Олга Кряжевских - Слънчев бряг – развитие на икономиката или катастрофа?
Строителният бум напълно промени облика на този някога приятен курорт. Замислям се понякога, че ако не бях наблюдавала развитието на българското Черноморие в продължение на доста дълъг период от време, а бях останала само с онова детско впечатление, то щях неимоверно много да се учудя, ако го бях видяла в сегашното му трагично състояние. Напълно нормално е да се появяват нови жилищни сгради, увеселителни заведения, аквапаркове и други обекти – но когато те се правят по един незаконен и напълно хаотичен начин, това е недопустимо и наистина плашещо. Зелените площи изчезнаха за сметка на новопоявилите се хотели, голф игрища, ресторанти. Тротоарите са разбити от непрекъснати строежи, които не спират дори и през туристическия сезон. Гостите на България всяка година стават свидетели на кал, прах и боклуци. Терминът „алкохолен туризъм“ все по-често се цитира в медиите. Да, наистина мога да кажа, че в момента той е точно такъв – алкохолен, безкултурен, безцелен…
Слънчев бряг е място, изпълнено с доста парадокси. Един от тях е липсата на квалифициран персонал за обслужващия сектор. Вече за никого не е тайна, че нивото на обслужването продължава да бъде доста ниско (дори в сравнение с други балкански туристически страни). Причината за недостига на професионални кадри е ясна – никой не иска да работи за изключително ниските заплати, предлагани от работодателите. За сметка на това, те изискват пълен работен ден (в повечето случаи доста повече от осем часа). Все повече зачестяват случаите, когато на работника изобщо не се плаща и когато той напуска, се наема нов на същия принцип. Това е един затворен кръг и засега доброто решение за излизане от него не е реализирано.
Хотелите, построени сякаш по нечия безумна идея с още по-безумното влагане на пари, се възвисяват над планини от боклуци – този вълнуващ пейзаж напомня на библейския Апокалипсис. Целият проект на курорта създава впечатление за една група хора, която уж се опитва да направи нещо хубаво със своите (може и чуждите) пари, но за съжаление просто не се получава. Но основният повод, който ме кара да се срамувам най-много, е плажът – мръсен, неподдържан, но за сметка на това с платени шезлонги и чадъри. Ако хората не изявяват желание да плащат, то биват вежливо (или не толкова) изгонени и изпратени някъде по-далеч от мечтаното, а за някои дори сънувано през студените зимни нощи море. Морето също е доста мръсно и повечето туристи споделят, че няма повече да дойдат в България точно по тази причина. Естествено тези, които искат да изкарат една спокойна почивка, без суета и шум, не би трябвало да идват изобщо в този курорт. А купонджиите-тийнейджъри, които изтрезняват много рядко и най-често по случайност, в повечето случаи остават доволни от почивката – доколкото могат да си спомнят отделни фрагменти от нея. Въпросът е: „Докога ще е така?“ Засега на него няма отговор.
Последните години зачестиха случаите на кражби по обществените места. Това е поредното доказателство за упадъка на курорта, защото полицията не може да се справи с проблемите. На плажовете се правят акции, в които полицаите играят ролята на почиващи, но едва ли те ще оправят положението. Всичките тези факти са взаимосвързани: безнаказаността се проявява на всички нива – от дребната кражба на един ром до незаконните хотели, които се строят бързо и некачествено от същите тези роми. Всичко това се получава от абсурдния факт, че няма достатъчен контрол от страна на специалистите над целия този неквалифициран персонал.
Парадоксите се срещат на всяка крачка и ние дори започваме да свикваме с тях, но чужденците, идващи в България на почивка, остават шокирани и в повечето случаи не се връщат, освен разбира се, ако не са си купили жилище. Наистина невероятни са материалите, публикувани в пресата. Абсурдното е, че всеки знае каква е реалната ситуация, но по въпроса не се прави нищо. „80 процента от временните постройки в Слънчев бряг са незаконни, заяви заместник председателят на УС на Съюза на собствениците Мария Инджова“. Следва и продължението: „Тези, които са законни пък, ако имат разрешение за 20 квадратни метра, са построили павилиони на 200 метра. Собствениците на хотели и ресторанти обаче не могат сами да се справят с тези нелоялни конкуренти. Това е в прерогативите на държавата, в лицето на МРРБ, защото само от там се дават разрешения за строителство или заповеди за премахване. Информацията е на кореспондента на БГНЕС в Бургас“1. Ситуацията наистина е отдавна излязла от контрол, защото някои хора са си напълнили джобовете и са забравили, че има такива понятия като съвест и отговорност.
Броят на хотелите в комплекса се увеличава непрекъснато. Половината от тях са в източната част на Слънчев бряг, която почти е изчерпала пространството си за застрояване. Другите са в западната част, която тепърва започва да се развива – с бесни, лавинообразни темпове, както си е по традиция. В нея имаше само няколко жилищни селища, предлагащи апартаменти, но сега ситуацията се променя. Имената на инвеститорите в повечето случаи са известни на широката общественост. Един от най-големите хотели „Хелена резорт“ е на „Булимпекс“АД. Управител на дружеството е Младен Мутафчийски, бивш шеф на държавната оръжейна компания „Тератон“. Официално акционери в „Булимпекс“ са фирмите „Имоти“, летище Пловдив, „Нюко инвестмънт инк“, „Панама“ и „Селена холдинг“ (в което участва бившия депутат от СДС Асен Мичковски), показва справка в „Апис“. Наистина е доста добре да бъдеш депутат, дори и да си бивш.
Друга значителна инвестиция в Слънчев бряг – над 7.5 млн. евро, е в новия хотел „Фиеста бийч“. Базата се води собственост на „Ропотамо шанс“ ООД, Несебър. Акционери в компанията са Димитър Стойков, София Стойкова, Георги Николов и софийската фирма „Елеонора транс“ според справката в „Апис“. „Елеонора транс“ притежава още хотелите „Палас“ и „Гранд хотел Съни бийч“ в Слънчев бряг. Тя беше собственик и на хотелите „Марица“ и „Актиния“, които е продала. Десететажният „Фиеста бийч“ е категория четири звезди, има 400 легла, разпределени в 200 стаи и апартаменти. Питам се защо ли всичките тези акционери, след като вложат парите си (е, не че са точно техни) в хотел, не се погрижат да не оставят около него същинска пустиня, обезобразена от строителната техника земя, покрита най-често със слой битови отпадъци, ярко украсен с найлонови торбички. Истинска радост за окото.
Поразителна е безотговорността на самата община по отношение на поддържането на чистотата на улиците на курорта. Наистина е трудно на фона на безкрайните строителни работи да се прави това, но изглежда чиновниците дори не се опитват да поддържат някаква чистота – улиците не се мият, а боклукът не се прибира навреме (проблемът за съжаление касае не само Слънчев бряг, но и цялата държава). Голям късмет е, че още не е пламнала някаква по-сериозна епидемия, въпреки че това лято стомашните вируси върлуваха навсякъде и много туристи се оплакваха от отравяния. Изобщо не е трудно да се разбере, че нещата са свързани.
Георги Велчев, братът на министъра на финансите Милен Велчев (инвестиционен фонд „Сигма кепитъл“), също не изостава от конкурентите си – той участва в големия проект „Сигма Съни бийч“ и „Иберостар Съни бийч“. Оттук естествено си правим безценния извод, че работата тук не е чиста и че е хубаво човек да има брат – министър. Но всичките тези господа мислят само за настоящето, без дори да предположат какво ще стане в бъдеще. А то идва неумолимо и много бързо.
Цялото това експлозивно строителство определя за Слънчев бряг бъдеще на ръба на инфраструктурната криза. Курортът е доста голям по територия – само източната част е 2150 дка, но пренасищането й с нови обекти довежда до предела на възможностите мрежите на електроснабдяването, водоснабдяването и канализацията, макар че те бяха подменени през последните две години. Инфраструктурата е собственост на „Слънчев бряг“ АД, в което мажоритарен собственик е държавата, представлявана от Министерството на икономиката. От дружеството твърдят, че електрическата подстанция е на границите на възможностите си и всяко легло в повече води до риск от претоварване. Затова не са рядкост вече спирането на ток в близките села и градове, както и в самия курорт. Тези зачестили инциденти навеждат на мисълта, че Слънчев бряг, вместо да се развива, се връща в някаква неопределена каменна епоха – без достатъчно ток и вода за всички хора. В епоха, където римското изобретение „канализация“ се превръща в проблем. Същото е и с пречиствателните съоръжения, към които вече трудно могат да се включват нови обекти, защото станцията изчерпва капацитета си. Подобна е ситуацията и в другия голям морски курорт Златни пясъци, въпреки че той има и някакви редки, но все пак положителни проблясъци в цялата тази ситуация. „По-важните инфраструктурни обекти са нова пречиствателна станция и нова подстанция в района на ресторант „Ханска шатра“ Предстои доизграждането на подстанция в района на Обзор.2
През зимата в курорта няма туристи, но за сметка на това има строители. Въпреки минусовите температури в Слънчев бряг работата „кипи“ и строителните дейности не спират. В над тридесет обекта в комплекса работата продължава при температура минус 8 градуса. Според специалисти сигурността на строежа може да се гарантира при температури около нулата. При работа на по-ниски температури се поставя под въпрос качеството на строежа и стабилността на обектите впоследствие. Но сякаш тези неща са второстепенни и на никого не правят особено впечатление.
По въпроса за строителството обаче съществува и друго мнение. „Проверка на news.bg е установила, че Слънчев бряг, за разлика от друга година по това време, няма строежи и строителна техника. Проверката е обхванала ивицата между Елените и Несебър. Не е забелязан нито един строеж, а само частични ремонти в някои хотели.“3 Доста странно наблюдение, което продължава и с интересни подробности, че нямало строителни работници вече, а липсата им се отразявала негативно върху оборота на заведенията за хранене. Има негативен ефект и върху различни фирми за снабдяване, както и проблеми с агенции за недвижими имоти (заради намаляването на строежите). Хората все още не могат да разберат, че всъщност трябва да избират между работниците през зимата или туристите през лятото, понеже прогнозите за последните години никак не са обещаващи – впрочем както всяко лято.
Има, разбира се, и журналисти, които по-трезво отразяват ситуацията. Бумът на строителството неминуемо вреди на туризма, а оттам засяга и всички сфери на бизнеса. Туроператори, хотелиери, агенции за имоти и банки притеснено отчитат свръхпредлагане на легла и отдръпване на туристи. Бизнесът е изправен пред перспективата от спад на цените на нощувките и на имотите, а банките се отдръпват от кредитиране в Слънчев бряг. Подобни тенденции, които по-рано не бяха познати, започват да се задълбочават и да създават истински проблеми, които в някои случаи предизвикват истинска паника. Предприемачите са уплашени и от задаващите се проблеми с електрозахранването, водоснабдяването и канализацията, чиито мощности са изчерпани и има реална опасност туристите някое лято да се сблъскат с режим на тока и водата. Ами тогава за какви перспективи на бизнеса можем да си говорим?
Следствие от строителния бум е фактът, че много от хотелите се продават на ниски цени. Изборът е голям – от най-скромните до луксозни. Проблемът е кой ще поеме риска да ги купи точно сега. Противоречива е обаче информацията, представена в медиите – едните изразяват паника, че ще има понижаване на цените. А от друга страна, аналогични източници говорят за повишаване на цените. Не е ясно обаче коя прогноза е по-достоверна. „Голяма част от хотелите в Слънчев бряг вече са подсигурили с договори следващия летен сезон, пише expert.bg, цитирайки представители на туристическия бранш. Много от хотелиерите са се похвалили, че вече имат договори за другия сезон, въпреки че са завишили цените на пакетите.“4 Все пак остава надеждата, че туристите с що-годе здрави нерви ще посетят отново или, привлечени от красивите реклами, за първи път българския курорт. Рекламата също е проблем на туристическия бранш в региона. По руската телевизия например се рекламират нови луксозни строежи, но в същото време се показват красиви, но толкова нереалистични картинки от комплекса – хотелите са потънали в зеленина, морето – кристално чисто, и на всичкото отгоре на плажа растат високи палми… Доста оригинално, но за съжаление – поредната лъжа на бизнесмени, които искат по-скоро да се отърват от обектите си.
Катастрофата наистина се приближава неминуемо. Дори ако строежите приключат изведнъж, то работата все пак е свършена – липсва единен архитектурен стил, автентичност, качествена визия, която да привлича, вместо да отблъсква. Българското Черноморие следва познатата схема, известна на други европейски курорти. При тях се стига и до събаряне на хотелите и възстановяване на зелените площи.
Интересът към масовия туризъм в България намалява с всяка изминала година – по тази причина трябва да се търсят други по-разумни решения. Алтернативният туризъм наистина има бъдеще, благодарение на красивата природа, но не трябва да се разчита само на това и да се остави морското крайбрежие на произвола на съдбата. Много се говори в последно време и за селски туризъм – необходимо е да се развива, но това да се прави в повече села. Повече разработени местности, за да има в крайна сметка и работа за местните хора. Селските местности днес опустяват, тънат в безразличие и боклуци. Туризмът е една чудесна възможност и тя не трябва да се пренебрегва.
Морският туризъм в България е наистина поставен в една изключително сложна ситуация. Въпреки нерадостните прогнози за лято 2009, местните хора се надяват да спечелят, а владелците на хотели измислят евентуални промоции, за да привлекат туристите (някои и това не правят). Искрено се надявам, че този строителен бум най-накрая ще спре и ще се вземат мерки за запазване (и възстановяване) на многострадалната българска природа. В противен случай на протестите ще продължават да се викат лозунги – „Искаме природа, не искаме бетон!“
Гражданската солидарност - Йорданка Динева и Андрей Ковачев на гости на културолози
Дебатът “Гражданската солидарност” протече между студенти от ІІІ и ІV курс в бакалавърска програма по културология във Философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Йорданка Динева, координатор на гражданска коалиция “За да остане природа в България”, и Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа “Балкани”, инициатор за създаването на нова политическа партия “Зелените”. Дискусията се проведе в рамките на свободноизбираемата дисциплина “Култура на бъдещето: проекти и практики на устойчиво развитие”, ръководен от д-р Петър Канев в Катедра Теория и История на културата във Философски факултет на Софийския университет.
В рамките на същата тема студентът Гергана Костуркова представи впечатленията си от срещата на коалицята “За да остане природа в България”, на която присъстваха трима студенти от курса:
June 16th, 2009 at %10:%Jun Hey there, respect for your work!
it would be very nice to find some of your articles in english language, so that non-bulgarian people get more information about what you are doing for bulgaria!
if that’s not possible, than i would invite you for an interview (maybe on email). My name is martin and i’am author of a german blog, that deals with bulgaria. many people here in austria, germany and switzerland don’t know anything about your country exept the usual suspects, crime and corruption… so….my intention is to show another side of the country and the people who are living in. if you are interested, than please write me an email. thanks and bye, martin
October 7th, 2010 at %22:%Oct Thank You Martin. We have English version on the main menu yet. I hope that with Your support we could have also and DEUTSCH version of the main menu. You can see our personal contacts here: http://placeforfuture.org/en/ekip
If You still have interest about our difficult, but (I hope) sustainable work, please contact me.
Ich wunsche dir alles gute
Petar Kanev
Как започна всичко: Семинарът “НАТУРА 2000″ в НБУ, март 2007
Семинарът “НАТУРА 2000″ беше организиран от Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” в рамките на Департамент Политически науки на Нов български университет на 7 март 2007 г. Всичко за мрежата НАТУРА 2000 студентите научиха от лекцията на Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа “Балкани”. Гражданското природозащитно движение бе представено от Надежда Максимова и Янина Танева от гражданска група “Да спасим Иракли!”. На семинара присъства лично и проф. Богдан Богданов, председател на настоятелството на НБУ.
Семинарът бе много успешен и събуди небивал интерес сред студентите, някои от които по-късно устойчиво се включиха в природозащитното движение.
Помощници на Радосвета Кръстанова и Петър Канев при организацията на семинара бяха Калин Ненов и Георги Стефанов.
И се зароди идеята за проекта ни “Място за бъдеще”.
Звукозаписът от събитието е направен от Калин Ненов. Може да го чуете ето тук:
Петър Канев - Новата етическа вълна -Спонтанните граждански природозащитни мрежи в България
[lang_bg]Как се стигна до уникалната вълна от гаржданска природозащитна активност в България? Несъмнено всичко започна от спонтанната гражданска кампания Да спасим Иракли! Как се стигна до създаването на неформалната гражднаска коалиция „За да отане природа в България“, която сама по себе си е уникално явление в българското общество?Когато с екипа на Място за бъдеще започнахме да мислим и да пишем първите варианти на проекта ни, колективно сътворихме термин, за да обозначим една от основените ни целеви групи. Неологизмът, който създадохме беше „спонтанни граждански природозащитни инициативи“. За да стане по-ясно какво представляват тези иницаитиви, ще прибегна отново до лично преживяното при зараждането на нашето собствено гражданско сдружение „Щастливеца“, именно от една такава спонтанно формирала се инициатива.
Когато инцидентно попаднахме в гражданския активизъм за спасяване на населението на София от безумната практика на балиране на отпадъците при липса на депо за съхраняването им и на завод за преработката им, всеки от включилите се в протестите срещу беззаконието спонтанно поемаше да помогне според своите собтвени компетенции, професионален опит и контакти – юристите с правна помощ, химиците с експертна помощ, филолозите с писма до Европейската комисия и т.н. Тогава още в самото начало на включваенто ни в кампанията, която по-късно се оформи в коалиция „Нулеви отпадъци“, Група ГЕО и други граждански групи, ние се обърнахме за консултация до Българския хелзински комитет. От там ни посъветваха да потърсим подкрепата и експертизата на орнитолог – специалист по птиците, тъй като в случаи, когато нарушените права на хората остават без внимание, опазването на защитени видове може да помогне и на хората. Горчивият опит през последите години ме убеди, че това не е валидно в българска среда, но именно търсенето на подобна подкрепа ни въвлече за първи път в дейността на екологичните неправителствени организации в България. Обадихме се на Александър Дуцов от Сдружение за дива природа - БАЛКАНИ, когото познавахме по приятелска линия и той ни свърза с орнитолога д-р Петър Шурулинков, който в последствие стана член и на сдружението ни. По това време се абонирахме и за екологичния интернет портал Блулинк. По-късно, когато като Инициатиен комитет за чистота и законност – Стрелбище спечилихме проект за гражданско застъпничество, на обучението, организирано от Институт Отворено общество София, се запознахме с други представители на екологичните организации. С някои от тях вече се бяхме виждали на пресконференции, на срещи с представители на Европейския съюз и по време на лекцията на европейския комисар по околна среда Ставрос Димас в Нов български университет. За целите на обучението ни г-жа Ася Кавръкова офроми от представителите на различните неправителствени организации няколко т.нар. фамилии, при което ние попаднахме заедно с екологичните НПО в еко-фамилията. Първото впечатление от взаимотоношенията между екологичните организации беше негативно – свикнали на постоянна конкуренция за донори и проекти и раздразнени от стари вражди и противоречия, част от еколозите не можеха да седнат на една маса, без да изпаднат в дребнави заяждания или направо във взаимна неприязън. Въпреки това сред част от представителите на сектора вече се бе оформила идеята за съвместни действия по приоритетни ключови въпроси за опазването на българската приророда. Като основа за това взаимодействие остана мейлинг листата на еко-фамилията, която функционира и до днес като мейлинг листа на коалиция „За да остане природа в България“.
Няколко месеца по-късно получихме от приятели сигнал за проблема с Иракли – плановете на офшорната фирма „Суис пропъртис“ за застрояване на един от последните диви плажове по крайбрежието ни и плановете на община Несебър за превръщането на „курорт Иракли“ в продължение на мегаполисът Слънчев бряг-Елените-Св. Влас. Вече имахме сериозен граждански опит от кампанията срещу балирането на отпадъци – кореспонденции и жалби до общината и до министерствата, иницииране, събиране и внасяне на подписки, участие в обществени обсъждания и в заседанията на комисията по оклона среда и води на Столичния общински съвет, срещи с министри и с представетли на Европейската комисия и и Европейския парламент, изгражадане на солидарно отношение и общи действия в гражданския сектор за борба с корупционните практики, довели да кризата с отпадъците на София, организиране на митинги, шествия, пресконференции и различни дурги форми на гражданска изява. В този контекст първата ни мисъл, когато разбрахме за проблема с Иракли, беше, че това място е любимо не само на нас, а на много хора и има шанс то да се защити със съвместни солидарни действия на всички, които обичат Иракли. Потърсихме съдействие от Блулинк – запитахме ги дали някой не е предпирел вече активност за защита на Иракли, за да се свържем с него. От Блулинк ни насочиха към Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа - БАЛКАНИ. В онзи далечен момент Андрей не беше още напълно убеден, че трябва да се защитава Иракли, но с охота ни свърза с Надежда Максимова, която беше започнала вече активните си действия по кампанията за спасяване на дивата плажна ивица. Така за първи път попаднахме в квартирата на Надежда, където се провеждаха срещите на инициативата Да спасим Иракли! За мен това беше откровение. За първи път преживях лично и осъзнах какво означава спонтанна демокрация и автентично гражданско общество като жива общност от ентусиазирани и вдъхновени хора. Не мога да спестя възхищението си от това, което правеха Надя, Янина, Светльо, Данчето, Кристина, Ани, Иван, Ивайло, Веско и още много знанйни и незнайни човеци, които бяха повярвали, че стига да поискаме можем да отвоюваме правото си да живеем в истинско демократично общество и в реална правова държава, в която се спазват правилата и в която се отстоява върховенството на закона и на общетвения интерес на гражданите. Необичаен и вдъхновяващ беше и начинът, по който протичаха обсъжданията, вземаха се общи решения и всеки поемаше своите ангажименти за кампанията. Усещането, че участваш в общоност, в която всеки е самостоен и все пак всички действат като един – с една воля, с една цел, с едни стремежи и ценности, беше главозамайващо. Всеки поемаше сам да се анагжира със задачи в сферата на собствената си специалност, компетенции, интереси и обществен „бекграунд“ – архитектите с архитектурните си компетенции, биолизите – с биологическите, правистите – с юридическите, пиарите – с рекламата и комуникациите, артистите, музикантите и художниците – с артистичните прояви и с ангажирането на хората на изкуството в защита на каузата. При това двигателите на кампанията започнаха да обикалят по всички отговорни за проблема институции и да ги подканят да си свършат работата, а което е още по-важно – обикаляха и всички екологични неправителствени организации като ги подканяха да заемат твърдо и единно становище по въпроса за Иракли и за спасяването на последните диви плажове по българското Черноморие. Обединяватето на екологичните НПО в единна позиция не беше по-лесна задача от пробива на медийната завеса, но спонтанната гражданска кампания за Иракли успя и скоро резултатите започнаха да идват един след друг. В интернет се появи филмчето, в което уважавани български актьори и общественици изразяваха подкрепата си за кампанията.
Събитието „24 часа музика за Иракли“ през юни 2006 г. в Борисовата градина в София събра огромно количество привърженици на кампанията. В същото време стартира подписката в защита на дивите плажове по българското Черноморие, която само за няколко часа събра над 6 000 подписа. По този начин дори най-корумпираните медии останаха без възможността да не отразят (или да деформират) информацията за тази първа положителна гражданска инициатива в защита на обществения интерес на българските граждани да живеят в правова държава с устойчиво и стратегическо мислене за бъдещето. Ефектът от този „бум“ на кампанията Да спасим Иракли! доведе до безпрецедентни реакции от страна на нарушителите на законите – кметът на Несебър и представители на офшорния инвеститор, спешно пристигнаха в София, при това дълбоко притеснени, за да се срещнат с гражданските активисти.
Последва едно шеметно развитие и масова верижна реакция от природозащитни събития, която стана възможна и поради новите комуникационни технологии – алтернативното медийно пространство на блогове и мейлинг листи, мобилни комуникации и sms-и, чрез които съвсем непознати по межди си хора с еднакви ценонсти и желания се събираха заедно, за да се включат в природозащитните акции и дейности. Екологичните неправителствени организации заработиха в реална координация и взаимодействие. Така зад полжителните публични послания и акции стоеше като стожер къртовската експертна и административна работа на неправителствения сектор – становища, жалби, искания за достъп до информация, съдебни дела, преговори с праламент и с министерства, подписки, писма до правителството и до Европейската комисия и Европейския парлманет… Издействан бе морадориумът на министъра на околната среда и водите за спиране на строителството на Иракли. Именно по това време през юни 2006 г. най-после излезе съдебната регистрация и на нашето сдружение – Софийско гражднаско сдружение „Щастливеца“ с председател Радосвета Кръстанова и членове на управителния съвет Людмила Иванова и Петър Канев.
Скоро се усети резултатът от обратната връзка между неправителствените експерти биолози и гражданските активисти от широк кърг на обществеността – експертите, които бяха изготвяли проекта за обхвата на европейската екологична мрежа Натура 2000 се обърнаха към гражданите природозащитници за подкрепа в отстояването на искането да бъде приет пълният обхват на мрежата за опазване на приорирететни видове птици и местобитания на растителни и животински видове в България. Така кампанията за защита на Иракли естествено прерастна в национална кампания за защита на цялото Черноморие от хаотичното и масово хипер-презастрояване, както и в кампания за приемане на пълния обхват на мрежата Натура 2000. При първото отхвърляне на пълния обхват на европейската екологична мрежа от страна на Министерски съвет, спонтанно избухна нерегламентирано шествие на гражданите природозащитници - „Шествието на природните луди“, които искаха да влезат по пижами в Българската национална телевизия, за да изразят публично своята позиция в ефира, че гражданите на България, които обичат природата искат да им се изгради резерват, който да могат да обитават в качествотото си на редки и застрашени видове, но вместо това „лудите“ бяха разгонени от полицията и последваха първите арести на граждани природозащитници за нарушаване на обществения ред.
Протестът за зоните по Натура 2000 продължи близо година с артистични акции всеки четвъртък пред Министерски съвет. Опитите на някои партийни лидери да използват гражданската енергия зае свои цел на няколко пъти бе осуетен от природозащитниците.
Връчването на подписката за защита на българското Черноморие от презастрояването и честването на 22 април – международния ден на Земята в София ознаменуваха истинското раждане на коалицията от екологични неправителствени орагнизации и граждански природозащитни групи „За да остане природа в България“, която стъпи на основата на т.нар. „еко-фамилия“, но в тогавашния обществен контекст придоби съвсем нов характер и нова сила и енергия. По това време - през 2007 г. - беше създаден и сайтът на коалицията – http://forthenature.org, започнаха регулярните работни срещи между гражданските активисти и непервителствените експерти по екология, а мейлинг листитата на еко-фамилията заработи активно и ефективно. На 29 юни 2007 г. настъпи кулминацията на гражданската природозащитна вълна в България – спонтанната акция за защита на Странджа. При новината за отмяната на статута на Странджа като пироден парк от Висшия административен съд буквално за няколко часа лавинообразно се разпратиха масово имейли, есемеси, съобщения в блогове за спонтанно гражданско противопоставяне на това решение. Без предварителна идея какво ще се предприеме, симпатизантите на новото социално движение в защита на природата и на обществения интерес на гражданите се събраха пред паметника на св. патриарх Евтимий Търновски в София и там на място се реши да се осъществи акт на гражданско неподчинение – придвижване и блокада на движението на Орлов мост в столицата. Последваха безпрецедентни масови арести, повечето от които, в последствие бяха обжалвани и осъдени като незаконосъобразни. Бяха арестувани наведнъж 37 души, повечето от които непълнолетни, прецедент в новата българска история, а блогърите, които бяха разпространили информацията за решението на ВАС бяха привикани в полицията и принудени да подпишат декларация, че повече няма да пишат подобни призиви в своите блогове. Спонтанното гражданско природозащитно движение бе нарочено като враг №1 на държавата и бе разпоредено с него да се занимават екипите за борба с организираната престъпност. Абсурдът на подобни действия, а именнно спонтанното гражданско движение за борба с организираната престъпност, да бъде определено от вътрешното министерство като par exelance организирана престъпност не остана извън фокуса на общественото внимание. Неадекватните действия на правителството и полицията само подсилиха общественото недоволство, както и масовата симпатия към природозащитниците и като доведоха до значим скандал, гарантираха всъщност широкото публично огласяване на акцията.
Резултатът от скандала беше отхвърлянето на решението на ВАС от парламента чрез законодателна пормяна за гарантирането на статута на парк Странджа. На следващите акции гражданите от спотанното природозащитно движение действаха още по-изобретателно – беше въведена практиката на т.нар. „флашмоб“ по български – незаявени в общината светкавични публични акции, но формално незабранени от закона. Първата от тези акции се заключаваше в няколкоминутно постоянно пресичане от пешеходци и велосипедисти на пешеходните пътеки на кръстовището на Руски паметник в София, при което трафикът на автомобили беше блокиран, без да е нарушен нито един закон. Без съмнение Министерство на вътрешните работи бе сериозно изненадано от подобни масови форми на израз на гражданска позиция, но тогавашният вътрешен министър Румен Петков бързо взе положението в свои ръце – организира среща с природозащитниците на чай, а впоследствие започна и подмолния натиск, а вероятно и подслушването и следенето на нарочените за подстрекатели на движението. Един от следващите флашмобове – на пешеходна пътека на ул. Раковска в столицата се оказа изцяло режисиран и дирижиран от полицията – автомобилното движение предварително беше спряно, а гражданите пешеходци бяха блокирани за няколко часа от полицейски коли на тротоара, без да могат нито да си тръгнат, нито да проведат замислените действия. Хаосът, който се случи на следващия нерегалемнитран масов протест пред паметника на Васил Левски в столицата събуди подозрения за внедрени хора и провокатори в движението, а изтощението от организацията на ежеседмични флаш-мобове и протестни шествия доведе до изтощение на гражднаските активисти и до отдръпване на част от ангажираните с каузата личности от природозащитните групи…
Така или иначе масовите граждански природозащтни акции продължиха да се осъществяват все по-масово и по-успешно чак до злополучния протест пред парламента на 14 януари 2009 г. Кампанията за Иракли даде тона, примера и модела за множество граждански природозащитни движения – кампаниите за Странджа, за Натура 2000, за Рила, за цялата българска природа и за координиране на широк кърг от граждански групи за борба с корупцията и безезконието в България. В процеса на това скоростно развитие много спонтанни граждански групи се оказаха недостатъчно устойчиви и се разпаднаха, но техните основни движещи фигури и активисти така или иначе и по един или друг начин останаха трайно в зелено гражданско движение в България. За сметка на отслабването, отдръпването или разпадането на групи като Да спасим Иракли и Да спасим Странджа, коалицията „За да остане природа в България“ компенсира неустойчивостта на спонтанните граждански движения с една изключително ефективна и добре координирана работа, почиваща на принципите на консенсуса, общите прироритети и ценности и обществената солидарност. Върховият момент в дейността на „За да остане природа в България“ беше посещението на Комитета по петиции на Европейския съюз у нас на 29 октомври 2008 г., като следствие от множеството сигнали, жалби, подписки и петиции, подадени от коалицията до Европейския парламент.
Коалицията „За да остане природа в България“ успя да запази характера си на неформално обединение, но с изключително ефективни и възприети от всички участници прагматични правила за съвместна работа и за вземане на общи решения. В момента в нея членуват 22 неправителствени организации и граждански групи, а симпатизанти и спомоществователи са й над 33 от различни сектори и сфери на обществото. Правилата на екипна работа в коалицията изискват от всяка една организаци да инициира проекти и да предприеме самостоятелни действия за подпомагане на работата по общите приоритети на колацията.
По стечение на обстоятелствата ние от Софийско гражднаско сдружение „Щастливеца“ се оказахме едни от малкото хора в коалицията, които са професионално обвързани с преподавателска дейност в сферата на хуманитарните науки. В тази връзка се ангжирахме още от 2006-2007 г. с подпомагане на движението именно в академична среда. Председателят на сдружението ас. Радосвета Кръстанова успя да инициира няколко публични прояви и дискусии в Нов български университет. Във връзка с кампаниите за защита на Иракли и за отстояване на пълния обхват на зините по Натура 2000 се свързахме и потърсихме подкрепа от Борислав Сандов, тогавашният председател на Университетския клуб за екология и устойчиво развитие на СУ „Св. Климент Охридски“ (UNECO), иницииран главно от студнти от геологогеографския, билогическия и философския факултети, а в последствие клубът стана постоянен член на коалицята „За да остане природа в България“.
Разрастването и успехите на „За да остане природа в България“, особено с включването на граждани за Рила, които успяха да сезират комисията по петициите в Европейския парламент с подписка от 180 000 уникални подписа на български граждани в защита на Паничище доведе до едно ниво на обществена значимост и популярност на движението, за което гражданските групи и още повече неправителствените екологични организации не бяха подготвени и до сега не са в състояние да отговорят на това предизвикателство адекватно. Една част от активистите, убедени, че без законодателни и системни промени в обществото ни не е възможно да запазим природата, формираха Политическа партия Зелените. Останалата част от природозащитното движение остана на надпартийни позиции, смятайки, че общественият интерес стои над партийния и защитата на природата обединява всички български граждани, независимо от техните политически, религиозни, идейни убеждения и независимо от техните партийни или други пристрастия. От тук нататък природозащитното движение у нас повтори в ускорен ход модела, известен ни при зелените движения в Западна Европа – смесицата между радикализъм и компромисност, между форамализаране и неформалност, между партийно-политически пристрастия, надпартийност, анархистични идеологии и аполитичен нихилизъм доведе в последните месеци до боксуване на това уникално за прехода ни обществено явление сред младите в България. Към коалицията вече се отправят и бизнес предложения, свързани с имидж-мейкинг и грийн уошинг на големи фирми като М-тел например, а партията изпадна в затруднено положение да не знае от къде да намери пари за регистрация в ЦИК за изборите от една страна, от друга страна потъна с единия си крак, още в зараждането си, в характерните за партиите формализация и партизанщина – спорове за структури за партийни листи, групов нарцисизъм на малка, но зловредна част от партийните актвисти, при това съпроводен с негативна тенденция към „сектантство“, към изолация и конфронтация със всичко и със всички. В резултат от това част от най-успешните активисти на движението започнаха постепенно да губят мотивацията си за участие (предимно етическа), и въпреки че трайно останаха в движението поеха по-нататъшните си активности като тежък дълг и неблагодарна отговорност и загубиха първоначалното си нравствено вдъхновение, а следователно и част от потенциите си за успех, защото, както в изкуството, така и в обществената активност, без вдъхновение – успехът е много труден.
Това са фактите, така както съм ги възприел и разбрал от моята субективна позиция на участник в движението.
Въпреки че общественото движение в защита на българската природа никога не придоби адекватна на мащаба му публичност, то е уникално явление и може да се определи като социален бум , свързан предимно с етическа мотивация на огромна маса от сравнително млади хора, основната част от които дори и до днес не се познават по между си, въпреки че действат заедно и в единомислие. Аз ще си позволя да определя движените за защита на българската природа като най-значимото социално явление у нас за последните десет години, не толкова защото съм пристрастен, но главно защото разполагам с нужните аргументи за такова определение.
Един основен етически въпрос, който ме вълнува е защото именно защитата на природата успя за първи път да обедини българското общество на прехода в истинска социална солидарност.
Разбира се, след близо 70-годишна история природозащитното движение в Западна Европа е в социален и в чисто политически смисъл много по-напред от родното ни – последно доказателство за това е безпрецедентния успех на зелените на Даниел Кон Бендит и селскостопанските движения на Жозе Бове на последните европейски избори във Франция.
Въпреки това информираността за европейската мрежа от защитени зони в България е по-голяма от тази във всички останали страни в ЕС.
Характерно е също и това, че от всички страни от бившия Източен блок българите декларират най-силна екологична ангажираност за опазването на природата, което често се изтъква от тях и като един от основните проблеми на обществото ни.
На какво се дължат тези уникални за България факти? Какво мотивира гражданското природозащитно движение в България?
Мотивите
Какви са причините, поради които именно защитата на природата и околната ни среда се оказаха единственото нещо, което може да предизвика солидарност и взаимодействие на осезаемо гражданко общество в България?
Аз си позволявам да изразя убеждението, че тези причини са предимно етически. Те имат, разбира се, и своята културно-историческа и социално-политическа обосновка.
Какво всъщност защитава природозащитното движение у нас в социално-политически план - правовата държава, върховенството на закона и на обществения интерес, принципът на демокрацията на участието.
Следователно българското природозащитно движение, което през последните години стана едно от най-значимите социални явления у нас, се основава на европейския ценностен модел, което в известна степен е и следствие от свободното пътуване, обучение и работа на млади хора в Западна Европа и САЩ през последните години. Същевременно то се обуславя и от появата на нова ценностна система сред част от младите ни сънародници, свързана с препрочитането на българските национални ценности в контекста на присъединяването на ни към Европейския съюз и към т.нар. “бял свят”.
Особено важна предпоставка в това отношение е и тази, че природата у нас винаги е била не само национална ценност, но и един от малкото обекти на национална гордост. Патриотичното измерение на природозащитното движение у нас не бива да се подценява. Нека си спомним народните и хайдушките песни, поезията на Ботев и Вазов, ако щете “Хубава си моя горо” на Каравелов и дори националния ни химн. Излишно е да споменавам за Алеко Константинов, тъй като този пример е христоматиен, дори и за днешните ученици. Но нека напомня за всички рекламни материали за България от тези на Балкантурист, до тези, които можете в момента да откриете в ю-тюб.
От друга страна, девалвацията на всички ценности в обществото ни във време на криворазбран и псевдо-демократически преход доведе до оголването на най-основни първични биологически ценности – правото на дишане и на здраве (да не си отровен, да не хващаш рак, да не си подложен на интоксикация), правото да се възстановяващ в уикендите и ваканциите чрез заложената в инстинктите ни и в генома ни естествена връзка с дивата природа, и единствената глобална и универсална за хората обща човешка и дори не само човешка свръхценност – оцеляването на живота и светостта на живота. По този начин единствената оцеляла етическа идея, която може да обедини скептичните, циничните, крайно-индивидуалистично настроените и изолирани едни от други наши сънародници се оказа най-първичната, дори биологично-физиологично зададена етическа ценност – оцеляването и просперитета на живота в неговите естествени диви измерения.
В етически план защитата на природата като обща ценност на българите обединява в едно културно-историческа патриотична мотивация (сиреч родолюбието) с първично-биологическата и инстинктивна мотивация на оцеляването на живота.
Разбира се, природозащитното движение в България щеше да бъде твърде елементарно, ако се заключаваше само в тези две измерения. Като всяко нещо в живота, то има и множество други взаимосвързани елементи и аспекти.
Етическата мотивация на гражднаски активните личности в защита на българската природа може да се анализира адекватно единствено в контекста на емоционална им и дори физическа включеност в проблема – защитават се места, към които защитниците им са емоционално и физически дълбоко съпричастни – родното или любимото място – родното село, родния край или предпочитаните дестинации за отдих и пътешествия – Иракли, Карадере, Странджа, Рила.
Важен социално-политически аспект за мотивацията на участието в гаржданските екологични активности е също и етическият проблеми на взаимоотношенията между природозащитните движения и властимащите. Този проблем е свързан с факта, че като реални властимащи в обществото на прехода у нас се утвърдиха не номиналните и официалните, а задкулистните и „сенчестите“ властимащи. Властта изглежда не е в ръцете на политици и бизнес среди, а на неясни фигури, които властват чрез криминалогенни, антисоциални и напълно непорозрачни методи. Най-тежкият социално-политически сендром у нас е криминалният характер на голяма част и от видимия политически и безнес елит, при това често юридически недоказуемия криминален характер на реалните властимащи. Възможно е тази диагноза да не е валидна единствено в българската среда на прехода, но у нас престъпнотото поведение на задкулистните кръгове вече е станало твърде прозрачно, твърде некрасиво и нецивилизовано, некултивирано поведение, твърде грубо и вулгарно, твърде неопосредствано и нагло. Без значение, че често криминалният характер на задкулистниците властимащи е или юридически недоказуем или оправдан чрез вратички и поправки в законодателството (изменения и допълнения в законите, които често обезсмислят самите закони като функция и като цел на регулиране), тези недоказано криминални деяния се осъзнават като престъпни от гледна точка на общностното етическо нравствено светоусещание, от гледна точка на общностните ценности на огромната част от българското общестово – т.е. обществото на невластимащите. Проблемът на бившия Източен блок като цяло вече се очертава не толкова в това доколко са корумпирани и кои са и какви са властимащите, а с каква система за манипулация, контрол и репресии разполагат. В последните дни на Източния блок репресивните ситеми за манипулация и контрол бяха злополучно известни - в Румъния - Секуритате, в Русия - КГБ, а в България - КГБ, ДС, Първо и Шесто управление на МВР. С престъпността се свързваха и държавни предпирятия от времето на Живковия режим като Кинтекс и други, за които се подозира, че заедно с остатъци от авторитарните и репресивни полицейски и военни структури са се модифицирали в новите условия в така наречените на политически коректен език „силови групировки“. Новите варианти на старите структури може и да имат по-гръмки и епически имена от преди - като Мултигруп или като рицари от най-различни ордени и пр., но независимо от думите оставаме с натрапчивото усещане, че те са резултат от еволюция и трансформация на все същата стара система на натиск и контрол - единствената жива и добре функционираща социална и политическа система в нашето общество – наследство на репирсивната ситема на комунистическите режими, но вече силно криминализирана. Съществуването на управленска социална и полит-икономическа система у нас щеше да е добре дошло в едно разпаднало се безсистемно общество като нашето, стига тази система да не беше антисоциална, антиетическа и фактически криминална по своя характер.
Какви са етическите проблеми на взаимоотношенията на природозащитното движение с тази система. Един от видимите проблеми е известен под популярното название „черен пиар“.
От всякакви медии, блогове, форуми, а също така и чрез умишлено разпространяване на зловредни слухове от уста на уста, неясни субекти разпространяват следните „черни“ легенди за еколозите, които се опитват да внушат на максимано широки кръгове от бълагарското общество:
- те мразят богатите
- те не се интересуват от хората, а от бръмбарите
- те са терористи и екстремисти
- те дрънкат недоказани апоколаптични глупости
- те искат невъзможни неща
- те ще доведат до икономическа криза
- те оспорват и вредят на националните интереси
- те са платени и са същите мекерета като другите – само се правят
- плащат им враговете на България, за да вредят на българската икономика и на българския просперитет (например на просперитета на Черепа)
- те са идеалисти и мечтатели, които витаят в облаците. Не са прагматици като нас.
- Те са “пършиви нещастници”. Те нямат силата и властта нещо да променят, така че няма смисъл да им вярвате и да ги слушате.
- Те са за убиване. Един бой ще им дойде добре. Истината е в чалгата и в това да си правиш кефа.
- Не могат да си позволят нашите вили, коли, фолкпевици и хотели и затова ни завиждат.
- - просто наивни дечица
- и да са прави – какво от това – в истинския живот побеждава силния (разбирай- престъпника)
- ние сме истинското еко – те са менте
Но скритите властимащи прибягват изглежда към „черния пиар“ само в краен случай. Предпочитат се други схеми. Например макиавелианска схема от типа на „разделяй и владей“ – скарай ги едни с други. Типичен пример в това отношение можем да открием в сагата с боклуците на София - „тъпите селяни не искат боклуците на благородните софиянци, ама кой ги пита“, „селяните се карат по между си при кой да е боклука“ - такива бяха коментарите и във вестници, и в телевизии, и в интернет форуми, и в интервюта, и в разговори на живо, а и в самите преговори с властимащите… Насърчава се не само външната, но и вътрешната конфронтация в сектора. В екологичните НПО доскоро беше популярна следната „вътрешна“ конфронтационна догма, старателно насаждана от някои фондации и донори: който защитава природата, не трябва да защитава човешката околна среда, а който се занимава с околна среда, какво ще ни се бърка в дивата природа като нищо не разбира – тази линията на конфронтация беше насаждана вътре в самия НПО сектор.
Макиавелианската схема за манипулация, дезинформация и контрол има и своите „фройдистки“ методи – цензура, изтласкване и изместване. Определени факти, имена и събития са неофициално цензурирани – негласно е „забранено“ да се появяват в публичното пространство. Гражданските природозащитни групи по презумпция не се допускат до публичност – те са буквално изтлаквани от публичното пространство – запазено им е местенце само на площада пред Народния театър, където вероятно се смята, че техните песни, танци и рисувани транспаранти ще бъдат достатъчно безопасни и обезсилени. При появата на каквато и да било автентична гражданска група отнейде се появява подкрепяна от властта група-менте с почти същото име и с почти същите дейности и така всяка група е съпроводена от компанията на своя карикатурна пародия. Тази схема е известна още от времето на Живковия режим по време на гражданската инициатива за защита на Русе – заедно с автентичния комитет на „жените от Русе“ (знанието за който се цензурира и до ден днешен), се появява казионна „инициатива“ за защита на Русе, а впоследствие автентичния комиитет за Русе в София е разтурен, а инициативата на жените от Русе – изместена от „парвилни“ партийни фигури. Също се случи и с Екогласност – появиха се две Екогласност-и. В Суходол наред с инициативния комитет за защита на здравето и живота на хората, се появи и казионен комитет, с който Столична община „добре работи“. Същото се случи и в Кремиковци.
По същия начин, наред с гражданската група Да спасим Иракли! се появи гражданското сдружение на собствениците в Иракли, наред с учредената от граждани и НПО активисти Политическа партия „Зелените“, се появиха „генералските“ формации „Зелена България“ и „Българските Зелени“, наред с граждансските протести на природозащитниците, се отразяваха протести на т.нар. „Зелени тигри“, за които е дори смешно да се споменава изобщо… Появиха се и параноични подозрения за внедрени дубльори и вътре в самите природозащитни движения, за които се предполага, че функцията им е да следят работата им, да изместват фокуса на дейността им и по възможност да пречат…
По отношение на отразяването в медиите системата на изместването работи по схемата същественият проблем, свързан с дадена природозащитна акция да се подменя с нещо несъществено, с подробности или дори с невярна информация. Така например акцията за почистване на плажа в Иракли беше представена в медиите не като положително взаимодействие между природазащитниците и местните общини, а като кървава война между „еко-екстремистите“ и „местните собственици на земи“…
Същностен проблем на взаимодействието между природозащитниците и властимащите, който е и фактор за гражданската активност в екологичното движение е медийната завеса и \или манипулация. По принцип у нас дори и макавелианските схеми са нежелателни за задкулистните актьори, защото изискват време, усилия и човешки ресурс, а в крайна сметка могат да се окажат и неуспешни, както стана в случая със столичните отпадъци. Най- добрият метод за заглушаване у нас явно е тишината. Спомням си мотивът на лицето на офшорния инвеститор „Суис Пропъртис“ Стоян Захариев да не се яви на дебат в радио Дарик. „Нашата фирма няма интерес от публични дебати“ - заяви той. Най-комфортното поведение е пълната медийна завеса, а ако тя не е възможна, то се прибягва към по-префинена медийна манипулация – “една жена в зелена фланелка се изкряска на г-н Чавдар Георгиев, доцент по екологично право и заместник министър на екологията” – подобни цитати можем да прочетем не в жълтата преса, а във вестици като „Труд“ и „24 часа“. Доскоро в официозите не се споменаваха имената и представителите на екологични НПО, за да не ги рекламирали (понеже трябвало да си платят за реклама?!?), изказванията им се представяха като анонимни, често умишлено са сгрешени имената и организациите им, при репортаж специално се избират лумпени или неориентирани хора да отговарят на въпросите (ако репортажа е неизбежен – иначе няма репортаж изобщо). За сметка на това гръмко се споменават и финно се похвалват имена на фирми, на банки, на съмнителни и или офшорни инвеститори, нищо че не са си платили за реклама и че липсва каквато и да било прозрачност за тяхната дейност, поради т.нар. “фирмена тайна” или просто „по целесъобразност“ – често те са шефовете на медиите (легално или надлегално) и естествено няма защо да плащат това, което отдавна са си купили.
В изключителни случаи властимащите изглежда прибрягват и до други, наследени от стария режим методи за манипулация и контрол, без да се притесняват да стигнат и до силови средства и ексцесии. Типичен пример за това е целият сценарий за опорочаването и разгонването на гражданския протест на 14 ти януари, 2009 г. Целта на този сценарий изглежда беше хората да се отвратят от лумпени и полиция и никой никога повече да не протестира. Част от лумпените бяха докарани с автобуси от провицията организирано като на екскурзия (от БНС, Гвардия и Лидер), друга част (футбулни запалянковци, хулигани и др.) си бяха естествени лумпени, но нарочно предизвикани от провокатори и полиция да изпаднат в ексцесии. Силите на реда отказаха съдействие на организаторите да ги осмирят. Вместо това кордоните бронирани полицаи се врязаха без ясно предупреждение в мирните граждани и първото им действие беше да се прекъснат озвучителната техника, за да настане хаос и деозрганизация. Никой не съобщи нито на организаторите, нито на протестиращите, че протестът се отменя, за да си тръгнат (дори в армията преди да се стреля трябва да се да предупреди, а първият изстрел е във въздуха). Без предупреждение кордонът от раздразнени вече от лумпените полицаи се вряза да бие мирно протестиращите граждани. За по-голям успех на акцията вероятно част и от самите организатори са били успешно внедрени и инструктирани стриктно да спазват сценария, очевидно договорен предварително „някъде на сянка“. За жалост случвало ми се е да наблюдавам как се мислят подобни стратегии. Не намирам анализа ми за преувеличен, колкото и да е нравствено и социално уродлив обекта му.
Друг проблем на взаимоотношението между гражданските активисти и властимащите е наследен от живковия режим и се заключава в различни форми на нарушаване правата на личността - следене, директен и или индиректен натиск, психологически и или институционален тормоз, в повечето случаи юридически недоказуеми или оправдан с поправки в законите. Фактически нерегламентираният характер на подслушването и следенето, което у нас по всяка вероятност се извършва не само от силите на реда, но и от силови групировки, задава допълнителен дисконфорт на следените и подслушваните. Но ако гражданският активист все пак може да свикне дори и с параноичното подозрение, че е следен и подслушван и да го възприеме като ежедневие, той не може и отказва да свикне с нравствената и естетическа уродливост на арогантността, на самия маниер, с който се прави това.
Демонстрация на всесилност и арогантност е една от основните характеристики на отношението на властимащите спрямо активните граждани. В това отношение гражданските природозащитни среди стана класическа репликата на „офшорния“ Стоян Захариев, че ако искал щял да строи и на луната. Трудно е да се намери друго логическо обяснение за взривяването на морените на Витоша от „офшорката“ „Витоша ски“ освен простата арогантност и „показване на мускули“. Включително и опита да бъде уволнен директора на парк Витоша беше просто семиотична демонстрация на пренебрежение и надмощие.
В този смисъл етическа мотивация за активността на гражданското природозащитно движение е пряко обвързана и с една специфична естетическа мотивация. Етическата и естетическа уродливост на т.нар. български елит – унищожителите на природата, както и техните продукти са крайно антипатични и от етическа и от естетическа гледна точка. При това българинът все още е запазил любознателната си природа и за щастие или нещастие проучва личностите, които стоят зад унищожаването на любимото му природно място. От една страна, това става от клюкарски публикации в пресата, а по-често - от близки и познати. Естетическата уродливост впрочем е видна и без никакви разследвания – мутрите са грозни, чалгата е просташка, управленците са нечистоплътни – арогантни и безпринципни и предизвикват чисто физическо отблъскване и погнуса, фолк певиците приличат на порно звезди, бетонът е грозен и неуютен, мутра-барокът е жалък и противен Етическата уродливост върви ръка за ръка с естетическата.
Показателни в това отношение са и част от казусите, към които съм бил съпричастен.
Например за човека, за който се говори, че реално стои зад унищожаването на устието на река Вая на Иракли – г-н Николай Банев (както и на много други места по Черноморието ни като къмпинг Каваците и къмпинг Смокини край Созопол), собственик на АКБ Форес, природозащитниците четат в пресата и чуват от познати, че докато съпругата му е била болна от рак, Банев през цялото време, докато тя е умирала в болница е флиртурвал със секретарката си Евгения Генчева (впоследствие Генчева-Банева) (показателни в това отношение са публикации в жълтата преса като „Николай Банев остави бебетата на студено и вдигна сватба за милиони с нашите пари“ от Мира Танев във в. Уикенд, 14-20 октомври 2006, стр. 17), а в т.нар. официози (Труд, 24 часа), наред със сп. Блясък , виждаме как веднага след погребението на съпругата си (как ли е дочакал?) Банев се жени с грандиозна сватба в стил наркобарон за секретарката си, на която присъстват премира, Джо Кокър, Лили Иванова и хората с прякори, както евфемистично наричат у нас недоказаните престъпници от мафията. Арогантното, наглото и грозно в естетическо и в нравствено отношение поведение на решените да застроят Иракли „играчи“ допълнително мотивира гражданските активисти да остояват до край и на всяка цена позицията си за запазване на девствения характер на плажа. Този тип етическа мотивация на природозащитното двежение в България се изостря още повече от поведението и действията на кмета и на председателя на общинския съвет на Несебър (единият – вече забегнал в Украйна, а другият – покойник - жертва на гангстерската война у нас, за когото се говори, че е бил замесен и в атентата сещу бившия концесионер на плажа в Иракли, при който загинаха съпругата му и две-годишното му дъщеричка). Повече от очевидно е за непредубедения наблюдател, че в Несебър общинското управление и аргонатния и безнаказан престъпен свят напълно са се слели. Фактите говорят вече не само за обикновена корупция като поръчката към общинския съвет на Несебър Иракли да стане квартал на Несебър (това стана в последния ден при оставката на едно бивше неуспешно правителство, и се случи, въпреки, че Иракли се намира значително по-близо до Обзор, отколкото до Несебър), а и за открита и безконтролна гангстерска война в общината.
Допълнителното подсилване на този тип етическа мотивация на природозащитниците е свързана и с т.нар. Сдружение на собствениците в Иракли, чиято основна цел е да застроят берговата иница и сред които са небезизвестни личности като спомената вече нова съпруга на Николай Банев – Евгения Генчева – Банева, главният архитект на София Петър Диков и бившата вече заместник министръка на екологията в сянка – Любка Качакова. Някои собственици от същото сдружение за застрояване на Иракли засилват гражданското недоволство и нравствената погнуса на природозащитниците и със съвсем непремерени, неадкевтани и откровено агресивни действия като малтретиране на туристите на плажа, тормоз на почиващите със съучастничеството на мутри (пардон, охранители) и дори на полицаи. Така например през май 2007 г. активисти от сдружението на собствениците изгориха цялото имущество и служебната апаратура на младите орнитолози, които изследваха птиците на плажа. Всички тези факти няма как да не внасят често нравствен потрес у хората, които са се сблъскали с въпросните личности не само чрез медии и слухове, но и на живо.
Аналогичен е казусът с кризата с отпадъците – след като сте се разправяли с общинския съвет, след арогантното презрително отношение на Божидар Данев, който не се свенеше да идва на протестите, за да се назидателства надменно над хората, убеден в своята безнаказаност и недоказуемост на интересите му, след далаверите на бившия министър Свинаров (отново в последния ден на едно управление), след фалшивите обещания на трима столични кметове, след като сегашния политически лидер на партия Лидер, известен, според жълтата преса, като наследник на самоковската мафия на Косьо Самоковеца и на Клюна прати биячи, които пребиха възрастни хора от село Габра и ги хвърлиха в реката и местното население насмалко щеше да ги линчува, ако не се беше намесила полицията, след като председателя на инициативния комитет на село Студена беше пребит седем път от мутри и е със сериозни телесни повреди – ясно е че всички тези факти, видяни и преживяни на живо водят до чисто етически потрес, етическа непоносимост и съпротива на голяма част от хората с елементарно нравствено здраве. Грозното поведение и от естетическа и от етическа гледна точка на бизнесмени като собственика на Първа инвестиционна банка, за когото природозащитниците вярват, че след като унищожи Банско и го продаде, се се е ориентирал да направи същото и с Витоша и за който се говори, че стои зад опита да бъдат уволнени непослушните директори на природни паркове, само дабавя допълнителен щрих в цялата картина на нравствено разложение, което мотивира чисто етическия и естетическия отпор на част от активните български граждани срещу тази отровена и непоносима обществено-политическа атмосфера. Ако погледнете черния списък на българските пишман – бизнесмени, публикуван от сдружението Зелените адвокати сами може да се убедите какви мащабност и какви измерения на етическа уродливост придобива днес кастата, която се опитва да се представи за български бизнес елит. Нравствената непоносимост към въпросните личности е една от съществените причини за мотивацията на движените в защита на българската природа.
Разбира се, единствено емоционалната и етическата мотивация не е достатъчна за съвременния тип човек. Нужни са ни чисто рационални и прагматични убеждения, за да застанем твърдо и устойчиво, зад което и да било обществено движение.
В това отношение придобитите знание и опит също мотивират приодозащитниците – хора, които са се запознали с глобалните заплашителни икономически и екологични процеси, които познават европейските конвенции и българското законодателство и не могат да понесат циничната гавра с правата ни, не само от чисто естетични и нравствено етически подбуди, но и от гледна точка на прагматични, професионални и рационално-осмислени принципи, често опиращи дори до елементарни логически силогизми и констелации. Защитата на природата има характер и на противопоставяне на ирационалното, на хаоса, на абсурда, на алогичната саморазрушителност, причинена от незаинтересоваността, безотговорността и безхаберието на съвременния всеядно утроен човек– в по-конкретни измерения у нас – това са хаотичните, безпринципни и скрити криминална действия на част от т.нар. бизнес елит.
Друга страна на мотивацията, този път не негативна, а позитивна идва от личностния пример – възхищението от нравствената чистота, уникалност и пълнокръвност на личностите – активисти в защита на българската природа. Спомням си реакцията на минувачите на едно шествие, които коментираха: „Какви красиви млади хора! Сякаш са ангели!“. Възхищението идва и от солидарността в общоността - от другарските отношения в самото движения. За младите хора, включващи се в движението, общностната солидарност е истинско откровение, тъй като в България все още солидарността по принцип е рядко срещано явление. Чувстовото за общностна принадлежнаст, която мотивира природозащитниците не намалява, а още повече се засилва от липсата на публичен образ на активните личности от движението. Медийното мълчание за екологичната гаржданска активност само засилва съпричастността към нея. Тази съпричастност вече придобива и нравствени измерения като съпричастност не просто към „племенна“ или клубна общност от съмишленици, а към една общност, подобна на ранните християнски общини – гонена и преследвана, унижена и оскърбена, несправедливо отхвърлена и тенденциозно неотразявана, и в този смисъл смисъл – свята, тайна, мистична, интригуваща.
Попадайки в гражданското природозащитното движение, аз за първи път открих място за бъдеще в социалната среда, в която сме принудени да живеем. Спонтанните граждански общности в защита на природата носят в себе си потенциала на бъдещето ни, защото са изградени от живи автентични общности, а без такива общности не същесвува истинско общество, което да е нещо повече от отвлечена абстракция или изпразена от съдържание политически коректна езикова фраза. Без определен праг на нравствено здраве всяко общество загнива и загива. Гражданите природазщитници изградиха едно островче за бъдеще в обществото ни, защото техните действия и техните мотиви за действия са сами по себе си нравственото здраве на обществото ни – като отстояване на нравствено-ценностни принципи и социо-културни практики на бъдещето. Природозащитното движение в България е част от борбата на рационалното обществено начало срещу ирационалото в лицето на криминализирането на обществото. Политическите измерения на онова място за бъдеще, пионер, на което стана природозащитното гражданско движение в България, не се изразяват единствено във формалното регистриране на една или дурга политическа партия, а в релното превръщане на политиките в обществото ни от форма на покупко-продажба и икономическа сделка, в онова, което Аристотел нарича в произведенията си полития – форма на обществено управление, в която мнозинството управлява в интерес на общото благо. Такава форма на политиката не е възможна без автентично гражданско общество, изградено от живи и активни човешки общности.
Коалицията „За да остане природа в България“, която обедини гражданската активност в защита на природата е безпрецеденто явление в най-новата ни история. В рамките на коалицията се развиха уникални за България практики на търсене на компетентност и порфесонализъм, на солидарност и естествена самопораждаща се демократична култура на общуването и на вземането на общи решения. Тази розова картина обаче действа по силата на вдъхновението и от тази гледна точка е все още нетустойчива и твърде уязвима. За жалост в дълбочина и в „За да остане природа в България“ тлеят съществени проблеми, които спъват възможността коалицията да подпомогне прохождащото гражданско общество у нас да се превърне в сериозен обществено-политически фактор в страната ни.
Макар и в няколко изключителни моменти природозащитниците да изглеждат на минувачите като ангели, поради онова особено мимолетно етическо вдъхновение, когато човек дава най-доброто от себе си, те далеч не са ангели, а страдат от всички деформации на обществото ни като цяло. Не е преувеличено да кажем че всеки от нас крие в себе си умален макет на същите властимащи, с които се борим, защото повечето произлизаме от поколения на пълна девалвация на нравствените ценности – пошлостта на кореком-ценностите и на хаоса от 90-те години на ХХ век наистина е различна, но и в двата случая води до дезинтеграция и израждане на обществените взаимовръзки, сиреч на социалната екология в съвременното българско обество. Себичността, свръх-егоизма, достигащ до изроденост, самохвалството и нарцисизма, незаинтересоваността от другия, липсата на социална солидарност не са чужди и в природозащитното движение. Опасенията ми са, че в един определен момент след първоначалното вдъхновение често се случва така, че личният интерес надделява над общия, празното самохвалство над принципните въпроси, интересчийството над загриженоснстта, безхаберието над отговорността, некадърниците над всеотдайните, далаверата над етическата мотивация и особено некомпетентноста над стремежа за компетеност и професонализъм. Последното бих определил като сериозна диагноза на съвременното ни общество – за огромна част от сънародниците ни изобщо липсва идеята, че нещо трябва да се направи компетентно и професионално. Опитът на професионалистите да защитят идеята за компететност се възприема от съратниците им като някаква екзотична приумица, като недъг на характера или направо като някакво безсмислено бръщолевене на мрасиански език. Надеждата остава в останалия нищожен процент компетентни, отговорни и етически принципни хора, в тяхната всеотдайност и жертвноготовнсот, в способността им да направят чудеса, защото, както твърди Маргарет Мийд, големите обществени промени винаги идват от такива наглед безпомощни, малки и неконвенционални групи от хора. Ерих Фром обича да напомня в произведенията си, че една от най-големите световни религии, променила цялата световна история – християнството – всъщност тръгва от дванадест прости рибари и отритнати от обществото хора.
Новите дванайсет рибари в днешна България могат да успеят да създадат място за бъдеще единствено след много години, и то само, ако разкрият себе си и делата си пред все повече и повече техни бъдещи привърженици и наследници, ако им предават своята памет и своя практически опит и ако съумеят да не спрат да се развиват така, че развитието на общността им да бъде устойчиво…
Устойчиво развитие и място за бъдеще
Спомням си един разговор с ключова фигура от новоучредената Политическа партия Зелените. На патоса ми колко съществено обществено явление е спонтанната гражданска активност в защита на природа, събеседникът ми отвърна, че такива вълни на граждански протести преминават бързо и нищо не остава от тях впоследствие. И до сега съм останал с впечатлението, че той не разбираше, че природазщитни групи като „Да спасим Иракли!“ и „Граждани за Рила“ са принципно различно явление от протести от типа „Кой не скача е червен“ и от протестиращи групи, доведени от псевдо-синдикатите ни пред парламента уж да искат увеличаване на заплатите си. Принципното различие между природозащитниците, които лично познавам и отчаяния човек, който е дошъл да извика болката си или да изкара агресията си на площада, за да се прибере после в къщи с бетонената констатация „нищо не стана“ е твърде съществено, най-малкото, защото мотивацията и дейността на част гражданските активисти в защита на природата се оказа устойчива и упорита. И едва ли това ще се промени, дори, ако стане невъзможно да се провеждат протести.
Този разговор обаче ме накара да се замисля върху паметта и приемствеността – на кого ще предадем опита си, кой ще последва примера ни, ще остане ли след няколко години паметта, за това, което се случва днес? Накара ме да се замисля и върху опасната и застарашаваща ни липса на публичност за това, което правихме и правим, за това защо го правим, и за това, което постигнахме. Ако дори част от самите участници в природозащитните акции нямат съзнанието за това какво значение имат спонтанните граждански инициативи в защита на природата, то какво остава за хора, които са чели за „екоакитвистите“ само във вестници като „Труд“?
Спомням си и друг разговор, който наскоро проведох с мой бивш преподавател. „Устойчивото развитие, което преподавате, - ми каза той, - не е кауза. Всъщност мафията у нас много успешно си се развива устойчиво. Тогава защо да се борите за устойчиво развитие?“ Нямаше какво да му отговоря, защото, не ще и дума, – мафията се развива устойчиво не само у нас, а на всякъде по света. А си припомних и думите на Ахмед Доган, че ДПС е партия, която се намира в устойчиво развитие. Бях изненадан да слушам подобна софистика за устойчивото развитие от учен хуманитарист с аналитичен ум и с философско мислене. Но този разговор ме накара да се замисля за смисъла на думите и колко по-важно е съзнанието за явленията, отколокото термините, с които ги назоваваме.
Sustainable development? На френски този термин е преведен като „трайно развитие“, превод който е още по-далеч от смисъла, който би следвало да се крие зад термина. За представителите на родния ни Министерски съвет под „устойчиво развите“ се разбираше точно обратното на заложеното в този термин: вместо развитие на местните общности - развитие на „големи инфраструктрурни проекти“, вместо щадене на природните ресурси – по-ефективно извличане на остатъците от изчерпаеми природни ресурси, вместо грижа за живата природа - по-ефективна консумация и експлоатация на живата природа, вместо развитие на общество - развитие на технологии и т.н.
Без значение с какви думи ще назовем онова, което имаме предвид под устойчиво развитие, важен остава единствено неговия смисъл и съзнанието за същността му. А същността проличава най-ясно, ако си дадем сметка какво означава за нас неустойчиво развитие. Неустойчиво е онова развитие, което е шеметно бързо и за това - краткосрочно и нетрайно, което изчерпва даден ресурс изцяло, бе за да се съобразява дали ще го има и утре, което прилича на парабола от рязък скок нагоре, последван неминуемо от рязък спад на долу. Развитие, за което няма значение трайността на постигнатото, а само бързината на печалбата, за което няма значение бъдещето, а само максималната консумация в конкретния момент - не е устойчиво развитие. То не е устойчиво, защото води до непреодолима криза или катастрофа, в момента, в който всичко е „изядено“ и няма какво повече да се консумира и експлоатира. Неустойчивото развитие е свързано с неспособността света да се възприема като свързано цяло, в което всеки елемент има своето място, значение и функция именно във взаимодействието с всичко останало. Неустойчивото развитие не възприема обектите и ресурсите, които ползва като жив организъм от сложни взаимовръзки, а като разфасовки в месарски магазин - като отделни елементи, които трябва да бъдат извлечени, разчленени и употребени, за да бъдат изконсумирани до тяхното пълно изчезване от чиниите ни. Съвременният напредък в науката ни позволяват да осъществим неустойчивото развитие в планетарен мащаб като използваме технологичния прогрес като глобална пиратка - един голям взрив нагоре, последван от катастрофален срив, а след нас - и пустиня. И единствено масовото съзнание за същността и смисъла на това, което наричаме устойчиво развитие може да забави или да спре този процес на самоунищение. Ако си позволя да използвам по-свободна метафора, бих определил неустойчивото развитие като поведението на разбойника, за когото развитието се състои в това къде, как и кого да ограби, а устойчивото развитие – като поведението на селския стопанин, който мисли за това как да се грижи за земята, за посевите и за животните, така че да осигури прехраната си за зимата, за догодина, за след десет години, за децата и за внуците си. Или както гласи класическото определение за устойчиво развитие на Брунтланд: „развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите жизнени потребности“. В този смисъл устойчивото развитие не може да бъде друго освен екологичното развитие, в широкия смисъл на думата екология. А нашите дядовци и баби са знаели какво е устойчиво и екологично развитие, без да са чували подобни термини и без да имат нужда да назоват с думи съзнанието за основния смисъл на устойчивите взаимовръзки с всичко обкръжаващо ги и за дълготрайната грижа за стопанството, свързана с предвидливост и себеотдаване. Впрочем на старогръцки екология и икономика имат един и същ корен – “ойкос” – дом, стопанство, грижа за нашия общ дом. А ако си спомним превода на „ойкомене“ от Йоан Екзарх Български, можем да кажем, че автентичния смисъл на думите екология и икономика се заключаават във всеотдайната грижа за света като мироздание. А без тази грижа не може да има устойчиво развитие.
Теоретичните разсъждения за устойчивото развите впрочем нямат никаква стойност, ако не сме преживели практическото осъзнаване на това що е устойчиво развитие, ако не ги свържем с опита си кога в собстевния си живот сме станали жертва на неустойчивото развитие или с колко грижа, любов и всеотдайност сме успели да развием нещо устойчиво. Само в опита думите придобиват плът и смисъл, в противен случай остават голи фрази без реален референт.
В контекста на устойчивото мислене, можем да предвидим, че спонтанните природазащитни граждански групи имат шанса да се превърнат в място за бъдеще, единствено ако продължат своето развитие и единствено, ако се окажат не ефимерни проблясъци на обществена енергия, а трайни устойчиви явления, които имат своя принос за обществото ни в дългосрочен план.
Това не е възможно да се случи без познание за това какви са били и какви са днешните природозащитници и активни граждани, какви са били и какви са техните действия, нито без паметта за това как са се развивали и какво са постигнали. Не може да се случи и без възможността техният опит да достигне до потенциални последователи, които ще продължат дейността им и в бъдещето.
Това съзнание за същността, забулена зад политчески коректния термин „устойчиво развитие“ ни мотивира да насочим действията си в посока на образованието, в посока на възможността
Университетът да бъде място за бъдеще
Моника Кънева - България в контекста на европейското движение за територии, свободни от генетично модифицирани организми
Презастрояването по българското Черноморие - филм по повод първата акция на гражданското природозащитно движение - “24 часа музика за Иракли!”
Промените в закона на горите и бъдещето на Витоша - публична дискусия в НБУ
Адвокат Свилен Овчаров (Гражданска група “Зелени адвокати”) разкри истината за лобисткия Закон за горите и дава детайлна информаци по какъв именно начин и с какви механизми този закон позволява заграбването, пълното изсичане и застрояването на държавния горски фонд от няколко небезивестни частни лица, прочули се се с най-лошите практики в планиниските ни курорти:
Дискусията осветлява в детайли и въпроса кого конкретно обслужва новият закон за горите и как той е свързан с неговите апетити да си приватизира изцяло националното ни богатство и ресурс - българските гори и планини и да изгради частен монопол в планината Витоша и върху всички дейности свързани с нея:
В дискусията участваха студенти по алтернативен и международен туризъм, студенти от гражднаска група ЗаВитоша, гл. ас. д-р Десислава Алексова, адв. Свилен Овчаров (Зелени адвокати), Михаил Михов (Българснка асоциация за алтернативен туризъм), Петко Ковачев (Институт за зелена политика), Андрей Ралев (Сдружение за дива природа БАЛКАНИ), Петко Цветков (Българска фондация Биоразнообразие) и др.
ПО ТОЗИ ПРОБЛЕМ ВИЖ ОЩЕ:
За да остане природа в България - искания за Витоша и за Закона за горите - митинг
Митингът пред парламента - говорят Андрей Ралев, Андрей Ковачев, Боби Сандов, Любомир Попйорданов, нашите деца и други граждани природозащитници [...]One Response to “Промените в закона на горите и бъдещето на Витоша - публична дискусия в НБУ”
April 19th, 2012 at %10:%Apr И на мен ми е интересно къде точно свършва квартал Бояна и от къде започва Витоша. Защото има една една къща тип замък доста навътре…
Що е устойчиво развитие в България - заснето
Кръгла маса “Устойчиво развитие в Природен парк Витоша“ - отчет на работните групи от пътуващ семинар “Непознатата Витоша” по проект “Университет на открито”
Работните групи се събраха следобед заедно в хижа Звездица, където презентираха и обсъдиха съвместно с представители на Дирекцията на Природен прак Витоша наблюденията си и извършените от тях до момента дейности по проекта в рамките на учебните им програми, стажове и практики.За уточняване на тази задача в хижа Звездица бе проведена кръгла маса “Устойчиво развитие в Природен парк Витоша“, открита от директора на парка инж. Тома Белев. Петър Канев от Софийско гражднаско сдружение “Щастливеца” подкани участниците от различните депаратаменти и специалности да споделят първите резултати от наблюдениията си и от практическата си и учебна дейност в парк Витоша.
Задачата на студентите от специалности Политически науки, Международни отношения и Масови комуникации на Нов български университет и стажанти в Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” беше да проучат бита и отношението към планината на местни хора от кв. Драгалевци. Ръководител на групата беше ас. Христо Бонев, докторант от Департамент Масови комуникации на НБУ:
Третата група студенти - стажанти в СГС-Щастливеца от стаж “Култура на бъдещето - проекти и практики на устойчиво развитие” имаше задача да интервюират хижари и хотелиери в района на местността Златните мостове. Ръководител на групата беше Томислава Гецова от CVS-България, студент от специалност културология на СУ “Св. Климент Охридски”:
Четвъртата група беше от представители и стажанти на Софийско гражднаско сдружение “Щастливеца” и имаше за задача обследване на входовете към парк Витоша от кв. Драгалевци и на културно-историческото наследство в Драгалевския манастир. Ръководител на групата беше д-р Петър Канев от Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”:
Петата група студенти имаше задача да се включат в дейностите за подпомагане на Дирекция на Природен парк Витоша, организирано от WWF Дунавско-карпатска програма по случай Денят на природните паркове. Групата беше разделена на две подгрупи - едната от студенти и преподаватели от специалности Екологичен мениджмънт и Управление на туризма от Департамент Икономика и бизнес администрация на Нов български университет с ръководители доц. Събина Ракарова и д-р Михаил Михайлов от НБУ, а другата отново студенти от специалност екологичен мениджмънт на НБУ, както и от стажанти в СГС-Щастливеца от специалност Международен алтернативен туризъм към Депаратамент Науки за земята и околната среда на НБУ, с ръководител Людмила Иванова от Управителния съвет на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”. Част от студентите се включиха в почистването на парка, а други участваха в ремонт на дървен мост:
Петър Канев за практика Място за бъдеще в Чипровци
А ето и някои кадри от самата студентска практика в Чипровци през 2010 г.:
Срещи с учителите:
Дългогодишният учител и краевед Никола Николов води групата от студенти културолози, доброволци и челенове на СГС-Щастливеца на поход в Чипровския балкан - до Калето - тракийската крепост над Чипровци и разказва легендите за местностите, които прекосяваме:
Учителката Юлия Игнатова демонстрира как се таче оригиналния чипровски килим:
Учителката Цветанка Александрова показва градината с билките за естествено багрене на чипровските килими. Идеята за възстановяването на органичните естествени багрила за килимите дължим на дългогодишния учител от Чипровци г-н Никола Николов:
Интервюта на щастливците от Място за бъдеще:
ПО РАДИОТО - ИНТЕРВЮТА:
Радосвета Кръстанова: Зеленото движение и зелените партии в България (интервю)
Интервю на Радосвета Кръстанова по радио „Хоризонт“ от 22 март 2012 г.:Зеленото движение и зелените партии в България
~ ~ ~
Вижте още:
ЛЕКЦИЯ И ДИСКУСИЯ
ЗЕЛЕНОТО ДВИЖЕНИЕ
И
ЗЕЛЕНИТЕ ПАРТИИ
В БЪЛГАРИЯ…
в БТА 22 МАРТ 2012 г.
Събитието се осъществява със съдействието на СГС-Щастливеца в рамките на университетска кампания “Място за бъдеще”
16.06: Екологичната политика на следващото управление - отгласи
Шест партии присъстваха на дискусия на тема „Екологичната политика на следващото управление”, състояла се вчера, 16.06.2009, в Нов български университет. БСП, Синята коалиция, ПП ГЕРБ, ПП Зелените, ПП Лидер и ПП Другата България представиха ангажиментите си по отношение на опазване на горите и биоразнообразието.тук ще чуете интервюто по радио Хоризонт с Надежда Максимова и с Петър Канев за смисъла на събитието:
06.04.: Църква и гражданско общество в България - отгласи
Интервю на д-р Петър Канев по радио “Хориозонт”:http://placeforfuture.org/upload/zvuk/mediyni_izyavi/090604_Horizont-CrkvaGrajdanskoObshtestvo-PetrKanev.mp3
За обществените обсъждания на Общия устройствен план на София - разговор по “Хоризонт”, 11.02.2009
С участието на арх. Мартин Микуш от “Място за бъдеще”.26. 01. 2009 г.: Моите граждански права - интервю с Виолета Кръстева и Петър Канев в радио София, БНР
Интервюто беше по повод събитието “Моите права” на Университетския клуб за екология и устойчиво развитие UNECO и проект “Място за бъдеще”, проведено на 22 януари 2009 г. в 65та аудитория на Ректората на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Разбира се, то включваше и горещите теми за погазените граждански права на протестиращите природозащитници, студенти, майки и [...]Радосвета Кръстанова за проекта “Място за бъдеще” - интервю за “Преди всички” по програма “Хоризонт” на БНР
Интервюто е във връзка с откриващото събитие на проекта “Място за бъдеще” в Нов български универистет, на 30 октомври, 2008 г.Интервю с Мартин Микуш, Габриела Петрова и Калин Ненов за “Място за бъдеще” - радио Jazz FM, 12.11.08
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/mediyni_izyavi/081112_MartinGabiKalin-JazzFM.mp3
Интервю с Радосвета Кръстанова за “Място за бъдеще” - радио Дарик, 31.10.08
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/mediyni_izyavi/081031_Radi-Darik_56kbps.mp3
Интервю с Радосвета Кръстанова за “Място за бъдеще” - радио RFI, 28.10.08
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/mediyni_izyavi/081029_Radi_RFI_56kbps.mp3
Интервю с Петър Канев за “Място за бъдеще” - радио “Хоризонт”, 23.10.08
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/mediyni_izyavi/081023_Petr-Horizont_56kbps.mp3
Интервю с Тома Белев - директор на Природен парк Витоша
От http://e-vestnik.bg/5541Автор: Таня Киркова
Директорът на “Природен парк Витоша” Тома Белев е роден в Кърджали. Инженер-лесовъд, със специалност „Опазване на природната среда”. Белев е член на надзорния съвет на Асоциацията на природните паркове в България и на Екологичното сдружение “За Земята”, председател е на Управителния съвет на “Зелени Балкани”.
Миналата година, когато оглеждал туристическите алеи по реките [...]
Интервю с Петър Канев за събитията в защита на екологичната мрежа НАТУРА 2000
http://bluelink.net/IMGR/interview_Irakli_Rila.mp3
За студентите културолози - културата на алтерглобализма - интервю с Ману Чао
http://www.manuchao.net/tvlina/#17 години от Еко рок фест “Спасете Русе!” - В памет на Д. Воев
Интервю с Димитър Воев за ЕКО РОК ФЕСТ “Спасете Русе”БНР - програма “Как си ти”
Водещ Емил Братанов
Д.В.: Смисълът беше, естествено, да вдигнем колкото се може по-голям шум с нашия рок фестивал, да привлечем вниманието на европейските еко-среди по възможност и този така дълбок за нас проблем да бъде поставен на дневен ред за решаване. Става [...]
ВИДЕО И ТЕЛЕВИЗИОННИ ИНТЕРВЮТА:
Радосвета Кръстанова: “Управлявани сме от марсианци”
Интервю на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, проведено пред някогашната резиденция на Тодор Живков в Арбанаси във връзка с политологическата конференция, посветена на 20 годишнината на българския преход.Човекът и планината - в с. Железница - стаж на културолози
Като начало проведохме първото си интервю с дядо Рангел от с. Железница, в което се включиха и неговата съпруга и част от съседите му в селото:ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРЕДАВАНИЯ:
Петър Канев за практика Място за бъдеще в Чипровци
Петър Канев разказва в предаването “Църквата на мълчанието” на свещеник Венцислав Илиев по телевизия Скат за впечатленията си от ръководството на студентската практика “Култура на бъдещето” (юли, 2010 г.) към университетска кампания “Място за бъдеще” в община Чипровци и в Западна Стара планина:А ето и някои кадри от самата студентска практика [...]
Петър Канев за новите археологически открития в София
Петър Канев разказва в предаването “Църквата на мълчанието” на свещеник Венцислав Илиев по телевизия Скат за скандалите и безобразията с третирането на културно-историческото наследство на София във връзка с новите археологически открития в сърцето на града на бул. “Мария Луиза”. Затворинят обект в разкопките за метрото и за подземен паркинг беше посетен от [...]Помним ли майките от Русе след повече от 22 години от първия екологичен граждански протест в България?
Помни ли някой жените от Русе и протестът на майките с количките, началото на гражданското общество и на зеленото движение в България? На 28 септември 1987 г., две години преди смяната на тоталитарния режим, шест русенки - Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, организират и оглавяват [...] Вижте интервюто с Радосвета Кръстанова и с Веселина Антонова в предаването “Под лупа” в телевизия “Европа”:Защо ни е нужна културата?: Екология на кулутрната среда и среща за бъдеще за миналото на София
“Защо ни е нужна културата?”: На 8 декември 2010 г. Петър Канев говори в предаването “Църквата на мълчанието” на свещеник Венцислав Илиев на тема “Как да изучаваме християнската култура” за това какво означава нова парадигма в университетското образование, за дисциплината, стажа и практиката “Култура на бъдещето”, за смисълът на паметта, на миналото [...]Петър Канев - Църква и културен туризъм
Разговор на д-р Петър Канев със свещ. Венцислав Илиев през август 2011 в тв Скат, в който става дума за парвенюшкото “християнство”, опашката за мощите на Бойко Борисов, таксите, които се събират, за да влезеш в черноморска черква като за клозет и кой за какво се хваща в България като чуе за култура.24 май 2011 г. - Непознатата София и непознатото българско културно наследство
Блогъри: Мартин Ангелов и Мартин Микуш: България е наша?
Блогърите Мартин Ангелов и Мартин Микуш за протестите и още много в Ре TV:за да гледаш интервюто: кликни ЕТО тук!
ФРАНК ДЮБОА: ЛЕКЦИЯ И ДИСКУСИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ: ПРИМЕРЪТ НА ФРАНЦИЯ…
ЛЕКЦИЯ И ДИСКУСИЯ
ЕВРОПЕЙСКАТА СТРАТЕГИЯ
ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ:
ПРИМЕРЪТ НА ФРАНЦИЯ…
Франк Дюбоа разказа за практиките на устойчиво развитие в родната си Бургундия и в град Дижон във Франция:
След лекцията се състоя дискусия с публиката: