражданска позиция, социалната връзка между хората са все още забравен спомен от далечното минало, то това може да се промени, като започнем от начало, като пионери, днес, не утре, тук, а не някъде другаде. Многото малки примери, устойчиви и постоянни, всеки ден създават истинските общности от хора, общество, култура, политика, развитие. Има ли смисъл от тях? Само от тях има смисъл. Смисълът на мантрата устойчиво развитие.
Всичко започна от емоциите и в техния шок постепенно се разстлаха нови хоризонти – нуждата от повече разум, от повече съзнание, от повече светлина. А мястото, където това може да се случи, е мястото, където се учат и формират хора. Място, където покълнва бъдещето, е образованието. Какво ще е това бъдеще, зависи от всеки един от нас.
Често се опитват да ни убедят, че всяко усилие е безпредметно, освен усилията да уредиш себе си и само себе си за сметка на останалите, че не съществуват общи ценности, а само обективни явления. Една обща ценност обаче е вътре в телата ни – оцеляването на живота. Да победим природата означава да победим живота. Да победим живота означава да сме мъртви.
Малкото семе, което покълнва в земята, е бъдещото дърво. Мястото, където могат да покълнват семена, е място за бъдеще.
Спомням си една песен отпреди години, в която се пееше: Yesterday starts tomorrow. Tomorrow starts today. Струва ми се, че след първата година на „Място за бъдеще“ разбирам този текст по нов начин. Бъдещето се намира в настоящето тогава, когато преоткрием и препрочетем паметта на миналото…
За бъдещето е по-добре да се говори или малко, или нищо. Ще си позволя в заключение да напиша нещо малко. В „Място за бъдеще“ се случи така, че ние не правихме проект за устойчиво развитие, който ще се реализира някога – далеч в бъдещето. Ние творихме и участвахме в устойчивото развитие на България в реално време и пространство, тук и сега. Видях във Варна един графит, който гласеше: “Бъдещето съществува още”, а на протестите в София от 2013 плакат, който гласеше “Място за бъдеще”. Това, което направихме с пълно сърце в миналото, вече е наше настояще и наше бъдеще – то и гаранция, единствена гаранция, която утре гласеше, вчера гласи и днес ще прогласи: Тук и сега беше, е и ще има бъдеще… Докато сме тук – всички ние – вчерашните, днешните, утрешните – то все още диша: Бъдещето не само беше – Бъдещето още съществува.
Радвам се, че дотук успяхме и че мога да повторя някогашните си думи:
Посвещавам този проект на всички, които направиха нещо въпреки безнадеждността, въпреки отчаянието, въпреки мизерията и умората, въпреки личните си ангажименти и проблеми, и въпреки помията.
ВИЖ ОЩЕ:

Петър Канев - Лекции: Култура и комуникации



- Лекции

Разлика между култура и цивилизация и между литературни и нелитературни култури. Четирите комуникационни реовлюции в човешката история:  устно знание чрез митология; .писмеността за литература; книгопечатане; нови
*Историко-географски подход за изследване на културите и комуникациите
Култура и комуникации на съсловията в първите цивилизации в Древността: 1. търговци-колониалисти ; 2. производители (занаятчии, номади и земеделци); 3. учени и литератори,
*
 Ключови ценности в различните етическо-религиозни системи: 1. конфуцианство – човечност ; 2. даоизъм – хармония, 3. будизъм – състрадание и отказ от егоизма, 4. юдаизъм –  етноцентризъм, 5. зороастризъм –  добросърдечие, 6. неоплатонизъм – правда; 7. християнство – любов; 8. ислям – солидарност
*
олемите етически и религиозни ситеми, които възникват едновременно в 6 век пр. н. е. : от Изток на Запад: Конфуций и Лао Дзъ; Принц Сидхарта – Буда; Заратустра (или Зороастър); Питагор, Сократ, Платон и Аристотел. „Златното правило“ на етиката: не прави на другите това, което не искаш да направят на теб. Херодот като баща не само на историята, но и на антропологията и на научните критерии за достоверност.
Реформи на Диоклециан. Разделяне на Римпската империя на Източна и Западна. Християнизиране на империята и „имрперизиране“ на християнството: Галерий, Лициний, Константин, Теодосий, Юлиан. „Платонизиране“ на християнството: Василий и Григорий, Августин.
Трите християнски цивилизации – Римска итало-германска, Константинополска (азиатска) и Словено-българска и тяхното наследство. Форми на упраление през Средновековието: градове държави, княжества и феодални владения, деспотства и империи, църковна власт. Църква и тайни общества: ереси и средновеквоно езичество. Популярната и народната култура в Европейското Средновековие. Богословски спорове и ролята на жените в обществото – църковни събори и монашески ордени. Първа криза на християнските цивилизации: междуособици и войни, Кръстоносни походи, църковна схизма, налагане на властовия произвол на църквата и на монархията, ислямистка реформа в християнското богословие: Тома Аквински, обуржоазяване на християнството и западане на образованието и културата в зората на Новото време.
неоколониализмът на „великите сили“ в Европа, разцвет на конспиративните тайни общества, метежи и революции, абсолютизмът и създаването на националната държава, бракът мужду едрата буржоазия и монархическите родове в Европа, Европа на войните между нациите, книгопечатането, протестантският капитализъм и „бумът“ на технократската цивилизация на новите колониални империи, тайните общества и задкулистното управление между окултизъм, ционизъм, опит за възстановяване на езичеството и за налагане на атеизма и материализма, Модреността като конфронтационно мислене и като военно-бюрократична ценностна система срещу Модерността като хуманизъм и либертарианство.
Световната бнака, МВФ, ЕИО и „новият световен ред“, „студената война“, атомната и екологичната зпалаха, „30-те славни години“ на технократската модерност. Революции в комуникациите, образованието и културата. Популационен бум на човешкия вид на планетата.глобализация и макдоналдизация, спекулативният капитализъм и балонът на неолиберализма, между ново средновековие и нов тоталитаризъм, преходни общества и рискови общества, характеристики на хипремодерносттаот рок-културтата през феминизма и екологизма до алтернативната глобализация, движенията за глобална справедливост и Световният социален форум
 Критически подход към културата на комуникациите
Критическият подход е свързан с критическото и картезианско мислене ихуманизма от епохата на европейското Просвещение: Декарт, Русо, Монтескьо, Кант, Лок. Този подход се разгръща в рамките на утопизма, марксизма и философията на живота (екзистенциализма) и достига своето единение във философията характерна за представителите наФранкфурдската школа – Хайдегер, Фром, Адорно, Ханс Йонас, Хана Аренд.Характерен е за т.нар. критици на цивилизацията като Лев Толстой, Бакунин,Освалд Шпенглер и Дени дьо Ружмон. В днешно време той става все по-актуален и свързан с мислителите на новите социални движения  - от протестите през 1968 до Световния социален форум и движението наалтернативна глобализация: от Ноам Чомски до Найоми Клайн.
 Велики географски открития, Ренесанс в италианските градове-държави, протестанство и Реформация в централна и северна Европа, барок и контрареформация, антимонархически и либерални движения и идеята за естествениет човешки права, буржоазна култура, възход на Френската и на Британската империя, създаването на Ватикана и на догмата за непогрешимостта на папата, квакерството и новата американска култура, Просвещение
Четирите принципа на макдоналдизацията изискват пълно опростяване на социо-културните взаимовръзки с една единствена цел – максимална печалба с минимално вложен ресурс за крайно ограничена клика от печеливши монополи, които разполагат с тотален контрол върху сферата, от която печелят.
Психологически подход за изследване на културата на комуникация
Революция в психологията на личността, културата и комуникациите: Фройд, Юнг, Бретон, Лакан, Фром, Маслоу: откриване на несъзнаваното и неговите импулси и въздействия, колективното несъзнавано, двата модуса на човешките нагласи, пирамидата на ценностите и самоактуализацията на личността, ролята на езика, принципът на огледалото и въпросът за другостта, трансперсонална психология
Андре Бретон - Надя
.
Леви-Строс: примитивните общества не са примитивни. Маргарет Мийд: малките групи хора са тези, които носят промяната. Ромен Гари: Без култура човек се дехуманизира. Цветан Тодоров: отказът да възприемем Другия, затварянето на разума ни за фактите и идентификацията ни с доброто ни, водят към безличието на злото. Хеерт Хофстеде: Културното многообразие и способността ни за междукултурна комуникация са ключов фактор за оцеляването ни.

Подход на Новата наука:
Новата парадигма във фундаменталната физика: нова предства за същността на вселената, на време-пространството и на физическите измерения и закони: Айнщайн, Хокинг, Пригожин. теория на неопределеността, теория на хаоса.
Теория на системите и на метаеволюцията и приложението им към изследването на културата и комуникациите: Системно свойство, прости механични и сложни органични системи, термодинамична стрела на времето, трите закона на термодинамиката и термодинамична еволюция, революции и еволюции в сложните органични системи с ниски енергии – преодоляване на ентропията и самоорганизация, Теория на катастрофите: Том, креационистки теории за интелигентния дизайн и антропния принцип, Теория на вълните: Пригожин, Приложения на системаната теория в науките за комуникацията:
Теория за научните революции и за смяната на парадигмите:Томас Кун: четирите характеристики на парадигмите, същност на различните парадигми като различни „севтове“, ключова роля на комуникацията и на образованието за смяната на научните парадигми и за тяхното развитие, прилагане на парадигмалния подход на Кун към други области: Морен, Луман, Кюнг
Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности