събота, 23 март 2013 г.

Зелена класика

Зелена класика

           

                Тук ще откриете статии, от които ще научите повече за класическите зелени идеи или ще откритете класически произведения на мисълта и на изкуството, свързани с културата на екологизма -

Бъдете като водата - Лао Дзъ

Блестящите дворци;

Обрасналите с тръни поля;

Празните хамбари;

Обличането на разкошни дрехи;

Носенето на остър ланец;

Яденето до пренасита;

Трупането на богатства –

Това са блясъци на грабежа.

Това не е пътят.

Който наистина управлява хората, действа в съгласие с природата.

Лао Дзъ



Йоан Екзарх Български за човека и природата, написано на български език през Х век


А природата е не само вещ за употреба и плът за ядене, но и дух. Не само самоцел, но и екология, или като би казал един забравен старобългарски гений, сиреч - връзката между творенията. А връзката е също и дух, и душа на всичко живо, животът сам по себе си.
За това нека си припомним какво е написал още през Х век невероятният Йоан Екзарх Български в изключителната си авторска книга Шестоднев – първата наука на чист, хем говорим, хем прекрасен, български език. Оставям думата на един от най-забележителните непризнати български гении, първотворецът на книжовния, духовния, научния и поетичния български говор:
…..
Господарю мой, не единствено от себе си сме съставили [тези слова], но едно сме взели някои примери и наблюдения от Шестоднева на св. Василия, а за друго взехме само мисълта от него, също както и от Йоана, а друго от други, каквото нещо някога сме прочели - така сме съставили това.
Така е беден и нашият ум и като няма нищо в своя дом, с чужди слова изгради това, като прибави [нещо] и от бедния свой дом [ум]. Но като слама и лесина са неговите слова. Ако господарят го обича, ще приеме всичко това като негов труд.
…..
Точно поради това и безсловесните въстават, та от онова, което сами вършат, [людете] да разберат какво зло представя да се нарушава редът и дръзко да се преминават установените граници. А може да се види как и бездушните вещи спазват тези установени предели. Така морето, вълнувано от бури, надигащо се и тласкано срещу съседната суша, се свени от пясъка и не си позволява да премине установените граници. Както устременият кон бива възпиран от юздата, така и морето, като вижда написан върху пясъка неписания закон, завръща се назад. Реките текат така, както са отредени изначало. Изворите текат и кладенците дават на човеците онова, което им е потребно, а годините и всички времена се сменят поред едни след други.
По същия закон спазват този ред дните и нощите: когато биват удължавани, не се хвалят, нито пък, когато биват съкратявани, тъгуват, но като поемат един от друг времето, пак отново без забавяне го предават и поемат. Ето и нещо друго, което показва премъдростта и силата на Твореца. Наистина нито земята, която толкова хиляди години е разоравана и засявана, и насаждана, и дава плод, и тъпкана, и копана, и овлажнявана от дъжд и от сняг, и обгаряна от жега, не претърпява никакво намаление, но непрестанно дава плод на земеделците. Нито морето, откъдето облаците непрестанно поемат естеството на водите, като причиняват дъжд и го пращат на земята, никак не е намаляло, нито пресъхнало, нито пък, приемайки в себе си безчислените реки, които се втичат в него, е нараснало. И аз [не мога да] кажа отгде изтичат изворите на реките - защото и мисълта за това ми е неведома. А как слънцето може да изсуши влажното естество - това може лесно да разбере онзи, който желае. Защото то суши тините, пресушава сборищата от вода и минава нашите тела. Може да се види също как и реките намаляват, когато то напусне южните страни, идва над северните и причинява жътвата [лятото]. Поради това казват, че и Нил приижда не по времето, когато [става така] с другите реки, но наводнява Египет посред лято, когато слънцето се движи по северния пояс, обременява и другите реки, а от [Нил] се отдалечава. Ако ли пък се привеждат и други причини, поради които става така, сега никак не е потребно [това да се изтъква тук].
Аз се чудя как не се свършва, нито намалява въздушното естество, когато толкова човеци и толкова безсловесни животни непрестанно дишат, толкова и така топли слънчеви лъчи минават през него, а при това луната и звездите правят същото. Но чудо над чудесата! Но има опасност да кажа, че и това не е някакво чудно чудо. Защото не подобава да се удивляваме, когато Бог твори нещо, но повече да го възхваляваме и да го прославяме, защото Той лесно създава това, което желае, и в тези свои творения е вложил толкова сила да съществуват [толкова] време, колкото желае. Поради това и земята пребивава, както изпърво е създадена, и морето не намалява, нито се увеличава, и въздухът запазва и досега естеството си, което е получил изкачало, и слънцето не може да разтопи небесната твърд, и твърдта не се разлива, бидейки преди това водна, но пребивава като твърд.
Защото Творецът е допуснал такова съществувание на противни естества - мокро и сухо, и пак студено и топло, като е събрал всичко в един строеж и любов. Когато видим едно от тия неща: слънцето, че ходи някога по северните страни, някога по южните, друг път посред небето, и луната, че расте и намалява, и звездите, че изгряват и залязват в определените им часове, като означават времената за жътва и за сеитба и известяват буря и затишие на онези, които пътуват по вода - когато виждаме всичко това - гос-подарю мой, - ние възхваляваме Твореца, който е създал такива блага, и от тези видимите [неща] възлизаме към невидимото.
Но не странствуване ни е нужно, а вяра, защото чрез нея можем да го видим. Когато виждаме как в годините се променят времената и дъжд се изсипва по земята, и тя расте и се покрива с трева, и ниви се вълнуват, и дъбрави се зеленеят, и гори растат, и овощия се раждат, нека насочим езика си към възхвала и да кажем с блажения Давид и с него да запеем, като речем: “Възвеличиха се твоите дела, Господи… Ти всичко създаде с премъдрост.
Когато слушаме пойните птици: да пеят славеи, косове и сойки, чучулиги и кълвачи, щурци и жътвари, лястовици и скворци и други безчислени птици да пеят с различни гласове красиви песни, в това им подражаваме - да славим Твореца. Не както другите творци, които творят от готови неща, Той всичко това от небитие в битие изведе и даде на несъществуващите битие, защото Нему е лесно да създава и от небитие, и от битие. Така Той е сторил някога и нека кажем просто - така всекидневно твори. Не от готови тела той създава телата на животните и от несъществуващото създава души, обаче не на всички животни, а само на човеците, а от птиците твори птици и от плаващите - плаващи, и от другите родове променя всеки според неговия род. А така също чрез семена и садива пренася на човеците земните плодове.
Нека Бог Господ, владетелят на владетелите, да даде живот на този владетел, та като му угажда добре, да заслужи рая заедно с всички преподобни мъже. А на нашия Бог слава във вековете, амин.
Подражавай на особения нрав на пчелата, която никому не причинява вреда и не поврежда чуждия плод, а съставя медни пити. Защото тя събира, както се знае, восъка по цветовете, а меда - от тази течност, която е пръсната като роса по цветовете, изсмуква я с устата си и я влага в отворите на восъчните пити. Поради това отначало [медът] е течен, после, като остане по-дълго време, се сгъстява и получава своя състав и жилавост. Поради това [пчелата] е получила достойна похвала, като е наречена мъдра и работлива.
Толкова мъдро тя построява влагалищата за меда. Като разпръсне восъка на тънък пласт, тя построява от него гъсти и долепени помежду си клетки, така щото гъстотата на тези малки връзки става опора за цялото. Всяко восъчно отверстие се опира на другото, като бива преградено с тънка стеница. След това по същия начин тя изгражда и медната пита и в два и три реда, като ги гради една [килийка] върху друга, тъй като пчелата се опасява да направи през цялата тази пита един отвор, да не би медът поради своята тежест да излезе навън. Разбери, как геометрията, сиреч земеме-рието никак не е по-точно от тази премъдра пчела. Всички клетки са шестостепенни и имат равни страни, като клетките не лежат точно едни над други, да не би поради тежестта тези дънца да пропаднат, бидейки тънки, но ъглите на долните шестоъгълници служат за опора и подставка на по-горните, така щото безопасно да поддържат тежестта над себе си и медната течност да се влива във всяка клетка поотделно.
И тъй как ли мога подробно да опиша особеностите в живота на птиците? Така жеравите имат нощна стража, която се сменя: едни от тях спят, а този ходи около тях и наблюдава. А когато [времето] на стражата свършва, този [който е бил на стража] заспива, докато онзи, който го замества, както първият го е пазил, така и той сега го пази. Същият ред се вижда и когато те летят: ту един, ту друг бива водач, като след като води определено време, предава другиму, та той също да води.
Казват за гугутката, че тя, когато умре другарката й, не се събира с друга другарка, прекарва така, без никого другиго да приеме, но помни първия си другар. Чуйте, жени, как чистотата на вдовството дори и всред безсловесните е нещо по-добро, отколкото неприс-тойнството да се вземат много [съпрузи]…
Никой да не се оплаква от своята нищета, нито да се отчайва от своя живот, понеже нямал нищо у дома си. Нека погледне майсторското строителство на лястовицата, която, когато започне да си строи гнездо, носи в устата си малка вейка. Тъй като не може да носи кал с краката си, намокря във вода крайчеца на крилата си, после ги валя малко в земния прах и така събира кал, за да гради. После, като слага постепенно клечиците, с тази кал свързва като с някакъв клей и в [така построеното] гнездо отглежда птиченцата си. А ако някой им избоде очите, тя от самата природа има лек, с който може да излекува очите на своите птиченца…
А редът при щъркелите не се отличава много от този при словесните същества. Те по едно и също време прелитат на същите места, а после по едно време, сякаш по общо решение, всички отлитат. Кой им е установил тези закони, да ги съпровождат и да ги обичат като гости? Кой ги е заплашвал с наказание, та никоя да не остава от този съпровод? Слушайте вие, които сте негостолюбиви и скъперници, та дори покрив не давате през зимата на бедняка.
А пък проявяваното към остарелите щъркели старание и грижа би било достатъчно, щото и нашите деца, ако пожелаят да му обърнат внимание, да почнат да проявяват обич към баща и майка. Защото няма никой така безсмислен човек, който да не се засрами от това да бъде по-долен в добродетелта от ненадарените с мисъл птици. Когато бащата загуби перата си поради старост, щърковете го обграждат, покриват го с крилата си, греят го и му носят обилна храна. [Когато опита да] лети, те му помагат, доколкото им е възможно, като подемат от двете страни крилата му и го пренасят. Това е толкова известно навсякъде, щото се говори за “щъркелов-ско благодеяние”.


Култура на бъдещето…



- Няма там, аго, по вази,
няма там стени таквизи,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка;
няма там бяло кокиче,
ни теменужка дъхава
между къдрави шубрачки;
в поля чернока аглика
на всяко рано пладнище -
злат минзухарец в равнище,
ни ален божур в странище…
В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълто, алени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволяста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
ширбой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . .
Тез живи цветя няма ги
в ваште, аго, градини!
Там всичко расте насила
и дето расте, там вене. . .
Петко Славейков,
Из “Изворът на белоногата”

ОСНОВИ НА ЕКОЛОГИЗМА:

Ecce Homo: кадър от филма "Боговете сигурно са плудели"

Основи на екологизма. Едгар Морен: За човека

Човекът: Био-културно същество

В основата на тази антропо-социология, дефинирането на човека трябва да бъде едновременно единно и двойнствено: Човекът е био-културно същество.Тези две понятия не са просто свързани помежду си, те представляват двете части на едно и също нещо, като всяко едно отпраща към другото, възпроизвеждайки другото и възпроизвеждайки се чрез него.Тези две понятия не си [...]

Основи на екологизма. Едгар Морен:За случайността

Случайността в нашия живот

(Из “Редът и хаосът”)

Какво става сега с отделния човек? Смятате ли,че ще можете да го разберете, като отстраните случайността? Всеки един от нас трябва да мисли за собствената си история и предистория. Когато аз мисля за моята, си давам сметка, че съм плод на една твърде невероятна среща на онези, които са [...]

Едгар Морен: Земята - Отечество

Земята – Отечество

(Льо Монд, 23 септември 1988)

Светът е обзет от мъчителна болка и агония, за които не знаем дали предвещават край или раждане. Човечеството не успява да даде живот на Човечеството.

Едно ново съзнание се зароди сред нас в края на 60-те години. Най-напред, екологията ни показа, че биосферата представлява един вид естествена еко-организация и [...]

Едгар Морен. За да излезем от 20 век: Любов и политика

Да сеем, да оплождаме и да се обичаме

(Из “За да излезем от XX век”)

(Това заглавие е непреводима игра на думи - на френски първият глагол, който означава сея, посявам, оплождам, а вторият – обичам се, звучат абсолютно идентично – семе (бел.прев.))

Ние сме едни постоянни скиталци и никога няма да престанем да странстваме. Едва [...]

Андре Горс. Социалната идеология на автомобила

Андре Горс, Екологика

СОЦИАЛНАТА ИДЕОЛОГИЯ НА АВТОМОБИЛА

Най-големият недостатък на автомобила е, че той е като замъците по Лоара или богаташките вили по Лазурния бряг : благо, изобретено изключително за да доставя удоволствие на едно малцинство от богаташи, и което нито по своя замисъл, нито по своята природа, е било предназначено за широко народно ползване. За разлика [...]

Основи на екологизма. Едгар Морен: Комплексна антропология

Никой човек не е остров, затворен

Мишел Сер: Да сключим примирие със Земята. Разговори от XXI век

Мишел Сер

Естественият договор

Из сборника „Да сключим примирие със Земята. Разговори от XXI век“

Действително, дори най-свещените върхове за будистите в Хималаите са “хуманизирани” от екстремния алпинизъм и дори хиените от Нгоронгоро дефилират в холовете ни, в новините по телевизията. Действително, ние навлязохме в една био-култура, която разчленява в лабораториите бактерии и молекули до най-малките им съставни [...]

Ален Турен за новите социални движения, жените и еколозите - из интервю от 2012 г.

ИНДИВИДЪТ Така че индивидът е този, който става опора на самия себе си и сам си дава легитимност. Това аз наричам субект. Това означава следното: в този объркан и сложен свят на масови комуникации и масова консумация, аз искам да продължавам да се възприемам като творец на самия себе си. Най-напред, [...]

Ален ЛИПИЕЦ: От екологията до устойчивото развитие

Ален ЛИПИЕЦ

От екологията до устойчивото развитие

За мнозина журналисти и за широката публика екология означава преди всичко защита на природата. От една страна имаме човешкия род, а от другата – девствената природа, а предмет на екологията е издевателството на човека над природата.

Екологът, било той активист или учен, не може да разпознае себе си в [...]

"Смълчаната пролет" от Рейчъл Карсън

“…Ние хвърляме химичните отрови-оръжие грубо като сопата на пещерния човек-срещу самата тъкан на живота, тъкан от една страна, крехка и деликатна, от друга, тъй чудно издръжлива,гъвкава, жилава и способна по най-неочаквани начини да отвърне на удара с удар. Именно тази невероятна жизнеспособност не виждат хората ,които прилагат химичната борба, защото те нямат възвишен светоглед, не усещат смирение и възхищение пред огромните сили, с които се опитват да се борят.
“Покоряването на природата” е арогантна фраза, плод на неандерталската епоха на биологията и философия, когато се приемаше, че природата съществува за удобство на човека. Понятията и практиката на химичната борба датира в по-голямата си част от каменния век на науката.за нас нещастието се крие в това , че еднатолкова първобитна наука се е въоръжила с най-съвременните и страшни оръжия и че насочвайки ги срещу насекомите, тя едновременно ги насочва срещу самата Земя.”
Рейчъл Карсън “Смълчана пролет”
натиснете върху тази връзка:

ЗЕЛЕНА КЛАСИКА



Важни документи

           

               

В тези страници ще срещнете информация за важни за зеленото движение документи - на първо място това са едни от на-важните документи за нашите екологични права като граждани на Европа и на света и с които непременно трябва да сме запознати:

- “Нашето общо бъдеще”: Докладът на комисията Брундтланд на ООН от 1987 г., в който за

Гру Харлем Бундтланд

пръв път устойчивото развитие се определя като приоритет за бъдещето на човечеството на планетата - ВИЖТЕ ДОКЛАДА БРУНДТЛАНД ТУК

- още за доклада Брундтланд вижте ТУК

- Орхуската конвенция на ООН, която дава правото на всеки гражданин на достъп до всякакъв вид информация, свързана с околната среда, право на справедлив съдебен процес и гарантирано гражданско участие по всички казуси, които могат да се определят като екологични - ВИЖТЕ ОРХУСКАТА КОНВЕНЦИЯ ТУК

- още за Орхуската конвенция вижте ТУК

- … и нашите гражднаски права като граждани на Европейския съюз, с които е добре да сме запознати - ВИЖТЕ ЕВРОПЕЙСКИТЕ НИ ГРАЖДАНСКИ ПРАВА ТУК

- още за европейските ни граждански права вижте ТУК

-  изберете ЗЕЛЕНИ ДОКУМЕНТИ

                                

Филми: за да разберем що е то гражданско участие, устойчиво развитие, нова наука и екологизъм

           

               

филмът “Home” на Люк Бесон и Ян-Артюс Бертран:Гледайте целия филм “Home”  - ЕТО ТУК !

Световноизвестният фотограф Ян Артюс-Бертран прави режисьорския си дебют с този екологичен документален филм, продуциран от Люк Бесон, и с гласа на Глен Клоуз. Заснет в 54 страни и 120 места повече от 217 дни, Home представя многото чудеса на планетата Земя от изцяло въздушна перспектива. Филмът предоставя уникалната възможност да станем свидетели на нашата променяща се природа и среда от изцяло нова гледна точка. След цели 200,000 години на Земята, днес само за четвърт век човечеството е разстроило необратимо сложния баланс на планетата ни. Някои учени твърдят, че остават по-малко от 10 години, за да променим моделите си на потребление, преди вредата да е станала непоправима. Създаден, за да вдъхновява и да насърчи дебат, Home подтиква и към действие тук и сега, за да не погубим още утре общия ни дом - единственият дом на човека.

2001 година: Една одисея в космоса (Стенли Кубрик)

Дейвид изключва бордовия компютър Хал, чийто изкуствен интелект се е разбунтувал срещу несъвършените хора и изтребва екипажа на борда на космическия кораб:

Космическото бебе:

Дейвид прониква в странния артефакт, който подбужда еволюцията [...]

22.01.2009, НБУ: Безплатната енергия и политиката - част 1: дискусия, вдъхновена от филма “Free Energy: The Race to Zero Point”

…И…

„Ако имаме безплатна енергия, те вече няма да имат властта над нас“

(Милтън Купър)

Вода – извор на живот и проводник на емоция

Университетски клуб за екология и устойчиво развитие UNECO

и проект “Място за бъдеще”

на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”

представиха:

Вода – извор на живот и проводник на емоция

Светът е изправен пред воден дефицит

семинар-дискусия на тема: „Вода”. [...]

“ВОДА”

Семинарът “ВОДА” , осъществен от Университетски клуб за екология и устойчиво развитие UNECO и проект “Място за бъдеще”, предизвика голям интерес през ноември. Затова на 17 декември 2008 година клуб UNECO организира продължение по темата, отново в 65-а аудитория на Ректората на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Клубът представи и своя презентация на [...]


Принципи и техники за засаждането на дръвчета

Засаждането на подходящите фиданки, в дивата природа или в градска среда, е отговорен процес, основан върху дългогодишни изследвания и наблюдения на лесовъди, биолози, еколози и други специалисти.

Всяко целево залесяване се базира на няколко основни действия, а именно:
  • Съобразяване с климатичните особености на дадения район.
  • Съобразяване с локалните почвени характеристики.
  • Съобразяване с естествената растителност на района.
  • Съобразяване с местното биоразнообразие и нуждите от опазването и възстановяването му.

Мероприятия по залесяване се прилагат не само при създаване на нова или възстановяване на съществуваща гора, за озеленяване в градски условия, но и при необходимост от адаптивни мерки и действия за противодействие на ерозия, осоляване или замърсяване на почвата, промени в климата и нуждата от адаптиране на растителността, дейности за възстановяване на дървета за гнездене, залесяване за ползване на биомасата и др.

Избор на видове за озеленяване:
В България има 5 климатични пояса и няколко подклиматични района, както и над 20 типа почви. Това разнообразие определя и абсолютната необходимост при засаждането на млади фиданки или семена, особено сред дивата природа, да използваме само типични за естествената растителност на района дървесни и храстови видове. Недопустимо е да се използват чужди видове (кедри, туи, кипариси, американски дъбове, др.) или иглолистни видове в райони за широколистни сухолюбиви видове. По този начин се гарантира, че засаждането ще доведе до подобрено качество на околната среда, а не до обратното. Само за някои специални терени – залесявания в градски условия, озеленяване на сметища, шумоизолация покрай магистрали и др. се допускат изключения, ако избраните видове не са инвазивни и естественото им разпространение може да се контролира.
Недопустимо е за залесяване в природата да се използват фиданки с неизвестен произход или фиданки, които не са от района на залесяването, тъй като има значителна вътревидова изменчивост в повечето български дървесни видове. За съжаление при досегашните горски практики в повечето случаи произходът на семената или резниците не е от района на залесяването.

При залесяването трябва да се използват фиданки с максимално широк местен генетичен материал – тоест създадени от резници или семена от много дървета, а не от едно или няколко дървета. За съжаление по икономически причини повечето от произвежданите фиданки в практиката произлизат само от няколко майчини растения.
Всички мерки по възстановяване на гори в защитените територии според българското законодателство задължително трябва да бъдат съобразени с плановете за управление на тези територии, а също и с местното биоразнообразие и характеристики. Такива действия следва да бъдат приети и към всички други типове горски територии, но за съжаление у нас те не са широко застъпени. Именно затова през последните години станахме свидетели на политически кампании с необосновани или неправилно проведени залесявания, резултатите от които са много слаби и по-скоро вредят на околната среда, отколкото да й помагат.


Залесяване в природата:
1. За озеленяване на брегове и водоеми/при повишено овлажняване на терена – всички български видове върби, черна и бяла топола (без хибридните форми), черна и бяла елша, летен дъб, източен чинар (в райони на естественото му разпространение), бряст, полски ясен.
2. При повишено засушаване на терена – благун, цер, космат дъб, сухоравнинен летен дъб, люляк, смрадлика, полски клен, мекиш, планински ясен, копривки, черен бор (само в райони на естествено разпространение).
3. В планините – зимен дъб, бук, ела, смърч, бял бор, черен бор и др. – в районите на естественото им разпространение.


Залесяване на специални терени:
1. За изграждане на шумоизолационен слой – подходящи са вечнозелени и иглолистни видове с плътна корона.
- Иглолистни дървета – бял бор, черен бор, лавзонов лъжекипарис, източна туя, западна туя, гигантска туя, аризонски кипарис, кедри и мн. др.
- Иглолистни храсти – тис, синя смрика
- Широколистни храсти – лавровишня, японски чакодрян (вечнозелени)
2. За озеленяване на сметища – черен бор, кедри, аризонски кипарис, алепски бор, виргинска смрика, копривки, люляк, смрадлика, птелея, миризлива върба и др.

Оптимално време за засаждане на фиданки е пролетта преди започването на вегетацията. За широколистните дървета и храсти подходящо време е и есента, когато настъпи покоят за дърветата (след опадането на листата). Фиданки, произведени със закрита коренова система (в контейнери или саксии), могат да се засаждат целогодишно, но е необходимо полагането на специални грижи, за да не се допусне пресушаване на кореновата система.
Посадъчните материали от широколистни видове могат да бъдат със свободна коренова система, но при иглолистните дървета и храсти се използват задължително контейнерни фиданки или фиданки, отгледани на свободен корен, но извадени с почва около кореновата система.

Ръчно копаните дупки представляват най-подходящите посадни места за засаждане на фиданки. Ръчните работи позволяват изваждане на тревния чим, изтръскване на съдържащата се в корените му почва и отделяне на тревната растителност, отделяне на плодородния почвен слой в горните хоризонти от бедните долни хоризонти, отстраняване на камъни, отпадъчни материали и други нежелани примеси в почвата. По този начин богатата, рохкава почва от горните хоризонти се отделя от бедната почва в дълбочина.
Размерът на посадното място трябва да е достатъчен за свободно разполагане на кореновата система на фиданката, като от всички страни има поне по 10 cm разстояние между края на корените и стените/дъното на дупката.
Преди самото засаждане на фиданките със свободен корен се подрязват връхчетата на корените, а на контейнерните фиданки или извадените със земя се отрязват стърчащите от почвата корени.
При засипването на дупката е необходимо богатата почва да бъде разположена на дъното. Първоначално се поставя слой поне 10 cm рохкава почва или при възможност – угнил оборски тор. Фиданката се поставя дълбоко в дупката, насипва се рохкава почва, а след това се издърпва леко нагоре, за да се изправят евентуално прегънатите корени, така че кореновата шийка да бъде на нивото на терена. Почвата, с която се засипват корените, се уплътнява на етапи чрез последователно и внимателно утъпкване и насипване. На повърхността се връща бедният субстрат от горните хоризонти и отново се утъпква старателно.

От изключително голямо значение за успеха на работата са:
1. Да не се допусне изсушаване на кореновата система при транспортирането на фиданките от разсадника до обекта на залесяване и в процеса на самото залесяване.
2. Да няма подгънати корени.
3. Да се уплътни грижливо почвата около корените, за да не остават въздушни кухини. За целта при глинести почви, които се структурират на по-големи буци, е необходимо да бъде доставена рохкава почва или торф от друго място, а наличната да бъде отстранена.
4. Поддържане на постоянна влажност на почвата около фиданката и на самата фиданка, до момента на нейното укрепване
5. Кореновата шийка (частта между най-горните корени и стеблото на дръвчето) да бъде малко под нивото на терена. Дълбокото засаждане води до загниване, а плиткото – до изсъхване на фиданката.
Едроразмерните и средноразмерните фиданки се укрепват с 3 колчета, разположени на 120о, и се обвързват със сезал или др. средство за връзване. Преди завързването мястото се увива с подходящ материал (например: гума, балатум, дебел плат и др.), който да не позволи врастване на сезала в тъканите на дървото.
Наложително е обилно поливане, независимо от метеорологичните условия и влажността на почвата в момента, за допълнително слягане и отстраняване на кухините в обема на кореновата система. Следващите поливки се извършват според метеорологичните условия, така че почвата да се поддържа свежа.
Поради редуцирания обем на кореновата система е желателно сутрин и/или вечер да се напръсква листната маса. Ако обемът на кореновата система и короната са в явно несъответствие, се извършва съкращаване (резитба) на короната, като се оставят достатъчно количество живи, добре развити пъпки.
Не е препоръчително през първата вегетация да се използват бързо действащи торове, за да не се предизвика неадекватен растеж на короната преди доброто възстановяване на кореновата система.

15-18.05.2009: Пътуващ семинар Белоградчик – Чипровци – Вършец – Желен: пътепис

Предлагаме ви кратък разказ за пътуващия семинар, който организирахме в средата на месец май по проект “Място за бъдеще”.
Пътуващ семинар в Западна Стара планина
Пътуващ семинар в Западна Стара планина
От 15 до 18 май студенти от СУ „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет, заедно с техни преподаватели и екипа на „Място за бъдеще“, имаха възможност да посетят района на Западна Стара планина и да го видят по един нов и нестандартен начин.
Къщата на арх. Г. Георгиев
Къщата на арх. Г. Георгиев
През първия ден студентите посетиха уникалната къща на арх. Георги Георгиев в с. Чифлик. Къщата се строи по технология, подобна на традиционна българска, със собственоръчно пресовани непечени кирпичени тухли и местни работници, обучени да градят по този уникален начин от самия стопанин. С чувство за детайл и голям естетически усет архитект Георгиев е вградил в нея и рециклирани материали. Най-голямо впечатление прави ефектният й покрив, озеленен с треви и сукулентни растения, сред които човек може да седне и да се наслаждава на приказната гледка към Белоградчишките скали.

Следобед студентите се разходиха из Белоградчик и се срещнаха с Радослав Митов от местния Туристически информационен център, който разказа интересни факти за града и кандидатурата на Белоградчишките скали в класацията за Новите седем чудеса на света. Стана ясно, че регионът на Западна Стара планина е спечелил награда за екорегион през 2008 г.
В пещера Лепеница
В пещера Лепеница
Късния следобед участниците в семинара поеха на разходка край Белоградчишките скали. По криволичещата екопътека те стигнаха до пещерата Лепеница (единствената пещера от червен пясъчник), като междувременно не пропуснаха да заснемат заобикалящите ги природни красоти.
Изморени, но доволни, участниците приключиха програмата за деня в хан „Мадона“. В уютната механа в махала Фалковец те опитаха традиционни за региона ястия, сготвени и поднесени с майсторлък.
В резервата Чупрене
В резервата Чупрене
Сутринта, натоварени на две “Чавдарки” и една “УАЗка”, след много друсане и смях участниците стигнаха до биосферен резерват Чупрене (включен в списъка на ЮНЕСКО). Оттам една част от групата предприе опознавателна разходка из местността. По-смелите (и подготвени за туризъм) тръгнаха на поход в резервата с крайна цел връх Миджур, но не по утъпканите туристически пътеки. По този предизивикателен маршрут гид им беше Тодор Тодоров (директор на природонаучния музей в Белоградчик), който сподели своите завидни познания за местната флора и фауна. Опитните гидове от БААТ, Михаил Михов и Любена Константинова, споделиха ценен опит с участниците в прехода – за ориентирането в гориста местност, за движението на групи в планината, за използването на GPS и за най-общите правила за безопасно движение по планински терен. След няколко вълнуващи часа, прекарани в резервата, всички се зарадваха на вкусния обяд в хижа „Горски рай“.
Биолагуната във Фалковец
Биолагуната във Фалковец
Вечерта участниците отново прекараха в хан „Мадона“. Този път те разгледаха целия комплекс, заедно със соларните панели и уникалната инсталация за пречистване на отпадните води, включваща биолагуна и малко изкуствено блато. Собственикът на комплекса сподели плановете си за развитие: намерението му да изгради база за по-нискобюджетен туризъм за любители на бивакуването на открито и дългите преходи в Балкана.
По време на пътуващия семинар участниците нощуваха предимно в къщи за гости, собственост на местни жители. Така те успяха още по-пълно да се потопят в атмосферата на региона, да придобият един „поглед отвътре“ на местните нрави и начин на живот.

Рано сутринта на третия ден бе посетена крепостта „Калето“, за чиято история, започваща още от римско време, разказа д-р Петър Канев. Там студентите видяха и най-известните скални фигури, за които се носят различни местни легенди.

Следващата спирка в програмата беше каньонът на село Митровци, като по пътя, използвайки сменящите се планински пейзажи, арх. Мартин Микуш изнесе първата част от уводната лекция за пермакултура. По време на кратка крайпътна почивка архитект Микуш онагледи лекцията с примери за монокултурното земеделие и пренебрегваното богатство на естествения природен баланс на почвата.

В една от най-приятните спирки по пътя Георги Стефанов запозна участниците с уникалното цвете Ramonda Serbica, което вирее само в този район и има способността да „възкръсва“ след дълго засушаване.

След този терциерен реликт дойде ред и на Чипровци и тамошното училище по килимарство. За вековните традиции на чипровските килими и техниките на багрене с естествени материали ни разказа дългогодишната килимарка Юлка. Някои от студентите дори седнаха зад становете и получиха първия си урок по тъкане. Магията на чипровските килими и дивната природа са докарали и доброволци отвъд океана – в общината помага девойка от Охайо, пратена от Корпуса на мира.
Сърдечно посрещна участниците и отец Захари от чипровската църква „Св. Възнесение“ близо до килимарското училище. Той разказа за историята на църквата и града, като сподели и свои лични мисли относно бъдещето на района.
За състоянието на туризма в града участниците можаха да отсъдят и на обяд в къща за гости „Торлаците“, където им бяха поднесени традиционни местни гозби

Следобeдът беше прекаран край останките на Гушовския манастир (17 в.), където всяка година на 6 септември местните правят трапеза-курбан. Д-р Петър Канев изнесе кратка лекция за намиращите се в близост оброчни кръстове – интересна практика, изпълнявана главно за плодородие или изцеляване на хора. На открита трапеза се дегустираха местни сирена и баница.

На четвъртия ден групата потегли в посока София през южната част на природен парк „Врачански Балкан“. По пътя Михаил Михов от БААТ разказа за възможностите на този край за планинарство и туризъм, а Мартин Микуш изнесе втората част от лекцията си по пермакултура и продължи темите за баланса между човек и природа с кратка лекция на тема териториално планиране, развитие на транспортна инфраструктура и посоката, в която е поела индустриалната цивилизация.

Последната спирка на пътуващия семинар беше екофермата в село Желен, община Своге. Участниците бяха посрещнати от младия и усмихнат Филип Кирилов, развиващ биоземеделие с помощта на доброволци от цял свят. До дома на Филип в по-отдалечената част на селото някои от студентите стигнаха на коне, които домакинът им отглежда. Той разведе участниците из фермата и им разказа за различните растителни и животински видове, които отглежда по напълно естествен и екологичен начин. Накрая участниците имаха възможност да се убедят и в отличните вкусови качества на продукцията му.
На връщане настроението в автобуса беше приповдигнато, участниците в семинара си спретнаха импровизирано радиопредаване с водещ арх. Мартин Микуш. По микрофона повечето от тях споделиха приятните си впечатления от изминалите 4 дни и си пожелаха отново да посетят тези незабравими места.
А това са линковете със снимките, които участниците ни предоставиха. Приятно разглеждане!
http://picasaweb.google.com/place.for.future - галерията в Пикаса на проект “Място за бъдеще”
http://picasaweb.google.com/place.for.future/ZjbFmD#
http://picasaweb.google.com/place.for.future/2009#
http://picasaweb.google.com/place.for.future/ulJRMB#
http://picasaweb.google.com/place.for.future/1518#
http://picasaweb.google.com/place.for.future/200902#
http://picasaweb.google.com/place.for.future/200903#
http://picasaweb.google.com/place.for.future/lEyqzG#

30.04.-02.05.2009 - село Влахи: Пътуващ семинар за културолози : “Българската птица Феникс на село”

Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Философски факултет, Катедра Теория и история на културата, бакалавърска програма по културология
Култура на бъдещето: проекти и практики на устойчиво развитие
Вътрешен стаж за студенти от ІІІ и ІV курс към университетския партньорски проект за гражданско участие и устойчиво развитие „Място за бъдеще
ръководител: д-р Петър Канев и екип на Място за бъдеще, с помощта на CVS-България

Пътуващ семинар на тема

Българската птица Феникс на село.

Възможно ли е българското село от руините да възкръсне като средище на култура на бъдещето?


Записване - по желание.
Отговорник за записването за участие в семинара – Виолета Кръстева.
Възможно е да се запишат и студенти и доброволци, които не са записали вътрешна практика „Култура на бъдещето“ по проект „Място за бъдеще“, но с предимство в семинара ще бъдат включени стажантите-културолози.

Целта на вътрешния стаж “Култура на бъдещето” по проекта “Място за бъдеще” е да запознае студентите кулутуролози на живо и на място с новите социални и културни явления в България, които бяха разгледани в свободно избираемата дисциплина “Култура на бъдещето”.

Проектите за устойчиво развитие ще бъдат демонстрирани като практика, а новият начин на мислене и осъзнаване на света ще бъде демонстриран като част от реална човешка дейност.

Именно в тази връзка са предвидени и двата пътуващи семинара за културолози - този на село Влахи от 30 април до 2 май, и този до общините Чипровци и Белоградчик и до село Желен от 15 до 18 май.

Какво представялава село Влахи и защо да го посетим?
В българската история село Влахи е известно като родното място на Яне Сандански
.

Климатът, определян като българското Средиземноморие, способства за уникалността на целия район на Кресненския пролом.

На неголяма надморска височина по долината на Струма прониква топъл беломорски въздух, а от върховете на Пирин и Рила - кристално чистият въздух на планината. Тази среща на топлината и снега дава живот на изключително разнообразен и уникален растителен и животински свят, който с хилядолетия е в естествена взаимовръзка със света на човека.

Някога Влахи е било голямо и проспериращо село. Богатите възрожденски къщи, характерни за пиринския край, днес обаче са в развалини. Огромната базилика “Свети Илия”, издигната в село Влахи през ХІХ век, е в ремонт, с бетонни стъбове, изляни доникъде, защото са свършили даренията за ремонта.
Какво се е случило с това възрожденско селище, което дълго време е било и средище на революционна дейност на ВМРО, чак до 1947 г.?
През 1948 г. местните хора отказват да дадат земята и стадата си за национализация и за кооперативи. Част от тях отказват и да се запишат като македонци вместо като българи при преброяването.

Репресиите не закъсняват, но лудите глави от Влахи организират партизанско движение срещу режима и излизат отново като хайдути в планината - т.нар. горяни. Така репресиите, характерни за цяла България по това време, във Влахи прерастват в истински терор с много жертви и с много затворници и като резултат - в пълна разруха на селото. Дълги години тече умишлена кампания за заличаване на село Влахи от картата на България - дори и днес трудно ще го намерите на повечето карти. Всякаква възможност за развитие и за инфраструктура е спряна. И днес пътят до там е черен и трудно проходим в лошо време. Едно изгоряло, мъртво село…
Какво по-подходящо място да си поставим въпроса възможно ли е едно мъртво село днес да възкръсне отново от пепелищата, подобно на птицата Феникс?
Защото именно това става в село Влахи. С помощта на CVS-България и на други организации и отделни личности в селото се изгражда Училището за природа. Една от многото разрушени класически възрожденски къщи е закупена от настоятелството за бъдеща сграда на училището
.

Сградата е възстановена в някогашния вид по стара възрожденска строителна технология - гредоред, кирпич, замазка с глина и слама, каменна ограда… И всичко това - с доброволчески труд на много млади, на години или по дух, ентусиасти! И такова нещо можело да стане в България! Защо не знаем за него? Сега е моментът да отидем и да научим, като се запознаем с дейността на училището на живо. А как по-добре да се запознаем с тази дейност от начина, който предлага пътуващият семинар - всеки от нас лично да се включи в нея.
Защото именно това място, което дълго е било гробница на безвъзвратно отминалото, днес има възможност да се превърне в творческа работилница на бъдещето - на едно бъдеще, което черпи силите си за възкресение от отсечените корени на миналото.
И именно тук е мястото проектът Място за бъдеще да се включи с обучение за основните философски принципи и практиките на движението за перма-култура.
Философските основи на движението са свързани с произведенията на Рудолф Щайнер. Щайнер ни насочва към едно цялостно преосмисляне на културата на отношението между човешките общности и обкръжаващата ни природна среда. Той ни насочва да търсим изгубеното знание на предците си как да оптимизираме баланса и вписването на човешката общност в природната среда… Перма-кулутарата е проектиране на човешката среда с минималма намеса и максимално оползотворяване на естествените природни закони в собственото ни местообитание.
Какво правихме досега и какво ще правим в началото на чудния месец май в село Влахи?
Тъй като Училището за природа готви на 1 май фестивал на костенурката, студентката от 4. курс културология Гергана Костуркова бе подготвила сказка за вярванията, свързани с костенурките в българската традиционна култура, в съпоставка с подобни вярвания от други митологии и култури. Гергана вече разказа своите проучвания на доброволците в Училището за природа в село Влахи.

Предстои Гергана отново да запознае с разказа си и по-голяма аудитория на самия семинар на костенурката на 1 май, на който ще присъства дори холандският посланик.

Арх. Мартин Микуш беше поканил със себе си и двама англичани, които реализират принципите на перма-културата не в родната си Англия, а в … България.
Заедно с тях, след много спорове, арх. Микуш успя да демонстрира на практика как се извършва проектиране на градина според принципите на перма-културата.

Измерихме с компас и с канап две координати - координатата на слънцето и координатата на наклона, по който естествено се стича водата през градината.

Тези две координати трябваше да се съединят, за да образуват оптималната крива за бъдещите насаждения, така че те да имат максимално огряване от слънцето и максимално напояване по естествен път.

Дъгата на това оптимизиране бе премерена с жива верига от доброволци, които после се разположиха нагледно като храстчета и фиданки, за да зададат местата на бъдещите насаждения.

Постановихме мястото на пътечката между насажденията и най-удобните пространства за селскостопански труд, за хората, които ще се грижат за растенията.

След този идеален план, съобразихме нуждите на наличните растения, които бяхме закупили, и ги засадихме, така че да могат да растат и да се развиват с минимална човешка намеса.

Вечерите в село Влахи са топли и преспиването на палатки на двора е за предпочитане пред преспиването в спален чувал в къщата.

Тези вечери са и весели, сърдечни и сгряващи емоционално. Всеки човек става по-истински при завръщането в естествената му среда - природната.

Паленето на огън, печенето на наденички и на гъби на жарава, общата трапеза, на която се пеят пирински песни и се пият домашни вина - всичко това изпълва с радост, хармония, топлота и веселие.

В село Влахи могат да се разгледат и още уникални културни явления за България. На отсрещния склон срещу училището се намира развъдникът за каракачански овце и кучета и за карловска дългокосместа коза - типично български породи домашни животни.

Центърът е ръководен от сдружението SEMPREVIVA. Не е за препоръчване да попаднете сред 30 каракачански кучета, с овчари, които отказват да говорят с натрапници “от градот”. По тази причина ви съветвам да гледате развъдника само отдалече, тъй като от SEMPREVIVA изглежда са склонни да общуват с homo sapiens само по търговски въпроси.
Децата от развъдника обаче може да ви покажат смока и гущера, които са спасили от убийство и сега лекуват тежките им рани, нанесени от човека.

Малко по-нагоре по хълма се намира учебният център на Сдружение за дива природа “Балкани”, където може да се запознаете на живо с мечока Медо и с вълка Въчо.


Изобщо - записването на пътуващия семинар е уникален шанс да видите наиста ДРУГА БЪЛГАРИЯ. А пропускът му ще е неоценима загуба за всеки студент, който иска да научи какво е това култура на бъдещето и практики на устойчиво развитие в български условия. И за всеки човек, който иска да си спомни за собствената си емоционална и духовна цялост или който просто иска да се повесели с единомишленици и с различни хора насред Пирин планина.
Пътните разходи, закуски и вечери се поемат от проект „Място за бъдеще“ и от CVS.
ПРОГРАМА за пътуващ семинар в село Влахи, Креснеско, от 30 април до 2 май 2009 година

ръководител: арх. Мартин Микуш
отговорници за организацията на студентите, които ще пътуват:
Виолета Кръстева
Гергана Костуркова

30 април
9,00 – организирано отпътуване с бус, финансиран от Място за бъдеще – от Руски паметник

12,00 – пазаруване на провизии в Кресна
13,00 – пристигане в с. Влахи
13,00 – 14,30 – настаняване на палатки в двора или на спални чували в стаите на къщата на еко-училището в село Влахи
14,30 – 18,30 – запознаване с представителите на CVS и на настоятелството на училището и разпределяне на задачи по организацията на семинара и по организацията на събитието за костенурките на CVS, което ще се състои на 1 май. Подготвителни работи за събитието.
18,30 – палене на огън и подготвяне на вечерята, вечеря на свещи.
1 май

9,00 – 10,00 – закуска и кафе
11,00 – 12,00 – откриване на събитието за костенурката. CVS запознават официалните гости и участниците с историята, целите и перспективите на еко-училището в село Влахи. Гергана Костуркова разказва любопитни факти, свързани с поверието за костенурките в различни епохи и региони.
12,00 – 13,30 – събитието за костенурката продължава с различни интерактивни игри, ланд-арт фестивал и др. Доброволци от стажантите-студенти могат да се включат с помощ в събитията на CVS (според нуждите им) и работата им с гостуващите деца.
13,30 – 15,00 – обяд и разходка в селото. Поли от CVS разказва интересни факти от историята на селото (родното място на Яне Сандански) и за уникалните му климатични и биогеографски характеристики.
15,00 – 19,00 – работа по работни групи, координирана с арх. Мартин Микуш и представителите на CVS
19,00 – 20,00 – подготовка на вечерята
20,00 – 20,20 – в неформална обстановка по време на работна вечеря студент културолог разказва заедно с арх. М. Микуш предварително подготвен материал за философията на перма-кулутурата, за Рудолф Щайнер и др.
20,20 – вечеря на свещи и песни
2 май
8,30 – 9,30 – кафе и работна закуска
9,30 – 10,00 – студент културолог разказва за българските традиционни земеделски техники и ритуали
10,00 – 10,20 – арх. Мартин Микуш разказва за основните принципи на перма-културата и за проекта му експериментално да ги приложи в организацията на градината на еко-центъра в с. Влахи
10,20 – 13,00 – интелектуална и физическа работа в градината на къщата (садене на растения, подреждане на спирала на билките, друга работа на открито, в случай на неблагоприятни климатични условия: теоретични занимания)
13,00 – 14,00 – обяд
14,00 – 14,20 – студент културолог разказва за поверията, свързани с къщата в българската традиционна култура
14,20 – 14,40 – арх. Мартин Микуш запознава студентите с техниките, чрез които е построена къщата, техния смисъл и енергийна ефективност, както и с нуждата да се подобри и доразвие проектът за енергоефективност и самостойност на къщата

15,00 – 17,00 – представител на Сдружение за дива природа „Балкани“ води желаещите студенти до учебен център, в който се отглеждат вълци и мечка, и разказва на студентите за центъра и за характера и особеностите на животните, с които присъстващите ще се запознаят на живо. Групата вероятно ще има възможност да се запознае и с отглежданите там каракачански овчарски кучета, дългокосместа калоферска коза и рядък вид овца.
18,00 – след посещението при вълците и мечката се отпътува обратно за София. Арх. Микуш, който е ръководител, шофьор и архитект :) на групата, ще се опита да обиколи София по маршрут, който е необходимо да уточним, така че да е удобно прибирането на всеки.