неделя, 1 септември 2013 г.

"СТЕНАТА" от Роджър Уотърс, превод: Петър Канев


С Т Е Н А Т А



от Роджър Уотърс



(филмовият вариант на текста от 1982 г. към филма на Алан Паркър)



Превод: Петър Д. Канев




Първа част: Встъпление:



ПЕСЕН ПО РАДИОТО:



Коледа идва едва веднъж в годината
За всяко момченце и момиченце
Ах, смях и радост
как им носи всяка новичка играчка!
Но аз ще ви разкажа прикзаката
за едно момченце, което живее недалеч от тук.
За този малчуган, ах, Коледата не е празник весел,
а просто ден най-обикновен…



ПИНК:
Беше точно преди зазоряване
в една окаяна утрин
на черната 1944-та.
Командирът поиска разрешение
той и неговите момчета да отстъпят.
Но генералите само се подсмихваха,
когато по-ниските рангове
удържаха противниковите танкове...
И така позицията при Анцио
бе удържана за още малко
с цената
на нищожна сума
от няколкостотин
обикновени човешки живота…



ПЕСЕН ПО РАДИОТО:
Това е момченцето,
което Дядо Коледа забрави.
А, Боже Мой,
та то не искаше чак толкоз много...
Написа писмо до Дядо Коледа
за няколко войничета и барабан...
И когато разбра, че деди Коледа не е дошъл,
това разби сърчицето му...
И като гледаше по улиците, то завиждаше
на всички онези щастливи дечица...



Под прожекторите:



ПИНК:
Точно така,
обичах
да ходя на шоуто,
да чувствам горещия трепет на хаоса,
тлеещ в пространството.
Кажи ми, изплъзва ли ти се нещо, слънчице?
Не сте очаквали да видите това май, а?
А ако искате да откриете какво се крие
тук зад тези две студени очи,
ще трябва да преминете през цялата помия...



Тънкият лед:



Мама те обича, бебчо.
И тати те обича също.
И морето изглежда топло за теб, бебчо,
а небето изглежда синьо...
O, бебчо...
Oo,
тъжен бебчо...
Oo,
Oo, бебчо...
А ако тръгнеш да се пързаляш
върху тънкия лед на модерния живот,
теглейки след себе си
тихото обвинение
на милионите изпълнени със сълзи очи,
не се учудвай
когато в леда се появи
пукнатина под твоите крака.
И ще се плъзнеш вън от своята глъбина, вън от съзнанието
и само страховете ти ще се понесат след теб,
ако се вкопчиш за тънкия лед...



Една тухла в стената:



ПИНК:
Татко прелетя океана,
напусна дори спомените -
остави само дузина снимки в семейния албум...
Татко, какво още остави за мен?
Тате, оставил ли си нещичко за мен?
Всичко на всичко
само тухла в стената
Всичко на всичко просто тухли в стената...



А милият стар крал Джордж
изпратил на мама писмо
веднага щом чул, че тате е мъртъв!
И мама каза, че е
с плик и листа
съвсем позлатени!...
И аз го намерих един ден
в едно чекмедже, забутано
сред прашни стари снимки...
Очите ми все още се наливат със сълзи,
щом си помисля за това,
че сам Негово Величество е сложил
Своя подпис
и Собствения си кралски печат
върху листа!



Беше непрогледна тъмна нощ
и наоколо цареше ужасен мраз,
когато "тигрите" на британската пехота
опитаха да направят пробив
и никой не оцеля от кралските служители от полка "С"
Оставиха ги там да си лежат
на място мъртви,
а други – гърчещи се в рани смъртни,
и така Висшето командване
ми отне завинаги
моят татко…



Сбогом синьо небе:



Виждал ли си изплашените до смърт хора?
Чувал ли си рева на падащите бомби?
Чудил ли си се някога изобщо защо да бягаме към скривалищата,
щом ни обещаваха един прекрасен нов свят под чистото синьо небе?
Виждал ли си изплашените до смърт хора?
Чувал ли си рева на падащите бомби?
Пламъците угаснаха отдавна, но болката не престава да тлее...
Сбогом,
синьо небе!
Сбогом, синьо небе!
Сбогом!
Сбогом.



Друга тухла в стената:



УЧИТЕЛЯТ:
- Ти !
Ти! Да, ти!
Стой мирен, женчо!
Какво виждам тука, женчо?
Тайнствени знаци? Таен шифър?
ПИНК: - Не е. Само стихове са. Нищо повече.
УЧИТЕЛЯТ: - Стихове, ученици!
Човекът се смята за поет.Слушайте само:
''Пари, върнете се''
Абсолютен боклук, момче!
Захващай се с работата си.
Повтаряйте след мен:
Един акър е част от правоъгълник...
Чиято дължина е 201 метра...
а ширината е 20 метра...”



ПИНК: Когато пораснахме и тръгнахме на училище
там имаше надеждни учители, които се стремяха да наранят децата навсякъде , където могат...
Докато бълваха наставленията си какво сме длъжни да правим,
те разголваха пред децата
всяка своя уродливост,
която скриваха прилежно в обществото...
Но в града се знаеше добре,
че когато вечер се прибират вкъщи, там тлъстите им и психясали съпруги
ги изхвърляха с ритник на вън, в едно с последните огризки от жалките им скапани животи…



ХОР НА УЧЕНИЦИТЕ:
Не щем ви образованието!
Не щем контрол над мисълта!
Край с мрачния ви сарказъм в класните стаи!
Учителю, остави децата на мира!
Хей, даскале, напусни!
Всичко на всичко това беше още една тухла в стената.
УЧИТЕЛЯТ: “Грешно! Повтори го пак !”
ХОР НА УЧЕНИЦИТЕ:
Всичко на всичко и ти си само още една тухла в стената!
Не ви щем образованието!
УЧИТЕЛЯТ: “Ако не си изядеш месото, няма да получиш никакъв пудинг!”
ХОР НА УЧЕНИЦИТЕ:
Не щем контрол над мисълта!
УЧИТЕЛЯТ: “Че как ще ядеш пудинг, ако не си си изял основното?”
ХОР НА УЧЕНИЦИТЕ:
Край с мрачния ви сарказъм в класните стаи!
УЧИТЕЛЯТ: “Ти! Да, ти, женчо!
Стихове, ученици. Човекът се смята за поет.”
ХОР НА УЧЕНИЦИТЕ:
Учители, оставете децата на мира!
УЧИТЕЛЯТ: “Отново. Един акър е част от правоъгълник...
Чиято дължина е 201 метра...
а ширината е 20 метра...”
Хей даскале, остави децата!
Всичко на всичко и ти си само още една тухла в стената
Всичко на всичко и ти си само друга тухла в стената.
Не ви щем образованието!
Край с мрачния ви сарказъм в класните стаи!






Втора част:



ПИНК:
Майко, мислиш ли, че ще взривят бомбата?
Майко, мислиш ли, че ще харесат песента?
Майко, мислиш ли, че те ще ме скопят?
Майко, да построя ли стена?
Майко, да се кандидатирам ли за президент?
Майко, да разчитам ли на правителството?
Майко, дали няма да ме разпределят в линията на обстрела?
Майко, наистина ли умирам?
МАМА:
Мама ще направи тъй, че всичките ти кошмари да се сбъднат!
Мама ще постави всичките си страхове вътре в сърчицето ти!
Мама ще те подслони точно тук, под нейното топло крило!
Тя никога няма да ти позволи да летиш, но може да те остави да попееш.
Мама ще скрие бебчо на топло и сухо!
О, бебчо!
О, бебчо!
О, бебчо, маминото, разбира се Мама ще ти помогне да си построиш стена!...
СЪПРУГАТА: “Здрасти, здрасти! Ей, чуваш ли ме?
Помниш ли ме?
Аз съм онази от Гражданското.”
ПИНК:
Майко, мислиш ли, че тя е достатъчно добра
за мен.
А, майко, мислиш ли, че тя е опасна
за мен.
Майко, дали няма да разкъса твоето малко момченце?
О, мамо
Майко, дали няма да разбие сърцето ми?
МАМА:
- Нани сега, бебчо, бебчо, недей да плачеш!
Мама ще проверява всичките ти приятелки!
Мама няма да допусне никоя мръсница до синчето си!
Мама ще те чака до късно да се прибереш
мама винаги ще разбере къде си бил.
мама ще запази бебето здраво и чисто!
О, бебчо!
Мой бебчо!
О, бебчо! За мен винаги ще си моето малко бебе!
ПИНК:
- Мамо, тази стена не я ли издигнахме прекалено висока?



Ало? - Да. Разговор за ваша сметка,..
За г-жа Флойд от г-н Флойд..
Приемате ли за ваша сметка разговор от САЩ
Чудя се защо затвори. Като че ли има някой друг там...
до жена ви, сър, да отговори?
- Ало? - Търсят ви от САЩ.
Дали ме чувате--
Вижте, пак затвори, и отговори мъж...”



ПИНК:
С какво
да запълним
празните пространства,
в които реват
вълните
на глада ни?
Да се издигнем ли, плавайки
нагоре, през това море
от лица
в търсене на все повече и по-пленителни
аплодисменти?
Да закупим ли нови китари?
Да караме ли още по-яки коли?
Да работим ли усърдно като скотове и денем, и нощем?
Да влезем ли в битки?
Да оставим светлината на града да свети или пък да му хвърлим бомби?
Да се отправим на Изток?
Да продаваме болести?
Да си закопаем кокала?
Да разбием семейства?
Да пращаме цветя по телефона?
Да си сипем по още едно питие?
Да откажем месото? И съня?
Да отглеждаме хора като кученца?
Да дресираме кученцата? Да развъждаме плъхове?
Да се натъпчем с мангизи?
Да си закопаем съкровищата?
Да се съсипем да си правим кефа?
И пак да не отдъхнем никога
с гърбове, опрени на стената...



Искам мръсница:



Аз съм просто новак,
чужденец съм в този град.
Къде са ви прочутите фиести?
Кой ще покаже на чужденеца какво се крие там отзад?
Oooo
Търся някоя мръсница
Oooo
Искам много мръсно момиче!
Ще ме накара ли някоя женска в този град-бърдак
да се почувствам като истински мъжага, а?
Да прибере този беглец от рок-енд-рола?
Oo,сладурче, я дай да се разпуснем, ся а?
Oooo
Търся мръсно гадже,
Искам те, мръсницо!



ЖЕНАТА:
О, Божичко!.
Каква готина стая.
Всички тези китари твои ли са?
Господи.
Тази стая е по-голяма от целия ни апартамент.
Харесваш телевизията, а?
Мога ли да пийна вода?
Мога ли да ти донеса вода?
Оу, уа, погледни каква вана!
Е, хайде да се изкъпем!
Какво гледаш?
Ей? Ей?
Абе ти наред ли си?”



ПИНК:
Ден след ден
любовта посивява
като кожата на смъртник
и нощ след нощ
се преструваме, че всичко е наред,
но аз остарявам,
а ти си все по-студена
и нищо вече не е сладко.
И аз вече чувствам
поредната моя криза - приближава...
Аз
се чувствам
студен като острие на бръснач,
стегнат като торникет,
сух като погребален тъпан.
Бягай в спалнята!
В куфара отляво ще намериш любимата ми секира!
Не зяпай така уплашено! Ще премине и тази фаза!
Просто ми е лош ден!
Искаш ли да погледаш телевизия?!
Или да скочим пак в чаршафите? Или пък пак - в тихата самота?
Искаш ли нещо да ядеш?
Искаш ли да се научиш да летиш?
Искаш ли? Искаш ли аз да опитам?
Искаш ли да викнеш ченгетата?
Мислиш ли, че е време да спра?



- Другият път, копелдаци!


Защо бягаш от мен?
Ooo, мила
Не ме напускай сега
Как можеш да си тръгнеш!?
Ти знаеш колко си ми нужна!
Да се размажем пак в събота вечер…
O, скъпа
Не ме напускай сега!
Не се дръж така с мен
да бягаш от мен!...
Oo, мила,
Защо, защо бягаш от мен?
Ooo, мила!
Ooo, мила...
НЕ!...



НЕ!
Не искам пак ръце да ме прегръщат!
Не искам дроги да ме озаптяват!
Видях какво е писано вече - видях го на стената!
Не мисли, че искам нещо изобщо!
Не!
Не искам въобще повече нищо!
Всичко на всичко това бяха само тухли в стената!
Всичко на всичко и ти беше само друга тухла в стената!



Сбогом жесток свят.
Днес те напускам.
Сбогом, сбогом.
Сбогом.
Сбогом на вас хора.
Няма какво да ми кажете вече,
за да промените решението ми.
Сбогом.



Трета част:



Има ли някоя отвън?
Има ли някой отвъд стената?
Има ли някой отвън?
Има ли някой отвъд?



Хей, ти:



ПИНК:
Хей ти,
отвънка на студа,
все по-самотен, по-студен,
можеш ли да ме почувстваш?
Хей ти,
застанал пред стената
с отмалели крака и вехнеща усмивка,
дали ме усещаш?
Хей ти,
не им помагай да погребат светлината,
не се предавай без борба!



Хей ти,
вънка в твоя дом,
седнала гола до телефона,
ще ме докоснеш ли?
Хей ти, залепила ухо до стената
в очакване да се обади някой,
ще ме докоснеш ли?
Хей ти,
ще ми помогаш ли
да бутаме нагоре заедно този камък?
Отвори сърце,
аз се завръщам у дома!



ХОР:
Но това беше само фантастична мечта,
сами виждате колко е висока тази стена,
както и да се мъчиш, не можеш да излезеш вън.
И с червеи е пълен жалкия му мозък.



ПИНК:
Хей ти,
който изпълняваш винаги,
каквото наредят,
ти, там на пътя вън,
можеш ли да ми помогнеш?
Хей ти,
който чупи бутилки в зида,
там отвъд тази стена,
дали ще ми помогнеш?
Хей ти,
не казвай, че няма надежда!
Знам, заедно ще устоим,
но разделени, ще загинем!



Има ли някой отвъд?



Никой у дома:



Имам малко черно тефтерче
с моите стихове вътре,
имам и чанта
с четка за зъби и гребен вътре,
Когато съм добро куче,
понякога ми подхвърлят кокал...
Имам ластици
на модерните си боти,
две подути китки, посинели длани,
имам 13 канала с говна в телевизора -
да избирам...
имам и електрическата светлина
на екрана
- и все едно имам очи
навсякъде по земята -
имам изумителната възможност
навсякъде и всичко
да наблюдавам -
И всичко това е, защото знам,
че когато се опитам да се свържа
с теб по телефона -
няма да има никой у дома...
Имам си задължителните днес
къдрици а ла Хендрикс
и неизбежните прогорени дупки
от фас
върху сатена на любимата ми риза,
и имам жълти никотинени петна
по пръстите,
и имам сребърна лъжичка на верижка,
и имам гранд-пиано да подпира
тленните ми останки…
Аз имам диво-изцъклени очи
и имам страхотен порив да летя!...
но нямам...
нямам на къде да литна...
О, скъпа!... Колкото и да държа слушалката...
Не!...Няма никой у дома...
Аз имам нови маркови обувки...
и изсъхнали безплодни корени...



Спомня ли си някой тук
певицата Вера Лин?
Спомня ли си как тя казваше:
"Ще се срещнем отново
... в някой хубав слънчев ден!"
Вера!
Вера!
Какво ли стана с теб?
Дали някой освен теб е разбрал
какво съм аз всъщност...



ХОР ОТ КРАЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА:
Върнете момчетата вкъщи!
Върнете войниците вкъщи!
Не оставяйте децата
самички, без бащи!...
Върнете мъжете ни вкъщи!



УЧИТЕЛЯТ:“Грешно! Повтори отново!”
ЛЮБОВНИЦАТА: “Абе ти наред ли си?”



ПИНК: Там зад стената...има ли някой отвъд?



Част четвърта:



ПРОДУЦЕНТЪТ:
- Мама му!...
Как се е сгърчил само тоя хуй!
Ставай копелдак! Стегни се!
Я - виж ме мен!



ДОКТОРЪТ:
Здравей! Здравей!
Има ли някой тук вътре?
Просто кимни, ако ме чуваш!
Има ли някой у дома?
Хайде. Ела сега!
Дочувам чувства
в теб те мъчат
Аз мога да ги излекувам!
Болките да спра...
Стъпи отново на крака!



ПРОДУЦЕНТЪТ:
- Момчето е астматик!


ДОКТОРЪТ:
  • Астматик ли?


ПРОДУЦЕНТЪТ:
- Да, той е и малко поет.


ДОКТОРЪТ:
Първо малко информация.
Само основните факти.
Я покажи
къде те боли!
Не! Няма вече болка!
Ти се завръщаш!
Далечен параход
дими на хоризонта
Ти идваш към мен през вълните!
Свести се!
Движиш вече устни,
но не чувам какво казваш. Какво? Какво?



ПИНК:
- Когато бях дете
веднъж имах треска
ръцете си ги чувствах като два балона...
Сега се чувствам пак така...
Не мога да ти обясня,
ти няма да ме разбереш...
Това не съм вече самият аз...
Аз...
приех приятната
душевна вцепененост
Аз
просто съм
комфортно
вцепенен.



ДОКТОРЪТ:
- Много добре!
Само леко боцване с иглата
и няма да има повече
"Ох!" и "Аааааах"!
Е, знам, че ти се гади...
Ще ти се гади.
Можеш ли вече да стенеш?
М-да... Свърших работата си добре...



ПРОДУЦЕНТЪТ:
- Смятам, че се получи.
Той е вече червив! Мангизи! мангизи!
Най-после напълнихме нашия Пинки
с червеи!


ДОКТОРЪТ:
- Добре, добре.
Съвзема се!



ПРОДУЦЕНТЪТ:
Чака те спектакъла!



ДОКТОРЪТ:
- Ето видяхте ли!


ПРОДУЦЕНТЪТ:
Време е да вървим!



ДОКТОРЪТ:
Няма вече болка.
Ти се завръщаш.
Далечен параход
дими на хоризонта.
Към мене идваш през вълните...
Движиш устни,
но не чувам какво казваш...
Какво казваш?



ПИНК:
- Когато бях дете
проблесна смътно чувство
... само за миг го улових...
с крайчето на окото си...
Обърнах се да го видя,
но то бе изчезнало...
не можах да го уловя с пръсти...
а сега...
Детето порасна,
сънят отмина -
и ето че получих в дар
това комфортно вцепенение.



Спектакълът трябва да започне:



ПИНК:
О, маме, о, тате,
трябва ли да започва този спектакъл?



О, тате, по-добре ме вземи при теб,
о, маме, пусни ме там да си вървя...



Трябва да е станало грешка,
не съм искал да ми отнемате душата,
твърде стар съм за това,
много е късно вече.
О, маме, о, тате,
къде изчезнали са всички мои чувства?
Дали ще мога да си спомня песента?



ХОР:
Шоу-спектакълът започва!



Под прожекторите:



ПИНК:
Така, точно така...
Обичам да идвам на този
шоу-спектакъл,
да чувствам горещата тръпка от хаоса,
тайнствено закодиран в пространството...
Имам лоши новини за теб, слънчице.
Пинк не е добре.
Той си остана в хотела.
А нас ни пращат като банда заместител!
И тази нощ да разберем
на кой от вас
къде му е мястото!
Има ли педали сред публиката ни
тази нощ?
Изправете ги пред стената!
ХОР:
- Пред стената!
ПИНК:
- Ей този там под прожектора
не ми се нрави хич!
Я го изправете пред стената!
ХОР:
- Пред стената!
ПИНК:
- Ей тоя там ми мяза на чифут,
а онзи е мангал!
Кой пусна тази измет в залата!?
Един скапаняк там пуши джойнт!
А друг пък е пъпчив!
О, само да имах повечко власт!
Всички ви до крак разстрелвам!



По-добре бягай:



Бягай, търчи!
Бягай! Бягай!
Бягай, бягай, бягай, бягай!
По-добре преобрази лицето си!
Твоите закопчани устни и навити слепи очи!
Твоята празна усмивка
и твоето гладно сърце,
в което сега жлъчката бликва
от добре скритото минало,
и нервите ти обвити в парцали,
като частици от строшени раковини -
Секира чака
твоята врата!
По-добре бягай!
Бягай, търчи!
Бягай!
Бягай! Бягай! Бягай!
Погреби гнусните си чувства
дълбоко в сърцето!
А ако с гаджето
си вънка през нощта,
то скрий колата си добре,
че пипнат ли те
да я галиш,
на мама ще те върнат,
но пакетиран
във ковчег!



Eins Zwei Drei Fier



ПИНК:
О, сега не ще ме достигнете вече!
Не си струва и да опитвате!
Сбогом, бездушен свят!
Всичко вече свърши!



Сврян в бункера, до моята стена,
аз чакам
червеите!



Да отсечем мъртвото дърво
чакам,
да изчистим града от сметта,
чакам,
Чакам да последвам червеите
чакам да сложа черната риза
Който е слаб-под ножа!



Чакам
да строшим прозорците им,
да разбием вратите им!
Чакам
свършека на болестта!
Чернилките, комунягите, чифутите, мангалите - под ножа!
Чакам
да последвам червеите!



Искаш ли да видиш Британия -
Британия отново в ред, приятелю?
Всичко, което трябва да направиш
е да последваш червеите!



ХОР:
Разбий! Смажи!
Разбий! Смажи!
Смажи! Смажи!!
Смажи! Смажи!
Смажи!! Смазвай!
Смазвай!
Смазвай! Размазвай!
Смазвай! Смазвай! Смазвай! Смазвай!...



ПИНК:



СПРЕ-ЕТЕЕЕ!!!



Спрете!
Искам да се върна у дома!
да хвърля тази униформа
и да напусна шоуто!



Но чакам в тази клетка,
защото трябва да разбера
по моя ли вина
стана това,
виновен ли съм бил аз
от самото начало
и през всичкото време!



Процесът:



СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ:
- Добро утро, Ваша Червива Чест,
благородни Червей!
Властта винаги отсъжда справедливо!
Арестантът, който сме изправили пред Вас
бил заловен в зловещо престъпление -
показвал чувства!
Проявявал почти истински човешки чувства!
Това е строго запретено!



ЦАРЯТ НА ЧЕРВЕИТЕ:
  • Хм. Извикайте училищния възпитател!





УЧИТЕЛЯТ:
- Аз винаги съм казвал, че от този нищо добро
не ще излезе,
Ваша Червива Светлост!
Ех, ако имах власт
как бих изтрил лицето му
в калъпа - като чисто блюдо!
Но бях със вързани ръце!
Изгонете онази сган с кървящите сърца -
творци, художници, поети
и оставете ме
аз сам да го пречукам!



ПИНК:
Луд!
Играят с мозъка ми,
аз съм луд!
Не мога ли да се оттегля вече...
Кажи кой баничката сви?
Кой подменил е
мойто безсърдечие?



СЪПРУГАТА:
- Ах ти, малко говненце!
Пипнаха те най-накрая!
Надявам се, без изход - до живот!
Ти често ми говореше тогава -
разкриваше сърцето си...
Да беше продължил!...
Но млъкна!
Семейства пак разбивал ли си напоследък?
Само пет минути, Ваша Червива Светлост!
Дайте ми само пет минути
насаме с него!



МАМА:
- Ох, бебчо! Върни се при мама,
бебчо!
Върни се при мама,
бебчо!
Пуснете ме да го погълна
във обятията си!
Милорд, стараех се аз чинно цял живот,
той да не влиза във беда!
Защо ли трябваше да ме напуска!
Ваша Червива Чест,
Пуснете ме сега,
и нека да го отведа
пак вкъщи,
пак при мама,
у дома!



ПИНК:
Луд,
там над дъгата, аз съм луд!
Решетки на прозореца.
Трябва да има някъде врата,
тук в стената,



щом някога съм влязъл...



ЦАРЯТ НА ЧЕРВЕИТЕ:
- Хм. Доказателствата, изложени пред съда
са неопровержими!
Няма нужда заседателите да разискват!
През всичките си години на Върховен съдия
никога не съм чувал за някой по-заслужил
болезнената строгост на закона!
Любезната ти майка
и твоята изискана съпруга
до втръсване ме оглушиха
с молбите си за милост,
но, приятелю мой, задето
публично разкриваш най-дълбоки страхове,
Присъждам ти
разобличение пред всички!
Срутете стената му!



ХОР :
- Срутете стената!
- Срутете стената!
- Срутете стената!
- Срутете стената!
- Срутете стената!
- Срутете стената!
- Срутете стената!
- Срутете стената!
- Срутете стената!
- Срутете стената!
- Срутете стената!
- Срутете стената!
- Срутете стената!
- Срутете стената!
- Срутете стената!
  • Срутете стената!






Отвъд стената:



КЪРВЯЩИТЕ СЪРЦА:
А там са всички -
сами или по двойки -
хората, които наистина
обичат!



те бродят в пътища безбройни
от другата страна на стената.
Някои ръка за ръка,
други на групи,
кървящите сърца, поетите, творците -
да, ето ги - и те са тук
А когато всички те ти дадат
по нещо
от душевните си болки и терзания,
след всичко туй, не ще е толкоз лесно
да удариш сърцето си



в някоя проядена от червеи



СТЕНА!..


Няма коментари:

Публикуване на коментар