четвъртък, 21 март 2013 г.

Учебни материали - архив 2012 - каквото е останало, т.е. почти нищо

Философия на бизнеса: Всички учебни материали за студенти от КИА

Философия на устойчивия бизнес - лекции на Петър Канев в КИА: Първа част: Класическата философия и бизнеса (въпроси от 1 до 10)
[...]
Философия на устойчивия бизнес - лекции на Петър Канев в КИА: Втора част: Съвременна философия и бизнеса (въпроси от 11 до 30)
[...]
ВАЖНО ЗА СТУДЕНТА!: ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТА Философия на бизнесА - лекции на Петър Канев в КИА: ТЕОРИЯ НА СИСТЕМИТЕ И БИЗНЕС И КУЛТУРНО МНОГООБРАЗИЕ »
АУДИОЗАПИС: ИНСТРУКЦИЯ ЗА ЗНАНИЯТА, КОИТО СА ВИ НЕОБХОДИМИ ПРИ ПОПЪЛВАНЕ НА ИЗПИТНИЯ ТЕСТ ПО ФИЛОСОФИЯ НА БИЗНЕСА:
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/KIA-Filosofia_na_biznesa/Filosofia%20na%20biznesa%20-%20KIA%20-%20Neobhodimi%20znania%20za%20testa.mp3
ПО ТАЗИ ТЕМА ВИЖТЕ ОЩЕ :

“Модерните времена”

11. Развитие на западната Модерност от Великите географски открития до Втората световна война и мястото на България в периферията на този процес
Модерността започва да се развива като глобална и монополизираща културна и стопанска експанзия първоначално от Испания и Португалия, а по-късно от Великобритания, Холандия и Франция, още от времето на Великите географски открития. Още [...]

Рисковото общество на глобализацията: антиглобализъм и нови идеи - алтернативен глобализъм

14. Осъзнаване и теоретизиране на рисковото общество на глобализацията: нови идеи за планетарна социална и икономическа справедливост и нови социални движения, свързани с рисковете от глобализация
През последните години в медийното пространство все повече се налага употребата на термина „глобализация“, използван за първи път през 1978 г. от списанието „Американски банкер“. Най-разпространеното определение на глобализацията [...]

Теория на системите и прогнози за бъдещето

15. Теория на системите и прогнози за бъдещето – определение за система и системно свойство, трите характеристики на системите, значение на „втория закон на термодинамиката“ за бизнес прогнозите, пикове и катастрофи в развитието на системите, прости (механични) и сложни (органични) системи – разлики и свойства, възможности за преодоляване на ентропията (износването, изчерпването на системата) чрез [...]

Планетарни проблеми и идеята за устойчивото развитие

17. Глобални (планетарни) проблеми, причинени от свръх ускорението на индустриалното развитие в съвременността
Глобални промени в климата и в екосистемите на планетата Земя: Климатичните промени са нарушаване на естествения баланс в атмосферата и в хидросферата. Именно нарушаването на естественият баланс е най-важното в климатичните промени. Сами по себе си парниковите газове като въглеродният диоксид (двуокис) [...]

Екологизъм и еко-философи

21. Екологизъм или еко-философия – новата ново-просвещенска философска идеология на обществено отговорните учени – часовникът на Армагедон
Екологизмът е философско и идейно течение в съвременната мисъл, практика и начин на живот, една от новите парадигми, свързани с културата на бъдещето. За съжаление теоретичната му основа и историята му са слабо познати в България.
Новата наука [...]

Рискови технологии и тяхното бъдеще

22. Рискови технологии и тяхното бъдеще
Ядрена енергия: От всички днешни технология рискът от ядрената енергия е най-голям – на първо място, заради огромното количество произведени ядрени оръжия – водородни бомби. Британският физик Стивън Хокинг публикува изчисления, според които, в случай, че всички ядрени бомби на Земята експлодират едновременно, земното ядро няма да издържи детонацията [...]
Вижте още: Индиана Джоунс и атомната бомба:
YouTube Preview Image.

Съвременна философия на бизнеса и значението й за България

25. Бизнес и култура – Хеерт Хофстеде
(ИЗИСКВАНЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ: ВСИЧКИ СТУДЕНТИ ДА СЕ ЗАПОЗНАЛИ С ТОЗИ ВЪПРОС ЗА ИЗПИТА – ТОВА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ВСИЧКИ ВЪПРОС ОТ КУРСА)
Един от най-значимите съвременни философи на бизнеса е холандецът Хеерт Хофстеде. Според него организационната култура на съвременният глобален бизнес постоянно „боксува“, поради неспособност да разбираме „Другия“ [...]
Вижте още: Филм на “Дискавъри Чанел” за България като туристическа дестинация за пътешественици и приключения:
YouTube Preview Image

Теория на системите и прогнози за бъдещето

  • 15. Теория на системите и прогнози за бъдещето – определение за система и системно свойство, трите характеристики на системите, значение на „втория закон на термодинамиката“ за бизнес прогнозите, пикове и катастрофи в развитието на системите, прости (механични) и сложни (органични) системи – разлики и свойства, възможности за преодоляване на ентропията (износването, изчерпването на системата) чрез икономия на енергия, иновации, преструктуриране, приемственост и размножаване в бизнеса
  • (ИЗИСКВАНЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ: ВСИЧКИ СТУДЕНТИ ДА СЕ ЗАПОЗНАЛИ С ТОЗИ ВЪПРОС ЗА ИЗПИТА – ТОВА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ВСИЧКИ ВЪПРОС ОТ КУРСА)
    Система е всеки сбор от части, който има собствена структура (специфична подредба) и системно свойство. Системно свойство е частите на едно множество да представляват едно отделно цяло, което има различни свойства и различни характеристики от тези на елементите му, взети по отделно.
    Според съвременните физици развитието на вселената от появата й до днес е съпроводено със самопораждане и самоорганизиране на системи, при което всяка по-нова система става все по-сложна и все по-добре самоорганизираща се от предходните. Във вселената съществуват основно ред (т.е. системи) и хаос, които въпреки че са различни в различните нива на реалността, същевременно всички те – всички системи и всички безредия имат сходни свойства и се подчиняват на универсални физически закони. Хаосът се стреми към пълен покой (стационарно състояние) и симетрия, докато системите се стремят към самоорганизация – т.е. запазване на системното си свойство, т.е. на реда, функциите и структурата в тях. Редът се състои в дисиметрия – т.е. непълна, незавършена, колебаеща се симетрия, докато пълната симетрия е характеристика на хаоса. Хаосът се състои от вълни от енергия, докато системите се състоят от частици (материални обекти със собствена маса - тежест), които някога също са били вълни от енергия (например при водните вълни при силно земетресение – начален импулс – определени части от водата придобиват собствена маса (тежест) и собствена траектория на движение – и се обособяват като отделна материална частица от вода – това са цунамитата – те са материални частици, а не вълни, защото имат собствена посока на движение и собствена тежест -маса – водна маса). Енергията, според някои съвременни теории, е потрепване на времето и пространството – тя е навсякъде във вселената и за виси от скоростта на движение. При по-голяма скорост на вълните и частиците, енергията е по-голяма, а при по-малка скорост е по-малка. От скоростта на движение и големината на енергията зависи температурата – при повече енергия и по-бързо движение температурата е по-голяма (горещо), а обратното при по-малки стойности температурата е по-малка (студено). Вселената се развива от горещо към студено – т.е. от много високи енергии към по-слаби, от много бързо движение към по-бавно, те.е вселената изстива. Системите се образуват при изстиването на материята – при много високи (бързи, горещи) енергии не могат да съществуват системи, а само хаос – безредие. От друга страна при нулева енергия – абсолютния студ и неподвижност – 0 по Келвин също не могат да съществуват системи – те замръзват неподвижни в пълна симетрия, което е равнозначно на смърт, безредие, хаос. Системите се състоят от части, които са важни за функциите и съществуването на системата като цяло. Ето защо самоорганизацията им е свързана със стремеж за запазване на тези части – те са ценни за системата – това, че са ценни за системата им придава качеството информация – не може да съществува информация без ценностни характеристики – информацията е един вид класификация от типа на много ценно- ценно- по-малко ценно-неотрално- неценно- вредно за системата и/или за нейните специфични части и подсистеми.
    Системите биват прости и сложни и всички те са подчинени на общовалидните закони на термодинамиката (наука за температурата и движението и произтичащата от тях енергия), но степента им на самоорганизация е различна като при по-малки енергии системите стават все по-сложни, а самоорганизацията им със все по-голямо качество. Термодинамиката има три основни закона, от които важни за теорията на системите са първите два – закона за запазване на енергията (енергията във вселената никога не се губи, а преминава от една форма в друга) и закона за ентропията (всяка система по време на своята работа постоянно губи от енергията си и се износва, докато накрая напълно се изхабява и губи системното си свойство – т.е. умира, застива, разпада се). Най-простите системи (например атома) имат ограничен брой елементи и подсистеми, които са обозрими и изброими. Най-сложните системи – например човека, екосистемите, икономическите и културни и социални системи и др. - имат необозрим брой части и множество подсистеми, които не могат да бъдат никога подробно изучени, защото чисто математически не е възможно да се пресметнат всичките взаимодействия на частите им – те практически клонят към безкрайност като число. Простите системи са подчинение на ентропията, според втория закон на термодинамиката – те неминуемо с течение на времето се износват и умират, разпадат се като отделят огромна енергия – пример за разпадане на проста система е ядреният разпад – разпадът на ядрото на атома, което е известно като ядрен взрив. Благодарение на ядрения разпад нашето слънце и другите звезди светят и топлят, но за малкото човешко същество ядреният разпад е пагубно явление – огромната му енергия изпепелява на близко разстояние, а на по-далечно отделените от разпада вълни от тежки метали (радиация) убиват или повреждат организма и клетките му. Единствено озоновия слой на земната атмосфера ни пази от пагубното действие на слънчевата радиация върху организмите ни.
    Човешкият геном
    Човешкият геном
    Сложните системи се наричат още и органични системи, защото включват в себе си органична цялост от множество подсистеми и органи. Органичните системи винаги се стремят към устойчивост, устойчивостта е едно от основните системни свойства. Те обаче постигат тази устойчивост чрез развитие и подобрение – т.е. друга основна характеристика на сложните органични системи е устойчивото им развитие и подобрение. Най-интересната характеристика на сложните системи (т.е. органичните системи) е тази, че те при определени състояния (при ниски енергийни стойности на средата) не се разпадат и не умират, поради качествено новото ниво на тяхната самоорганизация, което им позволява да „измамят“ и преодолеят ентропията (т. е. износването, разпадането, загубата на енергия при работата им). Това става чрез следните нови характеристики на самоорганизацията на информацията в сложните органични системи, а именно – те са самоподържащи се, самоподобряващи се и саморазвиващи се и самовъзпроизвеждащи се. Типичен пример за органични системи са биологичните видове – те се запазват непроменени въпреки промените в средата (например човешкото тяло има постоянна температура 36 градуса, въпреки, че температурата в средата варира на топла и студена); въпреки че определени видове изчезват в повечето случаи това се дължи на факта, че те са се видоизменили – т.е. адаптирали са се, развили са се, самоподобрили са се за по-голяма и по-ефективна независимост и приспособеност към средата; и най-после най-важното – организмите са в състояние да се размножават, с което окончателно преодоляват ентропията, защото остарелия индивид е предал себе си чрез частица материя и код за бъдещо развитие в родения от него нов млад вид, който го повтаря като се самоизгражда и на свой ред се развива и размножава, пред да остарее и да бъде унищожен от износването (ентропията). Други сложни органични системи са човешките култури (в това число и стопанството като подсистема), които имат свойството да запазват традициите си, но и да се подобряват и развиват, а също така да се размножават и да се репродуцират във времето – чрез системата на образованието, която е нещо като половата система на културата. Друга важна основна характеристика на сложните системи е тази, че те в голяма степен се самоуправляват от собствени вътрешносистемни закони, които са независими от средата и от външните въздействия. Това означава, че външно въздействие и команда над сложна (органична) система няма да предизвика такъв ефект, както, ако е оказано върху проста (механична) система, т.е. никой не може да командва сложните системи и да очаква, че командата му ще доведе до резултати, които очаква („де го чукаш, де се пука“ - казва в този смисъл народната поговорка) – външното въздействие върху сложна система или няма никакви трайни резултати или има съвсем непредвидими резултати. Най-често грубото командно въздействие върху сложни органични системи води до тяхната смърт или деградация, а не до желаната промяна – типичен пример за това са екосистемите – ако желаете да въздействате върху екосистема – то тя или ще се разпадне или ще се върне в стационарно състояние – т.е. ще преодолее напълно вашето въздействие, или пък ще се видоизмени по начин, който никой не би могъл да предположи какъв ще бъде. Единствения начин да се управляват сложни системи е те да се направляват според собствените им вътрешно-присъщи закони, а не според законите на външни на тях самите въздействия. Основен способ на сложните системи да преодоляват ентропията е също така пестенето на енергия при работа – разхищаването на енергия води до ентропия на системата, затова е важно количеството енергия, която системата придобива от средата да е с максимално близка стойност с енергията, която системата изразходва при работа – колкото излиза, толкова и да влиза – това е така наречения нулев растеж на енергията в системата – тя се запазва в стационарни постоянни стойности и така системата става устойчива и се развива и подобрява устойчиво. Напротив, бързият разход на енергия и бързия растеж на изразходваната енергия при работа на системата води до точно толкова бърз спад и загуба на енергията в системата след достигането на пиковата точка на разход на енергия. Такъв бърз растеж е в състояние дори да погуби системата, защото я води директно към състояние на ентропия – на смърт, на износване, на пълна загуба на енергията й.
    Едуард Лоренц
    Едуард Лоренц
    Сложните системи имат и още една важна характеристика – те са непредвидими по презумпция, по математическа аксиома (Гойдел, Хайзенберг). Според „закона за ефекта на крилата на пеперудата“ на метереолога Едуард Лоренц прогнози за сложни системи (както климата например) не могат да излязат верни за срок по-голям от 20 дни. Това е така, защото малките въздействие в първия ден (например лек бриз) се развиват в сложни верижни реакции и могат до доведат до огромни да речем след пет месеца – образно казано, махът на крилото на пеперудата днес, след половин година може да е довел до ураган в Мексико. Поради невъзможността да правим верни дългосрочни прогнози за сложни органични системи, каквато система е и човешкото общество, немският философ Ханс Йонас заключва, че за да преодолеем риска за обществото е нужно да правим не най-благоприятните, а напротив – най-неблагоприятните предвиждания за бъдещето и да сме подготвени за реакция при подобно лошо развитие. А също така да сме особено внимателни при всяко действие и нововъведение в обществото и икономиката и да ги избягваме, ако не сме напълно сигурни в тяхната безвредност, дори и да има малка вероятност за вредността ми, ако не е доказана безвредността те не бива да се въвеждат – това е т.нар. Принцип на предпазливостта, заложен в принципите на развитие Европейския съюз.
    ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА ЕСЕ: Какво представляват глобалните промени в климата на Земята и как можем да им въздействаме, като познаваме теорията за сложните ситеми?:
    Основете есето си на разсъждение върху следната : ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ПРОФ. НЕШО ЧИПЕВ от българската антрактическа експедиция на остров Ливингстън
    1. 16. Значение на системните теории за холизма и синергетиката в бизнеса и в голямата икономика
    Бизнесът и икономиката също са сложни органични системи и за тях важат всички термодинамични характеристики на сложните органични системи. Ако имате една фирма за производство на дрехи например, вие ще се стараете да не изгубите баланса на работата на фирмата си, да пестите енергията и да не я разхищавате – т.е да постигнете енергийна ефективност, да запазите добрия ритъм и структура на работа на фирмата, да подобрявате постоянно работата на фирмата за все по-голяма ефективност, да запазите фирмата си максимално независима от външни въздействия и от лошите условия на средата, да се адаптирате към реалността на средата, в която работите – т.е. да самоподобрите фирмата си – самоорганизацията на робата вътре във фирмата да е възможно най-естествената и безпроблемна и да се налага минимален команден подход и груб контрол, който разваля добрата работна среда, и накрая – вие ще искате да предадете вашата перфектно работеща фирма на своите наследници, за да продължи тя да съществува и да се развива в бъдеще, а това става като си изберете наследници и ги обучите и образовате като им предадете вашия опит за успешна работа на вашата фирма за дрехи. Обратно, ако вие решите грубо да насилвате и да заповядвате произволни команди, без да се съобразявате ни най-малко със вътрешните закони на този тип бизнес и със спецификата на тази фирма, и раздавате неадекватни и абсурдни заповеди на екипа на фирмата ви, работа ще се обърка, служителите ще се демотивират и ще недоволстват и при всички положения ефективността на фирмата ви ще спадне, ако ли не и изобщо да се разпадне или да фалира фирмата ви. Също така, ако решите, че за месец март искате да постигнете голям удар със свръхпроизводство и насилите фирмата си да работи свърх-сили с огромен разход на енергия, то през месец април финансите и човешкия състав на фирмата ще са се изтощили точно толкова, колкото е бил голям растежа през март и като следствие от това спада на вашата фирма също ще е толкова голям, колкото е бил растежа й през предишния месец. Ако вие сте изнасили фирмата си да работи за свръхголям растеж, то очаквайте и свръхголям спад, който ще е рисков и при определени ситуации може да ви доведе до фалит – т.е. до ентропия, износване и смърт на вашата фирмена бизнес система. За това, ако искате фирмата ви да оцелее дългосрочно, то вие трябва да се погрижите за нейното устойчиво развитие като специфична органична бизнес система – т.е. нужна ще ви е повече самоорганизация, която да се изразява в самоподобрение, в баланс на енергията и минимална загуба на енергия и в енергийна ефективност, в запазване на вашата фирмена независимост и приспособеност към външната бизнес-среда и образоването на кадри, които да наследяват предишните кадри и да подобряват и развиват ефективността на работата на фирмата, защото без тази приемственост при застаряването на екипа ви фирмата рискува да се разпадне и да умре (да изпадне в ентропия). С други думи ако искате да имате тази фирма в дългосрочен план вие ще разчитате на умерени печалби и бавни подобрения, а не на рязък и бърз растеж, който е рисков и обикновено води до финансов и организационен крах. Това означава, че ако искате фирмата ви да пребъдва, то ще я държите в растеж, близък до нула – т.е. в постоянен баланс и в подобряваща се хармония със средата и така ще осъществите устойчивото развитие на вашата фирма в дългосрочен период.
    Абсолютно същото, което важи за вашата фирма според теорията за сложните органични системи и според законите на термодинамиката важи също така и за цялата икономическа система на дадена държава или до глобалната икономическа система. Ако няма самоорганизация, самоподобрение, независимост и приемственост с глобалната или с националната икономическа система е свършено. Ако раздаваме неадекватни идващи от вън команди и заповеди на тези икономически системи, вместо да се опитваме да ги направляваме според собствените им закони, то с тези икономики е свършено (пример за това беше комунистическата икономика). Ако решим да изнасилим глобалната или националната икономическа система със свръх ускорен и разходващ ресурсите растеж, то спокойно можем да очакваме липса на ресурси, свръх ускорен спад и крах и риск за пълна гибел на тези икономически системи. Ето защо глобалната икономика се нуждае от устойчиво развитие, а не от светкавичен растеж, който може да се окаже фатален и пагубен в дългосрочен план. За съжаление това устойчиво развитие на икономиката за сега е само добро пожелание – реално ние се развиваме в свръх-ускорен растеж с невероятни стойности на пилеене и загуба на енергия и на жизненоважни за човека изчерпаеми ресурси, без да има достатъчно качествено ниво на подобрение на системата, така че тя да може да понесе тези свръх ускорени скорости на работа, на разход на енергия и на растеж. Нищо добро не можем да очакваме в дългосрочен план от този тип развитие на глобалната икономика, според специалистите по термодинамика и по теория на органичните системи.
    Джералд Залтман
    Правилната бизнес и икономическа стратегия, според теорията за развитието на системите, трябва да бъде мислена според принципите на холизма и синергетиката. Холизъм означава всеобхватност, а синергия – едновременност на съвместна работа в съответствие. Когато разглеждаме една сложна система ние я разглеждаме холистично – т.е. всеобхватно във всичките й части едновременно, а не разглеждаме частите й по отделно, тъй като те нямат същите свойства като цялата система. Например свойство на храносмилателната подсистема на човека е перисталтиката, но това съвсем не означава, че свойство на човека като цяло е перисталтиката; и обратното свойство на целия човек е въображението, но това не означава, че пикочния ни мехур например има въображение. В организма всички подсистеми действат едновременно в съответствие и в съвместно действие – т. е. в синергия. Невярно е да мислим за човека така – човек първо вдишва, след това кислорода се предава в червените кръвни клетки, след това кръвта оросява мозъка, след това се задейства дъвкателния рефлекс и ние хапваме сандвич, след което сандвича се обработва от стомаха и червата и енергията от него влиза в клетките на нашето тяло и тогава тази енергия задейства интензивна електрическа верига в нервните клетки и в главата ни се появява една мисъл, че трябва да учим за изпит по философия на бизнеса. В действително нищо не се случва по този последователен начин в човека – в реалността всичко това се случва едновременно в синергия – ние едновременно дишаме, и едновременно ядем, и едновременно храносмиламе, и едновременно тече кръвта ни и едновременно работи отделителната ни система и едновременно с това и се движим и чувстваме и мислим – и всичко това става едновременно в един единствен миг – заедно, съвместно. Това означава синергия. И ако не беше тази заедност и едновременност на тези сложни процеси, ние на часа бихме умрели на място.Същото, което се отнася за човешкото същество се отнася и за създадената от него икономика или бизнес. Бизнесът не е само финанси или само работна ръка – той е всички подсистеми едновременно и всички елементи на нашия бизнес или икономика не действат по отделно, а заедно в съответствие и във взаимодействие като не пораждат механичен сбор на единични ефекти от всяко действие, а пораждат един цялостен и общ събирателен ефект (кумулативен ефект) от всички действия взети заедно. Ако не разглеждаме бизнеса и икономиката според начина и законите на тяхното едновременно действие и на това, че цялото има различни свойства от частите им и според това, че действията в тях събрани накуп имат събирателен ефект, то изобщо, ама изобщо не трябва да се учудваме, че бизнес и икономическите ни прогнози ще излязат грешни – и това ще е естествено, защото ние ще сме ги смятали според напълно нереални и фантасмагорични принципи от отделеност и линейна последователност, които принципи почти никъде не съществуват в действителността, или поне със сигурност определено не съществуват никъде в никоя сложна система, каквато е икономиката (или бизнеса например).
    Холизмът и синергизмът са широко прилагани подходи сред водещите автори в съвременната философия на бизнеса и бизнес анализ като Хеерт Хофстеде и Джералд Залтман.
    ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА ЕСЕ: Как познанието за сложността и целостта на културите ни помага в бизнеса, според Хеерт Хофстеде:
    Основете есето си на разсъждение върху следните текстове: КНИГАТА НА ХЕЕРТ ХОФСТЕДЕ “КУЛТУРИ И ОРГАНИЗАЦИИ - СОФТУЕР НА УМА - УВОД 


    Модерност

    [lang_bg]
    1. 11. Развитие на западната Модерност от Великите географски открития до Втората световна война и мястото на България в периферията на този процес
    [caption id="" align="alignleft" width="211" caption="Модерните времена"]Модерните времена[/caption]
    Модерността започва да се развива като глобална и монополизираща културна и стопанска експанзия първоначално от Испания и Португалия, а по-късно от Великобритания, Холандия и Франция, още от времето на Великите географски открития. Още с началото на триумфалния ход на Модерността, основателните критики срещу нейните етически и духовни основи са ярко изразени от будните умове на Европа, особено от романтиците. Модерността е сложен и нееднороден процес, който е забележителен и уникален, както в най-доброто, така и в най-лошото. Модерният капитализъм в Северна Европа и в САЩ започва от протестантската етика и от бизнес-практиките в протестантските общности, които я изповядват (Макс Вебер). Наред с това Наполеон и Британската империя създават военизирания и бюрократизиран експанзивен имперски модел на буржоазната Модерност. Моделът се базира на една нова военизирана и свръх-бюрократизирана държавна форма, наречена национална държава, в традицията на френската „абсолютистка“ държавност, създадена от „краля-слънце“ Луи ХІV и утвърдена от императорите Наполеон І и Наполеон ІІ. Този ценностен модел е послужил и при формирането на САЩ, защото въпреки федеративния характер на държавата, САЩ имат френска конституция. Британският имперски модел е по-различен формално, но по същество не се различава от френския – централизирана колониална империя. Бързата експанзия на модерния колониализъм довежда света до процеса, който днес наричаме глобализация, а в по-ранни епохи е бил наричан колониализъм или империализъм. Първоначалното значение на думата „император“ в древния Рим била „военен генерал“ – нищо чудно тогава, че епохата на модерните буржоазни империи е епоха на генералщина – на военни форми на власт и на командно управление. Цялата епоха на Модерността е белязана от войната, в това число постоянни войни между самите модерни национални държави – воюват по между си и Великите сили на Модерността, и подражаващите им нови национални държави, и накрая – и самите им колонии: чак до 9 май 1945 г. (а в бившите вече колонии военните действия не стихват и до днес, защото и това е бизнес – някъде трябва да се пласира произведеното оръжие).
    [caption id="" align="alignright" width="300" caption="Салвадор Дали: "Лицето на войната""]Салвадор Дали: Лицето на войната[/caption]
    Европа е континент на постоянните войни, които я омаломощават до толкова, че европейските империи залязват и са изместени от нови модерни гиганти, които са успели да се опазят от войни на собствената си територия – САЩ, а в днешно време вече и Китай. Не е чудно обаче, че целят ХVІІІ и ХІХ век минават под знака на европейските войни между нациите – ресурсът, който те искат да заграбят еднолично е огромен – това е ресурсът на цялата планета, засмукван и съсредоточен единствено в няколко колониални империи, които въпреки войните по между си, същевременно са и в общ съюз. Съюз от най-мощните във военно отношение и най-богати с капитали национални държави на Модерността, известен като „Великите сили“ изявява претенциите еднолично да владее планетата и да ползва всички планетарни ресурси основно за интереса и нуждите на собствените си държавни и стопански елити – това става едновременно с военна експанзия, с културна експанзия, с политическа намеса, с търговска доминация и монополизация на търговията, на средствата за производство и на всички планетарни ресурси и богатства от елитите на въпросните няколко модерни национални държави от имперски тип. Огромният планетарен ресурс и новият протестантски начин на производство предоставят в ръцете на Великите сили огромен капитал за развитие на науките и технологиите и те се възползват от него, най-вече с военни цели, а и за да придобият монопол над всички средства за производство на планетата. Така Модерността води до една от най-значимите технологични революции в познатата ни човешка история. Като следствие от това в началото на ХХ век основен стратегически ресурс става петролът, с който работят новите машини, а системата на поточната линия в производството, въведена в САЩ от Джон Форд бързо става модел на ефективно индустриално производство на всякъде на планетата. Това води до съсредоточаване в ръцете на няколко фамилии на нечувано и невиждано свръхпроизводство на (в повечето случаи) некачествена продукция, която трябва да бъде пласирана на световния пазар за несъответстваща на качеството и вложения в нея ресурс монополна цена: започва епохата на свръхпроизводството, довела по-късно до епохата на свръхконсумацията. Все по-ефективните машини и все по-размножаващите се технологии минават на нивото на масовото производство за ползването им от всички класи и народи по цялата планета. Невероятният бум на технологиите обаче поражда неочаквано несъответствие – в ръцете на хората попадат изключително мощни и невиждани до сега технологични инструменти, способни да унищожат всички хора на земята, а дори и целия живот на планетата, а както става ясно от последни научни доклади – те вече са в състояние дори да взривят Земята и тя да престане да съществува като планета. При това хората, които разполагат с тези технически средства изобщо не са подготвени за такава невероятна власт и сила и в повечето случаи не са в състояние да се адаптират към ефектите от свръх-технологиите и да бъдат на висотата да боравят адекватно с такава огромна и опасна технологическа мощ. Същевременно през ХХ век военният характер на националните държави води до естествения си завършек – преодоляват се буржоазните демократични форми на управление и технологичната мощ и планетарните ресурси се съсредоточават в тоталитарни военни режими на нови национални държави, претенденти да изместят старите в амбицията си да владеят света – Италия, Испания, Германия, Русия, Япония. Получава се парадоксална картина – невероятните модерни технологии се ползват от хората, така както пещерния човек ползва каменната си брадва и дървената си сопа, както разбойникът ползва коня и лъка си и както пиратът ползва сабята и кораба си – в най-груба, елементарна и глупава форма – за варварска агресия, дивашка жестокост, саморазправа, безогледно грабителство, безпрецедентно насилие. Така в средата на ХХ век триумфът на експанзивната култура на Модерността започва да показва най-ужасните си лица – Втората световна война, водородната бомба… Катастрофата е пълна и пагубна, дори за част от победителите, а от тази ситуация се възползва следващия по ред хегемон на Модерността – САЩ, защото на територията на тази държава фактически не са провеждани военни действия (Пърл Харбър не е никакво военно действие, а е единствен инцидент), а в същото време по време на войната чрез държавна намеса частният икономически сектор бива слят с военната индустрия в едри корпорации, съсредоточени вече в ръцете на военни и политици, част от които са същевременно капиталисти и монополисти, а огромното количество произведено, продадено и складирано оръжие им позволява да натрупат огромен и често недеклариран капитал само за няколко години и да ползват икономическата и военната си мощ за собствен диктат над останалите играчи на световната сцена. Новият световен ред на глобалния монополизъм на следвоенните корпорации, американски тип икономически наследници на европейските имперски Велики сили, са провидяни още през 40-те години на миналия век от някои мислители и творци в изкуството, като например Дж. Оруел в “1984” и от К. С. Луис в “Онази грозна сила”.
    Разбира се, освен ужасните ефекти, Модерността има и изключителни, невероятни положителни ефекти – масовото образование, високата общодостъпна обща култура и информираност на всеки отделен човек, идеята за отстояването на свободната воля и естествените права на човешката личност, хуманизма, невижданото развитие на науката, обществената и политическата уредба, социалните придобивки, здравеопазването, развитието на демократичните практики на управление. Всички тези придобивки обаче са оспорвани днес от новите невидими икономически „диктатори“ след Вашингтонската конференция (1945 г.), когато са учредени Международен валутен фонд, НАТО, Световна банка... Следват т.нар. „30 славни години“ на забогатяване, просперитет, свърхускорен икономически индустриален растеж, свръх-производство и свръх-консумация и нов тип корпоративна глобализация на световните пазари и ресурси.
    България остава почти през цялото време в периферията на тези процеси на новата епоха на Модерността. В самото начало на тази епоха територията ни е завладяна от ислямския османски халифат (специфичен мюсюлмански вариант на имперски тип държава). Първоначално това довежда до сближаване на останките от българския елит с модернизиращия се европейски Запад – особено с Рим и с Австроунгария. След Австро-турскта война от 1700 г. Османската империя унищожава последните останки от управляващи в различни региони български боляри-османски васали (с изключение на деспотствата Влашко и Молдова, които запазват васалното си самоуправление в рамките на империята и по-късно формират влашка, а не българска национална идентичност, поради преобладаващо небългарския характер на населението им). Свободните по време на царете ни български еретици като богомилите и павликяните биват насилени да приемат исляма, а част от тях приемат католицизма, за да избегнат ислямизирането, тъй като Коранът забранява насилието над вярата на официалните християни. Богомилите и павликяните предпочитат да приемат католицизма или исляма, но в никакъв случай не биха приели православието, защото традиционно мразят българската и гръцката църква – така еретиците в Пловдивско, в Родопите, в Западна България и в Босна преминават в лоното на католицизма и на исляма, а този далечен исторически факт наскоро отново придоби голямо значение по време на войните в бивша Югославия. Българите християни обаче запазват частната си собственост, собствеността си над земите си и икономическите си свободи в производството и в търговията, както и самоуправлението на градовете си през цялото време на Османската хегемония. Модернизацията навлиза в България основно чрез търговията и образованието и основно през Италия, Австрия и Русия – тази модернизация обаче е странична и частична, повърхностно-модна и периферна и често „криворазбрана цивилизация“. Първото нещо, което българите усвояват от Модерността е идеята за нация и за национална държава – ето защо първоначално България се оказва изненадващо силна и влиятелна национална държава в европейски план. Спецификата на българските общество и култура водят и до новаторски форми на модерността в България – БЗНС и управлението на Стамболийски, които биват смазани като опасни за Великите сили. Най-значимите български управленци са политически или физически ликвидирани – Батенберг, Стамболов, Стамболийски, а вероятно и Борис ІІІ и Димитров, като неудобни за световния ред (по този въпрос вж. анализите на Искра Баева). Неприязънта на традиционните Велики сили към българите карат държавниците ни да се съюзяват с новите еманципирани национални държави, които искат властта над планетарните ресурси за себе си – Италия, Германия. След Втората световна война България е почти унищожена политически, но за кратко успява да се съвземе до 1947 г., когато окончателно е смазана от Русия, със съгласието на Великите сили. Сърцето на българската културна, стопанска и обществена специфика от хилядолетия е била частната собственост на земеделеца – обработваема земя и животни. С унищожаването на тази специфика – конфискацията на стадата и на земите, т. е. т.нар. колективизация в българското село – българската култура и общество напълно рухват и до днес няма изгледи да се възстановят някога отново. Индустриалната Модерност е окончателно и насилствено въведена в България в най-крайната й и ужасна форма – тоталитарният военен държавен монополизъм, последствията и практиките от който са налице още и до днес в държавната администрация, а на ниво общество и култура липсва всякаква системност и самочувствие. Обществото в България беше разградено и превърнато от някога сложна система и структура в безлична безформена маса от откъснати и разединени индивиди, поради което е силно да се каже, че съществува общество – то е в начални процеси на самоорганизация, силно възпрепятствани от недоимъка и от военно-командните административни практики на единствена оцеляла общност – тази на все още живите участници в системата на бившия държавен монопол над стопанството, над търговията и над властта.
    ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА ЕСЕ: Общество на живите трупове? Какво зомбира хората и какви проблеми могат да произлезат от това? :
    Основете есето си на разсъждение върху следния текст: Алек Попов за разликата мужду хората и животните - из книгата "Черната кутия"

    1. 12. Най-новото време от Втората световна война до съвременността 1947 г. - новият световен ред и Вашингтонската конференция, „тридесетте славни години“ на индустриален растеж, петролната криза и обществото на риска и на кризите след 60-те години, глобализацията.
    [caption id="" align="alignleft" width="257" caption="Салвадор Дали: "Трите сфинкса от Бикини""]Салвадор Дали: Трите сфинкса от Бикини[/caption]
    През 1945 г. атомната енергия е използвана (експериментално) от САЩ върху мирното население на Хирошима и Нагасаки. В едно от официалните обяснения за случилото се, висш американски функционер обяснява действията на САЩ като „превантивни мерки за спасяване на милиони неродени американци“.
    През 1947 г. американски плувкини се къпят в залива на о. Бикини, където скоро преди това са проведени ядрени опити. Година по-късно плувкините умират от лъчева болест.
    1957 г.: в Рим е създаден Съюзът на европейските общности. Съюзът, чиито основи са положени от френско-немското съглашение за търговия с въглища и стомана, бележи същинския край на Втората световна война. Победители и победени си поставят за основна цел да съхранят мира на континента, като изградят пространство за „свободно движение на стоки, капитали, хора и услуги“.
    Периодът 1945-1975 г. добива известност като „тридесетте славни години“ на икономически просперитет. През тези години в развитите индустриални общества се налагат интензивното земеделие, основаващо се на мащабна употреба на изкуствени торове и пестициди, масираното навлизане на синтетичните материали в производството и бита и масовата консумация на стоки за все по-краткосрочна употреба.
    Консуматорското общество и свръхконсумацията са основен проблем на развитието от 50-те години на ХХ век. Ерих Фром осъжда Модерността като подчинена на притежателния модус на съществуване, който води към тоталитаризъм, садо-мазохистична агресия, унищожение, потисничество и гибел и за това може да доведе до унищожение на живота на планетата… Истинската човешка личност се разкрива пълноценно единствено в битийния модус на съществуването ни, според Фром. “Постмодернисът” Жан Бодрияр обръща внимание на друго свойство на съвременната ни свръхконсумация – способността да подменя автентичното с фалшификации и симулации - симулакри… Фалшивият свят на свръхконсумация, на игра на сенките, илюзиите и рекламите е бляскаво разкрит в романите на Фредерик Бегбеде…
    ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА ЕСЕ: КРИТИКАТА НА КОНСУМАТОРСКОТО ОБЩЕСТВО:
    Основете есето си на разсъждение върху следния текст:
    - от Франкфурдската школа:
    Ерих Фром: западната консуматорска цивилизация не е вече свободно и демократично общество, а общество на “бягство от свободата”, на безпринципен конформизъм, което е подчинено не на модусите на пълноценна реализация на човешката личност (принципът “да бъдеш”), а на садо-мазохистичния принцип на зависимост, идолопоклонничеството, притежанието и експлоатацията (принципът “да имаш”).
    Теодор Адорно: Редът, прокламиращ сам себе си, не е нищо друго освен прикритие на хаоса.“, на “ограниченото еснафско-административно потисничество“, който е в основата на “буржоазното съзнание, което принизява всички духовни творения до проста функция, до нещо, съществуващо само заради нещо друго, и в края на краищата до консумативен артикул.
    Херберт Маркузе: изхождайки от ортодоксалния фройдизъм и от ортодоксалния марксизъм едновременно, Маркузе твърди, че в съвременното консуматорско общество човекът е престанал да бъде самостойна личност (Der Mensch), а се е превърнал в безличен статистически артикул - индивид без собствено лице, който не представлява нищо повече, освен част от еднакво форматирана, манипулирана, и дирижирана униформена маса (Das Mensch).
    Хана Аренд: Тоталитаризмът и авторитаризмът са системи, които разрушават социалните връзки между хората и като резултат довеждат до смърт на обществото - в крайната им фаза в тях остават само нелегитимни диктатори и потиснати или манипулирани маси, но липсва жизнено общество, способно да изгражда собствени структури и да взема самостоятелни решения. Всеки вид милитаристична или монополистична социална система води до същото - до социална дезинтеграция, разпад, катастрофа, гибел…
    От френските философи постмодернисти:
    Мишел Фуко: Неолибертарианската идеология и системата на наложения от нея “нов социален ред” са определени от Фуко като “капиталистическа анархия” или “анархо-капитализъм” - всичко е позволено, стига то да носи печалба на най-могъщите корпорации…
    1. 13. Философия на най-новото време и на съвременността от гледна точка на бизнесаДжордж Ритзър – макдоналдизация, Жан Бодрияр – постмодерност, Жил Липовецки – хипермодерност
    [caption id="" align="alignleft" width="78" caption=" "][/caption]
    Макдоналдизация - Американският социолог Джордж Ритзър открива един от особено тревожните аспекти на днешната глобализация и го нарича „макдоналдизация”. Под макдоналдизация Ритзър разбира навлизането на принципите на маркетинга на американските вериги от фаст-фууд ресторанти и на логиката на поточната линия във все по-разнородни и нестопански сфери в обществата в глобален мащаб – в политическата сфера, в културата, в науката, в морала, в религиите, в ценностната система и т.н. Принципите на макдоналдизацията според Ритзър са четири:
    Ефективност
    Изчислимост
    Предвидимост
    Тотален контрол
    Чарли Чаплин консумира бързо, контролирано, предвидимо, изчислимо и ефективноЧарли Чаплин консумира бързо, контролирано, изчислимо и ефективно
    Четирите принципа на макдоналдизацията изискват пълно опростяване на социо-културните взаимовръзки с една единствена цел – максимална печалба с минимално вложен ресурс за крайно ограничена клика от печеливши монополи, които разполагат с тотален контрол върху сферата, от която печелят. Според Ритзър макдоналдизация води до особено негативни явления в социален аспект, защото «заместват нравствеността на човешките същества с тази на поточната линия»:Вж. също Книгата “Макдоналдизация на обществото” от Джордж Ритзър на български език
    Жан Бодрияр: Стремежът към постоянна максимална продажба на възможно най-евтини и некачествени стоки и услуги води консуматорското общество в неговата крайна фаза до абсурдни форми на лъжа, измама, виртуалност, фалшификация и симулация. Стига се до парадоксална ситуация, при която в заобикалящата ни среда не остава почти нищо автентично - всеки обект, предмет, услуга, мисъл, чувство и дори самите факти се оказват особени псевдо-обекти, артефакти, изпълнени с фалш и илюзия - т.нар. от Бодрияр - “симулакри”. В такова общество не се случват събития, защото нищо не се осъзнава като събитие - медиите не отразяват събитията, а творят фактите като изкуствено монтират заснети кадри с манипулативна цел, а така изфабрикуваните “факти изпреварват събитието”, заместват го с виртуалния си образ и то не се случва като реално събитие за хората, а само като илюзорна симулация.
    [caption id="" align="alignright" width="112" caption="Жил Липовецки"]Жил Липовецки[/caption]
    Хипермодерност - В началото на ХХІ век Жил Липовецки отхвърля тезата, че Модерността е приключила и живеем в неясното пространство на след (пост)модерното или пост-индустриално общество. Напротив – очевидно е, че живеем в свръх-индустриално общество и в епохата на пълния, глобален и повсеместен триумф на Модерността - хипермодерността… Хипермодерност според Липовецки се изразява като завършена триумфираща Модерност без опозиции и глобално наложена. Прекаленост и постоянно ускорение на развитието на модерността към “все повече и все по-далеч”, при което скоростта на развитието нараства до ненормалност, а принципите на модерността нарастват до своята крайност и изроденост – до хипертрофия. Във хипермодерността всичко е прекалено, крайно (хипер) и деформирано, свръх ускорено и парадоксално (съчетано от противоположности). Хипермодерността няма алтернатива, защото поглъща всички алтернативи и ги превръща в част от себе си. Следствията от хипермодерността са нееднозначни и нямат изцяло негативен, а по-скоро амбивалентен (противоречив) характер. Поради глобалното си хипер-разрастване модерността губи системния си и придобива над-системен характер, който се крепи на вярата в няколко основни общи принципа, наследени от Новото време. Същевременно опасността от край на света поражда промяна в представите за времето. Възраждат се етически и духовни питания, преоткриват се духовни стойности, нови отговорности. Консумацията се “одухотворява” и модифицира. Например, според Липовецки, насищането на света на днешния консуматор с фалшиви и неавтентични продукти, води до свръхоценностяването на автентичното, което се търси на всякъде от хипермодерния човек. У хипермодерния човек нарцисизмът съжителства с крайна неудовлетвореност от себе си и тревожност за бъдещето. На базата на наблюдения на съвременните обществени процеси и на съвременния характер на личността в западната цивилизация, Жил Липовецки прави следните изводи, които противоречат на теориите на постмодернистите за “края на големите разкази”, за “нарцисизма” на съвременния човек и за съществуването на “постиндустриална” “постмодерна” епоха изобщо. Според Липовецки епохата на индустриалната Модерност не е приключила, а се е утвърдила като глобална Модерност без алтернатива, достигнала е в триумфа си своята крайност и прекаленост (хипер), поради което е придобила карикатурни и парадоксални измерения. Единствените идейни опори, които я спасяват да не рухне от собствената си тежест и атрофия са само четири общи принципа:
    - сциентизъм - култ към точните науки
    - неолибертарианство - либерални идеи
    - технократски разум - утилитаризъм
    - идеите за правата на човека
    За Липовецки изобщо не може да съществува общество, ако то не се крепи на общи етически и духовни ценности. Хипермодерността не предоставя такива ценности на обществото и това довежда до парадоксалния характер на днешната “хипермодерна” личност - “изгубеният” човек, който сам трябва да избере своята идентичност и ценности сред морето от безкрайни възможности и да ги отстоява индивидуалистично. Човешкото търсене на духовни и нравствени идеали одухотворява консуматорската култура и придава на материалното различни, духовни измерения, но в същото време нарцисизмът на консуматорството не намалява и парадоксално съжителства в съвременните хора, заедно с търсещия им и неспокоен дух - “Нарцис се слива с Прометей”. Поради прекалено голямата тревожност, която поражда това парадоксално сливане, наред с прекомерния индивидуализъм и идентичността по собствен избор, съвременния западен човек изпада в състояние на постоянно търсене на индивидуалното щастие в духовните преживявания, в индивидуалната етика и най-вече в любовта, но прекалено високите му изисквания го вкарват в състояние на перманентна неудовлетвореност, на екстремни крайности и на ексцесии, на вечно незадоволено желание всичко да бъде “все повече и все по-далеч”.
    Какво представлява парадоксалния и тревожен характер на хипермодерната личност, според Жил Липовецки може да се онагледи с романите на Фредерик Бегбеде и с многообразни примери от киното, рекламата, рок музиката
    [/lang_bg]

    Няма коментари:

    Публикуване на коментар