събота, 23 март 2013 г.

Зелена класика

Зелена класика

           

                Тук ще откриете статии, от които ще научите повече за класическите зелени идеи или ще откритете класически произведения на мисълта и на изкуството, свързани с културата на екологизма -

Бъдете като водата - Лао Дзъ

Блестящите дворци;

Обрасналите с тръни поля;

Празните хамбари;

Обличането на разкошни дрехи;

Носенето на остър ланец;

Яденето до пренасита;

Трупането на богатства –

Това са блясъци на грабежа.

Това не е пътят.

Който наистина управлява хората, действа в съгласие с природата.

Лао Дзъ



Йоан Екзарх Български за човека и природата, написано на български език през Х век


А природата е не само вещ за употреба и плът за ядене, но и дух. Не само самоцел, но и екология, или като би казал един забравен старобългарски гений, сиреч - връзката между творенията. А връзката е също и дух, и душа на всичко живо, животът сам по себе си.
За това нека си припомним какво е написал още през Х век невероятният Йоан Екзарх Български в изключителната си авторска книга Шестоднев – първата наука на чист, хем говорим, хем прекрасен, български език. Оставям думата на един от най-забележителните непризнати български гении, първотворецът на книжовния, духовния, научния и поетичния български говор:
…..
Господарю мой, не единствено от себе си сме съставили [тези слова], но едно сме взели някои примери и наблюдения от Шестоднева на св. Василия, а за друго взехме само мисълта от него, също както и от Йоана, а друго от други, каквото нещо някога сме прочели - така сме съставили това.
Така е беден и нашият ум и като няма нищо в своя дом, с чужди слова изгради това, като прибави [нещо] и от бедния свой дом [ум]. Но като слама и лесина са неговите слова. Ако господарят го обича, ще приеме всичко това като негов труд.
…..
Точно поради това и безсловесните въстават, та от онова, което сами вършат, [людете] да разберат какво зло представя да се нарушава редът и дръзко да се преминават установените граници. А може да се види как и бездушните вещи спазват тези установени предели. Така морето, вълнувано от бури, надигащо се и тласкано срещу съседната суша, се свени от пясъка и не си позволява да премине установените граници. Както устременият кон бива възпиран от юздата, така и морето, като вижда написан върху пясъка неписания закон, завръща се назад. Реките текат така, както са отредени изначало. Изворите текат и кладенците дават на човеците онова, което им е потребно, а годините и всички времена се сменят поред едни след други.
По същия закон спазват този ред дните и нощите: когато биват удължавани, не се хвалят, нито пък, когато биват съкратявани, тъгуват, но като поемат един от друг времето, пак отново без забавяне го предават и поемат. Ето и нещо друго, което показва премъдростта и силата на Твореца. Наистина нито земята, която толкова хиляди години е разоравана и засявана, и насаждана, и дава плод, и тъпкана, и копана, и овлажнявана от дъжд и от сняг, и обгаряна от жега, не претърпява никакво намаление, но непрестанно дава плод на земеделците. Нито морето, откъдето облаците непрестанно поемат естеството на водите, като причиняват дъжд и го пращат на земята, никак не е намаляло, нито пресъхнало, нито пък, приемайки в себе си безчислените реки, които се втичат в него, е нараснало. И аз [не мога да] кажа отгде изтичат изворите на реките - защото и мисълта за това ми е неведома. А как слънцето може да изсуши влажното естество - това може лесно да разбере онзи, който желае. Защото то суши тините, пресушава сборищата от вода и минава нашите тела. Може да се види също как и реките намаляват, когато то напусне южните страни, идва над северните и причинява жътвата [лятото]. Поради това казват, че и Нил приижда не по времето, когато [става така] с другите реки, но наводнява Египет посред лято, когато слънцето се движи по северния пояс, обременява и другите реки, а от [Нил] се отдалечава. Ако ли пък се привеждат и други причини, поради които става така, сега никак не е потребно [това да се изтъква тук].
Аз се чудя как не се свършва, нито намалява въздушното естество, когато толкова човеци и толкова безсловесни животни непрестанно дишат, толкова и така топли слънчеви лъчи минават през него, а при това луната и звездите правят същото. Но чудо над чудесата! Но има опасност да кажа, че и това не е някакво чудно чудо. Защото не подобава да се удивляваме, когато Бог твори нещо, но повече да го възхваляваме и да го прославяме, защото Той лесно създава това, което желае, и в тези свои творения е вложил толкова сила да съществуват [толкова] време, колкото желае. Поради това и земята пребивава, както изпърво е създадена, и морето не намалява, нито се увеличава, и въздухът запазва и досега естеството си, което е получил изкачало, и слънцето не може да разтопи небесната твърд, и твърдта не се разлива, бидейки преди това водна, но пребивава като твърд.
Защото Творецът е допуснал такова съществувание на противни естества - мокро и сухо, и пак студено и топло, като е събрал всичко в един строеж и любов. Когато видим едно от тия неща: слънцето, че ходи някога по северните страни, някога по южните, друг път посред небето, и луната, че расте и намалява, и звездите, че изгряват и залязват в определените им часове, като означават времената за жътва и за сеитба и известяват буря и затишие на онези, които пътуват по вода - когато виждаме всичко това - гос-подарю мой, - ние възхваляваме Твореца, който е създал такива блага, и от тези видимите [неща] възлизаме към невидимото.
Но не странствуване ни е нужно, а вяра, защото чрез нея можем да го видим. Когато виждаме как в годините се променят времената и дъжд се изсипва по земята, и тя расте и се покрива с трева, и ниви се вълнуват, и дъбрави се зеленеят, и гори растат, и овощия се раждат, нека насочим езика си към възхвала и да кажем с блажения Давид и с него да запеем, като речем: “Възвеличиха се твоите дела, Господи… Ти всичко създаде с премъдрост.
Когато слушаме пойните птици: да пеят славеи, косове и сойки, чучулиги и кълвачи, щурци и жътвари, лястовици и скворци и други безчислени птици да пеят с различни гласове красиви песни, в това им подражаваме - да славим Твореца. Не както другите творци, които творят от готови неща, Той всичко това от небитие в битие изведе и даде на несъществуващите битие, защото Нему е лесно да създава и от небитие, и от битие. Така Той е сторил някога и нека кажем просто - така всекидневно твори. Не от готови тела той създава телата на животните и от несъществуващото създава души, обаче не на всички животни, а само на човеците, а от птиците твори птици и от плаващите - плаващи, и от другите родове променя всеки според неговия род. А така също чрез семена и садива пренася на човеците земните плодове.
Нека Бог Господ, владетелят на владетелите, да даде живот на този владетел, та като му угажда добре, да заслужи рая заедно с всички преподобни мъже. А на нашия Бог слава във вековете, амин.
Подражавай на особения нрав на пчелата, която никому не причинява вреда и не поврежда чуждия плод, а съставя медни пити. Защото тя събира, както се знае, восъка по цветовете, а меда - от тази течност, която е пръсната като роса по цветовете, изсмуква я с устата си и я влага в отворите на восъчните пити. Поради това отначало [медът] е течен, после, като остане по-дълго време, се сгъстява и получава своя състав и жилавост. Поради това [пчелата] е получила достойна похвала, като е наречена мъдра и работлива.
Толкова мъдро тя построява влагалищата за меда. Като разпръсне восъка на тънък пласт, тя построява от него гъсти и долепени помежду си клетки, така щото гъстотата на тези малки връзки става опора за цялото. Всяко восъчно отверстие се опира на другото, като бива преградено с тънка стеница. След това по същия начин тя изгражда и медната пита и в два и три реда, като ги гради една [килийка] върху друга, тъй като пчелата се опасява да направи през цялата тази пита един отвор, да не би медът поради своята тежест да излезе навън. Разбери, как геометрията, сиреч земеме-рието никак не е по-точно от тази премъдра пчела. Всички клетки са шестостепенни и имат равни страни, като клетките не лежат точно едни над други, да не би поради тежестта тези дънца да пропаднат, бидейки тънки, но ъглите на долните шестоъгълници служат за опора и подставка на по-горните, така щото безопасно да поддържат тежестта над себе си и медната течност да се влива във всяка клетка поотделно.
И тъй как ли мога подробно да опиша особеностите в живота на птиците? Така жеравите имат нощна стража, която се сменя: едни от тях спят, а този ходи около тях и наблюдава. А когато [времето] на стражата свършва, този [който е бил на стража] заспива, докато онзи, който го замества, както първият го е пазил, така и той сега го пази. Същият ред се вижда и когато те летят: ту един, ту друг бива водач, като след като води определено време, предава другиму, та той също да води.
Казват за гугутката, че тя, когато умре другарката й, не се събира с друга другарка, прекарва така, без никого другиго да приеме, но помни първия си другар. Чуйте, жени, как чистотата на вдовството дори и всред безсловесните е нещо по-добро, отколкото неприс-тойнството да се вземат много [съпрузи]…
Никой да не се оплаква от своята нищета, нито да се отчайва от своя живот, понеже нямал нищо у дома си. Нека погледне майсторското строителство на лястовицата, която, когато започне да си строи гнездо, носи в устата си малка вейка. Тъй като не може да носи кал с краката си, намокря във вода крайчеца на крилата си, после ги валя малко в земния прах и така събира кал, за да гради. После, като слага постепенно клечиците, с тази кал свързва като с някакъв клей и в [така построеното] гнездо отглежда птиченцата си. А ако някой им избоде очите, тя от самата природа има лек, с който може да излекува очите на своите птиченца…
А редът при щъркелите не се отличава много от този при словесните същества. Те по едно и също време прелитат на същите места, а после по едно време, сякаш по общо решение, всички отлитат. Кой им е установил тези закони, да ги съпровождат и да ги обичат като гости? Кой ги е заплашвал с наказание, та никоя да не остава от този съпровод? Слушайте вие, които сте негостолюбиви и скъперници, та дори покрив не давате през зимата на бедняка.
А пък проявяваното към остарелите щъркели старание и грижа би било достатъчно, щото и нашите деца, ако пожелаят да му обърнат внимание, да почнат да проявяват обич към баща и майка. Защото няма никой така безсмислен човек, който да не се засрами от това да бъде по-долен в добродетелта от ненадарените с мисъл птици. Когато бащата загуби перата си поради старост, щърковете го обграждат, покриват го с крилата си, греят го и му носят обилна храна. [Когато опита да] лети, те му помагат, доколкото им е възможно, като подемат от двете страни крилата му и го пренасят. Това е толкова известно навсякъде, щото се говори за “щъркелов-ско благодеяние”.


Култура на бъдещето…



- Няма там, аго, по вази,
няма там стени таквизи,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка;
няма там бяло кокиче,
ни теменужка дъхава
между къдрави шубрачки;
в поля чернока аглика
на всяко рано пладнище -
злат минзухарец в равнище,
ни ален божур в странище…
В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълто, алени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволяста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
ширбой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . .
Тез живи цветя няма ги
в ваште, аго, градини!
Там всичко расте насила
и дето расте, там вене. . .
Петко Славейков,
Из “Изворът на белоногата”

ОСНОВИ НА ЕКОЛОГИЗМА:

Ecce Homo: кадър от филма "Боговете сигурно са плудели"

Основи на екологизма. Едгар Морен: За човека

Човекът: Био-културно същество

В основата на тази антропо-социология, дефинирането на човека трябва да бъде едновременно единно и двойнствено: Човекът е био-културно същество.Тези две понятия не са просто свързани помежду си, те представляват двете части на едно и също нещо, като всяко едно отпраща към другото, възпроизвеждайки другото и възпроизвеждайки се чрез него.Тези две понятия не си [...]

Основи на екологизма. Едгар Морен:За случайността

Случайността в нашия живот

(Из “Редът и хаосът”)

Какво става сега с отделния човек? Смятате ли,че ще можете да го разберете, като отстраните случайността? Всеки един от нас трябва да мисли за собствената си история и предистория. Когато аз мисля за моята, си давам сметка, че съм плод на една твърде невероятна среща на онези, които са [...]

Едгар Морен: Земята - Отечество

Земята – Отечество

(Льо Монд, 23 септември 1988)

Светът е обзет от мъчителна болка и агония, за които не знаем дали предвещават край или раждане. Човечеството не успява да даде живот на Човечеството.

Едно ново съзнание се зароди сред нас в края на 60-те години. Най-напред, екологията ни показа, че биосферата представлява един вид естествена еко-организация и [...]

Едгар Морен. За да излезем от 20 век: Любов и политика

Да сеем, да оплождаме и да се обичаме

(Из “За да излезем от XX век”)

(Това заглавие е непреводима игра на думи - на френски първият глагол, който означава сея, посявам, оплождам, а вторият – обичам се, звучат абсолютно идентично – семе (бел.прев.))

Ние сме едни постоянни скиталци и никога няма да престанем да странстваме. Едва [...]

Андре Горс. Социалната идеология на автомобила

Андре Горс, Екологика

СОЦИАЛНАТА ИДЕОЛОГИЯ НА АВТОМОБИЛА

Най-големият недостатък на автомобила е, че той е като замъците по Лоара или богаташките вили по Лазурния бряг : благо, изобретено изключително за да доставя удоволствие на едно малцинство от богаташи, и което нито по своя замисъл, нито по своята природа, е било предназначено за широко народно ползване. За разлика [...]

Основи на екологизма. Едгар Морен: Комплексна антропология

Никой човек не е остров, затворен

Мишел Сер: Да сключим примирие със Земята. Разговори от XXI век

Мишел Сер

Естественият договор

Из сборника „Да сключим примирие със Земята. Разговори от XXI век“

Действително, дори най-свещените върхове за будистите в Хималаите са “хуманизирани” от екстремния алпинизъм и дори хиените от Нгоронгоро дефилират в холовете ни, в новините по телевизията. Действително, ние навлязохме в една био-култура, която разчленява в лабораториите бактерии и молекули до най-малките им съставни [...]

Ален Турен за новите социални движения, жените и еколозите - из интервю от 2012 г.

ИНДИВИДЪТ Така че индивидът е този, който става опора на самия себе си и сам си дава легитимност. Това аз наричам субект. Това означава следното: в този объркан и сложен свят на масови комуникации и масова консумация, аз искам да продължавам да се възприемам като творец на самия себе си. Най-напред, [...]

Ален ЛИПИЕЦ: От екологията до устойчивото развитие

Ален ЛИПИЕЦ

От екологията до устойчивото развитие

За мнозина журналисти и за широката публика екология означава преди всичко защита на природата. От една страна имаме човешкия род, а от другата – девствената природа, а предмет на екологията е издевателството на човека над природата.

Екологът, било той активист или учен, не може да разпознае себе си в [...]

"Смълчаната пролет" от Рейчъл Карсън

“…Ние хвърляме химичните отрови-оръжие грубо като сопата на пещерния човек-срещу самата тъкан на живота, тъкан от една страна, крехка и деликатна, от друга, тъй чудно издръжлива,гъвкава, жилава и способна по най-неочаквани начини да отвърне на удара с удар. Именно тази невероятна жизнеспособност не виждат хората ,които прилагат химичната борба, защото те нямат възвишен светоглед, не усещат смирение и възхищение пред огромните сили, с които се опитват да се борят.
“Покоряването на природата” е арогантна фраза, плод на неандерталската епоха на биологията и философия, когато се приемаше, че природата съществува за удобство на човека. Понятията и практиката на химичната борба датира в по-голямата си част от каменния век на науката.за нас нещастието се крие в това , че еднатолкова първобитна наука се е въоръжила с най-съвременните и страшни оръжия и че насочвайки ги срещу насекомите, тя едновременно ги насочва срещу самата Земя.”
Рейчъл Карсън “Смълчана пролет”
натиснете върху тази връзка:

ЗЕЛЕНА КЛАСИКА



Важни документи

           

               

В тези страници ще срещнете информация за важни за зеленото движение документи - на първо място това са едни от на-важните документи за нашите екологични права като граждани на Европа и на света и с които непременно трябва да сме запознати:

- “Нашето общо бъдеще”: Докладът на комисията Брундтланд на ООН от 1987 г., в който за

Гру Харлем Бундтланд

пръв път устойчивото развитие се определя като приоритет за бъдещето на човечеството на планетата - ВИЖТЕ ДОКЛАДА БРУНДТЛАНД ТУК

- още за доклада Брундтланд вижте ТУК

- Орхуската конвенция на ООН, която дава правото на всеки гражданин на достъп до всякакъв вид информация, свързана с околната среда, право на справедлив съдебен процес и гарантирано гражданско участие по всички казуси, които могат да се определят като екологични - ВИЖТЕ ОРХУСКАТА КОНВЕНЦИЯ ТУК

- още за Орхуската конвенция вижте ТУК

- … и нашите гражднаски права като граждани на Европейския съюз, с които е добре да сме запознати - ВИЖТЕ ЕВРОПЕЙСКИТЕ НИ ГРАЖДАНСКИ ПРАВА ТУК

- още за европейските ни граждански права вижте ТУК

-  изберете ЗЕЛЕНИ ДОКУМЕНТИ

                                

Филми: за да разберем що е то гражданско участие, устойчиво развитие, нова наука и екологизъм

           

               

филмът “Home” на Люк Бесон и Ян-Артюс Бертран:Гледайте целия филм “Home”  - ЕТО ТУК !

Световноизвестният фотограф Ян Артюс-Бертран прави режисьорския си дебют с този екологичен документален филм, продуциран от Люк Бесон, и с гласа на Глен Клоуз. Заснет в 54 страни и 120 места повече от 217 дни, Home представя многото чудеса на планетата Земя от изцяло въздушна перспектива. Филмът предоставя уникалната възможност да станем свидетели на нашата променяща се природа и среда от изцяло нова гледна точка. След цели 200,000 години на Земята, днес само за четвърт век човечеството е разстроило необратимо сложния баланс на планетата ни. Някои учени твърдят, че остават по-малко от 10 години, за да променим моделите си на потребление, преди вредата да е станала непоправима. Създаден, за да вдъхновява и да насърчи дебат, Home подтиква и към действие тук и сега, за да не погубим още утре общия ни дом - единственият дом на човека.

2001 година: Една одисея в космоса (Стенли Кубрик)

Дейвид изключва бордовия компютър Хал, чийто изкуствен интелект се е разбунтувал срещу несъвършените хора и изтребва екипажа на борда на космическия кораб:

Космическото бебе:

Дейвид прониква в странния артефакт, който подбужда еволюцията [...]

22.01.2009, НБУ: Безплатната енергия и политиката - част 1: дискусия, вдъхновена от филма “Free Energy: The Race to Zero Point”

…И…

„Ако имаме безплатна енергия, те вече няма да имат властта над нас“

(Милтън Купър)

Вода – извор на живот и проводник на емоция

Университетски клуб за екология и устойчиво развитие UNECO

и проект “Място за бъдеще”

на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”

представиха:

Вода – извор на живот и проводник на емоция

Светът е изправен пред воден дефицит

семинар-дискусия на тема: „Вода”. [...]

“ВОДА”

Семинарът “ВОДА” , осъществен от Университетски клуб за екология и устойчиво развитие UNECO и проект “Място за бъдеще”, предизвика голям интерес през ноември. Затова на 17 декември 2008 година клуб UNECO организира продължение по темата, отново в 65-а аудитория на Ректората на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Клубът представи и своя презентация на [...]


Няма коментари:

Публикуване на коментар