четвъртък, 21 март 2013 г.

Зелена история - част 1 - само четвърт са се запазили

Зелена история

Мери Шели
Мери Шели
Тук ще откриете информация за историята на зеленото движение както по света, така и У НАС: Смята се, че зелените идеи се появяват още с началото на манията по научно-техническия прогрес и с първите признаци на индустриализацията. Както често се случва “зелени” идеи се появват първо в произведенията на големите писатели - ВИЖ ПОВЕЧЕ ТУК…Тази тенденция подвежда някои автори да тълкуват “зеленото” като произхождащо от романтизма и от ромнатичното природолюбие като идеализиране и свръхоценностяване на природата, противопоставена на жалката модерна социално-политическа реалност. “Екологизмът” всъщност обаче произлиза не от романтичните блянове и сънища на някакви симпатични идеалисти и фантазьори, а тъкмо обратното - от “здравия разум” на Просвещението и от производния му християнски хуманизъм, но най-вече от областта на точните науки - математика, физика, химия, биология, медицина… в новата наука и новата научна парадигма от края на ХІХ и началото на ХХ век като се започне от Дарвин и Фройд, Хйзенберг и Айнщайн и се стигне до завършени, самостойни и влиятелни научни светогледи като холизма, теорията на системите, квантовата “логика”, кибернетиката и синергетиката, процесуалната философия, теории за “всичкото” и за мета-еволюцията, теории на катастрофите, на хаоса, не неопределеността и на комплексността, теориите на сложните системи и методите на интер- и трансдисциплинността. Разбира се, принос към осмислянето и развитието на тези теории има хуманистката традиция в науките за човека и за обществото - особено автори като Карл Г. Юнг, Жак Лакан, Клод Леви-Строс, Рут Бенедикт, Маргарет Миййд, Хана Аренд, Ерих Фром, Ейбрахам Маслоу, Николас Луман, Ричард Гиърц, Едгар Морен, Дени дьо Ружмон, Ален Турен, Цветан Тодоров…
Рейчъл Карсън
Рейчъл Карсън
Класическото “зелено” единство на анализ, послание и действие идва обаче от точните науки и още по-конкретно то започва с книгата на една жена-химик - американката Рейчъл Карсън, която посвещава класическото си и знаково произведение “Смълчаната пролет” на огромната опасност от пестицидите. Заради авторството на тази първа “зелена” книга авторката пострадва сериозно заради борбата си срещу безумния и недомислен индустриализъм. По същото време друга жена учен и природозащитник с огромен принос в изследването на човекоподобните маймуни - британката Джейн Гудол загива като мъченик заради борбата си за опазване на дивата природа - убита е жестоко от бракониери… А с края на 50-те и началото на 60-те години “зеленото” послание вече започва да избуява и като масово движение - в новите социални движения… Мисли глобално, действай локално и виж:

ИСТОРИЯ НА ЗЕЛЕНОТО ДВИЖЕНИЕ ПО СВЕТА:

Радосвета Кръстанова - Има ли време за бъдещето? Устойчиво развитие и гражданско участие

Салвадор Дали: Трите сфинкса от Бикини
Салвадор Дали: "Трите сфинкса от Бикини"
„Управлението на обществата се основава на следните възгледи: онова, което не съществува, не разполага със свое лоби, а онези, които още не са родени, не разполагат с власт.“
Хроника на устойчивото развитие [...]

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ за историята на зеленото движение по света: ЕТО ТУК

* * *
* * *

ИСТОРИЯ НА ЗЕЛЕНОТО ДВИЖЕНИЕ И У НАС:

Радосвета Кръстанова представя книгата си Зеленото движение в България - дискусия с участието на Андрей Ковачев

На 22 март 2012 в БТА ас. Радосвета Кръстанова (НБУ, СГС-Щастливеца) представи книгата си “Зеленото движение и зелените партии в България: Между интеграция в системата и системна промяна”, издадена от фондация “Фридрих Еберт”. Книгата представялава част от изследването на Радосвета Кръстанова като докторант на НБУ и на Бургундския университет [...]

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ за историята на зеленото движение в България: ЕТО ТУК


Радосвета Кръстанова - Има ли време за бъдещето? Устойчиво развитие и гражданско участие

[lang_bg]

Има ли време за бъдещето?
Устойчиво развитие и гражданско участие
Радосвета Кръстанова*
„Управлението на обществата се основава на следните възгледи: онова, което не съществува, не разполага със свое лоби, а онези, които още не са родени, не разполагат с власт.“
Снимки: Марта Димитрова
Хроника на устойчивото развитие
През 1945 г. атомната енергия е използвана (експериментално) от САЩ върху мирното население на Хирошима и Нагасаки. В едно от официалните обяснения за случилото се, висш американски функционер обяснява действията на САЩ като „превантивни мерки за спасяване на милиони неродени американци“.
През 1947 г. американски плувкини се къпят в залива на о. Бикини, където скоро преди това са проведени ядрени опити. Година по-късно плувкините умират от лъчева болест.
1957 г.: в Рим е създаден Съюзът на европейските общности. Съюзът, чиито основи са положени от френско-немското съглашение за търговия с въглища и стомана, бележи същинския край на Втората световна война. Победители и победени си поставят за основна цел да съхранят мира на континента, като изградят пространство за „свободно движение на стоки, капитали, хора и услуги“.
Периодът 1945-1975 г. добива известност като „тридесетте славни години“ на икономически просперитет. През тези години в развитите индустриални общества се налагат интензивното земеделие, основаващо се на мащабна употреба на изкуствени торове и пестициди, масираното навлизане на синтетичните материали в производството и бита и масовата консумация на стоки за все по-краткосрочна употреба.
През 1962 г. американката Рейчъл Карсън публикува книгата „Смълчана пролет“. В нея авторката разкрива пагубните последици от употребата на пестициди върху растителния и животинския свят. Книгата се превръща в бестселър и е обявена за една от 100-те най-важни книги на XX век.
На 28 август 1963 г. Мартин Лутер Кинг произнася речта си „Имам една мечта“, в която заклеймява дискриминацията над тъмнокожото население в САЩ и изразява надеждата си, че бъдещето на човечеството ще бъде изградено върху равноправието и равнопоставеността на всички човешки същества.
През 1967 г. Дейвид Броуър, разочарован от елитисткия и експертен облик на природолюбителския Сиера клуб, на който в продължение на дълги години е председател, създава международната природозащитна организация Приятели на Земята (Friends of the Earth). В момента, заедно с Грийнпийс и WWF, тя е една от трите най-могъщи световни зелени неправителствени организации.
На 20 юли 1969 г. първият човек от Земята стъпва на Луната. След завръщането си Нийл Армстронг споделя колко малка и крехка е планетата ни, видяна от Космоса.
През 1968 г. френски студенти блокират университетите и влизат в кървави стълкновения със силите на реда. Протестното движение на студентите поставя край на дългогодишното управление на генерал дьо Гол и бележи началото на нов период от развитието на западноевропейските общества. Сред исканията си младите хора открояват правото на личностна автономност. Те отхвърлят социалната и политическата система, като се обявяват срещу ценностния й модел, основан на авторитарност, репресия и култ към материалното преуспяване. Един от водачите на бунта – Даниел Кон-Бендит, студент по социология с немски паспорт, след десетилетие основава първата зелена партия в Германия.
През 1968 г. е създаден Римският клуб, обединяващ влиятелни личности от редица развити западноевропейски страни. Целта им е да прогнозират еволюцията на света в глобален план, като се опитат да очертаят границите на икономическия растеж.
На 22 април 1970 г. в САЩ за първи път масово е отбелязан Денят на Земята. Датата устойчиво се налага като Световен ден на Земята.
През 1972 г. е публикуван докладът на Римския клуб „Границите на растежа“. Докладът се основава на прогнозен модел за развитието на човечеството, който анализира връзката между демографския бум и изчерпаемите планетарни ресурси. Предвижданията на авторите са, че до 2100 г. човечеството рязко ще намалее поради изчерпване на горивата, ерозия на почвите и глобално замърсяване. Авторите на доклада за първи път лансират идеята, че „икономиката на умереността“ е бъдещето на планетата. Въпреки многобройните и обосновани критики, докладът надживява своите критици и остава в историята на XX век като свидетелство за глобална предвидливост. Въпросът „Има ли граници икономическият растеж?“ ще се превърне в един от водещите дебати на следващите десетилетия.
През същата година в Стокхолм е свикана среща на върха на страните-членки на ООН на тема „Човешката околна среда“. На тази среща за първи път на официален световен форум се разисква връзката между екология и икономика и се въвежда термина „екологично развитие“. Форумът, който остава в историята като Първа среща на върха за Земята, разглежда природата като „общо световно богатство“, което трябва да бъде запазено за бъдещите поколения.
Отново през 1972 г. американският икономист Фриц Шумахер публикува книгата си „Малкото е красиво“ (Small is Beautiful). В нея той критикува господстващия консуматорско-технократичен модел и описва предимствата на малките самоуправляващи се общности с човешко лице. „Човекът е малък – пише Шумахер. – А малкото е красиво.“
През 1979 г. немският философ Ханс Йонас издава труда си „Принципът на предвидливостта[1]“. В него авторът поставя въпроса за необходимостта от нова нормативна и етическа система, която да определя човешкото поведение спрямо заобикалящия свят. Тезата на Йонас се основава на три очевидни факта: научните прогнози са несигурни и трудно предвидими в дългосрочен план; природните ресурси – изчерпаеми; някои процеси, предизвикани от човека и неговата дейност – необратими[2]. Идеите на Йонас стоят в основата на „принципа на предпазливостта“, който по-късно е възприет от ООН и Европейския съюз като основен принцип в договора от Маастрихт (1993), както и от редица други международни законодателни документи[3] .
През 1980 г. Международният съюз за съхранение на природата публикува доклад, озаглавен „Световна стратегия за съхранение“, където за първи път се появява терминът „устойчиво развитие“ (sustainable development).
През 1986 г. в Чернобил, Украйна избухва реакторът на атомната електроцентрала. Броят на засегнатите и жертвите и досега не е известен. През следващите няколко години по-голямата част от европейските държави затварят старите си централи и за дълъг период се отказват от по-нататъшно развитие на ядрената енергетика.
През 1987 г. Световната комисия за околна среда и развитие към ООН публикува историческия си доклад „Нашето общо бъдеще“ (Our Common Future), известен още като „Докладът Брунтланд“, на името на норвежката министър-председателка Гру Харлем Брунтланд. В него за първи път се предлага официална дефиниция на понятието устойчиво развитие: „Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности. Две са идеите, които са неразривно свързани с това понятие: идеята за „потребности“, и по-специално насъщните нужди на най-ощетените, и идеята за ограничения, които съвременното състояние на технологиите и на социалната организация налагат върху способността на околната среда да посрещне днешните и бъдещите ни потребности.“[4]
На 16 септември същата година е подписан протоколът от Монреал – колективна договореност между нациите за ограничаване и премахване на веществата, причиняващи пробив в озоновия слой. Протоколът е първият знак, че са възможни съвместни и съгласувани действия в планетарен мащаб.
Отново през 1987 г. френският философ Мишел Сер издава книгата си „Естественият договор“. В нея авторът обосновава нравствения дълг на човека към природата и го призовава да възстанови нарушената хармония, като сключи „естествен договор“, в рамките на който природата, по подобие на човека, да придобие статут на субект на правото.
От 3 до 14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро се провежда Втората среща на върха за Земята. На този форум терминът „устойчиво развитие“ се налага официално и започва широко да се разпространява в медиите. На същия форум е прието споразумението от Рио и е създаден „Дневен ред за 21 век“, който предвижда разработване на глобални и локални планове за устойчиво развитие. Дефиницията за устойчиво развитие на комисията Брунтланд, която се основава на опазване на околната среда и предвидливо използване на природните ресурси, е видоизменена с въвеждането на дефиницията за „трите стълба“, чието интегрирано и хармонично взаимодействие чертае алтернатива за развитие: икономически просперитет, социална справедливост, съхранена околна среда.
През 1992 г. е подписан Договорът от Маастрихт, който превръща Съюза на европейските общности в Европейски съюз. Съюзът приема устойчивото развитие като суверенен приоритет.
През 1994 г. е публикувана Хартата от Аалборг за устойчивите градове в рамките на Европа.
През 90-те години на XX век научната общност се обединява около становището, че повишаването на глобалната температура на Земята е факт.
От 1 до 12 септември 1997 г. в Киото се провежда Третата конференция на ООН за климатичните промени, в рамките на която е съставен и едноименният протокол. САЩ отказват да ратифицират протокола. Основната причина за отказа е, че бурно развиващи се икономически сили като Китай и Русия отхвърлят икономическите ограничения, предвидени в протокола.
През 2000 г. е приета Лисабонската стратегия на Европейския съюз. Основен стълб в стратегията е изграждането на ЕС като „икономика на знанието“.
От 26 август до 4 септември 2002 г. в Йоханесбург се провежда поредната четвърта среща на върха за Земята. Повече от сто държавни глави и няколко хиляди представители на правителствата и на неправителствените организации ратифицират договор за съхраняване на природните ресурси и опазване на биологичното разнообразие. През същата година договорът от Киото е подписан от всички страни-членки на Европейския съюз.
Отново през 2002 г. авторите на „Границите на растежа“ издават осъвременена версия със заглавие „Границите на растежа – 30 години по-късно“. В новата си версия те доказват, че настоящото състояние на планетата да голяма степен съответства на предвижданията им.
През 2005 г. договорът от Киото за намаляване на парниковите газове в атмосферата влиза в сила в рамките на Европейския съюз. Поставено е началото на амбициозна мащабна политика за превръщането на ЕС в световен лидер в борбата с климатичните промени.
През същата година Генералната асамблея на ООН очертава периода 2005-2014 г. като Десетилетие на образованието за устойчиво развитие.
Към 2009 г. 20% от населението на Земята потребява 70% от произведената енергия, 75% от произведените метали и 85% от дървесината.
Според актуални прогнозни резултати, към 2030 г. 84% от световното население ще живее в развиващите се страни.
Понастоящем съотношението в благосъстоянието между 20-те процента най-богати и 20-те процента най-бедни жители на планетата е нараснало от 30:1 през 1960 г. на 100:1 през 2009 г.
Устойчивото развитие е вписано като една от основните цели на Хилядолетието на развитието, набелязани и приети от всички страни-членки на ООН.
До момента България не разполага с официална държавна Стратегия за устойчиво развитие.
Човекът и природата в едно
Горната хронология очертава многообразие от събития, процеси и промени, които само за последните няколко десетилетия доведоха до радикална трансформация на жизнената ни среда. Тази трансформация засяга и се проявява във всички области на човешката дейност. В този смисъл тя има глобални измерения. В основата й стои едно несъответствие: несъответствието между главоломно нарастващите амбиции и нужди на човечеството и способността на природата да удовлетвори тези нужди в дългосрочен план. С други думи, тази трансформация очертава граници и ни изправя пред необходимост от преосмисляне на човешката дейност. Тя налага едно общо съгласие, нов консенсус: проблемите са глобални и взаимосвързани, следователно те застрашават оцеляването на човешкия род; решенията на тези проблеми не могат да бъдат намерени без общи и съгласувани усилия и действия, следователно те изискват отговорност и солидарност; успехът на този нов подход изисква промяна в начина, по който хората възприемат връзката си не само с онова, което са свикнали да възприемат като „околна среда“ или „природа“, но и с останалите човешки същества. Това преосмисляне има своите политически, социални и икономически измерения, а в основата му стои необходимостта от „антропологична“ революция. На езика на философията, това означава промяна на парадигмата – ново възприятие за света и принципите на съжителство на хората в него, основаващо се на нова система от ценности и норми на поведение.
Една авторитетна линия в съвременните социални науки разглежда развитието на човечеството като процес на непрекъсната еманципация – социална еманципация, полова и сексуална еманципация, политическа и културна еманципация. Възприемането на еманципацията като преодоляване на ред зависимости обаче се основава на една изначална и фундаментална грешка на модерните времена – еманципирането на човека от природата. Ако се завърнем към поучителната етимология на думата[5], това би трябвало да означава, че човекът – първоначално роб на природата, постепенно се е „освободил“ от робската си зависимост спрямо нея и се е превърнал в самостоен вид, който е в състояние да възпроизвежда себе си и средата си без нейно участие. Резултатите от тази авантюра на човечеството днес сами свидетелстват за своята несъстоятелност. Нещо повече – излизането на човека от естественото му състояние на връзка с природата се оказва не просто несъстоятелно; то се явява чисто и просто невъзможно. „Освобождението“ на човека от природата представлява нова идеологическа илюзия, използвана от не един тоталитарен режим, за да прикрие манипулативната власт на системата над Човека ; да си припомним социалистическия лозунг от не толкова далечното минало „Ние ще победим природата!“.
При все че тезата за „еманципирането“ на човека от природата все още доминира в публичното пространство, в дневния ред на обществата все по-явно се налага една друга социално-политическа и културна парадигма, която оценностява връзката между нещата, участието и отговорността на индивидите и обществата не само за настоящето, но и за бъдещето. Занапред общественият напредък следва да се съизмерва не спрямо „независимостта“ от околния свят, а спрямо качеството на пресъградената връзка между човека, обществото и естествената му среда. Културата трябва да се завърне към природата. Тази еволюция се осъществява много по-бавно, тъй като в основата й стои промяна на манталитетите и нравите.
Границите на растежа
Убеждението за неограничената и безусловна власт на човека над природата е един от отличителните феномени на Модерността. Пред последните десетилетия на миналия век обаче то придобива невиждани доготава измерения с драматични последици за човечеството. При все че се отличава с безкрайно многообразие във формите и проявленията, корените му лежат в количествено и качествено нови характеристики на социалното и икономическо развитие.
През изминалия век продуктивистко-консуматорският модел, основан на философията на безкрайното потребление и производство, се налага като водещ икономически, обществен и ценностен модел; консумацията се превръща в норма на социално поведение, а количеството консумирани стоки – в показател за социален статус. Икономическият растеж става основно мерило за просперитета на обществата, а покупателната способност – главен индикатор за благоденствието на индивидите. За периода от края на Втората световна война до началото на 70-те години на миналия век този модел се утвърждава като образец, а впоследствие – и като безалтернативен модел на развитие не само сред развитите западни индустриални демокрации, но и сред страните с тоталитарно комунистическо управление от така наречения „Източен блок“. По своята същност и характеристики той бележи нов етап от еволюцията на капитализма, който се основава на ускорено развитие на технологиите и стремителното им навлизане във всички сфери на социалния живот. Технологичното общество от своя страна води до ускоряване на икономическите и социалните процеси и до усложняване на взаимодействията между отделните сфери и актьори. Този двояк процес се основава на един очевиден парадокс: От една страна, в резултат от него общественото пространство става все по-фрагментирано, дейностите – все по-специализирани, връзката между областите на човешка дейност, институциите и актьорите – все по-необозрима и трудна за поддържане. От друга, неограниченото „ползване“ на природен и човешки ресурс нарушава баланса между системи на различни нива на йерархия и скоро очертава собствената си ограниченост и несъстоятелност. През последните няколко десетилетия той започва да се налага като водещ както сред „новите икономически сили“ – Китай, Индия, Бразилия, така и сред развиващите се страни от третия свят, които езикът на политическата коректност нарича „страните от Юга“. Преминаването на бившите тоталитарно-комунистически държави от Източния блок в редиците на държавите с нео-либерално демократично управление не променя по същество изходния модел на икономическо и социално развитие; нещо повече, крехките институции, липсата на ясни и последователни държавни приоритети, норми и контролни механизми, слабото гражданско общество и ширещата се неолиберална пазарна анархия пораждат социални колизии , тъй като налагат модели и практики, които водят до корупция и „приватизиране“ на обществени блага, а оттук – до бързо изчерпване на невъзобновими природни ресурси.
До началото на 70-те години на XX век природните ресурси се разглеждат като неизчерпаеми. Този начин на мислене е подкрепен от ускореното технологично развитие, което дава надежди за бързо и ефективно разрешаване на стари и нови проблеми – преодоляване на глада и бедността, заместване на редки природни богатства с новосъздадени синтетични ресурси, алтернативни способи и изобретения за увеличаване на благоденствието на населението.
В края на 60-те години в общественото пространство започват да се чуват мнения, които влизат в разрез с всеобщия ентусиазъм, предизвикан от материалния прогрес. Появяват се данни за вредата от повсеместното и безконтролно използване на химически вещества върху живите организми и човека. Локалните екологични катастрофи зачестяват, а с тях зачестяват и дебатите за въздействието им не само върху непосредствената жизнена среда на настоящото поколение, но и за бъдещите поколения човеци. Зелените движения, породили се по същото време, бързо излизат от рамките на локалните проблеми и придобиват масов характер. Изграждат се международни мрежи от екологични организации, които представят проблемите на глобално равнище.
Докладът на Римския клуб от 1972 г. представлява повратна точка в мисленето за бъдещето на човечеството. Основавайки се на прогнозни изследвания за взаимодействието между лавинообразно увеличаващото се население на Земята и повишаването на материалния стандарт на живот в глобален мащаб – а следователно и на консумацията, авторите на доклада очертават мрачни прогнози за бъдещето, които вещаят значителен спад на световното население към 2100 г. в резултат от изчерпване на основните невъзобновими природни ресурси, последван от икономическа деградация и остри социални сблъсъци. Докладът категорично подчертава, че икономическият растеж има граници, които скоро ще бъдат достигнати. Пътят на развитие на човечеството трябва да бъде преосмислен, а самото развитие – поставено на нови икономически, политически и философски основи. Няколко години по-късно изводите от доклада са подкрепени от други две фундаментални изследвания. В труда си с емблематичното заглавие „Малкото е красиво американският икономист Фриц Шумахер предлага „будистки“ изход от безизходицата, в която разхитителният технократски и бюрократичен модел на съвременността е поставил човечеството. Подчертавайки, че „целта трябва да бъде да се достигне максимум благоденствие с цената на минимум консумация“, авторът призовава към преразглеждане на икономическия модел, основан на „метафизичен“ култ към печалба за сметка на разрушаване на природата: „Все по-гигантските машини, които изискват все по-голяма концентрация на икономическа власт и все повече насилие над природата, не представляват напредък: те са отрицание на здравия разум. Здравият разум изисква нова ориентация на науката и технологиите чрез използване на органичното, нежното, ненасилственото, елегантното и красивото. Способна ли е съществуващата икономическа система, която господства над човешкия живот, да предложи изход? „Отговорът е очевиден: алчността и завистта изискват непрекъснат и безграничен икономически растеж от материално естество, без идея за съхранение и опазване, и този вид растеж е несъвместим с изчерпаемостта на ресурсите в света. Оттук нататък ние трябва да изучим същината на системата на частното предприемачество и на възможноститите й да еволюира в алтернативна система, която да съответства на новата ситуация.“
Към една нова нормативна и нравствена парадигма
„Ние се нуждаем от нов нравствен и нормативен модел, който да позволи на хората да вършат личните си дела и да направляват обществата си по такъв начин, че да могат да водят живот с разумно високо качество в дълготрайна и устойчива връзка с природата“.[6]
Лестър У. Милбрат
В края на 70-те години на миналия век немският философ Ханс Йонас подлага на преразглеждане съвременния модел на развитие. В основата му стои отхвърлянето на идеята за растежа като ценност сама за себе си. Развитието – пише той – трябва да се разглежда от обратната му страна. Днес важното е да се разбере не докъде може да се разпростре икономическият растеж, а до каква степен природата може да понесе това развитие. Йонас въвежда нова представа за отношението към развитието. Прогресът и развитието не са взаимозаменяеми. В основата на човешкото развитие трябва да залегне принципът на предвидливостта. Тази предвидливост се основава на отговорност, която има пространствени и времеви измерения – тя се простира не само върху наличния свят, но и върху бъдещите поколения. В центъра на този нов подход стои нравственото преосмисляне на ролята на човека на Земята – човекът е надхвърлил способността си да се разгръща в пространството и с това застрашава оцеляването не само на собствения си вид, но и на целия живот на планетата. В този смисъл той трябва да преразгледа представите си за добро и зло, за правилно и неправилно, като включи в своята етическа система грижата не само за всички живи същества, но и за неживата природа. Холистичната представа за света, предложена от Йонас, предполага равнопоставеност между човека, живата и неживата природа и премахване на привилегиите на изключителност, с които до този момент човекът се ползва, без обаче да отрича основната човешка характеристика – отговорността, онази уникална способност на човешките същества да се проектират в бъдещето, да пред-виждат последствията от своите действия и по този начин да ги предотвратяват и да изменят посоката им.
Този нов антропоцентризъм, който изправя човека лице в лице с глобалните му отговорности, оказва съществено влияние върху изграждането на философията на устойчивото развитие. Докладът на ООН „Нашето общо бъдеще“, който за първи път официално дефинира понятието, се основава на идеята за границите на растежа и за необходимостта от предвиждане на развитието. Докладът органично съчетава необходимостта от предвидливост за бъдещето и грижа за настоящето. Значителна част от документите, които очертават пътя на устойчивото развитие от зараждането му до превръщането му в глобална стратегия за развитие на обществата, възприемат философията на грижата и отговорността като фундаментален принцип. От Първата среща на върха в Стокхолм през 1972 г. до последната среща за Земята в Йоханесбург през 2002 г., международната общност в лицето на най-влиятелните световни организации, националните държави, бизнеса и гражданското общество извървява дълъг път на преосмисляне на предизвикателствата пред човечеството. Устойчивото развитие постепенно се налага като консенсусна визия за глобално, регионално и локално развитие. Принципът на устойчивост, заложен в тази визия, съчетава икономическия просперитет, социалната отговорност и отговорността към състоянието на природата. Взаимодействието между трите компонента, наречени „трите стълба“ на устойчивото развитие, отразява една нова представа за функционирането на света, икономиката, политиката, културата. Тази нова представа почива върху идеята за основополагащото значение на връзката.
Развитието като синергия (взаимодействие)
Традиционният подход разглежда различните области на човешката дейност като автономни, отделени една от друга, почти независими. Всяка област се характеризира с висока степен на тясна специализация, в която вътрешните взаимодействия съответстват на строга йерархия, на изградена система от собствени правила и зависимости; тази организация се разглежда като вътрешно присъща на системата – всяка сфера се третира като самодостатъчна, идеята за свързаност с други сфери, дори и да присъства, е маргинализирана и не представлява ценност за самата система. Този светоглед се отразява не само в начина на формиране и функциониране на обществените структури – например администрацията; в по-широк смисъл той определя начина, по който индивидът в модерното постиндустриално общество възприема и оценностява света около себе си. Процесите и явленията в света се разглеждат и обясняват „на парче“, затвореният начин на мислене предполага непрекъснато съперничество между отделните области, групи и индивиди; основна ценност е издигането нагоре в йерархията, което налага предимство на вертикалните взаимоотношения за сметка на хоризонталната връзка на равенство и равнопоставеност.
Основата на този тип организация отразява все по-нарастващата сложност на съвременните общества. Навлизането на все по-нови технологии и все по-тясното специализиране на труда водят до една „експертна“ визия за света, която се характеризира с едностранчивост на подхода и опасна опростеност на преценките за явленията. Този модел на мислене и действие свежда многообразието и противоречивостта на явленията и процесите до калъпа на собствената си ограниченост. Нещо повече – той се опитва не само да обясни чрез собствения си опростен и ограничен модел сложната реалност, но и да го наложи ако не като единствено възможен, то поне като на-близък до „действителността“. В този модел взаимодействието между сферите е по-скоро изключение, а връзката между тях – лишена от ценност и смисъл.
Още в средата на 50-те години на миналия век, този светогледен модел започва да показва своята ограниченост. Множество автори от различен ъгъл и с различен понятиен апарат го разглеждат като вреден за устойчивото развитие на обществата; по-радикалните от тях го посочват като заплаха не само за развитието, но и за самото физическо оцеляване на човечеството. Въпреки различията в подхода, а понякога – и в трактовката на темите, започва да се налага мнението, че проблемите имат глобален характер, че засягат в еднаква степен всички общества и към решаването им трябва да се подхожда комплексно[7]. Налага се необходимостта не само да се отчита взаимодействието между отделните сфери, но в това взаимодействие да се търси разковничето на глобалните проблеми. Тези нови тенденции водят до появата на „съгласувания подход“ към проблемите и на „интегрираните“ политики, които днес представляват сърцевината на европейския модел на устойчиво развитие. Научно-философски понятия като „синергия“ губят маргиналния си абстрактен характер и се разпространяват широко както в теорията, така и в практиката[8]. От друга страна, фундаменталните открития в точните науки все по-категорично доказват свързаността на явленията и процесите от най-ниското до най-високото ниво на организация – откритията на молекулярната физика, биологията, генетиката разклащат установени с векове принципи, превръщайки ги в несъстоятелни предразсъдъци. Хуманитарните науки се отварят към тези открития и се опитват да ги пречупят през призмата на своята „антропоцентрична“ субективност. В светлината на тези открития, антропоцентричната парадигма, основаваща се на изключителността на човешкия вид и неговото неоспоримо превъзходство над останалите видове, придобива съвсем различна трактовка. Човекът, Повелител на природата – единственото същество, надарено с разум, и единствено способно да подрежда света „по свой образ и подобие“ – е злоупотребил с тази своя позиция и трябва да слезе от своя несигурен пиедестал. След като в продължение на столетия е разхищавал света около себе си, той е достигнал физическите граници на възможността за настъпление. Пред него се разкрива един застрашен, изчерпаем свят, фундаментално променен от човешката дейност, в който самият човек проектира своята ограниченост, недалновидност и нравствена изчерпаност. Зелените движения, които възникват в средата на 60-те години на XX век, имат голям принос за налагането и разпространяването на този „екоцентричен“ начин на възприемане на връзката между човека и заобикалящия го свят.
Основните характеристики на новата смислова парадигма преобръщат из основи традиционната парадигма на Модерността. Накратко, те се изразяват в следното:
  1. Свързаност срещу Отделеност и Обособеност
  2. Холистичност, Цялостност срещу Фрагментарност
  3. Далновидност срещу Късогледство
  4. Дългосрочност срещу Краткосрочност
  5. Интердисциплинарност срещу Тясна специализация и Профилираност
  6. Хоризонталност срещу Вертикалност
Устойчивото развитие – невъзможно решение на един нерешим проблем?
Понастоящем устойчивото развитие е неотменна част от глобалната политическа философия на Европейския съюз. Значителна част от страните-членки на ЕС разполагат с национални стратегии за устойчиво развитие; секторните политики се опитват да интегрират устойчивото развитие в програмите си, общини и региони се възползват от автономността си при провеждане на определени политики и създават свои локални програми, често пъти много по-амбициозни и прагматични от националните. Философията на устойчивото развитие е в основата на европейските политики, а устойчивият подход – неотменно условие при формулиране на краткосрочни и дългосрочни цели, при съставяне и провеждане на програми и проекти, при оценка на стратегии, конкретни резултати и дълготрайни постижения.
Моделът на устойчиво развитие се стреми да съчетае три основни стълба на развитието: икономически просперитет, социална справедливост, екологична отговорност.
Още със самото си зараждане обаче устойчивото развитие е подложено на критики. Както всяка идея, модел или теория, която се стреми да предложи глобална и валидна рецепта за разрешаване на комплексни и неотложни проблеми, и устойчивото развитие предлага по-скоро проект, отколкото реална стратегия за действие. В очите на някои от критиците му устойчивото развитие представлява идеологически, практически и лингвистичен абсурд, тъй като се опитва да съчетае несъчетаеми реалии като „развитие“ и „устойчивост“. Развитието предполага непрекъсната промяна, устойчивостта се стреми да запази статуквото; устойчивостта е пречка за развитие с дългосрочни измерения, развитието е динамично понятие, което се противопоставя на „траенето“.Отвъд тези философски постановки, устойчивото развитие търпи още по-сериозни критики, които се основават на неоспорими и драматични факти. В рамките на доминиращата продуктивистко-консуматорска норма това съчетание твърде много наподобява на съюз между „орела, рака и щуката“. В състояние ли е новият модел да преодолее стигащите до уродливост контрасти между клуба на „златния милиард“ и останалата част от света, която щадящият език на политическата коректност нарича „страните от Юга“? Икономическият просперитет за едни означава мизерия за други. Две трети от невъзобновимите световни ресурси подхранват икономиките на страни, които представляват едва 20% от общото население на Земята. Климатичните промени и производните на тях катаклизми засягат цялата планета, но се отразява много по-болезнено върху населението на страните от Третия свят. Принципът на социалната справедливост предполага равен достъп до благата; ширещото се социално неравенство, както вътре в развитите, така и между развити и развиващи се страни, превръща във фарс това универсално човешко право. Мултинационалните компании „делокализират“ производствата си в бившите си колонии, но от произведеното се ползват богатите страни от Севера. Материалният прогрес намалява абсолютните показатели за бедност, но разликата между най-благоденстващите и най-онеправданите се измерва с трицифрени числа. От своя страна, екологичната отговорност предполага наличие на строги нормативни стандарти, административен капацитет, високо ниво на гражданско съзнание и политическа воля. Строгите екологични стандарти в развития свят обаче водят до „преселение“ на високо рискови и замърсяващи технологии в страни и региони, където демокрация и анархия са синоними и където икономическият просперитет се измерва от правителствата единствено със спадането на ръста на безработицата[9]. Всички тези противоречия превръщат устойчивото развитие в спорно понятие, което предлага проблематичен подход и несигурен изход от една изключително сложна и опасна ситуация, която застрашава не просто бъдещето на развитието, а оцеляването на живота на планетата.
Гражданското участие като устойчиво развитие
Участието на гражданите в процесите на вземане на решения представлява един от фундаментите на устойчивото развитие. Устойчивото развитие задава структурата, стратегията и приоритетите, то чертае глобалните визии и предлага политики и модели за действие. Гражданското участие е човешкото лице на устойчивото развитие. Устойчиво развитие е възможно единствено ако бъде възприето като ценностна система и принцип на добро управление от максимално широк кръг от хора. Единствено участието – индивидуално и като част от формални и неформални общности, може да придаде смисъл и реални измерения на тази нова обществена парадигма. То превръща абстрактните стратегии в конкретни политики, като „приземява“ глобалните проблеми на света в рамките на малки, обозрими общности – селото, града, квартала, училището, университета. По този начин устойчивото развитие изгражда мостове между глобалното и локалното, между близкото и далечното, между постижимото и непостижимото, между единичното и общото.
Устойчивото развитие се основа на предвидливост и отговорност. Ако приемем, че принципът на отговорността е присъщ в по-голяма или по-малка степен за всички човешки същества, то трябва да се съгласим също така, че този принцип се проявява в различна степен и по различен начин в зависимост от това дали даден акт, решение или поведение ни засягат непосредствено и доколко се отразяват на най-близкото ни обкръжение, което познаваме най-добре и към което сме привързани с връзките на непосредствена отговорност и полза.
От друга страна, участието засилва самостойността на общностите и спомага за реалната децентрализация на властта и вземането на решения. В контекста на икономическата глобализация, която отслабва способността на националната държава да контролира и регулира редица процеси от жизнена важност за бъдещето на планетата, активните и автономни граждански общности се превръщат във все по-важен фактор за оцеляване на обществата. Както пише създателят на социалната екология Мъри Букшин:
„Най-важният въпрос е да се промени структурата на обществото по такъв начин, че хората да се сдобият с власт. Най-подходящото място за това е общината – големият град, малкият градът, селото, – където ние разполагаме с непосредствени възможности да създадем демокрация „лице в лице“.“[10]
Участието на гражданите има и друго същностно измерение – то изгражда гражданска компетентност, която повишава самочувствието и укрепва способността на хората да градят междуличностна и общностна солидарност, а оттук и да правят политика в първоначалния смисъл на думата – да вземат заедно решения за общото благо и заедно да устройват своя дом.
Нещо повече – гражданското участие разполага с естествени механизми за преодоляване на някои от най-тежките дефекти на формалната демокрация, водещи често до извращаване на самата й същност. Децентрализацията на властта, която се изразява в овластяване на гражданите на местно ниво, позволява на малцинствата да се защитават по-успешно от „демократичния“ произвол на „мнозинството“. Същевременно разширяването на участието позволява на гражданите по-адекватно да противодействат на друг вроден недъг на представителната демокрация – съсредоточаването на власт и ресурс в ръцете на едно малцинство от властимащи (олигархия) и капсулирането на решенията в ръцете на ограничен елит, разполагащ с недостъпни и неразбираеми за „редовите“ граждани знания и умения (експертокрация). Всички тези разсъждения водят до заключението, че насърчаването на гражданското участие води не само до по-устойчиво и „природосъобразно“ развитие на обществата; то позволява несимволично демократизиране на процеса на вземане на решения и подобрява качеството на демокрацията. С други думи, гражданското участие изгражда онзи мост между демокрация и развитие, който придава легитимност на устойчивото развитие като възможен политически проект.
Устойчивото развитие като Нова политика
В по-широк план, гражданското участие се вписва в още по-обхватна общност от принципи, които изграждат облика на една Нова политика. Тъй като борбата за власт е част от битката за налагане на новата парадигма, Новата политика е част от парадигмата на устойчивото развитие. Мнозина виждат в налагането на тази Нова политика сигурен знак за значими социални и политически трансформации, които дават надежди за бъдещето.
Новата политическа парадигма се основава на няколко принципа – широк достъп на гражданите до вземане на важни за общността решения чрез практикуване на пряка демокрация (местни и национални референдуми), върховенство на общия интерес над частните интереси на индивидите, преимущество на планирането и предвиждането над хаоса на саморегулиращите се пазари, оценностяване на сътрудничеството за сметка на съревнованието и състезателния принцип, предпочитание към хоризонталните форми на общуване и отхвърляне на йерархичността, възприемане на труда като облагородяваща дейност, като израз на цялостно, а не на професионално, материално и фрагментарно осъществяване на човешката личност. Както е видно, тази нова парадигма носи нов „постматериален“ ценностен заряд, който представлява отрицание на официалния материалистичен и консуматорски модел. В него качеството на жизнената среда, свободното време и неформалните връзки в рамките на свободно избрани общности са по-ценни от материалното и професионално преуспяване. В новата политика се оглежда еволюцията на развитите индустриални общества, в които една информирана, образована и автономна средна класа търси чрез пряко политическо и гражданско участие пътища за непосредствено себеосъществяване.
Устойчивото развитие между „Края на света“ и „Края на историята“
Последните десетилетия на миналия век по традиция бяха доминирани от есхатологични визии за бъдещото хилядолетие. Лицето на Апокалипсиса се очерта в две абсолютни крайности, изразени в две прогнозни версии в „хард“ и „софт“ вариант: според първата бъдещето на човечеството се свежда до неминуема и глобална екологична катастрофа; втората чертае глобален триумф на неолибералния пазарен модел на демокрация, който ще доведе същото това човечеството до единствено възможния и необратим „край на историята“[11].
И двете визии се отличават с емоционален екстремизъм: първата се основава на глобален песимизъм, втората – на необуздан оптимизъм. В началото на третото хилядолетие втората версия вече доказа своята несъстоятелност – „вносът“ на демокрация се оказва труден процес; неолибералният модел на развитие стои в основата на най-голямата световна финансова криза за последните десетилетия и е на път да изгуби своята универсална привлекателност. Първата версия обаче има преимуществото на неоспоримостта: невижданият в историята на човечеството демографски бум и консуматорският модел, на чийто принцип функционират обществата, водят до скорошно и безвъзвратно изчерпване на невъзобновимите природни ресурси, бедствия и катаклизми все по-често разтърсват планетата, достъпът до плодородни почви и питейна вода представлява все по-съществен проблем, засягащ все повече хора в планетарнен мащаб. Климатичните миграции вече са факт – следващият етап вещае едно ново „голямо преселение на народите“, което ще предизвика неуправляеми конфликти и неразрешими икономически и социални колизии. Тези естествени процеси се разпространяват с неестествено бързи темпове, изпреварвайки способността на отделните индивиди и обществата да осмислят промените и да намерят начини да ги предотвратят. Екологичната катастрофа чука на вратата на всички земни обитатели и ние нямаме време за губене. Разрешението е в спешни действия за незабавна промяна на целия модел – спиране на икономическия растеж, драстично намаляване на консумацията, завръщане към смятани за архаични практики в ежедневието. Животът на човека трябва да се диктува единствено от инстинкта за оцеляване и да бъде подчинен на спасителната философия на умереността, която повелява повторна употреба, рециклиране, ограничаване на потреблението да най-насъщните нужди, строга регулация, и ако е необходимо – тоталитарни мерки за оцеляване. Тази визия се радва на значителен брой привърженици и крие опасности за бъдещето на демокрацията.
Краят на XX век не бе увенчан с „Края на историята“; за щастие той не постави точка и на съществуването на човешкия род. Часовникът на Армагедон[12] още отброява минутите до предизвестения завършек и още дава надежда, че този завършек може да се превърне в хепи енд. Краят на хилядолетието ни направи свидетели и съучастници на зараждането на една нова идея за развитие, с претенции за глобалност и устойчивост, която може да положи едно „Ново начало на историята“.
В нея главна роля играе отново човекът.
„Начинът, по който ние възприемаме света и взаимодействаме с него – пише бащата на икономиката „с човешко лице“ Фриц Шумахер, – очевидно до голяма степен зависи именно от идеите, които изграждат съзнанието ни. Ако тези идеи са дребни, слаби, повърхностни и несвързани, животът ще ни изглежда блудкав, безинтересен, жалък и хаотичен. Трудно е да се изгради чувство за пълнота, така че празнотата в съзнанието ни лесно може да бъде запълнена от големи, фантастически идеи – политически или други, – които сякаш изведнъж озаряват всичко и придават смисъл и цел на нашето съществувание. Необходимо е да се подчертае, че тук се крие една от най-големите опасности на нашето време.“
Взаимодействието между живи, автентични и демократични граждански общности, съставени от компетентни, образовани и активни граждани, е единствената гаранция, че устойчивото развитие няма да се превърне в поредната куха идеологическа залъгалка, призвана да отклонява вниманието на обществата от най-насъщните им проблеми, а ще успее да преодолее най-сериозната и за съжаление – нефантастическа опасност на нашето време: изчезването на човешкия род и живота на Земята.

* Авторът е докторант по политически науки в Нов български университет и в Университета на Бургундия, Франция, председател на Софийско гражданско сдружение „Щастливеца“
Оригинално заглавие на немски: Vorsogeprinzip. Заглавието е преведено на английски като „Принципът на предпазливостта“ (Precautionary principle), а на френски – като „Принципът на отговорността“ (Le Principe Responsabilité).
http://www.scu.edu/ethics/practicing/focusareas/environmental_ethics/lesson8.html
През 1992 г. на срещата на високо равнище на ООН в Рио де Жанейро, страните-участнички приемат Декларация за околната среда и развитието, в която фигурира следния текст: „Когато има опасения от сериозно или необратимо увреждане, отсъствието на категорична научна сигурност не би трябвало да служи за причина да се избягват ефективни мерки за предотвратяване влошаването на състоянието на околната среда.Принципът е основополагащ при изработването и на други глобално обвързващи документи като Хартата на човешките отговорности и Хартата на Земята.
Вж. Проект за Стратегия за устойчиво развитие на Р България:  http://www.mee.government.bg/doc_pub/SDS_04_05_07.doc
Our Common Future (Brundtland Report), Oxford: Oxford University Press, 1987, report from the United Nation World Commission on environment and development (WCED)
Първоначалното значение на думата на латински означава „излизане от състояние на робство“.
Milbrath, Lester W., Environmentalists – Vanguard for a New Society, State University of New York Press, New York, 1984, превод Р. Кръстанова.
В своята „Теория на комплексността“ френският философ Едгар Морен разглежда отношението на модерния човек към света като резултат от болестно състояние, в което доминира култът към рационалното. Този култ води до изкуствено отделяне на субекта и обекта и поставя човека в позицията на наблюдател, който не може да въздейства върху обективните явления, лишавайки го от най-съществените му антропологически особености – свободата и отговорността да упражнява свободата си. Най-новите научни открития доказват, че както заобикалящият свят въздейства върху човека, така и човекът неминуемо въздейства върху заобикалящия го свят, на всички нива – физическо, биологическо, социално. Тази симбиотична връзка води до непрекъснато „пресътворяване“ на света. Вероятно светът не е създаден за човека, но той съществува чрез и във човека и нищо от случващото се край нас не е случайно, тъй като носи отпечатъка на непрестанното ни взаимодействие с живия и неживия свят. Пресътворяването на света представлява резултат от практикуването на свободата – на избора за действие или бездействие, без който светът, овладян от ентропията, би престанал да съществува. Нравственото послание на Морен се основава на откритията на Новата наука – светът е безкрайно сложен и към него трябва да се подхожда в цялата му комплексност и взаимосвързаност. Възприятието на света и действието на човека в света трябва да се основава не толкова върху самите неща, колкото върху връзките между тях, защото всичко е свързано и именно в тази свързаност човешкият род може да открие разковничето за своето спасение.
„Кумулативният ефект“ например, широко разпространен при различните оценки за въздействие върху средата и човека, се основава на принципа, че резултатът от взаимодействието на различни фактори надхвърля количествено и качествено простатата съвкупност от самите фактори, разглеждани поотделно. Така случващото се в дадена система се отразява не само върху съседни системи, но и върху такива, които не са в непосредствена връзка с нея; този подход позволява в оценката да бъде включено и възможното въздействие на това взаимодействие в бъдеще.
Една сполучлива метафора определя тези страни като „Рай за замърсителя“.
Интервю с Дейв Ванек за сп. Harbinger, 2001.
Фукуяма, Франсис, Краят на историята, С., 1993
Часовникът на Армагедон е създаден след края на Втората световна война от група световноизвестни учени с цел да наблюдават развитието на най-опасните тенденции, застрашаващи глобално човечеството, и да алармират световната общественост, когато стрелките на часовника наближат „полунощ“. До края на 80-те години на миналия век заплахата от ядрена катастрофа се посочва като единствена глобална опасност; понастоящем към нея се прибавя и опасността от глобална екологична катастрофа. 


ИСТОРИЯ НА ЗЕЛЕНОТО ДВИЖЕНИЕ ПО СВЕТА

ИСТОРИЯ НА ЗЕЛЕНОТО ДВИЖЕНИЕ ПО СВЕТА:

Модерните времена
Модерните времена

Радосвета Кръстанова - Има ли време за бъдещето? Устойчиво развитие и гражданско участие

„Управлението на обществата се основава на следните възгледи: онова, което не съществува, не разполага със свое лоби, а онези, които още не са родени, не разполагат с власт.“
Хроника на устойчивото развитие [...]

Петър Канев - Университетът като място за бъдеще

Мястото, където се предават колективните спомени и мястото, където се сменят парадигмите в познанието ни за [...]

Култура на бъдещето - презентация - януари, 2010

Презентация на Петър Канев със сложните моменти и идеи от курса Култура на бъдещето. Проекти и практики на устойчиво развитие. 2009-2010

Наука на бъдещето - звукозапис

Лекция за алтернативните енергии с участието на Огнян Митов:
Великата тайна на водата и тъмната материя според Стивън Хокинг - презентации н
Реално и имагинерно време, според Стивън Хокинг - лекция на Петър Канев:
Синергетика, термодинамична еволюция и биологична еволюция, ентропия и самоорганизация - лекция на Петър Канев:

Революционните открития от ХХ и ХХІ век в науките за природната среда като основа за нови научни парадигми: лекции на д-р Петър Канев - звукозапис

проблема за големите научни открития в рамките на природните науки, довели до зараждането на новата [...]

УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ И ЕКОЛОГИЗЪМ КАТО ПАРАДИГМА НА БЪДЕЩЕТО: КЪМ ЕДНО СТОПАНИСТВАЩО СТОПАНСТВО - лекции на д-р Петър Канев и студентски презентации

“ЕКОЛОГИЯТА КАТО СТОПАНСТВО НА БЪДЕЩЕТО: Третият стълб на устойчивото развитие”.[...]

Устойчиво развитие - идеи, теории и практики: въведение в проблематиката - лекция на д-р Петър Канев от 22. 10. 2010 г. - звукозапис

Устойчиво развитие: Какво да разбираме под термина „устойчиво развитие”? През 1980 г. Международният [...]

Наука на бъдещето - Науките за човека - лекции и семинари

Големите открития в науките за човека от Дарвин, Маркс и Фройд до днес. Карл Густаф Юнг и преосмислянето на цивилизационните ценности и същността на човека [...]

ЕКОЛОГИЗМЪТ - НАУКА НА БЪДЕЩЕТО:Новата парадигма в науките за човека: лекции на д-р Петър Канев и студентски презентации - звукозапис

големите научни открития в рамките на науките за човека, [...]

Екологизъм и устойчиво развитие - Част 1 - звукозапис

Екологизмът е философско и идейно течение в съвременната мисъл, практика и начин на живот, една от новите парадигми, свързани с културата на бъдещето. За съжаление теоретичната му основа и историята му са слабо познати в България. Дисциплината Култура на бъдещето се стреми да компенсира този съществен пропуск в българското образование и наука. [...]

Екологизъм и устойчиво развитие - Част 2 - звукозапис

Студентска презентация за филма “Home” на Люк Бесон и Ян-Артюс Бертран:
Лекция на Петър Канев за различните аспекти на устойчивото развитие и начало на студентска презентация за Българската асоциация за алтернативен туризъм:
Екология на културата и устойчиво развитие в градска среда [...]

Часовникът на Армагедон

Стрелките на часовника на Страшния съд, отмерващ алегорично времето до края на света, бяха
преместени за пръв път от 2002 г. и вече са само на 5 минути от полунощ, съобщиха информационните агенции. Часовникът беше създаден през 1947 г. от Бюлетина на ядрените специалисти, за да отчита опасностите, създавани от атомното оръжие. В официалното съобщение, [...]

Дебат Проклятие или благословия: шистов газ, златодобив, уранови мини - Добивни индустрии и екологични рискове (НБУ)

Лекция на Генади Кондарев (CEE Bankwatch, ЕС За Земята) :

Нови социални движения: Глобализация и алтерглобализъм - материали за културолози за 29. 10. 2010

Нови социални движения: Глобализация и алтерглобализъм.
НОВИЯТ СОЦИАЛЕН РЕД И НОВИТЕ СОЦИАЛНИ ДВИЖЕНИЯ - КОНСУМАТАРСКА VS „ПОСТМАТЕРИАЛНА” КУЛТУРА: [...]
YouTube Preview Image

Ценностите на модерността и глобализацията

д-р Петър Канев - “Ценностите на модерността и глобализацията”, сп. “Философия”, бр. 3/4 2008

Станимира Владимирова - Алтерглобалистките възгледи на Игнасио Рамоне, изразени в Le Monde Diplomatique

През последните години в медийното пространство все повече се налага употребата на термина „глобализация“, използван за първи път през 1978 г. от списанието „Американски банкер“. Най-разпространеното определение на глобализацията се свързва с прилагането на либералните ценности и [...]

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА - ГЛОБАЛИЗЪМ, АНТИГЛОБАЛИЗЪМ, АЛТЕРГЛОБАЛИЗЪМ

Какво представлява днешната хипермодерна индустриална глобализация? През погледа на изкуството:

НОВИЯТ СОЦИАЛЕН РЕД И НОВИТЕ СОЦИАЛНИ ДВИЖЕНИЯ - КОНСУМАТАРСКА VS „ПОСТМАТЕРИАЛНА” КУЛТУРА

Модерността започва да се развива като глобална и монополизираща културна експанзия още от времето на Великите географски открития. Още с началото на триумфалния ход на Модерността, основателните критики срещу нейните етически и духовни фундаменти [...]

Нов световен ред и нови социални движения - лекция на Петър Канев и семинар-дискусия с Борислав Сандов

Нов световен ред и нови социални движения - лекция на д-р Петър Канев от 29 октомври 2010 г. - звукозапис:
Борислав Сандов за глобалното гражданско общество и глобалния граждански форум за  климатичните промени - семинар-дискусия (откъс) - звукозапис:

22.01.2009, НБУ: Безплатната енергия и политиката - част 1: дискусия, вдъхновена от филма “Free Energy: The Race to Zero Point”

…И…
„Ако имаме безплатна енергия, те вече няма да имат властта над нас“
(Милтън Купър)

Гражданска алтернатива на държавата

Този текст е взет от блога на Николай Теллалов с негово разрешение.
* ЕНЕРГЕТИКА — ядрени миниреактори от типа на “Тошиба 4S” или “Хиперион” могат да осигурят на всяка община достатъчно енергия за осветление, отопление, [...]

Архитектура на бъдещето: перма-култура. Лекция на арх. М. Микуш пред културолози

Архитект Мартин Микуш е завършил ВИАС (УАСГ) и е специализирал Градско планиране в Университета в Синсинати в САЩ, където е работил и над доктората си. Днес той е практикуващ архитект, сътрудник на Депаратамент Дизайн и архитектура в Нов български университет и много активен деятел в екипа на проект “Място за бъдеще”. [...]

Симона Божилова - Какво представлява пермакултурата и как бива прилагана

Думата „пермакултура“, създадена от австралийците Бил Молисън и Дейвид Холмгрен през 70-те години на миналия век, е комбинация от други две – перманентна аграрна култура или само перманентна култура. Основният принцип на пермакултурата гласи: „единственото етично решение е да поемем отговорност за своето собствено съществуване [...]

Перманентната агрикултура - лекция на арх. Мартин Микуш на открито в Балкана

Лекцията и последвалата дискусия бе част от програмата на пътуващия семинар “Място за бъдеще” в Западна Стара планина през май 2009 г. В дискусията участват още доц. Събина Ракарова и доц. Михаил Михайлов (Депаратамент Икономика и бизенс-администрация на НБУ и магистърска програма Международен алтернативен туризъм), Георги Стефанов (WWF), Михаил Михов и Любена Константинова (Българска [...]

доц. Росен Цонев за смисленото залесяване пред културолози

Що е устойчиво развитие:

Таня Шнел от ДПП Витоша - за естетството на дивата гора като екосистема: пътуващ семинар Непознатата Витоша - Университет на открито

На 29 и 30 май 2010 година беше осъществен първият пътуващ семенар по проект “Университет на открито” на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, Дирекция на Пиророден парк Витоша и Нов български университет.
Интересните разговори и дискусии с представители на Дирекцията на Природен парк Витоша продължиха и на сутринта на 30 май, когато участниците в семинара поеха пеша [...]

ТЕМА: Екология и земеделие - материали за културолози

Що е устойчиво развитие:

Светла Николова (Агролинк) - Органично срещу моноклутурно земеделие и опасности от ГМО индустрията - звукозапис

Светла Николова от сдружението разясни на студентите какво е органично и какво монокултурно земеделие и какви са истинските опасности от ГМО индустрията и въвеждането й в България и в Европейския съюз. Чуйте звукозаписа от срещата: [...]

Павлина Недева, Борислав Асенов - Генномодифицираните организми: история, настояще, перспективи

Използването на нови и бързо осигуряващи печалба техники в световното селско стопанство е реалност в наши дни. Докато крайният масов потребител в края на миналия век не се интересуваше какво слага на масата си, днешните реалности са в посока на осигуряване на здравословен живот и консумиране на правилната храна. Резултатът от тази дейност [...]

Клониране и стволови клетки през призмата на правото и религията

На 24 април в СУ “Св. Климент Охридски” се проведе събитието “Клониране и стволови клетки през призмата на правото и религията - http://placeforfuture.org/archives/1798
Пълен звукозапис от него може да чуете тук:

Наука на бъдещето - Разчитането на геномът и синергетиката - лекции и семинари

Разчитането на генома - презентация
Лекция на д-р Петър Канев: кратко обяснение на разликата между термодинамична и биологична еволюция.Синергетика - ролята на синергията и на ентропията в теориите на катастрофите и на самоорганизацията (негентропия и дисиметрия). Биополе и изледване на слабите енергийни взаимодействия. Защото системните и структурните революции се случват [...]

ДЕБАТИ НА 21 ВЕК: КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО ТЕХНОЛОГИЯТА, ЕТИКАТА, ПОЛИТИКАТА, ЗАКОНЪТ

Генно-модифициращата технология първоначално е разработена от фармацевтичната наука с цел лечение на наследствени болести. По изкуствен начин се видоизменят клетките на бъдещия организъм като чрез вируси в тяхното ДНК се „присаждат“ гени от друг вид организъм. Възможностите на тази революционна технология обаче скоро привличат интереса на гигантите в химическата индустрия като Монсанто, [...]

Калин, ГМО, 2010-а

Долният текст е взет едно към едно от Фантазия, виртуалния дом на Калин Ненов. Ако имате въпроси - може да се свържете и направо с автора: kalin.nenov -в- gmail.com.
Пак имах разправия с майка ми (която чула някакви хора по някакво радио - или няколко някакви медии - и си създала впечатление, че си е създала [...]

За климата и хората: Проф. Фотев (НБУ) - Устойчиво развитие и климатична справедливост за България - видеозапис

Нов български университет на 26 февруари 2010 г.
Проф. Фотев (НБУ, Департамент Политически науки) участва в дискусията За климата и хората,  Българската следа в Копенхаген. Втората част беше посветена на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите в алтернативния граждански форум, който събра в датската столица близо 60000 граждани от всички краища на [...]

Еколoгична политика и право на Европейския съюз: презентации на Калин Ненов

Двете презентации, които можете да свалите по-долу, са изнасяни пред студенти от Нов български университет през декември 2008 г. и януари 2009 г.

НБУ: Безплатната енергия и политиката - част 2: гласове и образи

На 23 март в Нов български университет се състоя срещата-разговор “Безплатната енергия и политиката - част 2“, за която разказахме тук.
Предлагаме ви запис от представянето на физика Огнян Митов, в което са обсъдени някои изобретения на проф. д-р Стефан Найденов, професор по химия, доцент по медицина, електроинженер, изобретател и автор на книгата “И все пак [...]

Краят на петрола не е краят на света - Томи Енгел

Краят на петрола не е краят на света…
(или как го правят германците)
Можем ли да избегнем нова газова криза?
Утопия ли е енергийната независимост - писна ли ви от кривите сметки на енергоразпределителните дружества? А от енергийното нахалство на държавата? [...]

Томи Енгел: “Краят на петрола не е краят на света” - видеозапис на презентацията

Видеозапис на лекцията на Томи Енгел, организирана от Сдружение за енергийна култура  и подкрепена от Място за бъдеще:

Макрополитически решения за глобалните климатични промени - лекция на Георги Стефанов пред студенти културолози

Що е устойчиво развитие:

За климата и хората - презентация на Георги С. Стефанов (WWF България)

Презнетацията на Георги Стефанов от WWF България, СГС-Щастливеца и кампания Мястоза бъдеще беше изнесена в Нов български университет на 26 февруари 2010 г. по време на семинара и дискусията За климата или хората или българската следа в Копенхаген. Събитието се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на [...]

Приключения на българските природозащитници на срещата за климата в Копенхаген - документални кадри

Какво желаят гражднаските групи в Копенхаген? Слово на индианеца от Дакота Том Голтри от името на автохтонните народи (коренното население) по света:
Нашата майка Земя е майката -Земя на всеки един човек. Днес дойдохме тук от коренното население на всеки един край на Земята, за да настояваме правата ни да бъдат забелязани от главите на правителствата. [...]

Миля Димитрова (МОСВ): Какво стана на 15-та Конференция на Страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, проведена в Копенхаген, Дания в периода 7 - 19 декември 2009 г.

Презентацията на Миля Димитрова, директор на отдел “Промени в климата” към Министерство на околната среда и водите на Р България, относно впечатленията й от участието й в българската официална правителствена делегация на срещата на върха за климата в Копенхаген, бе представена на събитието “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” в НБУ от [...]

Глобални екологични промени - презентация на проф. Нешо Чипев, ЦЛОЕ, БАН

Тук може да чуете пълният звукозапис от презентацията на проф. Нешо Чипев: [...]

Петър Канев - Университетът като място за бъдеще

Университет на открито край Чипровци
Университет на открито край Чипровци
Университетът като място за бъдеще
Всъщност университетът е място за бъдеще. Той е мястото, което формира носителите на знанието и на уменията на бъдещето общество. Мястото, където се изгражда представата ни и отношението ни към универсума, към мирозданието. Мястото, където се предават колективните спомени и мястото, където се сменят парадигмите в познанието ни за света. Университетът е мястото, което формира човешката общност на носителите на знанието и на паметта. Университетът е своеобразен универсум на знанието – той е вместилището на съ-знанието ни за всичкото, мястото, което съчленява и препредава наследеното от нашите предци. В този смисъл университетът е своебразно ДНК на човешката социо-културна традиция и на човешката памет.
Във всяко човешко общество съществуват ключови „капитали“, които не подлежат на метериални и парични измерители, но са стратегически базови за неговото бъдеще и развитие. Свикнали сме тези „капитали“ да ни се представят чрез термини като „социален капитал“, „здраве на обществото“, „личностен фактор“, „информация“, „знание“. Оставям настрана въпроса, доколко метафората капитал отговаря точно на същността на тези ключови за обществото фактори – очевидно в култура, в която единствената свръхценностност е печалбата на пари за семтка на всичко заобикалящо ни, „капитал“ е неизбежната езикова форма, нужна да внуши изключителната значимост на каквото и да било. А несъмнено един от най-важните „капитали“ за всяко общество е паметта. В неисторическите общества именно носителите на паметта са ключовите фигури на общността – старците, шаманите, лечителите, учителите. Паметта се предава чрез епос, чрез заучени наизуст многочасови рецитации (мелодекламации), подбни на омировите Илиада и Одисея, на хезидовата Теогония или на епоса за Крали Марко. Паметта се предава устно и чрез пример и практическо обучение от посветения учител на избрания ученик, който трябва да го унаследи и замести, а носителят на знанието е най-уважаваната и свята фигура в традиционните безкнижовни култури.
Може би една от най-значимите революции в историята на човешките общности е именно възможността паметта да се предава в най-детайлни подробности чрез писмена знакова система, която надживява с хилядолетия своите конкретни носители – жреци, писатели, учени и учители.
Днес университетът е мястото, в което паметта се предава.
Не е нужно да препрочитаме произведенията на Карл Юнг за колективното несъзнавано и архитипите му, които предзадават начина, по който възприемаме света, за да осъзнаем, че колективната памет е самостоен фактор в човешката среда, от който пряко зависят битието ни, съзнанието ни и възприятията ни като човешки същества. Не е нужно и да сме запознати с имената, с които различни автори кръщават колективната ни памет (за Ханс Георг Гадамер – това е традицията, а за Томас Кун – парадигмата), за да се досетим, че без нея човешкото общество е невъзможно. Днес съвременната генетика доказа и със средствата на точните науки, че колективната памет се предава дори по генетичен път. Голямата сила на човека е способността да предава колективната информация в много по-кратки срокове от необходимите за модификацията на генома от 200 до 2000 години. В университета можете да усвоите големи части от колективната памет на предшествениците ни само за 5 години…
Но, както е известно, паметта може да страда от болести като склероза, амнезия, аутцхаймер…
„Склерозата“ в рамките на образованието се изразява в неспособността да се „запаметяват“ новите открития, новите „спомени“ на колективната ни памет – така често в рамките на образователната система се преповтарят главно остарелите истини от преди 100 – 200 години, а за новото развитие на науката и традицията не остава и следа от спомен („едно си баба знае“, както казва поговорката). Днес науката се е променила драстично и е с един век развитие по-напред от развитието на образаватлената ситема. Базови научни теории и открития като теоритиите на относителността, на сенергията, на катастрофите, на неопределеността, на супер-струните на време-пространството, на антропния принцип, на автопоезиса и на екологията трудно влизат в системата на съвременното образование, а без тях ние не сме способни да усвояваме, да осъзнаваме и да възпроизвеждаме адекватно на епохата ни знание. Без това знание, както пише физика Стивън Хокинг, ние не сме в състояние да разбираме и да оценяваме съвремените ни научни и технологически открития (от деленето на атома до нанотехнологиите и генното инженерство) и не сме в състояние да вземаме адекватни решения за тях, а ги оставям в ръцете на полу-жреческа клика от тесни специалисти и експерти, които работят не за общите блага, а за тесни интереси – било то за правителствени агенции или за мултинационални корпорации. Рискът от недостъпността на съвременното научно знание до широк кърг съзнателни и отговорни хора едва ли е по-малък риск за планетата ни, отколкото риска от глобалното затопляне. Впрочем тези два риска са взаимосвързани дотолкова, че вече представялват едно цяло. Не е възможно този риск да се преодолее, ако принципите на интердисциплинаронстта, холизма, екологизма и синергията не се превърнат в основни принципи, чрез които съ-знанието се усвоява от следващите поколения. Университет, който не допринася за преодоляването на този риск едва ли може да се нарече място за бъдеще. Ако паметта, която съвременното образование препредава отразява научни парадигми от перди 50, 100, 200 години, то определено тази колективна памет страда от склероза…
Има и други болести на пеметта. Преди повече от век Фройд и Дарвин за първи път отстояват откритията си, че човекът е природно същество. Но въпреки че всички сме чували за Фройд и за Дарвин, същността на остстояваната от тях още през ХІХ век парадигма за човека като природно същество все още не е възприета като базова в съвременното висше образование – ние все още разсъждаваме за природата като за ресурс, като за предмет, който можем да употребим и който е външен спрямо нас и твърде рядко се замисляме, че природа всъщност са и нашите собствени тела. Този тип мислене Фройд би нарекъл „шизоидно“. Но да оставим Фройд и Дарвин в спомена за миналото, на което са принадлежали. Отдавна в точните науки е установена парадигмата на холизма, на интегрализма и на новата логика на неопределеността, но изгелжда някакво изтаскване на общностната памет отказва да възприеме това ново съзнание за света ни и ние боравим с елементарните схеми да разглеждаме околната среда като отделни елементи, които сякаш нямат нищо общо по между си, без да осъзнаваме, че те функционират в сложни и непредвидими взаимодействия, не отделени като отдалечени планети, а припокриващи се във мрежа от взаимовръзки като общ организъм, част от който сме и самите ние.
Често съм се питал защо се случва така, че класически научни парадигми, които са се родили още през ХІХ век не успяват да променят съвремения корпус от знания, който се предава чрез образованиието. Не е ли абсурдно днес, когато боравим с делене на атома и когато сме разчели и си позволяваме да прекрояваме генома, да мислим света с понятия, достойни за приложната механика. При това не трябва да забравяме, че именно новите научни открития от последния век в развитието на колективното знание са основата на екологизма и „родителите“ на принципите на устойчивото развитие.
Колективната памет в съвременното образование често е поразена и от друга болест – болеста на забравата за смисъла на връзките между понятията и предметите. При тежка епилепсия, след мозъчна операция, която прекъсва връзките между лявото и дясното полукълбо на човешкия мозък, понякога се наблюдава следния синдром – гледайки даден обект, например крава, болният не може да възстанови връзките между смисъла на думата крава и същността на самата крава. Ако гледа кравата само с лявото око, той разбира какво е това, но не може да открие думата, с която да го назове, а ако гледа само с дясното око, той изрича думата „крава“, но не разбира и не може да обясни какво означава тя. В романа си „100 години самота“ Габриел Гарсия Маркес алегорично описва подобен феномен, който засяга вече не индивидуалната памет, а колективната памет на обществото. В градчето, в което се развива повествованието, хората започнали да забравят връзката между имената на обектите от забикалящия ги свят и тяхната същност и функция. Така накрая се видели принудени да напишат върху кравите си надписи, които гласяли: „Това е крава, тя дава мляко, млякото е нещо, което се сипва в сутрешното кафе…“ и т.н. Този феномен на колективната ни памет за жалост не е просто алегория. Например много хора употребяват термини като „граждансско общество“ и „устойчиво развитие“ наизуст като папагали, без да са в състояние да осъзнаят и да обяснят какво означава това, а когато в живота си се сблъскват с проблеми, свързани с устойчиво или неустойчиво развитие на дадено нещо, примерно на семейството им или на социалната им среда, не намират термин, с който да определят конкретните си преживявания. Връзката между думата и явлението е изгубена.
Елементарното възприятие за света е свързано имено с тази болест на колективната памет – ние разглеждаме света, човека и дори съмите себе си като съвкупност от отделни елементи, които сякаш нямат никаква връзка по между си. В края на шестесетте години на ХХ век известният социолог-структуралист Николас Луман възстава именно срещу тази патология на начина ни на мислене за природота и за човека. Луман обръща внимание на факта, че социалната, психологическата, биологическата, а дори и химическата и физическата същност на човека не са различни същности, а в действителност напълно се припокриват в една вътрешно интегрирана цялост. Ето защо Луман изобщо отказва да борави с елементарни термини като социално, психологическо, биологическо, химическо и т.н. и за да назове цялостта на човека, в която всички тези елементи са преплетени и вътрешно интегрирани, използва неологизма „автопоезис“ - себетворение, като по този начин набляга на уникалната способност на човешката личност да изгражда и съ-творява сама себе си. Парадигмата, в която мисли не само Луман, но и много други съвременни автори от областта и на точните, и на хуматирани науки, често е определяна с различни имена - „интегрализъм“, „холизъм“, „синергетика“, „екологизъм“. Често съм си задавал въпроса защо и тази съвременна парадигма не стига до голяма част от днешните студенти и преподаватели?
За да отговоря на въпроса, се връщам към разсъжденията на автора на понятието парадигма в науката – историкът на физиката от университета в Синсинати – Томас Кун. За него парадигмата е пряко свързана с творческата интерпетация (превод) и общуването (комуникация), защото тя формира кода, чрез който хората могат да имат общи понятия и разбирания, а само чрез комуникацията, свързана с превеждането на осъзнатото от нас на езика на другите се изгарждат човешките общности. Според Кун парадигмата определя нашия поглед към света, образованието ни , интуицията ни , паметта, която сме наследили от прадедите. Така онова общоприето разбиране за битието ни, което Кун нарича парадигма, определя и начина, по който ще виждаме и усещаме света, дори на сетивно ниво, а усвоявайки парадигмата ние съ-творяваме света ни. „Хората, които живеят в различни парадигми, в буквалнияя смисъл живеят в различни светове“ - твърди Кун. Парадигмата е изграждане на общност, на способност да общуваш и да се разбираш с другите. Кун критикува съвременното ни образование за това, че в него липсва творчество и общуване, което противоречи на самата същност на образованието като възпрепятства интерпретирането и промяната на общоприетите парадигми. Дълбоко огорчен от враждебната реакция срещу собстевните му разработки, Кун подчертава, че нова парадигма може да се установи единствено, когато физически умрат носителите на старата и единствено, ако тази нова парадигма се преподава на млади хора в рамките на образованието им. Томас Кун пише произведенията си около средата на ХХ век, а новата научна парадигма на холизма, интердисциплинарността, синергията и екологизма и днес все още не е навлязла като основен принцип на образованието ни…
Болестите на колективната памет в образованието са пряко свързани със синдоорма на липсата на достатъчно практическо осмисляне на усвояваните знания, защото знанията могат да се осъзнаят и се усвояват единствено чрез пример и практика. Впрочем именно „пример“ е основното значение, което Томас Кун дава на въведеното от него понятие за парадигма – ние винаги се учим от примера, на който подражаваме и който следваме и развиваме, а не от абстрактните понятия и класификации. Без практически пример не може да има истинско образование, нито е възможно да се осъзнае и усвои нова парадигма. Университетът като място за бъдеще е университет на открито. Няма бъдеще затворен университет, в който се учат на изуст „свещени“ текстове на непонятен език, изпразнени от смисъл и съдържание. Място за бъдеще е университетът, в който теоритичните знания се срещат с реалния им обект.
Място за бъдеще е проект, чрез който си поставихме амбициозната задача да срещнем термина екология с пребиваването в реална екосистема, термина биодинамично земеделие с прекопаването на реална градина, термина гражданско общество с истинското гражднаско общество в България и термина устойчиво развитие с всички практики на устойчиво развитие, които можем да открием у нас на живо.
След едногодишна рекапитулация, можем да си позволим да спрем за миг, да въздъхнем и да благодарим: Случи се! Стана! Място за бъдеще стана успешен проект; МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ не е вече проект, а движение, кампания, практика. Важно е от днес нататък тази практика да се развива и да стане наистина устойчива.
Трябва да реабилитираме съзидателността, озарението,въображението (…) те влизат в науката само през задната врата (…) За тях се говори в автобиографиите на великите учени, но никога в учебниците или сборниците, въпреки че те представляват утайката на онова, което първоначално е било просто фантазии, хипотези, изблик на идеи, изобретения, открития.
Едгар Морен
В крайна сметка, всяко нещо е свързано с всичко останало. Ако имате съзнание за сложността на света, то вие сте солидарни с всичко в него.
Едгар Морен, Теория за комплексността

Лекции и семинари на Петър Канев - учебна 2009-10 г. - Тематика 3 - Екологизъм и устойчиво развитие - Част 1 - звукозапис

Екологизмът е философско и идейно течение в съвременната мисъл, практика и начин на живот, една от новите парадигми, свързани с културата на бъдещето. За съжаление теоретичната му основа и историята му са слабо познати в България. Дисциплината Култура на бъдещето се стреми да компенсира този съществен пропуск в българското образование и наука.

ЕКОЛОГИЗЪМ

Екологизъм: звукозапис от презентацията на студента Томислава Гецова за филма “Боговете сигурно са полудели” и първа част от лекцията на Петър Канев за екологизма:
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/SU_kulturolozi_bakalavri/100107KB_Ekologizm.mp3

Звукозапис от презентацията на студента Румяна Каишева за филма “Модерни времена” на Чаплин:
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/SU_kulturolozi_bakalavri/100107KB_Chaplin.mp3
УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ:

Звукозапис от втора част на лекцията на Петър Канев за екологизма и права част за устойчивото развитие:
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/SU_kulturolozi_bakalavri/100114KB_UstoichivoRazvitie.mp3

Юлия Йорданова от CVS-България разказва за еко-центъра в село Влахи:
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/SU_kulturolozi_bakalavri/100107KB_YYordanova-Vlahi.mp3

ГМО: звукозапис от презентацията на студента Павлина Недева:
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/SU_kulturolozi_bakalavri/100114KB_GMO.mp3
За екологията на бита (известна и като “ГОЛЕМИТЕ малки промени, които можеш да направиш в живота си“) разказват Калин Ненов и Петър Канев:
http://placeforfuture.org/upload/zvuk/SU_kulturolozi_bakalavri/100107_SU-lekcia-EkologiaNaBita-KalPetr.mp3
Пародия на реклама за антидепресанти - из блога на Николай Цветков - http://tsvetkov.be
Пародия на реклама за антидепресанти - из блога на Николай Цветков - http://tsvetkov.be

Станимира Владимирова - Алтерглобалистките възгледи на Игнасио Рамоне, изразени в Le Monde Diplomatique


Алтерглобалистките възгледи
на Игнасио Рамоне, изразени
в Le Monde Diplomatique
Станимира Владимирова*
През последните години в медийното пространство все повече се налага употребата на термина „глобализация“, използван за първи път през 1978 г. от списанието „Американски банкер“. Най-разпространеното определение на глобализацията се свързва с прилагането на либералните ценности и норми във все по-голяма част от света, с налагането на неолиберални модели в политическите режими и икономическите структури. Тя включва и все по-силна зависимост на националните икономики от мултинационалните компании главно чрез финансови инвестиции в националните предприятия. Освен това глобализацията се свързва с доминиране на определени култури и модели на поведение.
Смята се, че този процес преминава през три етапа, като първите два се свързват съответно с Великите географски открития и времето на индустриалната революция в Европа и Северна Америка до Първата световна война. За начало на третия етап се приема 14 август 1941 г., когато е подписана Атлантическата харта за либерализация на световната търговия между Чърчил и Рузвелт. След това събитие САЩ се оформя като първа сила в рамките на капиталистическите държави, а след разпадането на СССР – като единствена икономическа свръхсила[1].
Като противопоставяне на този процес на уеднаквяване на култури в световен мащаб се появяват антиглобализмът и алтерглобализмът, които често погрешно се поставят под общ знаменател. Между тях действително съществуват и общи черти, доколкото и двете движения са насочени срещу политиката на САЩ и отрицателните страни на разпространяваната от тях „демокрация“. Те се обявяват срещу институционализираните и неформалните центрове на властта на глобализма, сред които са МВФ, Световната банка, Г-8, НАТО, Европейския съюз, световните финансови корпорации, Microsoft, McDonalds, което може да се обобщи като протест срещу всепоглъщащия американизъм.
Макар да съществуват черти на глобализацията, срещу които се обявяват и антиглобалистите, и алтерглобалистите, двете движения имат принципни различия, които правят недопустимо представянето им като допълващи се или припокриващи се. Докато антиглобалистите са радикални в действията си и имат дори анархистичен характер, алтерглобалистите са умерени и предпочитат постигането на целите си чрез преговори и мирни протести. Антиглобализмът намира своите теории в осмислянето на политиката на Маркс, Ленин, Мусолини, Хитлер. Неговите представители са известни със своите радикални протести, съпроводени с редица безредици и метежи в Лондон, Сиатъл, Монпелие, Генуа и т.н. Идеалният враг на някои антиглобалисти например е американецът като „Бял, англосаксонец и протестант“ (WASPWhite, Anglo-Saxon and Protestant)[2]. Коренно противоположен е подходът на алтерглобалистите, които не се обявяват против глобализацията като цяло, а против нея в точно този вид – като икономически монопол. Те се появяват в публичното пространство през 2001-2002 г., като през 2002 г. организират Световния социален форум в Порто Алегре, Бразилия, в отговор на ежегодния Световен икономически форум в Давос, който е средище на владеещите световните капитали. Целта на ССФ е създаването на възможности за обсъждане на алтернативи за избягване на отрицателните страни на глобализацията. Алтерглобалисткото движение не представлява единна структура, а обединява неправителствени организации, мрежови организации, отделни групи, които се стремят към промяната на настоящата ситуация на унифициране. Докато антиглобалистите нямат общ проект за развитие и им липсва конструктивност, алтерглобалистите се стремят към систематизиране на исканията си и предоставяне на нови възможности за развитие посредством преговори. Те се ръководят от градивна политика, целяща постигането на един друг глобален свят, а не доминирания от капитализма.
Според възгледите на алтерглобализма единствено общество, което уважава другостта, би могло да бъде глобалистично, но в настоящата ситуация те виждат точно противоположния принцип на стремеж към уеднаквяване и йерархизиране. Протичащият в момента процес би могъл да се разглежда като подчинение на определени нации от страна на постнационалната сила на глобалния капитализъм, който размива всички държавни и личностни граници[3]. В противопоставянето на тази дейност на капитализма, най-важните измерения на алтерглобализма могат да бъдат систематизирани в няколко точки:[4]
l Критика срещу международните институции, смятани за недемократични и провеждащи непрозрачна политика.
l Организиране на мирни протести извън полето на политическите и търговските организации.
l Развитие на съгласувана критика на либералния свят, основана на създаването на връзка между глобалното и локалното.
l Право на намеса в неразрешени конфликти в рамките на международните институции.
Алтерглобализмът всъщност не се обявява против глобализацията на света, а за една глобализация, основаваща се на други ценности, а не на икономическата доминация.
В развитието на алтерглобалисткото движение и определянето на основните му цели особено важна роля изиграва Игнасио Рамоне, който избира и мотото на движението – „Един друг свят е възможен“. Откритото дискутиране от негова страна на множество наболели световни проблеми го утвърждава като лидер на алтерглобализма. Поле за изява на собствените му възгледи се явява Le Monde Diplomatique, вестник с явна алтерглобалистка насоченост, издаван в множество страни по света.
Изданието съдържа както статии, защитаващи открито позициите на алтерглобализма, така и явна критика срещу американизма и позициите на световния капитализъм. Разкрити са основните принципи на алтерглобалисткото движение и промените в управлението, които трябва да бъдат постигнати, включително демократизация (в истинския смисъл на този термин) и прогрес, до който да имат достъп всички граждани. Основно средство за постигане на тези цели са преговорите и създаването на нови международни институции, които да не бъдат ръководени от финансовия капитал[5]. Гледната точка на алтерглобализма е представена в Le Monde Diplomatique и посредством критиката на унифицирането, налагано от силните на деня. Универсалността се разглежда като капиталистическа и американска, като разпространявана от свободен и децентриран софтуер<не разбирам>, а все по-силното й утвърждаване прави противопоставянето й посредством локалното все по-лишено от смисъл[6]. Противопоставянето на точно този тип универсалност би могло да се извърши на базата на една различна глобализация, която се подчинява на други принципи. Част от статиите в изданието касаят темата за завладяването на националните пазари от страна на известни световни фирми за сметка на местните – една от отрицателните страни на глобализацията, срещу която се противопоставят алтерглобалистите.
Позициите на Игнасио Рамоне относно настоящото състояние на глобализацията и нейното бъдеще са ясно изразени в статиите му, публикувани в Le Monde Diplomatique. Те се характеризират с остра критика срещу империализма на развитите държави и прогресивни идеи за премахването на силата на капитализма. Като един от главните основатели на Световния социален форум, Рамоне представя неговите основни цели, описвайки го като „ярък, обновителен и далновиден политически проект“, целящ да събере на едно място „посредством сдружения, неправителствени организации и синдикати представителите на всички жители на Земята, на всички, които са изложени на пагубните последици от глобализацията и се борят срещу нея“. Водещата му идея е да осуети либералната глобализация, която има пагубен ефект върху индивидуалността на обществата, слабите икономики, околната среда[7]. По този начин алтерглобализмът се обявява срещу „новите господари на света“, срещу властовите структури, и показва, че ходът на глоблизацията може да бъде променен и че либералният й характер не е неизбежен.
При анализирането на проблемите в съвременния свят, които подлежат на обмисляне и разрешаване, Игнасио Рамоне предлага три подхода, като всеки от тях е оприличен на шахматна дъска[8]. Първата партия шах, която се играе от държавите, включва проблемите със сигурността и съответно военните отношения; втората касае икономиката в глобален мащаб и е дело на предприятията и финансовите групи; а третата – жертвите на първите две: екологичните проблеми, бедното и потърпевшо население на планетата. Проблемът със сигурността е обвързан с опазването й посредством военна сила, а тя от своя страна е пряко свързана с военната мощ на развитите държави днес и най-вече на Съединените щати. Така нареченото „огнище на размирици“, където се случват повечето военни сблъсъци през последните години, е Близкият изток, арена на конфронтации между държави и „недържавни военни образувания“. По-важният конфликт обаче е този между местните държави и западните сили – Пакистан, Индия, САЩ, Великобритания, Франция, като водещата причина всъщност е, че в региона на Източна Азия са съсредоточени основните запаси от нефт и природен газ, а не изтъкваното „омиротворяване“, разпространението на демокрацията, контролът на ядрените оръжия, борбата срещу тероризма или срещу ислямския екстремизъм. Най-важната характеристика на икономическата шахматна дъска е капиталистическия характер на глобализацията, който се ръководи от играещите върху тази шахматна дъска. Именно върху нея се развиват основните икономически процеси в света – разпространението на пазарната икономика и икономическите интереси на световните гиганти по целия свят, изнасянето на производството на места с евтина работна ръка и продажбата му в държави, имащи висок стандарт. Третата шахматна дъска показва резултата от развитието на света, когато вниманието е съсредоточено само върху първите две партии шах: държавите, които са принудени да играят ролята на подчинени, и последствията от начина на живот на развитите общества – парниковия ефект, изчерпването на природните ресурси, все по-малкото количество питейна вода.
Текстово поле: Чарлс Чаплин:   Заключителната реч на еврейския бръснар от “Великият дикататор”  Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам или|завоювам никого. Бих искам да помогна на всички: Евреи.Неевреи.Черни.Бели. Ние всички искаме да си помагаме взаимно.|Такива са хората. Искаме да живеем един до друг щастливи,|а не в нищета. Не искаме да се мразим взаимно. В този свят има много плодородна земя и тя може да изхрани всички. Живота може да бъде свободен|и красив, а сбъркахме пътя. Лакомията отрови човешката душа, издигна стени от омраза, накара ни да маршируваме|в кръв. Израстваме бързо,|а се затваряме в себе си. Изобилието от блага ни остави|незадоволени. Нашите знания ни направиха цинични,|нашите умения-груби и жестоки. Мислиме толкова много,|а чувстваме толкова малко. Повече от машините|се нуждаем от хуманност. Повече от интелигентността|се нуждаем от доброта и нежност. Без тези качества, животът би бил|насилие, а ние сме загубени... Самолетът и радиото ни|сближиха. Тези изобретения изискват|добрината на човека, изискват всеобщо братство,|единство на всички ни. Даже сега гласът ми достига|милиони милиони отчаяни мъже,|жени и деца, жертви на системата,|която кара човек да измъчва и затваря невинни хора. На тези, които ме слушат|казвам: не губете надежда. Нашите страдания се дължат само|на алчността на отмъстителността на хората,|които се страхуват от човешкия прогрес. Омразата ще отмине,|диктаторите ще умрат, а тяхната власт ще се завърне|при хората. Докато хората са смъртни,|свободата никога не ще загине. Войници, не се оставяйте на тези гадове тези, които ви презират,|ви поробват контролират живота ви,|казват ви какво да мислите и чувствате които ви внушават,държат се като с добитък|и ви използват като храна за оръдия. Не се давайте на тези хора, хора-машини с глави-машини,|със сърца машини. Вие не сте машини, не сте добитък|вие сте хора ! Носите любовта на човечеството|в себе си.  Не мразете ! Само необичаните|и неестествените мразят. Войници, не воювайте за робството,|борете се за свобода ! Свети Лука в евангелието казва : Царството божие е в човека." Не в един човек, не в група,|а във всички хора. Във вас ! Имате силата да създавате|машини, силата да създавате щастие. Силата да направите този живот|свободен и прекрасен, да направите този живот|чудесно приключение. В името на демокрацията|нека използваме тази сила. Нека се обединим и да се борим|за един нов свят,  свят, който ще даде на шанс на човека|да работи, който ще даде на младежта бъдеще,|на възрастните сигурност. С тези обещания, гадовете се|издигнаха. Но те лъжат ! Няма да изпълнят|това обещанието. Никога ! Диктаторите са свободни,|но заробват народа.Метафората, посредством която е описана глобализацията, е показателна за начина, по който се развива този процес, и за промяната, към която се стремят алтерглобалистите. Двете водещи в момента шахматни дъски са това, което стои в основата на глобализацията и предизвиква развитието й в този вид, а третата шахматна дъска поставя действителните проблеми в този процес, които подлежат на най-спешно разрешаване. Процесът на приобщаването на света е неизбежен, но той би могъл да се случва по друг начин – посредством насочването на капитали от по-развитите общества към тези, които се нуждаят от развитие, а не чрез влагането им във военни кампании, които са подчинени на икономически интереси. Едно такова пренасочване на средства обаче не е в интерес на Великите сили, управляващи света днес, защото за да има богати и намиращи се на по-високо ниво на развитие, трябва да има и бедни, на базата на които да се направи разграничение; за да съществуват имащи, трябва да съществуват и нямащи. Алтерглобалистите се стремят да премахнат драстичното разграничение, така че да заживеем в глобален свят, който да не напомня олигархическо управление.
Текстово поле: Сега нека се борим|за изпълнението на това обещание ! Нека се борим да освободим|света, да премахнем националните граници, да се освободим от алчността,|омразата и нетърпимостта. Нека се борим за свят на разума, свят където науката и прогреса|ще донесат щастие на всички. Войници, в името на демокрацията, нека се обединим ! Ханна... Чуваш ли ме ? Където и да си, вдигни очи, Ханна. Облаците се разпръсват, слънцето си пробива път. Ние излизаме от мрака, за да влезем в по-светлия нов сят, където човек ще се извиси над|омразата, алчността и насилието. Погледни нагоре, Ханна ! На човешката душа и поникнаха криле и тя полетя към дъгата към светлината на надеждата,|към бъдещето, славното бъдеще,|което принадлежи, на теб, на мен, и на всички нас. Вдигни очи, Ханна,|погледни нагоре ! Чу ли това ? Слушай...  Чарлс ЧаплинКато резултат от глобализацията, основана на икономически принцип, сривът в икономиката на САЩ се превърна от американска в световна финансова криза, индикации за която се появяват още през 2007 г. След фалита на големи кредитни учреждения следват огромни финансови загуби, включително и за централните банки на Европа, Великобритания, САЩ. Впоследствие кризата оказва влияние и върху реалната икономика – понижаване на цените на жилищата, ограничаване на кредитите, увеличаване на цената на петрола[9]. Причината, която поражда икономическа криза в световен мащаб, е отпускането на жилищни кредити при много голям риск от страна на Централната банка на САЩ, т. нар. subprime. Като резултат от повишаването на лихвите от страна на Федералния резерв, който преди това ги е намалил драстично, финансово нестабилните домакинства не са в състояние да покриват ипотеките си и икономиката на Съединените щати навлиза в криза. Вследствие на факта, че състоянието на световната глобализираща се икономика зависи от тази на САЩ, кризата засяга финансите в глобален мащаб. Стремежът към един „друг свят“ цели да предотврати именно този ефект на доминото, при който развитието на света зависи от състоянието на една-единствена държава, управляваща световните капитали.
Като още по-голям проблем в рамките на глобализацията се разглежда установяването на „нов капитализъм, още по-брутален и завоевателен“, както го определя Рамоне[10] – финансови фондове, наричани private equities. Те представляват действителната глобализация – съсредоточаването на крупните световни капитали в ръцете на няколко такива фонда, които събират приходите от банките, застраховките, пенсионните фондове и авоарите на частни лица. Тяхната дейност се разширява все повече и вече е обхванала САЩ, Великобритания, Франция, където са съсредоточени голяма част от финансовите капитали на планетата, но тези фондове остават крайно неизвестни за широката публика. Купувайки и препродавайки предприятия, притежателите им прилагат принципи на „рационализация“, сред които са съкращаване на работни места, понижаване на заплатите, повишаване на натоварването и децентрализация. В същите управленски принципи се изразява и политиката на приватизаторите на предприятията в развиващите се страни – предприятия, които ако не бъдат разрушени, вероятно стават част от private equities. Заглавието на статията на Игнасио Рамоне е много показателно – „Ненаситност“, тъй като показва ненаситния глад на световния капитализъм, чиято цел е управлението на всички държави, извършвано от малка група магнати.
Това, на което Игнасио Рамоне се противопоставя в най-голяма степен и срещу което пише с особено критичен патос, е липсата на каквито и да било признаци за спазване на демократичните принципи от страна на САЩ, които влагат огромни усилия за въдворяване на „демокрация“ в целия свят. Критиката му е насочена срещу „хуманитарните войни“, които сами по себе си представляват оксиморон, срещу поддържането на политиката на диктаторските режими в Латинска Америка, и най-вече срещу нелегалното отвличане на хора и изтезаването им в американските затвори. В противоречие с всички човешки права и принципи на демокрацията, САЩ прилага мъчения в затвори, намиращи се извън територията на държавата. Потъпвайки правилата на Женевските конвенции за правата на задържаните и Конвенцията на ООН срещу изтезанията, американските власти прибягват до мъчения в затворите си в Баграм, Гуантанамо, дори в затвори в Полша и Румъния, за които се предполага, че са американски. Или предоставят „пленените на бойното поле“ на приятелски държави като Саудитска Арабия, Египет, Йордания, където мъченията са естествена част от законодателството. От своя страна, правителствата на западноевропейските държави се проявяват в най-добрия случай като безмълвни съучастници на американската политика по незачитане правата на човека. Те невинно си затварят очите и си измиват ръцете не само за отвличанията, извършени от ЦРУ, но и за създаването на подобни затвори на своя територия, в което са обвинявани Полша и Румъния. Нещо повече, те често не се задоволяват да останат безучастни наблюдатели на действията на САЩ, а дори спомагат за отвличанията на граждани от собствените им държави[11].
Несправедливостта, прикрита под цинични лъжи за спазване на човешките права, уверения за сигурност и демократично управление, е това, срещу което се опълчват алтерглобалистите в най-голяма степен. Потъпкването на правата на хора от целия свят, а не само на гражданите на САЩ и западноевропейските държави е основна характеристика на глобализацията в момента. „Борбата срещу тероризма“ и въдворяването на „демокрация“ в глобален мащаб са лозунгите на американската политика. Зад тях се крие постигането на икономическите им интереси, включително прибягвайки до военни средства; всеки, който представлява пречка, бива отвлечен и изтезаван в съгласие с „демократичните“ принципи на управление на САЩ и западноевропейските държави.
Разкриването и публичното обсъждане на този проблем е основна тема в статиите на Игнасио Рамоне в Le Monde Diplomatique, защото той е една от най-отрицателните страни на глобализацията във вида й на американизъм. Лозунгът „Един друг свят е възможен“ касае в много голяма степен промяната именно на тази практика. Това, което трябва да се промени, е преследването на икономически цели, без значение какви средства се използват, както и пропагандирането на демократични принципи от страна на държави, които далеч не ги спазват, и стремежът тяхната доминация да бъде въдворена в целия свят.
Игнасио Рамоне изразява много ясно и синтезирано представата за един обединен свят според алтерглобалисткото движение. Неговата критика е остра, но градивна и подплатена с алтернативни решения на настоящите проблеми, засягащи света. Особено силни са критиките му, насочени срещу политиката на САЩ, свързана с военните кампании, зад които стоят зле прикрити икономически интереси, както и срещу потъпкването на демократичните принципи от страна на държавите, които се борят за защитаването им във всяка точка на земята. Разкриването на истинската същност на капиталистическите сили, които управляват света, е основна тема в част от статиите на Рамоне.
В рамките на Le Monde Diplomatique, са изложени принципите на алтерглобализма от преките решения на Световния социален форум до една по-широка платформа, отнасяща се до далечното бъдеще. Идеята да се промени моделът на либералната демокрация посредством преговори и градивна критика набира все по-широка популярност и предизвиква по-задълбочено вглеждане в настоящото развитие на света, както и по-широко гражданско участие.
Източници:
- Le Monde Diplomatique - http://bg.mondediplo.com/
· Амин, С., „Какъв алтерглобализъм?“, януари 2007
· Дюкло, Д., Свят, обединен от глобализацията“, февруари 2007
· Рамоне, И., „Изтезания“, октомври 2005
· Рамоне, И., „Каракас“, януари 2006
· Рамоне, И., „ЦРУ – тайни полети“, март 2007
· Рамоне, И., „Геополитическите предизвикателства на съвременния свят“, юни 2007 (Лекция на Игнасио Рамоне от май 2007, изнесена в СУ „Св. Климент Охридски“)
· Рамоне, И., „Ненаситност“, ноември 2007
· Рамоне, И., „Крах през 2008?“, февруари 2008
- Ангелов, Б., Глобализация, антиглобализъм и алтрглобализъм – знаем ли какво означават?- http://www.obshtestvo.net/content/view/714/4/
- Пенев, В., „Антиглобализъм или алтерглобализъм“ - http://www.duma.bg/2005/0805/300805/obshtestvo/ob-4.html
- S. Prozorov, „Critical Approaches to the studies of Globalization and International Integration“ - http://cua.karelia.ru/report11.doc

* Студент специалност Културология в СУ „Св. Климент Охридски“
[1] Ангелов, Б. Глобализация, антиглобализъм и алтерглобализъм – знаем ли какво означават? - http://www.obshtestvo.net/content/view/714/4/
[2] Пенев, В. Антиглобализъм или алтерглобализъм - http://www.duma.bg/2005/0805/300805/obshtestvo/ob-4.html
[3] S. Prozorov, Critical Approaches to the studies of Globalization and International Integration - http://cua.karelia.ru/report11.doc
[4] Z. Laidi, The Great Disruption, p. 153-154, 157 http://books.google.bg/books?id=QwqZWlNxR3QC&pg=PA153&lpg=PA153&dq=alterglobalism&source=bl&ots=32bHVTbxSr&sig=cXeZ5n15HrBTC1kdfedcobTRgx4&hl=bg&ei=J0iRSZmjCsOO_gaOov3FDA&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result
[5] Амин, С. Какъв алтерглобализъм?, Le Monde Diplomatique, януари 2007 – http://bg.mondediplo.com/
[6] Дюкло, Д. Свят, обединен от глобализацията, Le Monde Diplomatique, февруари 2007
[7] Рамоне, И. Каракас, Le Monde Diplomatique, януари 2006 – http://bg.mondediplo.com/
[8] Рамоне, И. Геополитическите предизвикателства в съвременния свят, Le Monde Diplomatique, юни 2007 (Лекция на И. Рамоне, изнесена през май 2007 в СУ „Св. Климент Охридски“)
[9] Рамоне, И. Крах през 2008?, „Le Monde Diplomatique „, февруари 2008
[10] Рамоне, И. Ненеситност, Le Monde Diplomatique, ноември 2007
[11] Рамоне, И., Изтезания…, Le Monde Diplomatique, октомври 2005; ЦРУ – тайни полети, Le Monde Diplomatique, март 2007

Архитектура на бъдещето: перма-култура. Лекция на арх. М. Микуш пред културолози

Архитект Мартин Микуш е завършил ВИАС (УАСГ) и е специализирал Градско планиране в Университета в Синсинати в САЩ, където е работил и над доктората си. Днес той е практикуващ архитект, сътрудник на Депаратамент Дизайн и архитектура в Нов български университет и много активен деятел в екипа на проект “Място за бъдеще”.
Гражданската активност на архитект Микуш е насочена към въвеждането на съвременни градоустройствени практики в България, а професионалните му интереси са в областта на т.нар. зелена архитектура.
Лекцията на Мартин Микуш пред студентите от бакалавърската програма по културология в СУ към свободно избираемата дисциплена “Култура на бъдещето: проекти и практики на устойчиво развитие” засегна темите:
Ресурс или среда – ценностно преосмисляне на социо-културните практики, свързани с околната среда на човека. Критика на антропоцентризма и опити за преодоляване на последствията от него.
Бъдещето на градското планиране и новата архитектура като култура на устойчивото развитие – локализирането на дейности и глобалната информационна мрежа, връзката с функционирането на градската тъкан: мобилност и близост, скорост и растеж. Семейното стопанство и домът като катализатор на промените в посока устойчиво развитие. Възвръщане на традиционните методи на строене. Количеството вложена енергия като мярка за устойчивост. “Бавна архитектура”. Биотоп на малкото стопанство и ефективност на пермакултурата. Самостойната къща като решение на енегийната независимост. Нискотехнологични решения и модерни технологии за рециклиране на водни ресурси и енергия.
“Leap-nations”– “развиващите” се държави и потенциалът им да бъдат първи в новите климатични и енергийни реалности. 

Перманентната агрикултура - лекция на арх. Мартин Микуш на открито в Балкана

Лекцията и последвалата дискусия бе част от програмата на пътуващия семинар “Място за бъдеще” в Западна Стара планина през май 2009 г. В дискусията участват още доц. Събина Ракарова и доц. Михаил Михайлов (Депаратамент Икономика и бизенс-администрация на НБУ и магистърска програма Международен алтернативен туризъм), Георги Стефанов (WWF), Михаил Михов и Любена Константинова (Българска асоциация за алтернативен туризъм БААТ), д-р Петър Канев (ИФИ, БАН), както и студенти от специалност културология на СУ “Св. Климент Охридски” и от специалност туризъм в Депратамент Икономика и и бизнес-администрация на НБУ и от други департаменти на НБУ (Науки за земята и околната среда, Масови комуникации, Политически науки, Философия и социални науки, Конгнитивни науки).


Перманентната агрикултура - лекция на арх. Мартин Микуш на открито в Балкана

Лекцията и последвалата дискусия бе част от програмата на пътуващия семинар “Място за бъдеще” в Западна Стара планина през май 2009 г. В дискусията участват още доц. Събина Ракарова и доц. Михаил Михайлов (Депаратамент Икономика и бизенс-администрация на НБУ и магистърска програма Международен алтернативен туризъм), Георги Стефанов (WWF), Михаил Михов и Любена Константинова (Българска асоциация за алтернативен туризъм БААТ), д-р Петър Канев (ИФИ, БАН), както и студенти от специалност културология на СУ “Св. Климент Охридски” и от специалност туризъм в Депратамент Икономика и и бизнес-администрация на НБУ и от други департаменти на НБУ (Науки за земята и околната среда, Масови комуникации, Политически науки, Философия и социални науки, Конгнитивни науки).

Таня Шнел от ДПП Витоша - за естетството на дивата гора като екосистема: пътуващ семинар Непознатата Витоша - Университет на открито

На 29 и 30 май 2010 година беше осъществен първият пътуващ семенар по проект “Университет на открито” на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, Дирекция на Пиророден парк Витоша и Нов български университет.
Интересните разговори и дискусии с представители на Дирекцията на Природен парк Витоша продължиха и на сутринта на 30 май, когато участниците в семинара поеха пеша към София на две групи - едната група, ръководена от директора на Природен парк Витоша инж. Тома Белев пое в посока към Златните мостове и Княжево, а другата група, ръководена от експерта по екология Таня Шнел поеха през дивата гора под връх Селимица към село Кладница по южния склон на планината:
По пътя Таня Шнел ни разкри на живо в какво се различава естествената жива гора като екосистема от изкуствено засадените дървестни масиви:
Таня ни обясни и защо е необходимо мъртвите дървета да се оставят естествено да изгниват в дивите естествени гори:
Като представител на Дирекцията на Природен парк Витоша д-р Таня Шнел ни разказа също и за трудното взаимодействие между природозащитните институции и организации и горските стопанства у нас и по света:
Спомнихме си и заключителните думи на Таня Шнел по време на кръглата маса “Устойчиво развите на Природен парк Витоша”, която проведохме на предния ден от семинара “Непознатата Витоша” в хижа Звездица - “Ние като държавна институция чрез хора като вас успяваме да си свършим работата. И това е един положителен пример. Имаме нужда от хора като вас и от повече оптимизъм”:
Проект УНИВЕРСИТЕТ НА ОТКРИТО e партньорски образователен проект, който свързва теоретично и практическо обучение на терен в Природен парк “Витоша” и прилага новаторски образователни подходи, основани на интердисциплинарност, комплексно изучаване на процесите и явленията и устойчивост на резултатите. Проектът цели изграждането на професионално отношение и гражданска позиция сред участващите студенти. Той ще съдейства за подобряване на разпознаваемостта и публичния образ на ПП “Витоша” и на НБУ.
Видео материалите от семинара, които публикуваме тук са заснети от Иван Попов, студент в специалност реклама на НБУ.
УНИВЕРСИТЕТ НА ОТКРИТО ще се осъществи в рамките на курсове от магистърски и бакалавърски програми към департаменти “Икономика и бизнес администрация”, “Масови комуникации”, “Политически науки” и “Дизайн и архитектура” и ще включва между 60 и 80 студента. Партньори на НБУ по проекта са дирекцията на Природен парк “Витоша” и Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”. Дирекцията на ПП “Витоша” ще предостави финансиране и материална база за провеждане на част от дейностите. Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” ще осигури експертна, логистична и техническа помощ.
Проектът ще се осъществи на два етапа:
Първи етап – от 1 април до 30 септември 2010 г.
Втори етап – от 1 октомври до 15 декември 2010 г.
Дейностите по проекта са обособени в пет направления:
• Запознаване с ПП “Витоша” – провеждане на семинари в НБУ с гост-лектори и изнесено обучение на територията на Парка в рамките на следните курсове и семинарни занятия
• Дейности по проучване на публичния образ и разработване на идеи за популяризиране и развитие на ПП “Витоша”
• Дейности по означаване на входовете на парка и подобряване тяхната разпознаваемост от публиката (туристите и гражданите на София)
• Анализ и представяне на резултатите от работата по проекта
• Дейности за популяризиране на Проекта и на НБУ
Проектът „Университет на открито е на стойност 16 525 лв. и се финансира от Нов български университет и Дирекция на Природен парк Витоша.
В семинара “Непознатата Витоша” взеха участие студенти и преподаватели от четири департамента на Нов български университет от специалностите екологичен мениджмънт, архитектура, управление на туризма, масови комуникации, политически науки, международни отношения, алтернативен туризъм, кино и телевизия и реклама и шоубизнес, както и стажанти в СГС-Щастливеца от специалност културология на СУ “Св. Климент Охридски (към стаж “Култура на бъдещето - проекти и практики на устойчиво развитие”)

ТЕМА: Екология и земеделие - материали за културолози

http://www.youtube.com/user/placeforfuture#p/u/257/uXe2tZktIqQ
http://www.youtube.com/user/placeforfuture#p/u/258/GJZ_NUGzhHw
http://www.youtube.com/user/placeforfuture#p/u/259/LDBCGELRbU8
http://www.youtube.com/user/placeforfuture#p/u/260/j8imJszy2zQ
http://www.youtube.com/user/placeforfuture#p/u/261/qyH5AI8Ce_s
http://www.youtube.com/user/placeforfuture#p/u/262/yNAlAbxAZOQ
http://www.youtube.com/user/placeforfuture#p/u/263/-d1qwGxC0jE
http://www.youtube.com/user/placeforfuture#p/u/264/TXmTSotLLHo
http://www.youtube.com/user/placeforfuture#p/u/383/kJ19i-FqX2g
http://www.youtube.com/user/placeforfuture#p/u/384/lW3PS2O-uL8
http://www.youtube.com/user/placeforfuture#p/u/385/LffNoMNEoGc
http://www.youtube.com/user/placeforfuture#p/u/386/7YJCOlh7fOA


Светла Николова (Агролинк) - Органично срещу моноклутурно земеделие и опасности от ГМО индустрията - звукозапис

На 29 януари се състоя посещение на студенти културолози от курса Култура на бъдещето в сдружение Агролинк. Светла Николова от сдружението разясни на студентите какво е органично и какво монокултурно земеделие и какви са истинските опасности от ГМО индустрията и въвеждането й в България и в Европейския съюз. Чуйте звукозаписа от срещата:
Днес нашият дом е нашата планета, а цивилизацията ни е планетарна, а ако унищожим дома си като предшествалите ни цивилизации, ние вече няма къде да се преместим, защото не разполагаме с друга планета. Това ни поставя пред съдбовен избор – да се откажем от неустойчивостта на командните централизирани цивилизации и да се преоткрием в устойчивостта на органичните култури – само така ще можем да постигнем органична социална система, която да се развива устойчиво и да не позволи ентропията на цялата ни планета – нашия общ дом. Това е автентичната философия на идеите за устойчиво развитие.
Проектът за устойчиво развитие е замислен като своеобразен Ноев ковчег, като спасителен пояс на потъващото човечество.
Такава е връзката между новите научни парадигми и проектите и практиките на органично и самоподържащо се, т.е. устойчиво развитие.
Важна характеристика на органичните системи е многообразието и липсата на централен елемент на системата и на централизация, поради което тя постига самоорганизация.
Според холистичните теории в органичните системи липсва централизация – няма централен елемент, защото именно целостта на системата е нейният център, а не отделни елементи на системата – системата в цялото й многообразие в нейният цялостен сбор е центърът на системата.
Така например човешкият организъм няма център – всяка един елемент в него е жизненоважен, защото той е жив в неговата цялост от многообразни елементи, а не само чрез един централизиращ елемент. Човек не може да живее не само без мозък, но и без сърце, и без стомах, и без бели дробове и без бъбреци – всеки елемент е централен в органичните системи.
Теорията на катастрофите посочва, че при силни външни въздействия системата може да се разпадне не от естествената термодинамична еволюция, а под външен натиск, който разрушава структурата й.
Разцентрованите системи в крайна нестабилност и неустойчивост могат много лесно да бъдат разрушени от силни външни въздействия или значително да бъдат променени при много слаби въздействия
Органичната еволюция преодолява ентропията – живите системи вместо да изчезват като вършат работа, компенсират загубата на енергия като се рекомбинират, размножават се, усложняват се и се развиват
Това разбиране за органичната еволюция като преодоляване на ентропията е в основат ана философията на екологизма, включително на нулевия растеж и на устойчивото развитие.
Ако една система не е органична, то тя рано или късно стига до ентропия и загива
Например в земеделието монокултурното индустриално земеделие води до изчерпване на системата, огромни загуби на енергия, изчерпване на елементите и ресурсите й (изчезват видове, а почвата ерозира), неустойчивост на външни въздействия (в случая – плевели, вредители, природни катаклизми) и като завършек неустойчивост и непродуктивност на системата, която по силата на ентропията и на термодинамичната еволюция накрая умира напълно, без способност да се възстанови – почвата изчезва, организмите загиват, местността се опустинява.
Обратното на индустриалното монокултурно земеделие е органичното земеделие – то се подчинява не на термодинамичната, а на органичната еволюция и преодолява ентропията, тъй като функционира като сложна органична екосистема – многообразието и взаимодействието (синергията) на видовете, слабият разход на енергията и нейната възвръщаемост, възможността за постоянни рекомбинации и размножаване гарантират устойчивостта на системата на органичното земеделие, което е екологично, именно защото представлява органична екосистема.
Ето какво каза още в тази връзка д-р Светла Николова:
Най-големият и същностен проблем при ГМО земеделието е, че то изгражда една неорганична, еднообразна, монокултурна, до крайност проста, милитаристична, непрозрачна, недемократична, несамоподържаща се, тоталитарна и свръхиндустриализирана система, която изчерпва естествените ресурси, разрушава екологичните, икономическите и социалните системи и налага тотален глобален монополизъм на две-три самозабравили се и неконтролирани от никого мега корпорации
В тази връзка тук можете да чуете прекрасната презентация на студенти културолози за компанията Монсанто:
Още по тнемата за гмо в България вижте тук:

 

Павлина Недева, Борислав Асенов - Генномодифицираните организми: история, настояще, перспективи

[lang_bg]

1. Въведение
Използването на нови и бързо осигуряващи печалба техники в световното селско стопанство е реалност в наши дни. Докато крайният масов потребител в края на миналия век не се интересуваше какво слага на масата си, днешните реалности са в посока на осигуряване на здравословен живот и консумиране на правилната храна. Резултатът от тази дейност е политика, насочена против генетичната модификация на организми и храни (анти-ГМ политика) на организации като “Green Peace”, “Friend of the Earth” и други заинтересовани групи. Изясняването на въпросите, свързани с научните разногласия по сигурността на генетично модифицираните организми (ГМО) са от изключителна важност за бъдещето на планетата.
На 26 юни 1986 г. президентът Роналд Рейгън подписва набор от нормативни документи, наречен Координационна рамка за регламентиране на политиката за биотехнологиите[1] и на книга поставя поставят началото на разпространението на ГМО. Според въпроснатаа Рамка това става на принципа за „еквивалентност по субстанция”, т.е. трансгенните продукти се сравняват с еквивалентни нетрансгенни продукти само на базата на техния състав (съдържание на хранителни вещества, токсични субстанции или алергени) и не попадат под никаква специална нормативна уредба.
С този президентски подпис САЩ официално отхвърлят като значими методите за производство на ГМО и евентуалните последици от тях върху околната среда и човешкото здраве. По предложение на САЩ Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) подготвя разработването и разпространението на ГМО в световен мащаб. Научни експерти пишат Синя книга „Съображения за сигурност във връзка с рекомбинираната ДНК”, публикувана през 1983 г., чиято основна идея и заключение е, че не съществува никаква научна причина за приемането на законодателство, насочено специално към организмите с рекомбинирана ДНК.[2]
2. Понятието Генетично Модифициран Организъм (ГМО)
Генетично модифицирани са онези организми, в които генетичният материал (ДНК) е изменен по начин, който не се среща свободно в природата и не може да се получи чрез размножаване или естествено кръстосване[3]. С помощта на технологията “генно инженерство” е възможно отделни целеви гени да бъдат пренесени от един организъм (микроорганизъм, растение или животно) в друг, дори далечно родствен такъв. Този процес води до получаване на генетично модифициран организъм, който не е продукт на природен селекционен процес и може да включва обмен на ДНК от различни видове. Гените представляват уникални „отпечатъци” за всяка част от организма. Генетичното инженерство е процес на изкуствено модифициране на тези отпечатъци. Чрез „срязване” и „съединяване” на ДНК, един вид генетична хирургична операция, експериментаторите – генетици могат да пренасят гени, специфични за един вид, в практически всеки друг вид на Земята. Така наречената ДНК рекомбинантна технология се приема за крайъгълен камък на съвременната биотехнология. Това е така, защото учените комбинират ценен генетичен материал от различни организми на молекулярно ниво с помощта на прецизни биохимични и молекулярно биологични методи. Понастоящем тези манипулации се извършват с единични гени с известни функции и резултатът на такъв род експерименти – ГМО, на теория трябва да е с известни или поне предсказуеми характеристики.
3. Получаване на ГМО - техники за генетична модификация
В течение на хилядолетия хората бавно променяли животните и растенията чрез добре планирана селекция, за да получат расови домашни любимци, високо продуктивни селскостопански животни и посевни култури. Така наречената традиционна генетика и селекция се практикува от векове - фермерите подбират семената от тези растения, които са дали най-успешна реколта предходната година или заплождат кравите си със специално подбрани бикове. За съжаление обаче, при този подход предаването на подходящите гени в следващото поколение е въпрос на генетична случайност.
Историята на генното инженерство датира от средата на 19-ти век, когато руският ботаник Иван Мичурин създава науката за присаждане и кръстосване на цветни растения и хибридизацията на плододайните култури.
За рождена дата на генното инженерство се приема 1972 г., когато П. Бърг и сътрудници конструират първата рекомбинантна ДНК молекула, съставена от фрагменти ДНК на вирус и бактерия[4]. Най-кратко определение за тази наука може да бъде - техника за създаване на генетични програми. Използването на генното инженерство довежда до получаване на нови биопродукти със стопанско ценни качества – инсулин от микробни култури, човешки растежен хормон (соматотропин), който нормално се синтезира от хипофизата.
В основата на методите за получаване на ГМО лежи възникването на унаследими промени (мутации) в генетичния им материал. Мутациите биват два типа: спонатанни, породени от природни фактори (типични за животни, растения, микроорганизми), и индуцируеми – резултат от целево въздействие върху даден организъм с физични или химични мутагенни фактори или въвеждане на нова генетична информация в ДНК на организма чрез механизмите за генен трансфер, типични за бактериите.
Понастоящем учените могат да променят характеристиките на организмите много по-бързо като променят техните носители – гените. Съвременните методи на молекулярната биология направиха възможно внасянето на гени от неблизко родствени организми, независимо че процедурата все още протича само и единствено в лабораторни условия.
При провеждането на експерименти по генетичен трансфер трябва да се държи сметка за жизнеспособността и безопасността на приемащия организъм (донор). Поради тази причина се предпочитат къси фрагменти чуждеродна ДНК, защото колкото по-къс е внедрения ДНК фрагмент, толкова по-сигурно е, че приемащият организъм (гостоприемник) ще запази своята жизнеспособност и в крайна сметка процедурата ще е успешна. Затова при техниките на генетичен трансфер задължително условие е да се сведат до минимум големите пренареждания в ДНК на гостоприемника и най-често разпространен е трансферът на един или малък на брой структурно и функционално обединени гени.
На практика лабораторната процедура се свежда до следните няколко стъпки. Първоначално се прави подбор на подходящ източник на желана характеристика. Това е т.нар. организъм-донор, от който с помощта на биохимични техники се отделя генът, който определя тази характеристика. След това този ген се внася в организъм-мишена, който ще се модифицира. Внасянето може да стане директно през клетъчната стена или чрез специализирани молекули- или организми-преносители. В групата на първите причисляваме т.нар плазмиди (малки кръгови молекули ДНК), а към вторите – бактерии или техни вируси[5].
4. Оценка на генния трансфер, генетична стабилност и детекция на ГМО
Генетичната стабилност на новопридобитата характеристика от донора зависи от прецизното определяне на гените, които се пренасят и последващата им съдба: интегриране на ДНК на гостоприемника. С други думи стабилността на ГМО се определя от генетичната стабилност на гените, обект на трансфер[6].
Чрез различните начини на трансфер на ДНК се пренасят наследствени характеристики, които дават възможност за адаптивност при промяна на условията на околната среда. Трансферът на гени от бактерии към други микроорганизми или към растителни и животински клетки е феномен, протичащ както в лабораторни, така и в природни условия. Така например, попадането на фрагменти ДНК от мъртви бактерии в други живи такива (дори от различни видове) е процес, наречен бактериална трансформация и този природен подход за генетичен обмен се използва широко в генните технологии. Друга възможност е осъществяване на трансфер с посредник бактериален вирус (бактериофаг или просто фаг), който инфектира бактериална клетка-гостоприемник и обменя с нея генетична информация. Предвид краткия жизнен цикъл на фагите, този механизъм на генетичен обмен, наречен бактериална трансдукция, е много ефективен. И една трета възможност: директен контакт между две бактерии и пренос на ДНК от донор в реципиент по специален белтъчен канал, образуван от донора (бактериална конюгация).
Детекцията на ГМO може да стане чрез откриване на молекула, наречена “първична мишена”, която е свързана с генетичната модификация на своя продукт. Този процес включва следните стъпки[7]:
· вземане и хомогензиране на проба,
· изолиране и пречистване на ДНК от пробата,
· анализ за наличие или не на чуждеродна ДНК,
· идентификация на намерената чуждеродна ДНК,
· определяне на количеството чуждероден генетичен материал в пробата,
· интерпретация на резултатите.
В наши дни методите за откриване на ГМО и производни могат да бъдат използвани само за определяне на съдържанието им. За сега, компаниите, които искат да стъпят или вече са на европейския пазар имат право да пазят в тайна секвенционната информация, която описва съответните им ГМО. Така учените нямат основната информация, необходима за конструиране на пътища за откриването им. Разработват се обаче по-нови и по-надеждни техники за изолиране и откриване на интересуващите ни фрагменти ДНК на ГМО.
5. ГМО – практическо приложение
Първите генетично модифицирани култури се появяват на пазара през 1997 год. Това са устойчиви на плевели и насекоми биотехнологични култури под търговското наименование Roundup Ready® соя и Bollgard® памук. През същата година в света се отглеждат с търговска цел над 5 000 000 акра биотехнологични култури, на територията на Аржентина, Австралия, Канада, Китай, Мексико и САЩ[8].
През 90-те години на миналия век в САЩ се одобряват за продажба първите биопестициди, а пет страни от Югоизточна Азия е обединяват в консорциум за разработване на папая, устойчива на болести.
Началото на новото хилядолетие е белязано с пълното секвениране на първия растителен геном (Arabidopsis thaliana) и на първата хранителна култура – ориз. Необходими са още две години и през 2002 г. е прехвърлен за първи път ген от Arabidopsis в домат с впечатляващия резултат – растение, способно да расте в почви с повишно солево съдържавние и в солени води. През същата година е отчетена статистика за отглеждане на над 145 млн. акра с ГМ култури в 163 страни по света[9].
През 2003 г. на американския пазар се появява първият генно модифициран домашен любимец – рибата GloFish®, която е конструирана специално за откриване на замърсявания във води, тъй като свети в черевно, поради внедрения в нея флуоресциращ ген. През същата година японски учени разработват по генно инженерен път първите сортове безкофеиново кафе.
На 7 май, 2005 г. 1 милиард акра от земната повърхност са засадени с ГМ семена. Световната Здравна Организация публикува доклад «Съвременната хранителна биотехнология, човешкото здраве и развитие», в който посочва, че ГМ храни могат да помогнат за подобряване на човешкото здраве и развитие. Съгласно доклада, ГМО могат да повишат добива, качетвото на храните и разнообразието от култури, които могат да се отглеждат в дадена област. Всичко тови би довло до по-добро здраве и хранене и по тоза начин би помогнало за повишаване на жизнения стандарт на човечеството[10].
Учени, които се занимават с конструирането и разпространението на ГМОи и храни приемат, че тези нови храни не се различават значително от съществуващите до сега и не представляват специален риск за човешкото здраве. Такова възприемане може да се окаже погрешно, дори опасно. Радикалните промени, които правят биотехнолозите, никога не се случват в природата и вече показват неоспорими странични ефекти.
Действителните рискове, които застрашават здравето на човека, в резултат на прилагане на ГМО, се идентифицират посредством изследванията за това дали предизвикват алергични реакции, директното им влияние върху здравето и степента им на токсичност, даването на оценка за стабилността на ген/гените включени в тях и възможните неочаквани последици, които могат да се появят от това.
Три са основните групи, в който можем да обособим възможните директни или индиректни последици за здравето на човека от ГМО.
Поява на алергични реакции. ГМХ съдържат нови белтъци, непознати досега за човещкия организъм, поради факта, че не са консумирани. Едно научно проичване Лондонския университет доказа, че консумацията на ГМ соя и нейни производни продукти е в пряка зависимост от увеличаващите се случаи на алергия към фъстъци. Тази зависимост се обяснява с факта, че ГМ соя съдържа алерген, който е 41 % идентичен с белтък-алерген от фъстъците. След като ГМ соята навлиза на британския пазар, алергиите към соя скачат с 50%.
Трансфер на гени в посока от ГМХ към клетките на човешкото тяло или към микроорганизмите в стомашно чревния тракт: това може да се окаже сериозен проблем, ако пренесения генетичен материал влияе на здравето на гостоприемника. Един трагичен пример за това е епидемия през 80 те години на ХХ век в САЩ от нова болест, причинена от аминокиселината Л-тритофан (използвана като хранителна добавка), получена чрез генетична модификация и съдържаща следи от вредни химикали. Жертвите на тази епидемия са 100 убити и 5-10 000 други заболели.
Външно кръстосване: трансфер на гени от ГМ растения към култури или близки видове, което се характеризира с едно от следните три свойства: поносимост към хeрбициди, устойчивост към вреди от насекоми, устойчивост към болести.
В допълнение трябва да се посочи и сериозната вреда за биоразнообразието в природата. ГМО се разпространяват опасно лесно. Обикновените растения могат да бъдат опрашени от полени на ГМ растения. Вятърът, насекомите и животните благоприятстват разнасянето на полените на големи разстояния, което може да доведе до кръстосано опрашване и замърсяване на обикновените растения с ГМО.
Трябва да се има предвид и това, че ГМХ от растителен произход могат да окажат влияние и върху здравето на животните, които ги консумират, а след това и върху следващото звено в хранителната верига – човека. Данни от научни изследвания показват, че поглющането на пестицида MON863 от плъховете води до следи от чернодробна и бъбречна токсичност, както и други физиологични промени. Друг широко използван петицид – глифозат, също причинява множество хронични заболявания. Правителството на Швеция препоръчва ЕС да забрани употребата на глюфозинат поради сериозния риск за потребителите и околната среда. В Дания той вече е забранен.
Генно модифицираните храни, в частност зърнените култури, бяха онези “кълнове”, от които се зароди поредицата от важни и необходими дебати за оценка на безопасността на ГМО и за потенциалното модифициране на околната среда, за гарантирането на свободно право на избор на всеки един от нас с какво да се храни. В действителност обаче, проблемът с ГМО е комплексен и не може да се разреши бързо и лесно. Той се свежда както до чисто техническите аспекти на откриването и количественото измерване на модифициращия сегмент в даден продукт, така и до спазването на правно-етичните обществени норми. Така например, когато като суровини за дадено индустриално производство се използват съставки от ГМО с растителен произход, които са в ниски количества в крайния продукт, последните присъстват само като следи, което налага необходимост от много чувствителни методи за тяхното откриване. Пример за такъв проблем е лецитинът, който се получава след екстракция на соя, и се използва като постоянна добавка в индустриалните производства на шоколад и производните му.
Що се касае до морално-етичния аспект на проблема, Организацията на Биотехнологичната Индустрия - BIO е разработила моралeн кодекс, т.нар „БИО-статут на етичните принципи” (BIO statement of ethical principles), който дефинира мерки и инструкции за манипулиране на генетичен материал, което е в основата на ДНК рекомбинантните технологии, чиито продукт са ГМО. Основите на този кодекс постаня Националния Институт по Здравето и Консултативния Комитет по Здраве – ДНК рекомбинантни технологии в САЩ през 1976 г. Повастоящем този кодекс призовава за социално отговорна употреба на биотехнологията за целите на спасяване или подобряване на живот, подобряване на качетвото и изобилието на храните, и защита на околната среда, налагайки принципа АСЕ (Animal-friendly, Consumer-friendly, Environment-friendly) (щадящи животните, потребителя и околната среда)[11].
6. Обществените дебати за ГМО/ГМХ – икономически и социални последици
ГМО се развиват като резултат от включването или активирането на гени или ДНК фрагменти, продукт на извършена генетична модификация. Те са различни в сравнение с родителския вид по отношение на дадено химично съединения или с промяна в даден метаболитен поток. За да не бъде допуснато нежелано въздействие на ГМО върху хранително вкусовата и земеделска индустрия, трябва да бъде възложено проследяване на всяка хранителна верига, в която участват ГМО и оказваното от тях въздействие. Въздействията върху консуматорите могат да бъдат с крайно неочакван характер, резултиращи в промени във фенотипните характеристики, които могат да се дължат на синтеза на нов белтък, на генетично пренареждане в ДНК молекулата, на метаболитни смущения и на множествен генетичен ефект.
Следните фактори се важни за крайната оценка на възможността за консумация на ГМО и потенциалната им опасност на популационно ниво: “Промяната в хранителните нива на определена растителна култура може да окаже влияние върху общия хранителен прием….. да се проследят промените в структурата на диетата, в резултат на въвеждането на хранително модифицираните храни и да се оцени техният потенциален ефект върху хранителния и здравен статут на консуматорите. Все пак, оценяването на влиянието върху хранителния статут на консуматорите е важно при всички значителни промени в диетата и не само при въвеждането на генетично модифицирани храни” (FAO/WHO, 2000)[12].
Обществените дебати с аргументи „за” и „против” разработването и прилагането на ГМО са много широки и разнообразни. Те очертават една комплекса картина, която сумира както очевидни практически ползи, така и доказани негативни ефекти, които не бива да се игнорират. Примерите за този комплексен характер са многобройни. Генното инженерство прави възможно създаването на растения с ценни технологични характеристики, такива като устойчивост на промени в метеорологичните условия, растеж на неплодородни почви, по-богата реколта, устойчивост на болести, устойчивост на насекоми, по-ефективно извличане на специфични продукти, напр. лекарства, масла и т.н. Това са т.нар. ГМ култури „първо поколение“ и включват главно соя, памук, маслодайна рапица, царевица. Целта на създаването им е да се улесни контролирането на плевелите и вредителите. В допълнение е възможно създаване на растения и с ценни хранителни качества, напр. ориз с повишено съдържание на желязо и витамини, картофи, които поемат по-малко мазнина при готвене, меки плодове, които запазват качествата си и след замразяване, зеленчуково пюре, което се приготвя по-бързо и без дълга топлинна обработка. Това са т.нар. ГМ растения „второ поколение“. Създването им цели по-високи добиви, подобряване на качеството и хранителната стойност, по-високи нива на есенциални мастни киселини отстраняване на алергени и др. Не на последно място по значимост трябва да се отбележат и т.нар. „фармацевтични“ трансгенни растения, от които се произвеждат фармацевтични продукти като ваксини (напр. банани, които произвеждат ваксина за хепатит В), терапевтични белтъци и др. При тези модификационни процедури обаче, съществува сериознен риск за създаване на нови алергени при преноса на нови гени, които да причиняват алергична реакция в податливи на това организми. Освен това, трябва да се има предвид, че ако модифицираният ген, който прави едно растение устойчиво на хербициди, бъде прехвърлен случайно върху някой плевел, това може да доведе до израстването на “супер плевели”. ГМ култура лесно може да се разпространи и на местата, където не е засята, тъй като тя самата е със силата на плевел за другите култури. Пример по този повод може да бъде даден с ГМ соя в Аржентина. Земеделците там преживяват истинска екокатастрофа поради факта, че фирмата Монсанто и соята, която предлага завзема като колонизатор техните посеви. Основна характеристика на ГМО е, че в тях има движение на гени. А гените от своя страна са напълно непредвидими и поради тази причина могат да превърнат в заплаха не само културите, които са в близост до ГМ такива, но и цялата реколта от близко разположени до тях видове и така да повлияят стабилността на цялата екосистема.
Приложението на генетичното инженерство в животновъдството за създаване на вродени ваксини и имунитет срещу определени болести е от сериозен практически интерес. Възможност за прилагане на генната технология за отстраняване на лактозата от дадени млечни продукти и даване възможност на хората, алергични към нея, да ги консумират също представлява добро практическо приложение на генетичната модификация.
В същност реалното създаване на ГМO с директно приложение за целите на здравеопазването и промишлеността започва още през далечната 1981 г., когато модифицирани щамове Escherichia coli (представител на нормалната човешка микрофлора) и Saccharomyces cerevisiae (хлебопекарните, винени и бирени дрожди), започват да произвеждащи инсулин. От там насетне примерите за одобрени биотехнологични продукти прогресивно нарастват[13]. Използването на ГМ микроорганизми за производството на хетероложни за тях продукти (най-вече човешки белтъци с терапевтичен ефект) крие сериозни рискове. Микроорганизмите мутират изключително бързо и трудно могат да бъдат идентифицирани в околната среда. Това може да доведе до създаването на съвсем нови патогенни видове бактерии и вируси. Възможен е нежелан пренос на гените за устойчивост на антибиотици в патогенни микроорганизми. Ако това се случи, ние няма да разполагаме с достатъчно силни лекарства, с които да ги преборим.
7. ГМО - икономически и социални ефекти
През 2006 г. - 10 години след официалното си стъпване на пазара – ГМ култури са отглеждани на площ от 102 млн.хектара обработваема земя. Тази цифра сама по себе си не ознчава много, но това е пространство, приблизително покриващо териториите на Франция и Германия, взети заедно. През 2007 г. площта на ГМ растенията се разширява с нови 12 млн.ха. В САЩ се произвеждат над 50 % от ГМ културите, предлагани в целия свят, а в Аржентина - 20%[14].
Международната служба за постиженията в агробиотехнологичните приложения (ISAAA) класифицира 14 държави като „биотехнологични мегадържави“. Критерий за тази клаификация е притежанието на площ, заята с ГМ култури над 50 000 ха. Към САЩ, Канада и Аржентина се присъединяват Индия, Китай, ЮАР, Уругвай, Парагвай, Филипините, Мексико, Австралия. Индия и Китай напредват със силни темпове в тази класация порди интензивното отглеждане на ГМ памук.
В България е разрешено единствено отглеждането на ГМ царевица на Монсанто (тип МОN810). Според данните на Агробиоинститут за изминалата календарна година на територията на Република България са били засети 21 195 декара с такава царевица, а в графата на експерименталните посеви се посочва отглеждането на полета с картофи и слънчоглед като първите са устойчиви на колорадски бръмбар, а вторите - на хербициди. За сега у нас единствените места, които са защитени по смисъла на закона за биологичното разнообразие и там не може да се засяват ГМО, са в Националната екологична мрежа и прилежащите и територии. Понастоящем, в нашата страна по официални данни няма фирма, която да се знае че е пуснала на пазара храни с наличие на ГМО, но това не трябва да ни успокоява. Най-вероятно такива има, но не са огласени, за да не се предизвиква негативен интерес към продукта и евентуалното му изтласкване от пазара. Има обаче сигнали за нелегално отглеждане и внос на ГМО семена, както и за нелегално предлагане на ГМХ и напитки. Констатацията е направена от Националния център за опазване на общественото здраве и Министерство на здравеопазването след анализ на 300 различни видове храни в страната през миналата година и установяване на ГМО в 10 на сто от стоките.
В бизнес плановете на компаниите, които развиват производство на ГМО и продуктите им, е залегнала задачата ГМО да заемат напълно местата на останалите култури. Целта е така те да получават процент от цената на производството, което ще се следи от сателитни спътници. По този повод Компанията Монсанто заявява: ,,Монсанто не трябва да удостоверява безопасността на ГМХ. Нашият интерес е да продаваме.”
Много от ГМХ се патентоват. Патентите за производство на ГМО са притежание само на няколко международни компании, най-голямата от които е Монсанто, която към 2005 г. контролира 88 % от площите с ГМО и в зависимост от културите -има между 70 и 100% пазарен дял. След Монсанто Като основни сили в световен план в бранша с ГМО се нреждат Астра Зенека, Авентис, Дюпон, Байер, Доу и още няколко по-малки фирми. Освен ГМ култури (семена), те произвеждат и пестицидите, с които се препоръчва да се пръскат посевите. Така се получава един затворен кръг и малко на брой производители-монополисти упражняват пълен контрол върху хранителните ресурси на планетата[15].
Според експерти най-често ГМО се срещат в продукти от птиче месо - 5,6 %, млечни продукти - 5,1 %, и месни - 3,8 %. Единственият път, по който може да се проследи процеса на получаване и разпространение на ГМО/ГМХ, е предприятията, които продават семената, или компаниите, в чиито храни присъстват тези организми, да се отчитат. Земеделците са изправени пред безизходната ситуация да не могат да получат каквато и да информация за това какво има в градината на съседа им и дали то няма да превземе и тяхната и да ги вкара в порочния кръг на съдебни и спорове с компаниите, притежаващи лицензите за ГМО, тъй като площите, на които са засети култури с ГМО не са обозначени по какъвто и да е начин. Ежегодно Monsanto завежда около 500 съдебни дела по подозрения за неправомерно използване на патентованите от фирмата продукти. Чести са случаите, при които не става дума за неправомерно използвани патентовани семена, а за случайно опрашени и замърсени с ГМО посеви, но дори и тогава фирмата, притежаваща патента, може да предяви пред съда права над посевите. Логично, повечето от тези дела се печелят от мощния икономически гигант. Но историята познава «случаят Шмайзер», който е прецедент в иначе «регламентирания» изход на повечето съдебни производства от такъв характер.
Пърси Шмайзер е канадски фермер, производител на рапица, който стана известен със спечелването на дело срещу химическия и биотехнологичен гигант „Монсанто”, продължило цели 10 години. Г-н Шмайзер е обвинен за пренасяне и заразяване на реколтата си от съседни ферми с генетично модифицирана рапица и препарата “Раундъп Реди”. Той печели делото; понастоящем е на 70 години и е обиколил света, споделяйки своя опит с широк кръг от хора. Г-н Шмайзер получава наградата “Махатма Ганди” през октомври 2000 г. наскоро той посети и България и сподели мнението, че ако в България бъдат въведени генно-модифицираните култури това ще сложи край на органичното земеделие. „Веднъж въведено ГМО повече не може да има органично земеделие за културите, за които е използвано. Просто то заразява останалата продукция”.
Напълно заблуждаваща е рекламата, че ГМО осигуряват по-високи добиви. На практика само 0.1% от ГМ културите са аранжирани зо по-високи добиви. Нещо повече, редица лабораторни проучвания и полеви изпитания показват 4 до 11 % по-ниски добиви при ГМО. Преди по-малко от година (м. Април, 2009) бе проведено най-мащабното изследване от този род от научен екип на университета в Канзас, който в продължение на 3 години изследва развитието и добивите от ГМ соя на “Монсанто” (Roundup Ready, устойчива на хербицида Roundup) в сравнение с обикновено соя. Заключението е, че добивите от ГМ соя са с 10 % по-ниски.
Много от ГМ растения са толерантните към хербициди и това дава възможност да бъдат третирани с мощни химикали, които унищожават плевелите, но не и целевата култура. Това разбира се е предимство, но преди всичко е удобство – стопаните могат да пръскат по-често с даден хербицид, без това да доведе до унищожаване на посевите им. Позитивният ефект обаче, от тази процедура е само привиден. Както бактериите развиват резистентност към антибиотици и създават сериозцни проблеми на клиничната практика при лекувне на инфекции, така и плевелите стават по-устойчиви на хербициди. Близо 99 % от толерантните към хербициди ГМ култури са разработени от “Монсанто”, по отношение на хербицида глифозат, който е основна съставка на Roundup – най-продаваният хербицид на фирмата. Употребата на глифозат нараства все повече, но и все повече плевели развиват устойчивост към него. Получава се един порочен кръг: за да се справят с тази устойчивост, стопаните пръскат посевите си все по-интензивно. Така за периода 1994 – 2006 г. количеството глифозат, с което се пръска ГМ соя в САЩ, е нарастнало с над 150 %.
ГМ културите съвсем не се оказват така желаната евтина алтернатива на глада. Пример за това е провалът на т.нар. златен ориз - ориз, обогатен с витамин А, предназначен за населението на страни от третия свят, като Индия. Тъжният парадокс показва, че хората, за които е предназначен този ориз, нямат възможност да си купят дори обикновен ориз, какво остава за по-скъпия, “златен” ориз.
Мощта на технологията за генно модифициране е в ръцете на много малко хора, които биха могли да диктуват какви видове реколти да се отглеждат и как. А установяването на единно и хармонично законодателство из целия свят е не само много сложно, но и много скъпо и на практика невъзможно. Нещо повече, никой не дава право на хората да третират околната среда като вещ и генетично да я променят за свое улеснение или печалба.
По последни социологически допитвания сред гражданите на ЕС 70 % от тях остават с негативна нагласа към ГМХ, както са били и при тяхната първа поява. В подкрепа на тази убедителна статистика са и резултати, изнесени от австрийското правителство през 2006 год. Те категорично доказват неблагоприятното въздействие на ГМХ върху репродуктивната система на човека. “Мнозинството консуматори не желаят тези храни, правителствата не са одобрили вноса им, а комисията бута напред решенията, за да угоди на биотехнологическото и проамериканското лоби”, коментира говорителят на “Грийнпийс” Ерик Гал.
Като главен обществен проблем с ГМО се откроява липсата на етикетиране. В някои страни етикетирането изобщо не е задължително. Администрацията по Храните и Лекарствата на САЩ (FDA) не изисква етикетиране за обозначавана наличието на ГМО. Нещо повече, Агенцията изобщо не упражнява контрол върху новите генно инженерни продукти за консумация от животни и хора. Често поради недостатъчното информация или това, че тя се предлага на много високо ниво за потребителите, те остават не само неинформирани, а даже с погрешно впечатление за новите биотехнологии и генното инженерство.
Що се отнася до другите страни по света – ситуацията е следната. Понастоящем задължително етикетиране се изисква във всички държави-членки на ЕС, в Япония, Китай, Австралия и нова Зеландия. В резултат на това производителите на генно модифицирани храни в тези страни могат да избират между употребата на хранителни инградиенти с природен произход и такива, които са генетично модифицирани. И поради тревогите и опасенията на потребителите (изследванията сочат, че 85-90 % от потребителите изискват ясно етикетиране на всички генетично модифицирани храни), този избор все още много често е в полза на органичните продукти. Задължителното етикетиране е необходимо дори за хранителни продукти, които съдържат един единствен генно модифицира инградиент, или такъв, който е произведен с помощта на генетично модифицирани организми или ензими. Пълното и подробно етикетиране щ позволи на потребителите да избират какво да консумират. То ще бъде и в полза на учените при проследяване на източниците на здравословни проблеми, дължащи се на такива храни.
В глобален мащаб проблемът с ГМО може да се разглежда и в религиозен контекст. Така, още през 1999 год. генното инженерство предизвиква срещу себе се по-силните и широко представени религии, чиито мотиви са типично религиозни. Представители на католиците - седемдневни адвенисти, лютерани, хиндуисти, будисти, източно православни, недоволни от това, че няма ясни и точни етикети с необходимата информация на ГМО и това може да вкара в грях техните последователи, които несъзнателно консумират забранени от религията им животински или растителни организми. В подкрепа на своята позиция те поставят въпроса и за това, че чрез трансфера на гени се преобръща реда в природата и се изземват функциите на Господ да създава и твори.
8. Заключение
Проблемът ГМО е многопластов и разрешаването му не може да бъде едностранно. Противоречията около ГМО пораждат научни и обществено-политически дебати на национално и международно ниво. От една страна учени и общество се опасяват от потенциалните негативни ефекти върху човешкото здраве, свързани с възникването на нови алергени, преноса на гени за антибиотикоустойчивост, други непознати ефекти. Тревога буди и потенциалния негативен ефект върху околната среда: непланиран трансфер на трансгени чрез кръстосано опрашване, неизвестни ефекти върху други организми (напр. почвени микроорганизми), загуба на биологично разнообразие сред флората и фауната. В контекста на глобалната икономика - доминиране на няколко компании в сферата на световното производство на хранителни продукти и увеличаваща се зависимост на индустриализираните общества от развиващите се страни, са факти, които будят опасения. Напоследък казусите с т.нар. „биологично пиратство” – експлоатиране на природните ресурси и нарушаване на уникалните качества на природните организми чрез нарочна намеса в природните дадености на организмите, все повече попадат в полезрението на обществото. Незадължителното етикетиране в някои държави (напр. САЩ) води до нежелателно или неизвестно консумирането на животински гени чрез растения и обратно, което противоречи на някои морално етични и религиозни канони.
Всички живи организми са свързани помежду си в една голяма система, наречена Природа. Човекът няма право безотговорно и некомпетентно да се намесва, да нарушава връзки и да причинява дисбаланс в тази динамична система, плод на хилядолетна еволюция. В този смисъл разпространението на ГМХ трябва да бъде следено от близо и да бъде поставено в строга правна рамка, но това не означава, че трябва да бъде забранено. Генетичното инженерство с растения, животни и хора има какво да предложи на науката и практиката, стига експериментаторите и консуматорите да са наясно с потенциалните ползи и странични ефекти.


9. Литература
1. Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, Washington DC.
2. Jonas D. and Kaferstein F. Genetic modification and food safety. 1995, Biotechnol & Develop. Monitor, 25, 11-14.
3. Holst-Jensen A., GMO detection methods and validation. In: GMO detection methods using PCR review, 1997
4. Leonardo da Vinci project BG/04/B/F/NT-166032 “Biotechnology and Public Health Transnational Network”, 2005-2008; e-curriculum course “Management and Safety in Public Health and Biotechnology
5. Pieper, D. H. and Reineke, W. Engineering bacteria for bioremediation. 2000, Current opinion in biotechnology. 11:262-270.
6. WHO (2005) Safety assessment of foods derived from genetically modified microorganisms. Report of a Joint FAO/WHO Expert Consultation on Foods Derived from Biotechnology

[2] Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, Washington DC., pg. 10
[3] Leonardo da Vinci project BG/04/B/F/NT-166032 “Biotechnology and Public Health Transnational Network”, 2005-2008; e-curriculum course “Management and Safety in Public Health and Biotechnology
[4] Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, Washington DC., pg. 21
[7] Leonardo da Vinci project BG/04/B/F/NT-166032 “Biotechnology and Public Health Transnational Network”, 2005-2008; e-curriculum course “Management and Safety in Public Health and Biotechnology
[8] Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, Washington DC., pg. 12
[9] Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, Washington DC., pg. 13
[10] WHO (2005) Safety assessment of foods derived from genetically modified microorganisms. Report of a Joint FAO/WHO Expert Consultation on Foods Derived from Biotechnology
[11] Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, Washington DC., pg. 104
[12] WHO (2005) Safety assessment of foods derived from genetically modified microorganisms. Report of a Joint FAO/WHO Expert Consultation on Foods Derived from Biotechnology
[13] Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, Washington DC., pg. 45
[14] Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, Washington DC., pg. 78
[15] Biotechnology Industry Organization issue “The Guide to Biotechnology”, 2007, Washington DC., pg. 111
[/lang_bg]

ДЕБАТИ НА 21 ВЕК: КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО ТЕХНОЛОГИЯТА, ЕТИКАТА, ПОЛИТИКАТА, ЗАКОНЪТ


Генно-модифициращата технология първоначално е разработена от фармацевтичната наука с цел лечение на наследствени болести. По изкуствен начин се видоизменят клетките на бъдещия организъм като чрез вируси в тяхното ДНК се „присаждат“ гени от друг вид организъм. Възможностите на тази революционна технология обаче скоро привличат интереса на гигантите в химическата индустрия като Монсанто, Арева и Дюпон, които патентоват създадените от тях генно-изменени растения, животни и микроорганизми и индустриализират разпространението и прозвидството им.
Резулатите са изумителни и дори стряскащи : сред опитите за модификации фигурират рапица с ген на отровна бактерия (за да се обединяват в един организъм рапицитата и антибиотика, с който я пръскат и самата рапица да стане пестицид) коза с ген на паяк (новите свойства на белтъка го правят подходящ за изработване на броенжилетки), домат с ген на арктическа риба (за да издържа на свръх ниски температури), крава с ген на човек (за производство на човешки инсулин за лечение на диабет). Надеждите, които корпорациите влагат в разработването на ГМ технологии обаче не се оправдават. Продуктивността, в началото по-висока от тази на традиционните култури, скоро стремително пада, хранителните качества на модифицираните култури са далеч под очакванията, вкусът на ГМ храните е неприятен, а често и непоносим, голяма част от скъпоструващите генни експеритменти завършват с провал. Рекомбинацията на гените на техните „потомци“ не може да бъде предвидена, нито да бъдат проследени възможните връзки, въздействия и реакции в дългосрочен план както в рамките на дадена култура или организъм, така и в комбинацията между тях.
Индустриализираното и патентовано „производство на живот (на живи организми с непредвидими свойства)“ неизбежно повдига въпроси от етически характер : дали и доколко е позволено на човека да се намесва в процеси, за които знае твърде малко и чиито комплексни последствия е трудно да предвиди? Дали новата технология ще се използва за „доброто на човечеството“ или ще доведе до икономически и културен (?) геноцид, направляван от няколко световни монопола? Къде във всичко това стоят принципът на предпазливостта, отговорността за качеството на живот, който оставяме за бъдещите поколения?
Ако ГМ технологиите сами по себе си са смущаващи и повдигат множество етически въпроси, то още по-остри са проблемите, които възникват от начина, по който гм технологиите се употребяват за индустриална печалба на глобалните корпорации. Социалните последствия от тях могат да бъдат икономическо заробване на селскостопанските производители, риск от изчезване на незивисимото земеделие,замърсяване на традиционните за България култури, които стават неконкуретнноспособни на пазара на биоземеделски продукт; заразената с ГМО земеделска продукция фактически става собственост на монополиста, който държи патента върху организма!! Край на българското биологично земеделие, край на „българския домат“. Почвите се изтощават от индустриалното отглеждане на ГМО, цели екосистеми изчезват или се видоизменят. В дългосрочен план рухването на екосистемите и ерозията на почвите водят до намаляване на хранителните запаси, а патентоването на новите ГМ семена води до това, че основни хранителни ресурси на планетата (като жито, ориз, картофи, царевица), както и техните прозводители, могат да станат частна собственост на два или три световни монопола.
Българското общество е изразило активна позиция, че желае не само отделни области, а цялата страна да остане територия, свободна от ГМО. Първа стъпка в израз на този обществен интерес бе наскоро приетия рестриктивен Закон за ГМО, който строго регламентира взаимоотношенията между прозводителите на ГМО, държавата и интереса на гражданите. Дебатът, който съпровождаше приемането на законодателните текстове, допринесе до голяма степен за информирането на обществеността. Значителна част от текстовете в закона бяха инициирани, прокарани и отстоявани от организирани представители на гражданското общество (Инициативен комитет на майките и родителите, коалиция За да остане природа в България, гилдията на готвачите, асоциация на производителите на биопродукти, асоциацията на зърнопроизводителите, научна асоциация на пчеларите и др. ). Въпреки рестриктивния му вид и въпреки обществения натиск, законът не забранява отглеждането и търговията с ГМО на територията на БГ, а само ги регламентира според европейското законодателство. България стои далеч зад страни като Франция, Австрия,Белгия, Унгария,които са се възползвали от предпазната клауза, за да не допуснат гмо да измести и унищожи традиционните им земеделски култури.
Въпросът, който стои днес е накъде оттук нататък? Дали законът в настоящият му вид е достатъчна гаранция, че нелегалните опити за отглеждане и комерсиализиране на ГМО за в бъдеще са невъзможни? Необходим ли е още по-рестриктивен закон, който от една страна да гарантира икономическия интерес на България в дългосрочен план като ключов производител на биологично чисти храни и от друга - да представлява ясно изразенато обществена позиция на значителна част от българските граждани? При положение,че генното замърсяване не се подчинява на политически и географски граници, необходимостта да се търси политическо решение и юридическа регламентация на общоевпорейско ниво става все по-належащо. Нашата страна може да играе важна роля при определянето на политиките спрямо ГМО в Европейския съюз, особено ако определи биологичното земеделие като един от основните си икономически и политически приоритети. Това изисква определено ниво на политическа куртура и наличие на политическа воля, които за момента липсват.
Тези въпроси ще представляват отправна точка на дебата за ГМО, който ще се състои на 31 март от 16.30 ч. в Нов български университет. Събитието се организира от СГС Щастливеца в партньорство с депратаменти по Политически науки, Право, Икономика и бизнес администрация и клуб за юридическо развитие „Юстиция“. Позицията си по тези въпроси ще изложат участници в обществения дебат за ГМО и автори на част от измененията и допълненията към наскоро приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за ГМО - Асен Ненов, специалист по биотехнологии и експерт към комисията за защита на потребителите, адвокат Свилен Овчаров от групата „Зелени адвокати“ към коалиция „За да остане природа в България“ и доктор Петър Канев от Института за философски изследвания при БАН, Златина Станкова, член на Инициативен комитет на родителите и на електрониня форум BG mama и др.
Текстът подгодвиха:
ас. Радосвета Кръстанова, докторант в Бургундския университет във Франция и преподавател по екологични политики в НБУ, председател на Софийски гражданско сдружение „Щастливеца“.
д-р Петър Канев, н. с. в Институт за философски изследвания при БАН, преподавател по устойчиво развитие в специалност културология на СУ „Св. Климент Охридски“, член на СГС-Щастливеца и координатор на кампания Място за бъдеще.
Проект Място за бъдеще и Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”
ви канят в Нов български университет на:
Дебати на 21 век: Какво (не) знаем за ГМО
Технологията, етиката, политиката, законът
ДЕПАРТАМЕНТ “ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ” НА НБУ
ДЕПАРАТАМЕНТ “ПРАВО” НА НБУ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКО РАЗВИТИЕ “IUSTITIA” НА НБУ
СОФИЙСКО ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ “ЩАСТЛИВЕЦА”
представят
ПУБЛИЧНА ДИСКУСИЯ
ДЕБАТИ НА 21 ВЕК: КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО
ТЕХНОЛОГИЯТА, ЕТИКАТА, ПОЛИТИКАТА, ЗАКОНЪТ
31 март, сряда, 16.30 ч., зала 409, 1 корпус, НБУ
Лектори: Асен НЕНОВ, експерт към Комисия за защита на конкуренцията
адв. Свилен ОВЧАРОВ, “Зелени адвокати”
Петър КАНЕВ, Институт за философски изследавания, БАН
Водещ: ас. Радосвета КРЪСТАНОВА
Дискутант: доц. Антоний ТОДОРОВ
В рамките на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ
Още за ГМО в България
от Светла Николова (Агролинк) и студенти културолози
от Павлина Недева и Борислав Асенов
от Ивета Цветкова и Александра Янакиева
от Моника Кънева
а също така
Българската Православна Църква срлещу ГМО
и всичко за ГМО в сайта на Място за бъдеще
Допълнителна информация:
Пренасяне на гени от едни живи организми на други, може да заличи границите между видовете.
Единствената ГМ култура, разрешена за отглеждане в Европа е царевичния хибрид на Монсанто МОН810, който е забранен в 6 страни – Австрия, Гърция, Унгария, Франция, Люксембург и Германия[6], като в доста други има предпазни клаузи и забрани, а в Швейцария има наложен 5 годишен мораториум за отглеждането на всякакви ГМО. Единствената страна, която отглежда този хибрид е Испания
Директива 2001/18, която съдържа така наречената „предпазна клауза” (чл.23)[7]. Тя позволява на страните-членки на ЕС да „ограничат временно или да забранят използването и/или продажбата” на одобрени от ЕС ГМО, ако са налице доказателствени основания, за да се сметне, че ГМО (…) представлява риск за човешкото здраве и околната среда”.
След това биват приети и два Регламента – за проследяването и етикетирането на ГМО и такъв, който урежда процедурата по одобрение на ГМО храни за хора и животни. През последните няколко години ЕС лансира идеята за т.нар „съвместно съществуване” на ГМ и не-ГМ култури, което също среща съпротива от страните-членки, тъй като става заразяване на култури от конвенционалното земеделие с такива от ГМ.
Петата международна конференция за региони, свободни от ГМО под наслов „Храна и демокрация” [15], проведена в град Люцерн, Швейцария, от 24 до 25 април 2009 год., става ясно, че движението за обявяване на региони и територии, свободни от ГМО върви в положителна посока. 22 страни европейски членки и 6 не принадлежащи към ЕС са обявили свои територии за свободни от ГМО. Наблюдава се увеличение на регионите – те са над 260 през 2009г. Свободните от ГМО провинции, префектури и департаменти са се увеличили от 53 на 93, а общините са достигнали 4 567.
Петата европейска конференция за региони свободни от ГМО апелират към създаването на европейски мораториум за отглеждане на ГМО на територията на Европа[17]. Целта му е, да се промени европейското законодателство, да се предефинират възможните рискове, имайки предвид социо-икономическите условия; да се подкрпя земеделието без ГМО и биоразнообразието, както и да се подсигури хранителната независимост.
Мощта на технологията за генно модифициране е в ръцете на много малко хора, които биха могли да диктуват какви видове реколти да се отглеждат и как. А установяването на единно и хармонично законодателство из целия свят е не само много сложно, но и много скъпо и на практика невъзможно. Нещо повече, никой не дава право на хората да третират околната среда като вещ и генетично да я променят за свое улеснение или печалба.
Допълнителните материали подготвиха Моника Кънева, Павлина Недева и Борислав Асенов, студенти от специалност културология на СУ „Св. Климент Охридски“, стажанти към СГС-Щаестливеца.

ДЕБАТИ НА 21 ВЕК: КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО ТЕХНОЛОГИЯТА, ЕТИКАТА, ПОЛИТИКАТА, ЗАКОНЪТ


Генно-модифициращата технология първоначално е разработена от фармацевтичната наука с цел лечение на наследствени болести. По изкуствен начин се видоизменят клетките на бъдещия организъм като чрез вируси в тяхното ДНК се „присаждат“ гени от друг вид организъм. Възможностите на тази революционна технология обаче скоро привличат интереса на гигантите в химическата индустрия като Монсанто, Арева и Дюпон, които патентоват създадените от тях генно-изменени растения, животни и микроорганизми и индустриализират разпространението и прозвидството им.
Резулатите са изумителни и дори стряскащи : сред опитите за модификации фигурират рапица с ген на отровна бактерия (за да се обединяват в един организъм рапицитата и антибиотика, с който я пръскат и самата рапица да стане пестицид) коза с ген на паяк (новите свойства на белтъка го правят подходящ за изработване на броенжилетки), домат с ген на арктическа риба (за да издържа на свръх ниски температури), крава с ген на човек (за производство на човешки инсулин за лечение на диабет). Надеждите, които корпорациите влагат в разработването на ГМ технологии обаче не се оправдават. Продуктивността, в началото по-висока от тази на традиционните култури, скоро стремително пада, хранителните качества на модифицираните култури са далеч под очакванията, вкусът на ГМ храните е неприятен, а често и непоносим, голяма част от скъпоструващите генни експеритменти завършват с провал. Рекомбинацията на гените на техните „потомци“ не може да бъде предвидена, нито да бъдат проследени възможните връзки, въздействия и реакции в дългосрочен план както в рамките на дадена култура или организъм, така и в комбинацията между тях.
Индустриализираното и патентовано „производство на живот (на живи организми с непредвидими свойства)“ неизбежно повдига въпроси от етически характер : дали и доколко е позволено на човека да се намесва в процеси, за които знае твърде малко и чиито комплексни последствия е трудно да предвиди? Дали новата технология ще се използва за „доброто на човечеството“ или ще доведе до икономически и културен (?) геноцид, направляван от няколко световни монопола? Къде във всичко това стоят принципът на предпазливостта, отговорността за качеството на живот, който оставяме за бъдещите поколения?
Ако ГМ технологиите сами по себе си са смущаващи и повдигат множество етически въпроси, то още по-остри са проблемите, които възникват от начина, по който гм технологиите се употребяват за индустриална печалба на глобалните корпорации. Социалните последствия от тях могат да бъдат икономическо заробване на селскостопанските производители, риск от изчезване на незивисимото земеделие,замърсяване на традиционните за България култури, които стават неконкуретнноспособни на пазара на биоземеделски продукт; заразената с ГМО земеделска продукция фактически става собственост на монополиста, който държи патента върху организма!! Край на българското биологично земеделие, край на „българския домат“. Почвите се изтощават от индустриалното отглеждане на ГМО, цели екосистеми изчезват или се видоизменят. В дългосрочен план рухването на екосистемите и ерозията на почвите водят до намаляване на хранителните запаси, а патентоването на новите ГМ семена води до това, че основни хранителни ресурси на планетата (като жито, ориз, картофи, царевица), както и техните прозводители, могат да станат частна собственост на два или три световни монопола.
Българското общество е изразило активна позиция, че желае не само отделни области, а цялата страна да остане територия, свободна от ГМО. Първа стъпка в израз на този обществен интерес бе наскоро приетия рестриктивен Закон за ГМО, който строго регламентира взаимоотношенията между прозводителите на ГМО, държавата и интереса на гражданите. Дебатът, който съпровождаше приемането на законодателните текстове, допринесе до голяма степен за информирането на обществеността. Значителна част от текстовете в закона бяха инициирани, прокарани и отстоявани от организирани представители на гражданското общество (Инициативен комитет на майките и родителите, коалиция За да остане природа в България, гилдията на готвачите, асоциация на производителите на биопродукти, асоциацията на зърнопроизводителите, научна асоциация на пчеларите и др. ). Въпреки рестриктивния му вид и въпреки обществения натиск, законът не забранява отглеждането и търговията с ГМО на територията на БГ, а само ги регламентира според европейското законодателство. България стои далеч зад страни като Франция, Австрия,Белгия, Унгария,които са се възползвали от предпазната клауза, за да не допуснат гмо да измести и унищожи традиционните им земеделски култури.
Въпросът, който стои днес е накъде оттук нататък? Дали законът в настоящият му вид е достатъчна гаранция, че нелегалните опити за отглеждане и комерсиализиране на ГМО за в бъдеще са невъзможни? Необходим ли е още по-рестриктивен закон, който от една страна да гарантира икономическия интерес на България в дългосрочен план като ключов производител на биологично чисти храни и от друга - да представлява ясно изразенато обществена позиция на значителна част от българските граждани? При положение,че генното замърсяване не се подчинява на политически и географски граници, необходимостта да се търси политическо решение и юридическа регламентация на общоевпорейско ниво става все по-належащо. Нашата страна може да играе важна роля при определянето на политиките спрямо ГМО в Европейския съюз, особено ако определи биологичното земеделие като един от основните си икономически и политически приоритети. Това изисква определено ниво на политическа куртура и наличие на политическа воля, които за момента липсват.
Тези въпроси ще представляват отправна точка на дебата за ГМО, който ще се състои на 31 март от 16.30 ч. в Нов български университет. Събитието се организира от СГС Щастливеца в партньорство с депратаменти по Политически науки, Право, Икономика и бизнес администрация и клуб за юридическо развитие „Юстиция“. Позицията си по тези въпроси ще изложат участници в обществения дебат за ГМО и автори на част от измененията и допълненията към наскоро приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за ГМО - Асен Ненов, специалист по биотехнологии и експерт към комисията за защита на потребителите, адвокат Свилен Овчаров от групата „Зелени адвокати“ към коалиция „За да остане природа в България“ и доктор Петър Канев от Института за философски изследвания при БАН, Златина Станкова, член на Инициативен комитет на родителите и на електрониня форум BG mama и др.
Текстът подгодвиха:
ас. Радосвета Кръстанова, докторант в Бургундския университет във Франция и преподавател по екологични политики в НБУ, председател на Софийски гражданско сдружение „Щастливеца“.
д-р Петър Канев, н. с. в Институт за философски изследвания при БАН, преподавател по устойчиво развитие в специалност културология на СУ „Св. Климент Охридски“, член на СГС-Щастливеца и координатор на кампания Място за бъдеще.
Проект Място за бъдеще и Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”
ви канят в Нов български университет на:
Дебати на 21 век: Какво (не) знаем за ГМО
Технологията, етиката, политиката, законът
ДЕПАРТАМЕНТ “ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ” НА НБУ
ДЕПАРАТАМЕНТ “ПРАВО” НА НБУ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКО РАЗВИТИЕ “IUSTITIA” НА НБУ
СОФИЙСКО ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ “ЩАСТЛИВЕЦА”
представят
ПУБЛИЧНА ДИСКУСИЯ
ДЕБАТИ НА 21 ВЕК: КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО
ТЕХНОЛОГИЯТА, ЕТИКАТА, ПОЛИТИКАТА, ЗАКОНЪТ
31 март, сряда, 16.30 ч., зала 409, 1 корпус, НБУ
Лектори: Асен НЕНОВ, експерт към Комисия за защита на конкуренцията
адв. Свилен ОВЧАРОВ, “Зелени адвокати”
Петър КАНЕВ, Институт за философски изследавания, БАН
Водещ: ас. Радосвета КРЪСТАНОВА
Дискутант: доц. Антоний ТОДОРОВ
В рамките на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ
Още за ГМО в България
от Светла Николова (Агролинк) и студенти културолози
от Павлина Недева и Борислав Асенов
от Ивета Цветкова и Александра Янакиева
от Моника Кънева
а също така
Българската Православна Църква срлещу ГМО
и всичко за ГМО в сайта на Място за бъдеще
Допълнителна информация:
Пренасяне на гени от едни живи организми на други, може да заличи границите между видовете.
Единствената ГМ култура, разрешена за отглеждане в Европа е царевичния хибрид на Монсанто МОН810, който е забранен в 6 страни – Австрия, Гърция, Унгария, Франция, Люксембург и Германия[6], като в доста други има предпазни клаузи и забрани, а в Швейцария има наложен 5 годишен мораториум за отглеждането на всякакви ГМО. Единствената страна, която отглежда този хибрид е Испания
Директива 2001/18, която съдържа така наречената „предпазна клауза” (чл.23)[7]. Тя позволява на страните-членки на ЕС да „ограничат временно или да забранят използването и/или продажбата” на одобрени от ЕС ГМО, ако са налице доказателствени основания, за да се сметне, че ГМО (…) представлява риск за човешкото здраве и околната среда”.
След това биват приети и два Регламента – за проследяването и етикетирането на ГМО и такъв, който урежда процедурата по одобрение на ГМО храни за хора и животни. През последните няколко години ЕС лансира идеята за т.нар „съвместно съществуване” на ГМ и не-ГМ култури, което също среща съпротива от страните-членки, тъй като става заразяване на култури от конвенционалното земеделие с такива от ГМ.
Петата международна конференция за региони, свободни от ГМО под наслов „Храна и демокрация” [15], проведена в град Люцерн, Швейцария, от 24 до 25 април 2009 год., става ясно, че движението за обявяване на региони и територии, свободни от ГМО върви в положителна посока. 22 страни европейски членки и 6 не принадлежащи към ЕС са обявили свои територии за свободни от ГМО. Наблюдава се увеличение на регионите – те са над 260 през 2009г. Свободните от ГМО провинции, префектури и департаменти са се увеличили от 53 на 93, а общините са достигнали 4 567.
Петата европейска конференция за региони свободни от ГМО апелират към създаването на европейски мораториум за отглеждане на ГМО на територията на Европа[17]. Целта му е, да се промени европейското законодателство, да се предефинират възможните рискове, имайки предвид социо-икономическите условия; да се подкрпя земеделието без ГМО и биоразнообразието, както и да се подсигури хранителната независимост.
Мощта на технологията за генно модифициране е в ръцете на много малко хора, които биха могли да диктуват какви видове реколти да се отглеждат и как. А установяването на единно и хармонично законодателство из целия свят е не само много сложно, но и много скъпо и на практика невъзможно. Нещо повече, никой не дава право на хората да третират околната среда като вещ и генетично да я променят за свое улеснение или печалба.
Допълнителните материали подготвиха Моника Кънева, Павлина Недева и Борислав Асенов, студенти от специалност културология на СУ „Св. Климент Охридски“, стажанти към СГС-Щаестливеца.

За климата и хората: Проф. Фотев (НБУ) - Устойчиво развитие и климатична справедливост за България - видеозапис

Нов български университет на 26 февруари 2010 г.
Проф. Фотев (НБУ, Департамент Политически науки) участва в дискусията За климата и хората,  Българската следа в Копенхаген. Втората част беше посветена на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите в алтернативния граждански форум, който събра в датската столица близо 60000 граждани от всички краища на света. Дебатът започна с прожекция на филм за българското участие в Копенхаген и свободна дискусия по темата.
Проф. Фотев представи автентичният смисъл на концепцията за устойчиво развитие в светлината на социалната й значимост и в контекста на гражданските искания за климатична справедливост за местните населения по света.
Проф. Фотев е участвал в изработването на Национална доктрина за устиойчиво развитие на Р България.
Събитието За климата и хората се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.
Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:
Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?
Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

23.03.2009, НБУ: Безплатната енергия и политиката - част 2: гласове и образи

На 23 март в Нов български университет се състоя срещата-разговор “Безплатната енергия и политиката - част 2“, за която разказахме тук.

Предлагаме ви запис от представянето на физика Огнян Митов, в което са обсъдени някои изобретения на проф. д-р Стефан Найденов, професор по химия, доцент по медицина, електроинженер, изобретател и автор на книгата “И все пак водата гори“:
През 80-те и 90-те години на миналия век професор Найденов разработва технологии за създаването на високо ефективно и безвредно за околната среда гориво чрез добавяне на изобретен от него ензим към водата и за студен ядрен синтез. Тези технологии не получават гласност, както по икономически съображения, така и заради опасността да бъдат използвани за военни цели. Един от важните въпроси, повдигнат по време на представянето, беше: Дорасло ли е човечеството за новите енергии, особено когато те могат да бъдат обърнати против него?
* * *
Напомняме, че разполагаме със статията на Огнян Митов „Структура на физическия вакуум и космическата експанзия на съвременната земна цивилизация“. Ако искате да я прочетете – моля драснете ни един ред.
Още за дискусията:
„Ако имаме свободна енергия,
те вече няма да имат власт над нас.“
(Милтън Купър)
Департамент Политически науки на НБУ,
Софийско гражданско сдружение „Щастливеца“
и екипът на проект „Място за бъдеще“
представиха на 23 март 2009 г. (понеделник) от 16,15 ч. в НБУ, І корпус, зала 210:
Безплатната енергия и политиката - част 2
Среща-разговор с български учени и изобретатели, разработващи технологии в сферата на нестандартните чисти източници на енергия
Водещи: Калин Ненов, Георги Стефанов
Модератор: ас. Радосвета Кръстанова
След прожекцията на американския документален филм „Свободната енергия: надпреварата към нулевата точка“, екипът на “Място за бъдеще” предостави на студенти, преподаватели и граждани възможност да се запознаят на живо с български учени и специалисти, посветили изследванията и експериментите си на нестандартните начини за добиване на енергия – например студения синтез и енергията на нулевата точка.
Освен че ни подготвя за бъдещето, които идва, тази среща повдига и ключови въпроси за настоящето ни: Какви са причините да не живеем в свят на чиста и (почти) безплатна енергия – научно-технологични, политически или…? Какви са моралните избори, поставени пред всеки от нас – независимо дали създател или потребител на новите технологии, - когато тези технологии могат да бъдат използвани и като оръжие? Кой има правото да определя достъпа ни до тях?
Една от основните цели на срещата беше запознанство между потенциални съмишленици в разработването и популяризирането на енергиите на бъдещето.
В рамките на срещата бяха прожектирани кадри от български научни експерименти.
С участието на Огнян Митов, Светозар Златков и други.
Повече по темата:
Темата за безплатната енергия е особено актуална във времена на енергийна криза – като днешните. Ако гледате „Свободната енергия: надпреварата към нулевата точка“ (може да го изтеглите оттук), ще се изумите от възможностите, които разкриват пред нас експериментите и научните разработки, търсещи качествено нови енергийни източници – от електрогравитацията до студения синтез… и ще се стъписате (може би ;) от ролята на политиката в разгласяването и разпространяването на всяко ново общополезно откритие.
Къде се дяна безплатната енергия?
В края на 19 век научните списания предсказвали, че ще бъдем свидетели на „безплатно електричество“, съвсем скоро. Ежедневно ставали невероятни открития относно природата на електричеството. Никола Тесла демонстрирал „безжични мълнии“ и други чудеса, свързани с високочестотни токове. Царяла невиждана и нечувана възбуда за идното бъдеще. В разстояние на 20 години се появили автомобили, самолети, филми, звукозапис, телефонът, радиото и камерите за масова употреба. За първи път в познатата ни история, обикновеният човек бил насърчаван да съзре една визия на бъдеще с модерен транспорт, работа, дом и храна. Без болести, без бедност. Този път за всеки щяло да има „парче от тортата“…
И после? Къде са се потулили тези революционни енергии, тази технологична експлозия? Нима цялото въодушевление за „безплатната енергия“ е отречено от истинската наука? Или заслугата е на богатия елит, контролиращ правителствата, и безучастното ни общество?
Днес, в ново хилядолетие, и тук, в България – какво точно се случва?
На тази българска страница са събрани велики открития и личности в областта на свободната енергия.
Повече информация за стремежа към нулевата точка и свободната енергия можете да видите тук, както и тук (и двата материала са на английски).
Още снимки от дискусията:

Тук и тук можете да намерите множество статии и препратки към сайтове за алтернативна енергия.

2 Responses to “23.03.2009, НБУ: Безплатната енергия и политиката - част 2: гласове и образи”

  1. 1
    vlindos:
    Много жалко, че не съм чул за дискусията - ще има ли продължения по темата?
  2. 2
    kalin:
    Засега не сме планирали среща-продължение. Ако има - ще я обявим на сайта. Искате ли да ви абонираме за мейлинг листа ни, да получавате директно новини за следващи събития?


    02.04.2009: Краят на петрола не е краят на света - Томи Енгел за електромобилите

    Краят на петрола не е краят на света…
    (или как го правят германците)
    Томи Енгел за електромобилите и за това как германските общини се освобождават от енергийно робство.
    Можем ли да избегнем нова газова криза?
    Електромобилна индустрия сега!
    Утопия ли е енергийната независимост - писна ли ви от кривите сметки на енергоразпределителните дружества? А от енергийното нахалство на държавата?
    Тези и други наболели теми в разговор с човек, имащ опит в преминаването на немските общини към изцяло възобновяеми източници на енергия.
    02.04.2009 г.
    Начало 18 ч.
    Арт Клуб на ул. Цар Асен II 6
    Вход - свободен
    (Лекцията се проведе на английски)

    Tomi Engel-I hope You in Bulgaria will make this change happen

    За контакти:
    Марин Йотов – Сдружение за енергийна култура Eurosolar


    За климата и хората - презентация на Георги С. Стефанов (WWF Дунавско-карпатска програма)

    Презнетацията на Георги Стефанов от WWF Дунавско-карпатска програма, СГС-Щастливеца и кампания Мястоза бъдеще беше изнесена в Нов български университет на 26 февруари 2010 г. по време на семинара и дискусията За климата или хората или българската следа в Копенхаген. Събитието се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.
    Георги Стефанов е завършил магистърска програма Международен алтернативен туризъм към Департамент Науки за Земята и околната среда в НБУ, работил е в различни природозащитни непревителствени организации, член е на Иноформационен и учебен център по екология, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, активен участник в екипа на “Място за бъдеще”. Днес Георги Стефанов е експерт по промени в климата към WWF Дунавско-карпатска програма.
    Презентацията на Георги Стефанов беше част от първа част на събитието За климата и хората, в която бяха очертани проблемите, свързани с промените в климата на глобално и локално ниво и ще открои политическия ангажимент на българската държава за съкращаване на парниковите емисии.
    Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:
    Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?
    Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

    Приключения на българските природозащитници на срещата за климата в Копенхаген - документални кадри

    Какво желаят гражднаските групи в Копенхаген? Слово на индианеца от Дакота Том Голтри от името на автохтонните народи (коренното население) по света:
    Нашата майка Земя е майката -Земя на всеки един човек. Днес дойдохме тук от коренното население на всеки един край на Земята, за да настояваме правата ни да бъдат забелязани от главите на правителствата. Защото ако не получим справедливост по отношение на климатичните промени, това означава да не се признаят човешките ни права. Дойдохме от различни краища на света, за да бъдат зачетени правата ни – защото там, от където идваме знаем, че глобалното затопляне е истина, че климатичните промени са действителни. Тук дойдохме представители на народите на Южна Америка, от Африка, от Австралия, от Индия, а също и от коренното население на островите от Тихия океан, от коренното население на Азия, а също и и на полярния кръг. Хората от Арктика преживяха реалността на топенето на ледовете и тяхната култура е на ръба на разрухата. И затова сме тук, за да изискаме вашата подкрепа на всички народи, които са сега в Копенхаген, народите по света, за да застанете не само зад правата на коренните населения, но и на вашите собствени права като народи от света, като хора от гражданското общество. Ние сме свидетелите и носим тук свидетелствата си на тази петнадесета среща за климатичните промени. Ние сме притеснени, че световните лидери тук няма да преговарят за вас, за вашите интереси, а ще преговарят за интересите на корпорациите. Аз идвам от една действителност, която можем да наречем утробата на чудовището. Ние, коренното население на САЩ, добре знаем какво значи да ни бъде отнето всичко, знаем какво е да живеем в енергийна система, която е неустойчива, знаем какви са климатичните въздействия върху системата на храните и когато споменаваме за липса на безопасност в системата на изхранването, ние знаем какви са действителните измерения на този проблем. Ние знаем също какви са резултатите от засушавенето и от недостига на питейна вода. Ние сме коренно население, което има един от най-малките въглеродни отпечатъци в атмосферата ни, но в този свят получихме в замяна най-високите нива на разруха на природната ни среда, на екологична разруха, като резултат от глобалната индустрия, която убива нашите народи. Ние разбрахме, че е нужно да загърбим тази порочна система и да вървим към глобална промяна, към установяването на нова чиста и възобновяема енергийна система в глобален план. Затова говорим за промяна на системата, която да премахне старата система, която убива света, която унищожава дървото на съществуването ни до корен. И затова сме тук като коренно население, за да декларираме правата си, които да бъдат разпознати. Уважавайте братята си, уважавайте старите и младите и бъдещите поколения. Ние имаме дълг към последиците от дейността си, които ще завещаем на бъдещите поколения. Аз съм тук от името на народите от Минесота, Ню Мексико, Дакота, за да затвърдим нашите връзки с останалите народи. Хау.
    Ние искаме истински дговор. Искаме истински решения, а не фалшиви решения. Атомната енергия не е чиста енергия. ГМО-дървета и насаждения – това не са решения. Генното инженерство не е решение. И пазарът на въглеродни емисии също не е действително и ефективно решение. Ние сме тук, за да остояваме да има истинска промяна. Благодаря ви.
    И последно: Свърши времето на „Ние можем“. Дойде ново време - „на ние ще го напарвим“
    Борислав Сандов от “Зелен университет” и Магдалена от Граждани за Рила са с патладжанен оттенък, след като са чакали повече от 8 часа за акредитация да влезат в Бела център, където се провежда срещата за климата на ООН в Копенхаген. Вижте коментарите им:
    А тук нашите герои вече са в Бела център на срещата на ООН за климате в Копенхаген:
    Но приключенията продължават… Едвам влезли в Бела център, нашите герои се оказва, че не могат да излязат от там, защото ги спира датската полиция и после ги бие. На следващите кадри се вижда коментара на Вера Петканчин, която прави отчаяни опити да общува културно с датски полицаи:
    А ето и коментара на самите бити:
    А ето го и коментара на цялата българска групичка за това какво се случи и какво не се случи на световната среща за климата в Копенхаген:
    А тук можем да научим още по-пикантни и ентересни подробности от приключенията на българите в Копенхаген, например за приключенията на българската зелка в гнилата Дания:
    и за копнежа по родната родина:
    Едва прибрали се в София, българските природозащитници “акционери” не могат да изтраят и миг без акция за климатична справедливост:
    В София обаче не се намира кой да ги бие или да ги арестува. Никой не разбира какво викат, освен един случайно (или може би неслучайно) попаднал на мястото на акцията американски турист:
    А ето как звуча топлата и близка българска гайда в далечния и студен Копенхаген:

    Глобални екологични промени - презентация на проф. Нешо Чипев, ЦЛОЕ, БАН

    Презнетацията за глобалните екологични промени на проф. Нешо Чипев от Централна лаборатория по екология при БАН беше изнесена в Нов български университет на 26 февруари 2010 г. по време на семинара и дискусията За климата или хората или българската следа в Копенхаген.
    Тук може да чуете пълният звукозапис от презентацията на проф. Нешо Чипев:
    Събитието се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.
    Презентацията на проф. Нешо Чипев беше част от първа част на събитието За климата и хората, в която бяха очертани проблемите, свързани с промените в климата на глобално и локално ниво и ще открои политическия ангажимент на българската държава за съкращаване на парниковите емисии.
    Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:
    Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия - Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?
    Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

    Историята на зеленото движение в България


    ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ за историята на зеленото движение в България:

    Радосвета Кръстанова представя книгата си Зеленото движение в България - дискусия с участието на Андрей Ковачев

    На 22 март 2012 в БТА ас. Радосвета Кръстанова (НБУ, СГС-Щастливеца) представи книгата си “Зеленото движение и зелените партии в България: Между интеграция в системата и системна промяна”, издадена от фондация “Фридрих Еберт”. Книгата представялава част от изследването на Радосвета Кръстанова като докторант на НБУ и на Бургундския университет [...]

    Помним ли майките от Русе след повече от 22 години от първия екологичен граждански протест в България?

    Помни ли някой жените от Русе и протестът на майките с количките, началото на гражданското общество и на зеленото движение в България? На 28 септември 1987 г., две години преди смяната на тоталитарния режим, шест русенки - Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, организират и оглавяват [...]

    Изминаха години от първия Еко рок фест “Спасете Русе!” - В памет на Д. Воев

    Интервю с Димитър Воев за ЕКО РОК ФЕСТ “Спасете Русе”
    Д.В.: Смисълът беше, естествено, да вдигнем колкото се може по-голям шум с нашия рок фестивал, да привлечем вниманието на европейските еко-среди по възможност и този така дълбок за нас проблем да бъде поставен на дневен ред за решаване. Става [...]

    “Приключено по давност” - премиера на документален филм

    филм на Малина Петрова
    На 26 август 1990 г. е подпален Партийният дом на Българската комунистическа партия. 15 години делото по палежа не влиза в съдебната зала и накрая, за облекчение на всички знайни и незнайни [...]

    Тодор Живков: “Трябва да кажем, че онова съдържание, което се намира в западните концерни, напълно нас ни удовлетворява…”

    На 26 август 1990 г. е подпален Партийният дом на Българската комунистическа партия. 15 години делото по палежа не влиза в съдебната зала и накрая, за облекчение на всички знайни и незнайни [...]

    Малина Петрова - за свободата, която ни дава истината (дебат “Паметта на протеста” в НБУ)

    Прожекцията на филма “Приключено по давност” и дискусията “Паметта на протеста” бе проведена в рамките на проект “Място за бъдеще” в департамент Политически науки на НБУ с водещ доц. Анна Кръстева и с участието на студенти и прероподаватели от департаментите Политически науки и Кино, реклама и шоубизенес на НБУ.[...]

    Кризата и отпъдъците на София - неотпечатана статия на Лилия Евтимова

    Отразяват ли адекватно официалните, контролирани от властта медии в България проблемите, свързани с екологията и опазването на околната среда?
    Кои са най-сериозните проблеми, пред които е изправено българското общество?
    Престъпността, корупцията, бедността? Промяната на климата? Макар да липсват достатъчно социологически проучвания, дълбоко се съмнявам, че промяната на климата би излязла в челните 10 най-сериозни проблеми в медийната [...]

    Малоумието - Балирането на боклука в София - филм за корупционните схеми

    Предаването за измамите и безумията с така наречената криза със столичните отпадъци намери място в поредицата от антикорупционни предавания “На чисто” на ПроМедия. Този филм беше иницииран от Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, беше реализиран от разследващия журналист Милена Илиева с наша помощ и беше излъчен по Нова [...]

    Случайно ли съвпадат площадките за балиране на боклук с трите най-важни транспортни възела в новия устройствен план на София?

    Село Яна е и стратегическо място като транспортен възел. Това е второто място след площадката за балиране на твърди битови отпадъци /ТБО/ край Требич и Мрамор, на което се пресичат магистрали според новия устройствен план на София. Близо до Яна ще се пресичат магистралите Тракия и Хемус, и то на 2 места. Едното е до [...]

    За общинарите и хората

    Тази статия е плод на дълготрайно наблюдение и взаимодействие с едната и с другата категория, фигуриращи в заглавието. Тя е насочена към всички, и особено към онези, за които разлика между тези две категории не съществува. [...]

    Произвол(но) за закона

    Повод за изразеното тук становище са някои събития от изминалата седмица, свързани със превърналата се в театър на абсурда ситуация с отпадъците на столицата. [...]

    Дискусия за законопроека за прякото участие на гражданите в управлението

    Дискусията беше част от поредицата събития в рамките на проект МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ, посветени на гражданското участие. Организатори на събитието са Софийско гражданско сдружение «Щастливеца», Сдружение за партньорство и подкрепа на гражданската инициатива «Болкан Асист»

    Създаване на правен механизъм за ефективно отстояване на обществения (гражданския ни) интерес - отгласи

    На срещата-разговор с адв. Александър Коджабашев “Създаване на правен механизъм за ефективно отстояване на обществения (гражданския ни) интерес” присъстваха около 30 души, представители на граждански организации и инициативи или независими граждани. Представяме пълен звукозапис:

    Гражданското участие в Столичния общински съвет - дискусия с Радост от Велоеволюция и Деница Кюранова от Зелен Лозенец

    Дискусията се проведе в рамките на курса Култура на бъдещето - проекти и практики на устойчиво развитие, воден от П. Канев в специалност Културология в СУ.

    Ростислав Кандиларов: „Форум София“ - една сбъдваща се коалиция

    София – лицето на България – красив умерено урбанизиран град, в който човек прекарва дните си с удоволствие! По детски щастлив посреща сутрин изгрева, а вечер изпълнен с хармония изпраща последните слънчеви лъчи. Град, в който всеки може спокойно да се разходи до близката градина пълна [...]

    Първото обществено обсъждане на новия устройствен план на София - през 2006 г.

    Филм на Светослав Пенчев

    От пресата: Проектът за изменение в ОУП на София и екологичната му оценка се разминават (БГНЕС)

    Проектът за изменение в общия устройствен план (ОУП) на София и екологичната му оценка се разминават, заявиха днес от гражданско сдружение “Щастливеца“, които заедно с екоактивистите от “За да остане природа в България“, си партнират в проекта “Място за бъдеще“, предаде репортер на БГНЕС.Общата цел на проекта е гражданско участие и устойчиво развитие в академичните [...]

    Защо ни е нужна културата?: Екология на кулутрната среда и среща за бъдеще за миналото на София

    “Защо ни е нужна културата?”: На 8 декември 2010 г. Петър Канев говори в предаването “Църквата на мълчанието” на свещеник Венцислав Илиев на тема “Как да изучаваме християнската култура” за това какво означава нова парадигма в университетското образование, за дисциплината, стажа и практиката “Култура на бъдещето”, за смисълът на паметта, на миналото [...]

    Петър Канев за новите археологически открития в София

    Петър Канев разказва в предаването “Църквата на мълчанието” на свещеник Венцислав Илиев по телевизия Скат за скандалите и безобразията с третирането на културно-историческото наследство на София във връзка с новите археологически открития в сърцето на града на бул. “Мария Луиза”. Затворинят обект в разкопките за метрото и за подземен паркинг беше посетен от [...]

    Уникалните стенописи в Кладнишкия манастир - стаж Култура на бъдещето в непознатата Витоша

    Тук може да видите уникалното изображение на старозаветната Света Троица като ангел с три лица в една глава в манастира Св. Никола до село Кладница на южния склон на Витоша.
    За съжаление уникалната стена със стенописите на митарствата на душата е на път всеки момент да се разруши от кондензация на влага в стената:
    Половината сграда на [...]

    арх. Гергана Стефанова и студенти - впечатления от практиката в непознатата Витоша в селата Боснек и Чуйпетлово - Университет на открито

    пътуващ семенар “Непознатата Витоша” по проект “Университет на открито” на Нов български университет, Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” и Дирекция на Пиророден парк Витоша.[...]

    Петър Канев: Витоша е непозната съкровищница - Университет на открито

    пътуващ семенар “Непознатата Витоша” по проект “Университет на открито” [...]

    Мила Страшимирова - студент по Екологичен мениджмънт в НБУ: презентация за Природен парк Витоша - Университет на открито

    семенар “Непознатата Витоша” по проект “Университет на открито” на Нов български университет, Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” и Дирекция на Пиророден парк Витоша. [...]

    Тома Белев, директор на Природен парк Витоша: откриване на кръгла маса “Устойчиво развитие в Природен парк Витоша“ в хижа Звездица

    Една от основните задачи на проекта Университет на открито е подобряването и създаване на нова визия на входовете към най-стария природнен парк на Балканския полуостров [...]

    Непознатата Витоша: представяне на Дирекцията на Природен парк Витоша от Сълза Тодорова

    Семинарът започна с представяне на Дирекцията на Природен парк Витоша от Сълза Тодорова пред студентите и преподавателите:
    В семинара “Непознатата Витоша” взеха участие студенти и преподаватели [...]

    Природен парк Витоша - презентация на инж. Тома Белев

    На първото събитие по проекта Университет на откирто , осъществяван от департаменти Икономика и  бизенс администрация, Политически науки, Дизайн и архитектура и Масови комуникации на Нов български университет, Дирекция на Природен парк Витоша и Софийско гражднаско сдружение Щастливеца, директорът на парк Витоша инж. Тома Белев изнесе презентация за парка в аулата на Нов български университет [...]

    Даряна Манова: Кампанията „Не на цианидите“ в контекста на Орхуската конвенция на ЕС

    Обединена Европа е не само интеграционен проект за икономически и политически съюз, но и пространство на споделени ценности. В ядрото на европейския ценностен модел са фундаменталните човешки права. Правовата държава и демократичните принципи все повече се определят от активното участие на гражданското [...]

    Олга Кряжевских - Слънчев бряг – развитие на икономиката или катастрофа?

    Когато посетих Слънчев бряг за първи път (1996 г.), ми направиха впечатление спокойната атмосфера на курорта, малкото хотели, построени по времето на социализма, зелените площи, които тогава все още съществуваха. На плажа имаше много хора, но нямаше никакво ограничение. Всеки идваше и можеше да се излежава на плажа колкото си иска и докато гърбът му [...]
    YouTube Preview Image

    Спонтанните граждански инициативи - Надежда Максимова за кампанията “Да спасим Иракли!”

    Надежда Максимова (гражданска група “Да спасим Иракли!”) гостува на студентите от бакалавърска програма по културология в Софийския университет в рамките на курса “Култура на бъдещето: проекти и практики на устойчиво развитие”. Курсът се осъществява като дейност по проекта “Място за бъдеще” с ръководител д-р Петър Канев.

    Презастрояването по българското Черноморие - филм по повод първата акция на гражданското природозащитно движение - “24 часа музика за Иракли!”

    Янина Танева (Да спасим Иракли!): “Безхаберното презастрояване по нашето Черноморие не е свързано с инвеститори всъщност, а със строитетелен бизнес. Това са две различни неща. Инвеститорите инвестират в едно място - те го развиват, докато строителите имат един единствен интерес - там да се строи - все [...]

    Странджа - бунт срещу грозното - Ясен Бориславов, в-к Сега

    Какво точно се крие зад екопротестите в защита на Странджа? Какви социални напрежения движат това самоорганизирано в интернет гражданско недоволство и как то може да се развие в бъдеще? Някои коментатори вече допускат тези протести да родят нова политическа формация. Тя ще бъде “антисистемна” като “Атака” и би била нов знак, че самата политическа система [...]

    Концертът за Странджа, Рила, Иракли и българската природа, октомри 2007

    Концертът, организиран от За да остане природа в Бългтария и БФБ:

    Guardian: Architecture: Bulgarian eco town ‘the biggest mistake of Norman Foster’s career’, say protesters

    публикации

    Радосвета Кръстанова: ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ И ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПРИРОДОЗАЩИТАТА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ

    Вижте тази статия на френски език

    La nouvelle vague verte en Bulgarie

    Радосвета Кръстанова В качеството си на председател на софийско гражданско сдружение Щастливеца представлява гражданското общество в Коалиция “За да остане природа в България”. През периода 2005-2008 [...]

    Петър Канев за събитията в защита на екологичната мрежа НАТУРА 2000

    за мрежата НАТУРА 2000  [...]

    Семинарът “НАТУРА 2000″ в НБУ, март 2007

    Семинарът “НАТУРА 2000″ беше организиран от Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” в рамките на Департамент Политически науки на Нов български университет на 7 март 2007 г. Всичко за мрежата НАТУРА 2000 студентите научиха от лекцията на Андрей Ковачев от  Сдружение за дива природа “Балкани”. Гражданското природозащитно движение бе представено от Надежда Максимова и Янина Танева [...]

    “Зелено гражданско общество” от Иван Радев, в-к Дневник, 21 януари, 2009 г.

    Протестите пред парламента доказаха, че гражданското общество в България е зелено. Тоест младо, неопитно, крехко, но и свежо, непокварено, изпълнено с идеали. То обаче е зелено и в един друг смисъл.
    Поглед към изминалите три години и половина показва, че тройната коалиция имаше само една истинска опозиция, активна през целия мандат. И това не бяха десните [...]

    Гражданската солидарност - Йорданка Динева и Андрей Ковачев на гости на културолози

    Дебатът “Гражданската солидарност” протече между студенти от ІІІ и ІV курс в бакалавърска програма по културология във Философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Йорданка Динева, координатор на гражданска коалиция “За да остане природа в България”, и Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа “Балкани”, инициатор за създаването на нова политическа партия “Зелените”. [...]

    Граждански мрежи и демокрация на бъдещето - разговор с Магдалена Славова от “Граждани за Рила” и Златина Станкова от форум BG MAMMA и Теодор Василев от Народно читалище “Бъдеще сега” и лекция на Петър Канев - звукозапис

    В рамките на свободно избираема дисциплина “Култура на бъдещето - проекти  и практики на устойчиво развитие” в Катедра История и теория на културата на Софийски университет “Св. Климент Охридски” на 5 ноември 2010 г. се проведе семинар дискусия за същността и смисъла на гражданските мрежи с участието на Магдалена Славова от гражданска група “Граждани за [...]

    Вера Петканчин - Овластяване на гражданите чрез укрепване на кампанията за опазване на дивата природа в България

    Вера Петканчин, „Граждани за Рила”: Природозащитните кампании за запазване на малкото останали диви кътчета по Черноморието ни и за незастрояване на планините ни в последните няколко години получиха силен импулс от включването на много обикновени граждани в тях. Хора, които просто [...]

    Маргарита Аспарухова: Гражданска активност сред младите хора в България днес

    Предмет на настоящето изследване ще бъдат степента, формата, съдържанието и смисълът на гражданска активност сред младите хора в България днес. Основните понятия, които ще се опитам да изясня, са гражданско общество, гражданска активност, гражданска солидарност и тяхната взаимосвързаност. [...]

    Етиката на природозащитното движение в България, УНСС, 12 юни 2009 г.

    Доклад на д-р Петър Канев в УНСС по време на конференцята “Етиката в българската икономика, организирана от секця Етика към Инститтута за философски изследвания при БАН и Университета за национално и световно стопанство.Тук може да чуете въпросите и коментарите към доклада и отговорите на Петър Канев на зададените въпроси:А самият доклад може да прочетете тук:[...]

    Презентация на Радосвета Кръстанова в Университета в Нотингам, Великобритания: Спонтанните граждански движения в защита на българската природа

    Радосвета Кръстанова: Презентация за гражданските движения в защита на българската природа в Универститета в Нотингам, Великобритания

    Видео-хроника на гражданската кампания за защита на природата в България

    уникалната вълна от гаржданска природозащитна активност в България

    Петър Канев - Новата етическа вълна -Спонтанните граждански природозащитни мрежи в България

    ]Как се стигна до уникалната вълна от гаржданска природозащитна активност в България? Несъмнено всичко започна от спонтанната гражданска кампания Да спасим Иракли! Как се стигна до създаването на неформалната гражднаска коалиция „За да отане природа в България“, която сама по себе си е уникално явление в българското общество? [...]

    Приключения на българските природозащитници на срещата за климата в Копенхаген - документални кадри

    Какво желаят гражднаските групи в Копенхаген? Слово на индианеца от Дакота Том Голтри от името на автохтонните народи (коренното население) по света: [...]

    Radosveta Krestanova, Ph.D, presentation at Nottingham: On spontaneous civil movements in defence of Bulgarian nature

    The development and distinctiveness of the Green Movement and the green parties in Bulgaria reflect the intricate logic of the transformations, which have been taking place in Bulgarian society over the past quarter of a century. The actors of the Green Movement have responded [...]

    Моника Кънева - България в контекста на европейското движение за територии, свободни от генетично модифицирани организми

    ГМО – три букви, които крият огромна заплаха, една бомба със закъснител. Идеята за тази курсова работа се появи в момента, когато цялото българско общество – медии и граждани, се обяви публично против засяването [...]

    Георги Стефанов от WWF за проблемите с изсичането на българските гори - пътуващ семинар “Непозната Витоша” към проект “Университет на открито”

    След интересна интердисциплинарна нощ и много разнообразни танци, на сутринта участниците в семинара “Непознатата Витоша” поеха пеша към София на две групи - [...]

    За да остане природа в България - искания за Витоша и за Закона за горите - митинг

    Митингът пред парламента - говорят Андрей Ралев, Андрей Ковачев, Боби Сандов, Любомир Попйорданов, нашите деца и други граждани природозащитници

    Промените в закона на горите и бъдещето на Витоша - публична дискусия в НБУ

    Дискусията, проведена през април 2012 г. в НБУ , беше организирана от д-р Десислава Алексова и гражданска група ЗаВитоша.
    Адвокат Свилен Овчаров (Гражданска група “Зелени адвокати”) разкри истината за лобисткия Закон за горите и дава детайлна информаци по какъв именно начин и с какви механизми този закон позволява заграбването, пълното изсичане и застрояването [...]

    Втора национална екологична конференция в София - 5 май 2011 г.

    Андрей Ковачев за ОВОС и други еколози и природозащитници

    Що е устойчиво развитие в България - заснето

    Никола Николов, дългогодишен учител в град Чипровци и изтъкнат краевед отдава живота си, за да съживи родния си край и да възсатнови изчезналите традиционни багрилни растения, с които се багрят прословутите чипровсик килими:
    * * *
    арх. Георги Георгиев е изградил тази жива къща в махала Чифлика на село Извос край Белоградчик с двете си ръце и [...]

    Кръгла маса “Устойчиво развитие в Природен парк Витоша“ - отчет на работните групи от пътуващ семинар “Непознатата Витоша” по проект “Университет на открито”

    На 29 и 30 май 2010 година беше осъществен първият пътуващ семинар “Непознатата Витоша” по проект “Университет на открито” на Нов български университет, Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” и Дирекция на Природен парк Витоша. Една от основните задачи на проекта Университет на открито е подобряването и създаване на нова визия на входовете към най-стария природнен парк [...]

    Петър Канев за практика Място за бъдеще в Чипровци

    Петър Канев разказва в предаването “Църквата на мълчанието” на свещеник Венцислав Илиев по телевизия Скат за впечатленията си от ръководството на студентската практика “Култура на бъдещето” (юли, 2010 г.) към университетска кампания “Място за бъдеще” в община Чипровци и в Западна Стара планина:
    А ето и някои кадри от самата студентска практика [...]
    April 18th, 2012
     

    Помним ли майките от Русе след повече от 22 години от първия екологичен граждански протест в България?


    Картината Реквием за Русе (1987 г.) е използвана в плаката със специалното съгласие на автора й - художникът Михаил Бешев
    Картината "Реквием за Русе" (1987 г.) е използвана в плаката със специалното съгласие на автора й - художникът Михаил Бешев
    Помни ли някой жените от Русе и протестът на майките с количките, началото на гражданското общество и на зеленото движение в България? На 28 септември 1987 г., две години преди смяната на тоталитарния режим, шест русенки - Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, организират и оглавяват първата екологична демонстрация в България срещу почти десетилетното обгазяване на града от химическия комбинат в Гюргево.
    На 8 март 1988 г. те са сред основателите на Обществения комитет за екологична защита на град Русе. Делото им полага основите на “Екогласност”, но съвременните зелени не знаят нищо за тях. Амнезията на прехода (не)случайно поглъща и този епизод от едно все още неудобно за тълкуване минало, а участничките в него минават на заден план.
    На 8 март 2010 г. в рамките на университетската кампания за гражданско участие и устойчиво развитие “Място за бъдеще” Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” в партньорство с Нов български университет, Департамент „Политически науки”, Катедра по екология на Русенски университет „Ангел Кънчев” и Русенско екологично сдружение „Зелен живот” и Европейски център, град Русе, организираха в Център за култура и дебат “Андрей Николов”, София (Червената къща) възпоминателно събитие за първия екологичен граждански протест в България. След прожекция на филма Шест жени (Сценаристи Веселина Антонова, Детелина Каменова; режисьор Владимир Кондов; оператор Николай Тодоров, 30 мин., на български език), последвана от разговор с авторите на филма и дискусия с участници в събитията и с представители на зеленото гражданско общество. Събитието бе придружено от на Европейския център в гр. Русе изложба, посветена на първите протести.
    От 10 ноември 2010 г. същата изложба е експонирана в зала 410 в сградата на Катедра по История и теория на културата към Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, на бул. Цариградско шосе, бл. 1 от кампуса на университета, етаж 4.
    YouTube Preview Image
    На 1 декември 2010 г. от 16,00 до 20,00 часа се проведе официално закриване на изложба с публичен семинар с участието на студенти, преподаватели, представители на инициаторите на изложбата - на Европейски център Русе и на Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, както и на историци и живи свидетели на времето на първото екологично дисиденство в България.
    YouTube Preview Image
    Събитието ще бъде открито от проф. Владимир Градев, ръководител на катедра История и теория на културата към СУ “Св. Климент Охридски”.
    YouTube Preview Image
    Гости на семинара бяха част от участията в екологичните протести през 1989 г., както участниците от Русе - от авторите на изложбата център “Европа директно”, гр. Русе - Ирина Йорданова, както и съавтора на книгата “Демнотаж” г-жа Веселина Антонова от регионален център на Държавна агенция Архиви:
    YouTube Preview Image
    Коментатори и модератори на  събитието бяха ас. Галина Гончарова, д-р Петър Канев (Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”), ас. Радосвета Кръстанова (НБУ), Веселина Антонова  (ДА Архиви) и част от участниците в събитията - основатели на Независимо сдружение “Екогласност” - г-жа Лилиана Александриева, г-н Деян Кюранов, г-н Александър Каракачанов, г-н Петко Ковачев:
    YouTube Preview Image
    Трима студенти от специалност културология - Василка Ганева, Румяна Каишева и Анна Александра Кацарова представиха презентации въз основа на единствената за сега достъпна литература за русенските екопротести - книгата “Демонтаж”, документалният сборник “Русенския комитет” на Фондация д-р Жельо Желев и сборника за Независимо сдружение Екогласност (1989-1990 г.).
    YouTube Preview Image
    YouTube Preview Image
    Пълният звукозапис от дискусията от 1 декември 2010 година можете да чуете тук:
    Пълният звукозапис от дискусията от 8 март 2010 година можете да чуете тук:
    и тук:
    * * *
    Повече за събитието от 8 март 2010 г.:
    Събитието бе открито от Радосвета Кръстанова от Нов български университет, председател на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”:
    YouTube Preview Image
    Прожектиран беше филма „Шест жени” (Сценаристи Веселина Антонова, Детелина Каменова; режисьор Владимир Кондов; оператор Николай Тодоров)
    YouTube Preview Image
    След прожекцията последва разговор с авторите на филма и дискусия с представители на зеленото гражданско общество:
    YouTube Preview Image
    Помни ли някой жените от Русе и протестът на майките с количките, началото на гражданското общество и на зеленото движение в България?
    YouTube Preview Image
    Амнезията на прехода (не)случайно поглъща и този епизод от едно все още неудобно за тълкуване минало, а участничките в него минават на заден план.
    YouTube Preview Image
    Събитието продължи с интересна дискусия между представители на първите зелени дисиденти срещу комунистическия режим, авторите на филма и представители на младото зелено гражданско движение България:
    YouTube Preview Image
    Сред участниците в дискусията бяха личности като Вера Петканчин, Петко Ковачев, Красен Станчев и мн. др.:
    YouTube Preview Image
    Повече информация по темата вижте в:
    Индимедия България
    Екологичен портал Блулинк
    Портал Общество нет
    Блог Из София
    Телевизия Европа
    Център за култура и дебат Андрей Николов - Червената къща
    Видео запис от събитието в сайта на Център за култура и дебат Андрей Николов - Червената къща вижте ТУК и ТУК
    Аудио запис от събитието в сайта на Център за култура и дебат Андрей Николов - Червената къща чуйте ТУК и ТУК:
    http://placeforfuture.org/upload/zvuk/seminari/2010-03-08Jenite1.mp3
    и тук:
    http://placeforfuture.org/upload/zvuk/seminari/2010-03-08Jenite2.mp3
    А ето и отзиви за протеклото събитие от най-младите членове на Софийско гражднаско сдружение “Щастливеца”:
    YouTube Preview Image
    Филмът “Шест жени” и книгата “Демонтаж” на Веселина Антонова, Детелина Каменова са едни от малкото опити за преосмисляне на това минало, без който трудно можем да разберем настоящето.
    Тук може да се гледа филма “Шест жени”:
    YouTube Preview Image
    YouTube Preview Image
    YouTube Preview Image
    YouTube Preview Image
    Повече информация за Русенския комитет и за първите зелени документи може да откриете и в:
    Сборник “Русенският комитет” на фондация д-р Жельо Желев
    Историческа справка за българското дисиденство на издателство Просвета
    * * *
    Повече за изложбата:
    Русенските екопротести 1987-1991 г.
    Изложба на колажи с фотографии и документи, автори на фотографиите: Иван Иванов, Иван Цонев и Емил Петков
    Изложбата „Русенските екопротести 1987-1991” е подготвена от екипа на Европейски информационен център “Европа директно”, гр. Русе, от млади хора, свързани с града. Това е техният принос към отбелязването в ЕС на 20 годишнината от падането на Берлинската стена и последвалите демократични промени в Централна и Източна Европа. Използваните материали са от фонда на Териториален държавен архив - гр. Русе и РБ „Любен Каравелов”. Снимките са дело на фотографите Иван Иванов, Иван Цонев и Емил Петков от тогавашния „Център за фотопропаганда и фотоуслуги”.
    Целта е да бъдат показани някои ключови моменти от живота с хлора в Русе, като тяхната амбиция не е била изчерпателност или морализиране по темата, а по-скоро показване, припомняне и се надяваме да провокираме дискусия за паметта, промяната и начина, по който живеем. Осмислянето на миналото от дистанцията на времето на едно поколение поставя събитията в перспективата на натрупания опит. Със сигурност можете да намерите субективност в този поглед. Една възможна гледна точка към онова време, принадлежаща на порасналите деца, чиито сълзи текат от хлора, когато връзват пионерските им връзки…
    В тази изложба, съдържаща десет пана, е направен опит да бъдат проследени събитията в тяхната последователност и са отразени моменти от началото на протестите, ежедневното обгазяване, пораженията, кадри от първата демонстрация (28 септември 1987 г.), втората демонстрация (11 ноември 1987 г.), изложбата „Екология-Русе’87” (9 декември 1987 г.) и четвъртата демонстрация (10 декември 1987 г.), както и реакцията на партията, блокадата на Дунав мост, общоградският час по екология – 17 септември 1990 г.) и еко-рок-фестът „Спасете Русе” (7 ноември 1991 г.).
    Подбор на фотографии и документи: Държавен архив, гр. Русе; аранжимент и компилация: Европейски информационен център “Европа директно”, гр. Русе.
    Повече информация можете да видите тук, тук, тук и тук.
    Изложбата е изготвена с финансовата помощ на Европейския съюз и може да бъде разгледана в периода 10-30 ноември, всеки ден от 9.00 до 19.00 ч., без събота и неделя в зала 410 в сградата на Катедра по История и теория на културата към Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, на бул. Цариградско шосе, бл. 1 от кампуса на университета, етаж 4.
    Вход свободен
    При предварително заявен от Вас интерес, бихме могли да Ви предоставим още информация и снимки.
    За повече информация и контакти: Юлиана Наскова, 9888188, уnascova в redhouse-sofia.org

    В памет на Димитър Воев - Интервю за Еко рок фест “Спасете Русе!” (1991 г.)


    2012 година е. Месец май. Луната е рекордно близо до Земята. Вчера, 21 май, в деня на Константин и Елена, имаше слънчево затъмнение. През нощта в София се разрази земетресение, каквото не е имало 1850 година насам - 6-та степен по Рихтер. Навън се е развихрила страхотна буря. Довечера има отново еко-протест на Попа, и шествие по линията на трамваите, все още “празни с пътници”. Но може би някъде там е все още и онази неслучилата се и все още случваща ни се, онази “другата София”, където се водят войните за наивни мечти, в която бихме желали да сме Заедно Всички - отново ще летим - горе, над Църквите - пеперуди, прилепи, ангели, усмивки - може би някъде там още крачи Природата ни - още млада в съня, още с нас, дали крачи в онази своя дързост, след мене защо и дали не върви… някъде там като малко момиченце по релсите - за миг, където пеперудите отлитат от сбирката на третия етаж в Националния природонаучен музей - свободни, където всички карфици вече са счупени и табелите по улиците изведнъж - отново - станаха любовни и всички пътни знаци изчезнаха внезапно, за миг и преди ден… Преди ден Димитър Воев щеше да стане на 47 години, ако беше още сред нас. През септември 2012 г. се навършват 20 години от както ни напусна. Тази публикация е в памет на Димитър Воев. П. К.


    ~ ~ ~
    Интервю с Димитър Воев за ЕКО РОК ФЕСТ “Спасете Русе”
    БНР - програма “Как си ти”
    Водещ Емил Братанов
    Д.В.: Смисълът беше, естествено, да вдигнем колкото се може по-голям шум с нашия рок фестивал, да привлечем вниманието на европейските еко-среди по възможност и този така дълбок за нас проблем да бъде поставен на дневен ред за решаване. Става въпрос за еко-проблема в Русе…
    …Аз мисля, че тепърва ще се види дали сме успели или не сме успели - просто са минали още само 2-3 дена от рок фестивала. Лично аз мога да кажа, че съм недоволен от това как този фестивал беше отразен в България, в нашата страна. Защото някак си се надявах той да намери по-широк отзвук. Ето, самият факт, че вечерта гледах “Панорама”, и изобщо не беше споменато, пък това беше според мен едно от най-важните събития за страната през седмицата. И самият факт, че “Панорама” завърши с някакъв еко-проблем - ставаше въпрос за Щатите - пък нищо не се каза за Русе, някак си… (Адри от Ер Малък: “Тъжно!”) …да, почувствах се даже обиден в известен смисъл, колкото и смешно да звучи, защото, щом самите ние не даваме гласност на това, което става у нас, какво да очакваме, че някой ще ни забележи отвънка…
    …Така просто ефектът от тази идея може би ще бъде по-малък заради това…

    …Ами лично аз за себе си, като в известен смисъл инициатор на тази идея, мога да кажа, че просто контактите ни с феновете - ние имаме много фенове от Русе, почитатели и приятели и сме в близост със тях и този проблем ни е близък - и просто така си спомням, че в процеса на разговорите ни заедно със тях се роди тази идея, още преди една година и нещо. Съжалявам, че толкова късно успяхме да реализираме този концерт. На всичко отгоре в толкова съкратени срокове - за десет дена практически той беше организиран… Наистина смятам, че ние поканихме най-добрите български групи. Аз по принцип исках, щеше ми се на мене, зад тази идея да се даде възможност да застанат групи, които не са обвързани с политически партии, които дори не са участвали в предизборната кампания на СДС, или поне толкова много не са участвали. Сега, не знам точно, може би не се получи така както искахме. Идеята беше никоя политическа сила да не застава зад тази проява, това да бъде една чисто музикантска волеизява… Просто тука може би е мястото да благодаря на всички групи, които застанаха зад тази идея. Също така, трябва да кажа, че някои мои колеги ме разочароваха, защото не можаха да проникнат в дълбочината и смисъла на идеята, даже ставаше въпрос за хонорари… Нещо, което… Нали този фестивал все пак е благотворителен, неговата цел според мен е доста по-светла и стойностна от колкото т’ва да си пъхнем в джоба 500 лв. примерно…
    …По принцип това е все пак текст на песен, тук става въпрос даже за моята поема “Нова генерация завинаги”. Идеята е малко по-дълбока в случая според мене, нали, става въпрос за това, че ние израснахме едно следвоенно поколение, което по принцип трябваше да бъде щастливо. Така беше заложено в програмата - да сме усмихнати, и добрички, и чисти, и да се радваме на живота, обаче ето така се получи, че вече сме на двайсет и много години, нали, някои сигурно вече са над трийсет… Наш’те среди, приятели, едно поколение израсна, което практически, как да кажа, точно това е една може би не съвсем точно изхабена младост, но все пак проиграна карта, един изгубен, пропуснат шанс за реализация в живота и именно за тези въпроси става, нали…
    …Вече няма при нас комунизъм, всичко е точно, нали, обаче все пак тука става въпрос за много, много години, когато чакахме, опитвахме се да правим много неща по много различни начини… Просто това е една толкова дълга история, че аз даже не мога да кажа в рамките тука на няколко минути…
    http://placeforfuture.data.bg/Nova_Generaciq_-_08_-_Chast_Ot_Kolekciq.mp3
    Интервю с Димитър Воев за Еко-рок фест “Спасете Русе”
    Репортер Павлина Джоунс (ВВС)
    Фен-клуб Нова Генерация Завинаги
    .
    ..Благотворителен концерт за страдащото от отпадъчните газове на химическия комбинат край съседния румънски град население на град Русе. Респираторни заболявания, най-вече сред възрастните, децата и раждането на бебета с генетични отклонения стават все по-чести явления в резултат на обгазяването. Еко-рок Фест “Спасете Русе”, който ще се проведе на 7 ноември, има за главна цел да напомни на международната общественост за участта на русенци и на този забравен град. Петър Манолов - организатор на фестивала, ми каза, че рок концертът ще продължи цели 12 часа на открито, на граничния пункт между България и Румъния в град Русе. В него ще вземат участие много известни български рок групи и изпълнители, като покани са били изпратени и на чужди рок звезди. Колко от тях ще се съгласят да вземат участие в концерта, остава да се види. Но кои са българските спонсори? Какви са разходите по организирането на такова голямо международно събитие и ще останат ли пари за специално създадения фонд “Спасете Русе”, сумите от който ще бъдат предоставени за лечението на пострадалите от обгазяването русенски деца, което е една от главните цели на фестивала?
    Идеята за благотворителния рок-фестивал “Спасете Русе” принадлежи на група Нова Генерация, и по-скоро на Димитър Воев. Запитах го откъде произлиза вдъхновението за концерта?
    По принцип ние имаме много почитатели от Русе. Аз много години съм в контакт с младите хора от града и в известна степен съм запознат с този проблем и виждам, а и не само аз, а и цялата общественост, че този проблем не се решава. Каквото и да се говори, всичко си остава на думи. Може да има някакви опити да се направи нещо, но те са частични. И може би преди около година ми дойде идеята да се използва рок музиката за едно такова благородно дело. Ние сме свидетели, че рок музиката винаги е била в услуга на високите цели. Мисля, че по света това е доказано. Не виждам защо да не стане и у нас. Аз смятам, че един такъв концерт би могъл да раздвижи пластовете в страната, даже и в Европа. Просто да се вдигне шум и да се обърне повече внимание на този наистина голям проблем за Русе и изобщо за страната ни.
    Колко групи ще участват?
    Смятам, че ще участват всички български групи. Това е и въпрос на чест. Просто трябва да се споменат някои организационни проблеми, което ни пречи в момента да изброим всички участници.
    А кои са сигурни?
    Например групи като Нова Генерация, Клас, Медикус, ПББ…
    И всички вие ще свирите без пари, нали?
    Да, разбира се. Това е залегнало в основата на идеята. Това ще бъде един наистина благотворителен концерт.
    А защо няма да се продават билети? Бихте могли събраните от продадените билети средства да внесете във фонда.
    Да… По принцип съобразно мястото, на което ще се проведе този фестивал - той ще бъде на един мост - не мисля, че ще има удобно пространство, което да бъде заградено. Ние не сме си го представяли точно като благотворителен концерт, за който да се продават билети…
    YouTube Preview Image


    http://placeforfuture.data.bg/Nova_Generaciq_-_05_-_Gradinata_Na_Sveta.mp3
    За Природата от Димитър Воев - из “Отвъд смъртта”
    - По какво ще познаем свършека на света? - питат учениците.
    - По това ще познаете, когато Природата започне да проституира
    значи дошъл е краят - отговори учителят.
    - Тя е била богата. Завидно богата - продължи той. Но от много време насам Природата прогресивно обеднява. Дошло е времето когато проси. Чука от врата на врата и проси милостиня. Това е сега. Но хората и дават много малко. Повечето направо я пъдят. Те толкова са свикнали да я гледат по телевизията и по цветните картички, че когато я видят на собствената си врата изобщо не и вярват и я нагрубяват. Един път я срещнах на улицата. Доста зле изглеждаше. Облечена в стари дрехи с мазни петна по тях, тя протягаше ръка. Стори ми се, че повечето хора я отминават. Отминах я и аз. В последствие съжалявах. Друг път не съм я виждал. Сега знам, че хората се страхуват от нея. Тя все повече се отдалечава от тях. Ще дойде време, а това е сигурно защото съм го чел, но няма да ви кажа къде, когато Природата ще започне да проституира. Това ще е нейният последен опит да стане отново богата и да бъде с хората. Тогава ще настъпи краят на света.
    III

    Берлин е особено място. Нещо символично има в този град.
    Достатъчно студен и Красив за да може да бъде определен категорично. Може би такова е просто моето впечатление. Вече десет дни бях там. Купих си от берлинския битак едно старо яке и с него се чувствах много добре. Пари нямах много, затова предпочитах разходките. “Кудам щрасе” е приятен за очите на всеки, който се чувства европеец. Вървиш и гледаш света около себе си, който е пропит с дъха на една нова култура. Тя носи всичките визуални предизвикателства на своето време. На мен ми беше леко. Чувствах окото, което наблюдава. Смрачаваше се. Аз се сливах с тротоара, след това проблясвах сред рекламите на витрините. Накрая се разливах в тълпата, разтягах се от удоволствие и се събирах в себе си. Така на един ъгъл видях нея. Познах я веднага и се смутих. Това беше Природата. Беше обута с червен чорапогащник, къса пола и високи черни ботуши. Отгоре имаше късо палтенце от неизвестна за мен кожа, под което се виждаше голямо деколте. Дрехите и бяха скъпи, но стари и износени. Беше студено. Отдавна вече я гледах. Тя се приближи и с леко призрачна усмивка ми заговори. Учудих се, че разбирам думите и защото в този град това не ми се случваше често. Тя говореше на някаква смесица от славянски наречия. Такъв изказ не бях чувал, но я разбирах. Тя ми каза, че е от славянски произход. Аз наистина се обърках, защото не бях предполагал, че това е възможно. Обясни ми още, че е най-добрата проститутка в района, но за мен щяло да бъде без пари защото съм пратен. Подаде ми ръка и ние тръгнахме. Видях, че е красива. Завихме на първия ъгъл. Тя ме целуна и продължихме. Обясни ме, че с мент цялата история ще свърши. Нямах сили да се противопоставя. Вървях без да се замисля. Влязохме в тъмен вход. Тя пусна лампата. Качихме се на третия етаж. На вратата не пишеше нищо. Тая отключи. В стаята беше хладно. Приглушена светлина идваше отнякъде. Чувствах се замаян. В полутъмното тя се съблече. Помогна ми и на мен. Обзе ме еротична възбуда. Целунах я няколко пъти. После легнахме на кревата. Сега щях да се любя с Природата и целият космос щеше да ми се възхищава. А после всичко щеше
    да свърши. Последното нещо, което си помислих беше: “Сбогом Берлин”.
    YouTube Preview Image
    Още за творчеството и самото творчество на Димитър Воев вижте на: http://autopoesis.multiply.com/
    http://placeforfuture.data.bg/Nova_Generaciq_-_12_-_Otvyd_Smyrtta.mp3
    Аз виждам отвъд смъртта” - последната песен на последния български гений Димитър Воев. Воев почина на 27 години от рак на хипофизата. Само за пет години след експлозията в Чернобил случаите на рак на хипофизата и на рак на дебелото черво нарастнаха с повече от 30 пъти. Много от тези смъртни случаи може би нямаше да станат реалност, ако властта тогава бе взела елементарни мерки да предупреди населението как да се предпази от радиацията.  Тогавашният отговорник на гражданска защита, който премълча истината, колкото му бе възможно по-дълго, наскоро отново беше служител в едно от министерствата. Предполагам, съвестта му е напълно чиста
    * * *
    ПО ТАЗИ ТЕМА ВИЖТЕ ОЩЕ:

    Помним ли майките от Русе след повече от 22 години от първия екологичен граждански протест в България?

    Помни ли някой жените от Русе и протестът на майките с количките, началото на гражданското общество и на зеленото движение в България? На 28 септември 1987 г., две години преди смяната на тоталитарния режим, шест русенки - Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, организират и оглавяват [...]

    Емил Вълев на гости на културолози

    Ъндърграунд културата в София през 80-те и 90-те години на ХХ век. Събититето се проведе в рамките на семинар по История на най-новата българска култура.
    В разговора участваха [...]

    “Приключено по давност” - премиера на документален филм

    филм на Малина Петрова
    На 26 август 1990 г. е подпален Партийният дом на Българската комунистическа партия. 15 години делото по палежа не влиза в съдебната зала и накрая, за облекчение на всички знайни и незнайни [...]

    Тодор Живков: “Трябва да кажем, че онова съдържание, което се намира в западните концерни, напълно нас ни удовлетворява…”

    На 26 август 1990 г. е подпален Партийният дом на Българската комунистическа партия. 15 години делото по палежа не влиза в съдебната зала и накрая, за облекчение на всички знайни и незнайни [...]

    Малина Петрова - за свободата, която ни дава истината (дебат “Паметта на протеста” в НБУ)

    Прожекцията на филма “Приключено по давност” и дискусията “Паметта на протеста” бе проведена в рамките на проект “Място за бъдеще” в департамент Политически науки на НБУ с водещ доц. Анна Кръстева и с участието на студенти и прероподаватели от департаментите Политически науки и Кино, реклама и шоубизенес на НБУ.[...]

    Диви коне

    Малина Петрова - за свободата, която ни дава истината (дебат “Паметта на протеста” в НБУ)



    Прожекцията на филма “Приключено по давност” и дискусията “Паметта на протеста” бе проведена в рамките на проект “Място за бъдеще” в департамент Политически науки на НБУ с водещ доц. Анна Кръстева и с участието на студенти и прероподаватели от департаментите Политически науки и Кино, реклама и шоубизенес на НБУ.


    В дискусията взеха участие и част от героите от филма на Малина Петрова, в това число Петко Симеонов и Димитър Луджев:

    Разгоря се оживен междупоколенчески дебат:

    * * *

    * * *
    Тук можте да видите и последните сцени от филма, в които са включени и кадри от природозащитните протести за Странджа през 2007 г.:

    Кризата и отпъдъците на София - неотпечатана статия на Лилия Евтимова

    Отразяват ли адекватно официалните, контролирани от властта медии в България проблемите, свързани с екологията и опазването на околната среда?
    Кои са най-сериозните проблеми, пред които е изправено българското общество?
    Престъпността, корупцията, бедността? Промяната на климата? Макар да липсват достатъчно социологически проучвания, дълбоко се съмнявам, че промяната на климата би излязла в челните 10 най-сериозни проблеми в медийната класация. Виж, политическите клюки…. Периодично към най-важните теми се добавят и такива като наводненията (през 2005), сушата (през деветдесетте, 2000, 2001, тази година), кризата с отпадъците на София, задръстванията по софийските улици и т.н. Всъщност и сушата, и наводненията, и отпадъците, и задръстванията са все свързани по един или друг начин с промяната на климата, но контролираните медии в България не смеят да покажат връзката между тях.
    През март тази година BBC1 обяви, че британците считат промяната на климата за най-сериозният проблем, пред който е изправено тяхното общество. Поради това не минава и ден по техните новини, в публицистични и други предавания да не се разисква един или друг аспект на промяната на климата. Представители на местните власти, политици, научни институти, бизнесмени всеки ден обясняват пред нацията какви мерки вземат и какви мерки планират, щото Англия да пребъде и след 10, и след 50 години, без да застраши живота и просперитета на гражданите си. Например през 2005 и 2006 г. в Англия е имало суша (съвсем не в такива размери като сегашната суша в България) и язовирите се оказали с критичен воден запас. В резултат много общини (counties) и предприятия са започнали да изграждат резервоари за дъждовна вода с цел използването им за поливане, миене на улици, миене на коли за сметоипочистване или влакови композиции и т.н., като по този начин се пести питейната вода в язовирите. Подобни проекти се осъществяват и в редица други европейски страни като Германия, Франция, Италия, Испания, Гърция и пр. /У нас се източват язовири, когато капнат повече от две капки дъжд – например, вместо да се изчисти задръстеното Панчаревско езеро, язовир «Искър» се източва./
    Къде сме ние? За съжаление в Средновековието. Правим молебени за дъжд. По необяснима причина сушата в България по никакъв начин не се свързва с промяната на климата. Въпреки че още през 2000 г на интернет сайта на Министерството на околната среда и водите бе публикуван доклад за промяната на климата, от който ставаше ясно, че засушаването е тенденция, продължаваща вече над 30 г. В доклада имаше конкретни данни за площите с изсъхнали гори вследствие намалялата обща почвена влажност, застрашените от опустиняване екосистеми и сериозните проблеми, които засушаването поставя пред селското стопанство. Този доклад така и не заинтересува послушните медиите, тъй катоа властите- централни и местни - не желаеха да му се обърне внимание. Както се оказа в 2005 г., вместо да използваме небивалите от две десетилетия дъждове, за да напълним язовирите, същите рухнаха поради години неподдържане и занемаряване. В същото време съседна Гърция, Испания и др. страни продължиха с изграждането на системи за капково напояване и увеличиха инвестициите в нови канализационни системи с минимални загуби на вода. У нас отдавна крайпътните канавки са спомен от литературата, а канализация няма не само в селата, но и в големи части от градовете. В Кривина, където живея, се смята, че не може да има канализация поради високи подпочвени води. Как ли се справят бедните холандци – техните води са като цяло надпочвени?
    Докато политическите дебати, често съвсем незначителни вътрешно партийни въпроси, заемаха и заемат основно място в новините на медийте, обслужващи политическия елит, проблемите с околната среда в България /а това са проблеми, свързани с качеството на живота/ остават в периферията, в рубриката “любопитни факти”. Докато другите страни се подготвят за промените, ние нехаем, а проблемите стават все по-сериозни и тяхното решаване - все по-скъпо струващо.
    В България за журналистите, кръжащи около политическите величия, екологичните проблеми стават фокус единствено, когато има кризисна ситуация – като, например, софийските отпадъци и всяко поредно наводнение…. Всъщност проблемът «отпадъци» е свързан пряко с промяната на климата. 30% от емисиите на парникови газове в световен мащаб идват от нерегламентираното депониране на отпадъците. В България това е основният начин за “управление” на отпадъците. Освен че водят до промяна на климата, гниещите боклуци носят зарази, болести, причина са за пожари, а напоследък и за наводнения. Връзката е елементарна:
    Както през Средновековието, така и днес, българинът продължава да изхвърля боклуците си през прозореца (било то на колата, или на апартамента), на улицата или в реката.Така постъпват отделни граждани и цели предприятия. После българинът прави молебен за здраве и просперитет. Няма улична канавка или дере на река, които да не са задръстени от боклуци - битови, строителни и опасни. Не само в полето, но и в паркове в центъра на София има по някое малко или голямо сметище. При най-малкия и незначителен дъжд улици и канавки се задръстват и наводненията не закъсняват. За медиите това се оказва просто поредна новина от мястото на събитието. И повод да се покаже загрижената физиономия на Емел Етем. Никакъв анализ, никакво проследяване на проблема във времето…до следващата поява на Емел…Къде е тук ролята на Четвъртата власт да създава обществено мнение, т.е. гражданско общество? И да учи хората да изискват, да проследяват, да участват в процеси, които зависят и от тях?
    Проблемите с опазването на околната среда в България са много и те са свързани с корупцията, престъпността, бедността и изключително ниската екологична култура на българина. Медиите, а оттам и мнозинството българи, третират въпросите за опазване на околната среда като любопитни и не особено значими факти. За политиците, за централната и местната власт това е добре дошло, защото населението не оказва натиск и не търси отговорност от тях за нерешаването на екологичните проблеми. Дървената, енергийната и боклукчийската мафии действат необезпокоявани.
    Шири се удобното мнение, че екологията е проблем на богатите общества, а българинът е беден, той мисли как да се наяде….. Първо, трудно може да се каже , че всички българи са бедни – справка - къщите по морето, хотелите на Банско или кварталите в полите на Витоша. Второ, ако не се предприемат мерки, българинът ще обеднее многократно в близко бъдеще. Кметовете на общините се оплакват, че не могат да изградят екологосъобразна система за третиране на отпадъците, защото това струва пари и трябва да увеличат такса смет напр. от 20 на 30 лв. годишно. Разбира се, мярката е непопулярна и може да попречи на следващите избори. Но какво ще стане, ако България не изпълни поетите задължения пред ЕС за ликвидиране на сметищата и намаляване на количеството на депонираните отпадъци чрез рециклиране и компостиране? България ще плаща над 100 евро за всеки тон неправомерно депониран отпадък, при това тази глоба ще се увеличава постепенно. Само София генерира около 365 000 тона отпадъци годишно. Как ще се понесе такса смет тогава?
    Да не говорим за селското стопанство - непроизведената реколта, хората, останали без препитание… Не съм специалст в тази област, но загубите за икономиката могат да са огромни.
    Очевидно е, че значимостта на една тема зависи от това колко внимание й се отделя в медиите и как тя се поднася на обществото. Така че, дали най-важната тема за дискусия в момента е промените в кабинета, или далаверите на някой бизнесмен или мутра, или партийните боричкания и прегрупирвания в ляво или дясно, от които поколението, което не познава комунизма, не се интересува особено? Наистина, много пикантно е да се дебатират политически клюки. Но животът на средния българин протича най-вече извън политическите централи.
    С уважение: Лилия Етимова (експерт по управление на отпадъците)
    подкрепена от Наталия Илиева (музикален редактор в програма “Хр. Ботев” на БНР), граждани с екологично съзнание.
    e-mail: evtimova@moew.government.bg
    Адрес: с. Кривина, п.код 1588, ул. «Искър» № 22

     
     

    Малоумието - Балирането на боклука в София - филм за корупционните схеми

    Предаването за измамите и безумията с така наречената криза със столичните отпадъци намери място в поредицата от антикорупционни предавания “На чисто” на ПроМедия. Този филм беше иницииран от Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, беше реализиран от разследващия журналист Милена Илиева с наша помощ и беше излъчен по Нова телевизия през 2006 г., с водещ Бойко Станкушев и със специалното участие на адвокат Александър Коджабашев:
    YouTube Preview Image
    По онова време в “Щастливеца” бяхме Радосвета Кръстанова, Людмила Иванова, Петър Канев, Петър Шурулинков, Светослав Пенчев, Трендафил Кръстанов. Раждането на нашето сдружение.

    Произвол(но) за закона


    Романтика: Кметът сред бали с боклук
    Романтика: Кметът сред бали с боклук
    Повод за изразеното тук становище са някои събития от изминалата седмица, свързани със превърналата се в театър на абсурда ситуация с отпадъците на столицата.
    Преди десетина дни, кметът на София Бойко Борисов обяви, че най-сетен е намерил изход от кризата, визирайки металургичния комбинат “Кремиковци”. Собственикът на завода, г-н Митал, в замяна на услугата, поиска майка си и баща си от Столична община, включително и терени в Бояна и в идеалния център. Последва и светкавична и невиждано координирана реакция от страна на няколко министерства – на Околната среда и водите, на Икономиката и на Вътрешните работи, както и на директорката на Регионалната инспекция по околна среда и води – те се противопоставиха на това предложение твърдейки (съвсем правилно!), че складирането на балите на територията на МК “Кремиковци” е незаконно, тъй като липсва Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), след което общината и комбината бяха заплашени от санкции и балите с боклука останаха на произвола като срамежлива, но все по-застаряваща мома, очакваща някой да я пожелае. Медиите отразиха доволно обширно последвалата престрелка “под кръста” между местната власт в лицето на кмета и министрите на гореизброените ведомства. Не бяха спестени цветистите епитети, отправени от ББ към етническата принадлежност на Джевдет Чакъров, нито ответната реакция от страна на правителството, че проблема с боклука на София си е работа на кмета, но и че то (правителството), вече е предложило временен изход от ситуацията, осигурявайки съгласието на Карлово и Пловдив за извозване на балите. Нов акцент към цирковата програма добави отново кметът, който преди броени дни заяви, че за първи път бил прочел(!) договорите за балиране и бил разбрал, че е лъган, при положение, че още миналата година твърдеше, че договорите са у него и всеки, който има желание (явно у самия него това желание тогава още не е било достатъчно назряло), може да ги прочете, а на въпросите на граждански организации кога ще спре балирането, защото предизборно го е обещал, заявяваше докачливо, че подобно нещо никога не е казвал.
    Ала онова, което неволно или нарочно убегна от вниманието и на журналисти, и на анализатори, беше един очебиен парадокс: Защо изпълнителната власт, която толкова убедително се притече на помощ на законността в случая с МК “Кремиковци” мълча цяла година, докато граждани и граждански организации се надпреварваха да протестират и да прилагат необорими аргументи за незаконността на импровизираните сметища, в които са превърнати т.нар. “площадки за балиране”, находящи се едната в столичния квартал Дружба (разположена съвсем неслучайно срещу летището), другата – между кв. Требич и село Мрамор, и то върху обработваема селскостопанска земя, и третата – не е ли абсурд – в същото това Кремиковци, но в ЗСК “Кремиковци”?. Не им ли беше известно че последната е обявена за незаконна от ВАС през месец май т.г., нещо, което нито медиите, нито коментаторите имаха доблестта да отразят, че за площадката между Мрамор и Требич се водят дела, и че до доказване на противното същата е незаконна? Къде бяха министрите Чакъров, Овчаров и Петков да упражнят правото си на въдворяване на законността, когато миналата година под вещото ръководство на тогавашния изпълняващ длъжността кмет на София и настоящ зам.-кмет Минко Герджиков бе разрешено балирането и съхраняването на отпадъци за годишната сума от около 100 млн.лв., включително и на опасни такива за срок от три години, което е в пълно противоречие с цял ред закони и разпоредби (който се съмнява в това, нека изиска по ЗДОИ разрешителните на площадките за балиране, където фигурира съвсем точен опис, включващ бои, разредители, акумулатори и медицински отпадъци!!!) Къде бяха те, за да изискат санкции за общината и РИОСВ, при положение, че в законите ясно е казано, че временно съхранение на отпадъци без ОВОС при наличие на вредни и опасни вещества с разрешава за максимум една година (тази година вече изтече в началото на октомври)! И с какво право в настоящия случай се изисква задължително Оценка за въздействие върху околната среда, когато същата бе задължително пренебрегната в предишните три случая! И още: Къде бе г-н Петков, когато мутрите на всеядния бос и приятел на хора от правителствто Христо Ковачки биха миналата година биха гражданите, осмелили се да оспорват законността и пригодността на мини Чукурово?
    Ето и няколко отговора, които ми хрумват веднага и без особено замисляне :
    1) По времето на отварянето на предишните три площадки кметът е бил друг, следователно законността, респективно – незаконността на дадена площадка и произтичащото от това изискване за ОВОС са променлива величина, зависеща от това кой заема кметското място.
    2) Апетитите за разпределянето на боклучената баница толкова са се развихрили, че всички желаещи от нея не могат да се наместят покрай софрата, откъдето и неорганизираните и произволно избираеми пориви на “законност” от страна на най-висши инстанции (Наскоро в материал на в. “Труд” например се твърдеше, че извозването на отпадъците в Карлово и Пловдив би облагодетелствало някоя си г-жа Халина, Пейчева, съпруга на бивш зам-министър на транспорта в предишното правителство и приближен на ДПС, от която партия е и настоящия еко-министър…)
    3) Главите на трите ведомства до този момент са били жертва на некомпетентни и безхаберни служители и експерти, които не са им обърнали внимание върху очевидния абсурд на заеманата от тях позиция.
    4) В резултат от задаващото се членство в Европейския съюз и острите критики срещу престъпността и корупцията, министрите Чакъров, Овчаров и Петков най-сетне са прогледнали за нуждата от законност.
    Ако последното е вярно (дано!), то в този случай те категорично трябва да заклеймят беззаконието с балиращите площадки, да наложат строги санкции и глоби на общината и да компенсират едногодишното си престъпно мълчание – мълчанието, в което бяха заклани много агнета, включително и агнеца на народното доверие. Защото ако хората вчера протестираха край Требич и Чукурово, ако днес протестират в Дружба и Кремиковци, то утре ще започнат да протестират навсякъде, където боклукът се премести. Защото заедно с боклука се мести и умножава и беззаконието, корупцията завзема нови територии, а общественото доверие се сгромолясва. И това ще бъде докато произволното прилагане на закона се налага като произвол, в зависимост от интереса, който клати феса, а не в името на обществения интерес.
    Господа министри, господа общински съветници, господин кмет, ние, гражданите на София, които от година насам отстояваме обществения интерес и настояваме, ако не за екологичност, то поне за законност, господа, ние очакваме от вас вашето извинение! Дължите ни го!
    Радосвета Кръстанова
    Председател на гражданско сдружение “Щастливеца”


    05.03.2009: Дискусия за законопроека за прякото участие на гражданите в управлението


    Дискусията беше част от поредицата събития в рамките на проект МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ, посветени на гражданското участие. Организатори на събитието са Софийско гражданско сдружение «Щастливеца», Сдружение за партньорство и подкрепа на гражданската инициатива «Болкан Асист» и
    Политически науки на Нов български университет.
    В събитието участваха представители на академичните среди, граждански инициативи и сдружения (коалиция «За да остане природа в България», Български център за нестопанско право, Гражданска инициатива «Справедливост», гражданска формация за зелена София и др.), студенти от Нов български униврситет и СУ «Св. Климент Охридски» и много граждани.
    Център на дискусията беше законопроектът за нов Закон за участие на гражданите в управлението, изработен по инициатива на сдружение «Болкан Асист» и партньори, който предвижда значително разширяване на правомощията на гражданите в процеса на вземане на политически решения.
    Събитието бе открито от водещия ас. Радосвета Кръстанова от НБУ, председател на Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”.

    Славея Христова, изпълнителен директор
    на сдружение «Болкан Асист»,
    представи основните етапи на реализирането на законпроекта от идейния замисъл до влизането му в пленарна зала. Тя разказа за спънките, които работната група е трябвало да преодолее преди и след внасянето на проекта в Народното събрание. След внасянето му законопроектът претърпява редица обезмислящи го промени, а второто му четене в параламента е на практика осуетено чрез нарушаване на парламентарните процедури и дебати не по същество. Дискусията е изместена от разглеждане на приетия вече на първо четене законпроект към безпредметния въпрос необходима ли е пряка демокрация в България, принцип залегнал в чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България.

    Атанас Славов от Български център за нестопанско право очерта новите моменти в съдържанието на законопроекта спрямо действащия Закон за допитване до народа, като израз на качествено нова философия към гражданската инициатива. Най-ревоюционният момент в новия законпроект дава възможност на гражданите сами да инциират национални референдуми и да предлагат законодателни инициативи, които задължително да бъдат разглеждани от парламента.
    В дискусията след основните лектори се включиха политологът Антоний Тодоров от Нов български университет, Андрей Ковачев, съосновател на Сдружение за дива природа «Балкани» и съпредседател на партия «Зелените» и адвокат Свилен Овчаров, представител на групата «Зелени адвокати» в Коалиция «За да остане природа в България». В изказванията си тримата дискутанти откроиха предизвикателствата пред новата инциатива и доразвиха възможностите на участието отвъд рамките на конкретния законпроект.

    В коментара си на доц. Антоний Тодоров призова авторите на законопректа да анализират въпроса защо инициативата плаши управляващите и да се опитат да неутрализират техните страхове. Той напомни също, че референдумът сам по себе си не е непрменно демократичен инструмент за вземане на решения и че той може да легитимира решения, които нямат нищо общо с демокрацията и не подлежат на оспорване. Доц. Тодоров запита работната група по законопроекта дали тези рискове са отчетени по време на тяхната работа. На този въпрос юристът Атанас Славов отговори, че законпоректът изрично изключва възможност за иницииране на референдуми с антиконституционен характер, както и на такива, които застрашават човешките, гражданските, етническите и религиозните права.

    Адвокат Свилен Овчаров изтъкна, че референдумът е само една от формите на пряка демокрация и запита авторите на проекта дали той регламентира и други форми на пряка демокрация - обществени обсъждания, гражданско застъпничество на общинско, регоинално и национално ниво и др. Отговорът на експертите беше, че и в момента съществуват закони, в които тези форми на пряка демокрация са регламентирани. Адвокат Овчаров отбеляза, че в такъв случай новият законопроект трябва да бъде обвързан с целия законодателен корпус, по отношение на различните форми на пряка демокрация.

    Тезата на еколога Андрей Ковачев беше, че обхватът на закона трябва да бъде разширен и че е нужно да се предприемат допълнителни законодателни мерки, така че в някои случаи - особено на местно и регинонално равнище - формите на пряка демокрация да бъдат задължителни. Ковачев добави, че наред с тези мерки трябва да се предприемат и други, насочени срещу обезмислянето на приетите закони чрез допълването им с подзаконови актове. В противен случай и най-добрият закон няма да доведе до реалното му изпълнение.
    Последната част от събитието протече като свободна дискусия, в която организатори, участници и зрители се срещнаха в равнопоставен граждански диалог.

    С въпроси и предложения се включиха редица граждани, които реално са се занимавали с практикуване на пряка демокрация в българска среда - Васил Жечев, един от инициаторите на референдума в Бургас и Созопол, арх. Мартин Микуш, участник в гражданска група за обществено обсъждане на поправките на Общия устройствен план на София, Найден Чакъров, събирал подписки по въпроси от първостепенен обществен интерес, Владимир Генков, участник в гражданско застъпничество за спасяване на зелените площи в квартал Редута и др.
    В дискусията се открои необходимостта от изработване на работещи механизми за граждански контрол над действията и решенията на властта и предложения за подбряване на комунакацията между управляващи и граждани. Като приоритет на гражданското общество бе посочена необходимостта от широк обществен дебат, който да свърже различните сфери на гражданството за по-координирани и ефектвни действия.
    Дискусията протече при голям медиен и граждански интерес и очерта насоки за следващи събития по темата за гражданското участие.

    Звукозапис от дискусията:

    От пресата: Проектът за изменение в ОУП на София и екологичната му оценка се разминават (БГНЕС)

    Проектът за изменение в общия устройствен план (ОУП) на София и екологичната му оценка се разминават, заявиха днес от гражданско сдружение “Щастливеца“, които заедно с екоактивистите от “За да остане природа в България“, си партнират в проекта “Място за бъдеще“, предаде репортер на БГНЕС.Общата цел на проекта е гражданско участие и устойчиво развитие в академичните среди, а конкретната цел ? ефективно и безрезултатно ли е участието на гражданите в обсъждането на ОУП в София. В дискусията участваха много граждански сдружения, които изразиха несъгласие с начина, по който е изработен и публично огласен ОУП на София. Бе изказано недоумение как без конкурс общинско предприятие “Софтпроект“ го е получило за изпълнение и как за 10 години е усвоило около 20 млн. лева. Според гражданите, много въпроси буди и фактът, че екологичната оценка на плана е направена не успоредно с него, а една година по-късно. Оказва се, че зони от НАТУРА 2000 в природен парк “Витоша“ са предвидени за застрояване. Александър Иванов от сдружение “За Княжево“ заяви, че боровата гора в квартала продължава да се реституира и ОУП унищожава този “бял дроб“ на София. От сдружението заявиха, че ще заведат много дела, ако трябва и в Хага, ако този процес не спре. Архитект Димитър Димитров съобщи, че под сериозен урбанистичен начин са подложени горите в границите на Столична община и че за периода 2004-2007 година дърводобивът (16 698 декара) значително превишава залесителната дейност (1131 декара), тоест по 4-5 хиляди декара изсичани на година. Станислав Посаков от сдружение “Разковниче“ заяви за БГНЕС, че София се раздаде, разпродаде и мутризира в градоустройството, че законът не е над властта и че гражданите не са над чиновника.”Гражданите на София отново са ползвани за параван за прокарване на лични интереси“, заяви той. На 12 февруари в 13 часа, сдружение “Граждани за зелена София“ ще даде пресконференция в БТА относно общия устройствен план на София, а за 17.30 часа същия ден е обявено обсъждане на проекта на ОУП в зала „Максима“ на Университета за архитектура и градоустройство преди окончателното му приемане./БГНЕС /

    От За да остане природа в България:

    На обществено обсъждане на общия устройствен план на София се оказа, че е предвидено изграждането на вилна зона на биокоридора (естествения път) на мечката между планините Витоша и Плана. Въпросното вилно селище не се е появявало до момента в документацията за изменение на ОУП на София и не е било предмет на оценка в изготвения Доклад за съвместимост с предмета и целите на опазване в Натура 2000 зоните около София. Виланата зона е добавена в последстие, абсолютно незаконно.
    От тук можете да изтеглите всички карти, които са били предоставени на общественото обсъждане

    Защо ни е нужна културата?: Екология на кулутрната среда и среща за бъдеще за миналото на София

    “Защо ни е нужна културата?”: На 8 декември 2010 г. Петър Канев говори в предаването “Църквата на мълчанието” на свещеник Венцислав Илиев на тема “Как да изучаваме християнската култура” за това какво означава нова парадигма в университетското образование, за дисциплината, стажа и практиката “Култура на бъдещето”, за смисълът на паметта, на миналото ни и на културата ни и за екологията на културната среда:

    На 24 януари 2011 г. във връзка със стажа “Култура на бъдещето: проекти и практики на устойчиво развитие” представители и стажанти на сдружение Щастливеца се срещнаха с кмета на град София г-жа Йорданка Фандъкова. Обсъдени бяха възможностите резултатите от работата в рамките на студентския стаж да се реализират на практика с помащта на Столична община. Срещата бе осъществена в рамките на редовните работни срещи на Гражданска коалиция за опазване на културно-историческото наследство на София с кмета и бе подпомогната специално от арх. Весела Тончева от сдружение “Спасение 2000″.

    В зората на новата 2011 г. сдружение “Щастливеца” замисля нова инициатива - бъдеще за миналото на София:


    Петър Канев за новите археологически открития в София

    Петър Канев разказва в предаването “Църквата на мълчанието” на свещеник Венцислав Илиев по телевизия Скат за скандалите и безобразията с третирането на културно-историческото наследство на София във връзка с новите археологически открития в сърцето на града на бул. “Мария Луиза”. Затворинят обект в разкопките за метрото и за подземен паркинг беше посетен от студентите културолози на стаж в Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” в рамките на студентската практика “Култура на бъдещето” (април, 2010 г.) към университетска кампания “Място за бъдеще” и към Коалиция за опазването на културно-историческото наследство на София. Посещението на археологическите обекти беше осъществено със съдействието на Археологическия музей и институт на БАН в лицето на проф. Маргарита Ваклинова и на археолог Снежана Горянова:
    YouTube Preview Image
    Тук можете да видите и видеокадри от посещението на разкопките в центъра на София и разказа на археолог Снежана Горянова пред студентите клутуролози, стажанти в Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”:
    YouTube Preview Image
    Докато наоколо се щураха хора с багери и с металотърсачи, археолог Снежана Горянова разказваше  какъв е принципа на градско планиране и устойчиво градоустройство на античните градове, един от които е и уникалният петоъгълен град Сердика, артефактите от който се откриват в разкопките за метрото на бул. “Мария Луиза” в София:
    YouTube Preview Image
    Археолог Горянова ни разкри и ценността на мястото като свято място през Средновековието - мястото, на което са били скупчени централните храмове на стария Средец:
    YouTube Preview Image
    Снежана Горянова разказа и за проблемите, свързани с опиттите за опазване на фрагментите от средновековни стенописи в новооткритите храмове:
    YouTube Preview Image
    Г-жа Горянова сподели и за подозренията си за ценността на разкопките и от гледна точка на османския период - някъде тук е била прослуватата османска баня:
    YouTube Preview Image
    Засегнат бе и проблемът с най-голямата римска арена на Балканския полуостров - Арена Сердика, част от която е усвоена днес като кафене на хотел:
    YouTube Preview Image
    Всички тези уникални археологически открития ще бъдат изнесени, разрязани на части, защото инвеститорът предвиждал тук гараж. Оказа се, че археологията не пречи на метрото, нито метрото на археологията, защото трасето минава доста по-дълбоко и се копаее подземно. Вместо разкопките скоро на това свещено място на антична и средновековна Сердика ще има не метро, нито музея, а паркинги, молове и магазини. Докато с една ръка управлението на града изнася и руши археологията, с другата си ръка кандидатства същата тази археология да стане обект на Юнеско като културно-историческо наследство от световно значение?!? Оставаме без кометар…
    YouTube Preview Image
    Студентите културолози посетиха и друг уникален археологически обект в София в рамките на стажа си към СГС-Щастливеца: уникалният некропол под античния храм “Света София”:
    YouTube Preview Image
    Пред една от уникалните ранно-християнски гробници, датираща вероятно още от края на І - началото на ІІ век от н.е., подобно на Римските катакомби, която е стенописана с флорални символи и рози, видяхме запалени църковни свещи…:
    YouTube Preview Image
    Влизайки в уникалните гробници от най-различни епохи, се почувствахме почти като във филмите за Индиана Джоунс:
    YouTube Preview Image
    Арх. Весела Тончева от сдружение “Спасение 2000″ и гражданска коалиция за опазване на културно-историческото наследство на София ни обърна внимание на уникалните и разнообразни  архитектурни решения в археологическите находки, собено на рядко запазените образци на типичен “египетски свод”:
    YouTube Preview Image

    Уникалните стенописи в Кладнишкия манастир - стаж Култура на бъдещето в непознатата Витоша


    Тук може да видите уникалното изображение на старозаветната Света Троица като ангел с три лица в една глава в манастира Св. Никола до село Кладница на южния склон на Витоша.

    За съжаление уникалната стена със стенописите на митарствата на душата е на път всеки момент да се разруши от кондензация на влага в стената:

    Половината сграда на старото килийно училище от 1850 г. вече е рухнала от дъждовете тази пролет:

    Другата половина от килийното училище все още е здрава благодерение на ремонта на покрива, който са успяли да осъществят монаха и свещеника на манастира:

    арх. Гергана Стефанова и студенти - впечатления от практиката в непознатата Витоша в селата Боснек и Чуйпетлово - Университет на открито

    На 29 и 30 май 2010 година беше осъществен първият пътуващ семенар “Непознатата Витоша” по проект “Университет на открито” на Нов български университет, Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” и Дирекция на Пиророден парк Витоша.
    Една от основните задачи на проекта Университет на открито е подобряването и създаване на нова визия на входовете към най-стария природнен парк на Балканския полуостров - Витоша. За опознаване на входовете към парка студентите и преподавателите се разделиха на няколко работни групи. Една част от тях (бъдещи архитекти и културолози) посетиха непознатата южна страна на Витоша - селата Боснек и Чуйпетлово, а друга част се включиха в почистването на парка, организирано от WWF Дунавско-карпатска програма по случай деня на природните паркове, както и в различин дейности във и около кв. Драгалевци.Работните групи се събраха следобед заедно в хижа Звездица, където презентираха и обсъдиха съвместно с представители на Дирекцията на Природен прак Витоша наблюденията си и извършените от тях до момента дейности по проекта в рамките на учебните им програми, стажове и практики.За уточняване на тази задача в хижа Звездица бе проведена кръгла маса “Устойчиво развитие в Природен парк Витоша“, открита от директора на парка инж. Тома Белев. Петър Канев от Софийско гражднаско сдружение “Щастливеца” подкани участниците от различните депаратаменти и специалности да споделят първите резултати от наблюдениията си и от практическата си и учебна дейност в парк Витоша.
    Първи споделиха впечатленията си от непознатата Витоша арх. Гергана Стефанова и студентите от магистърска програма по архитектура към Депратамента Дизайн и архитектура на Нов български университет:
    YouTube Preview Image
    арх. Стефанова и студентите й споделиха впечатленията си от посещението и заснемането на стари къщи и църкви в селата Боснек и Чуйпетлово по непознатия южен склон на Витоша:
    YouTube Preview Image
    Впечатленията си от биографичните интервюта с кметове, възрастни хора и краеведи от селата Боснек и Чуйпетлово споделиха и стажантите в Софийско гражднаско сдружение “Щастливеца” - студентите Денислава Илиева и Васил Василев от специалност културология на СУ “Св. Климент Охридски”:
    YouTube Preview Image
     

    Петър Канев: Витоша е непозната съкровищница - Университет на открито

    На 29 и 30 май 2010 година беше осъществен първият пътуващ семенар “Непознатата Витоша” по проект “Университет на открито” на Нов български университет, Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” и Дирекция на Пиророден парк Витоша.
    Една от основните задачи на проекта Университет на открито е подобряването и създаване на нова визия на входовете към най-стария природнен парк на Балканския полуостров - Витоша. За опознаване на входовете към парка студентите и преподавателите се разделиха на няколко работни групи. Една част от тях (бъдещи архитекти и културолози) посетиха непознатата южна страна на Витоша - селата Боснек и Чуйпетлово, а друга част се включиха в почистването на парка, организирано от WWF Дунавско-карпатска програма по случай деня на природните паркове, както и в различин дейности във и около кв. Драгалевци.Работните групи се събраха следобед заедно в хижа Звездица, където презентираха и обсъдиха съвместно с представители на Дирекцията на Природен прак Витоша наблюденията си и извършените от тях до момента дейности по проекта в рамките на учебните им програми, стажове и практики.За уточняване на тази задача в хижа Звездица бе проведена кръгла маса “Устойчиво развитие в Природен парк Витоша”, открита от директора на парка инж. Тома Белев и от д-р Петър Канев от Софийско гражднаско сдружение “Щастливеца”:
    YouTube Preview Image
    “От гледна точка на екологията на културата, като културен топос София и Витоша винаги са били едно цяло” - обясни д-р Петър Канев:
    YouTube Preview Image
    “И от гледна точка на природното богатвство, и от гледна точка на културно-историческите ценности и паметници, свързани с тях, тук във Витоша ние се намираме в една съкровищница - сподели Петър Канев - И от гледна точка откъм природа, и откъм история, и от към култура това място е дотолкова богато, че е неописуемо - мястото Витоша и Софийско, където се намираме, но повечето от нас нямат никаква представа за това. Не можем да го оценим и затова нарекохме този семинар именно “Непознатата Витоша”. Защото наистана много софиянци и множеството туристи си мислят, че Витоша е просто една алея до Алеко и това е Витоша. Но тя не е това. Не е. Витоша е невероятно съкровище” - каза още д-р Канев:
    YouTube Preview Image

    Мила Страшимирова - студент по Екологичен мениджмънт в НБУ: презентация за Природен парк Витоша - Университет на открито

    На 29 и 30 май 2010 година беше осъществен първият пътуващ семенар “Непознатата Витоша” по проект “Университет на открито” на Нов български университет, Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” и Дирекция на Пиророден парк Витоша.
    Една от основните задачи на проекта Университет на открито е подобряването и създаване на нова визия на входовете към най-стария природнен парк на Балканския полуостров - Витоша. За опознаване на входовете към парка студентите и преподавателите се разделиха на няколко работни групи. Работните групи се събраха следобед заедно в хижа Звездица, където презентираха и обсъдиха съвместно с представители на Дирекцията на Природен прак Витоша наблюденията си и извършените от тях до момента дейности по проекта в рамките на учебните им програми, стажове и практики.За уточняване на тази задача в хижа Звездица бе проведена кръгла маса “Устойчиво развитие в Природен парк Витоша”, открита от директора на парка инж. Тома Белев.
    Студентката Мила Страшмирова от магистърска програма Екологичен мениджмънт към Департамент Икономика и бизнес администрация на Нов български университет представи прекрасна презентация за Природен парк Витоша, а изводите от доклада й бяха многократно цитирани,  дори  и на следващия ден:

    Тома Белев, директор на Природен парк Витоша: откриване на кръгла маса “Устойчиво развитие в Природен парк Витоша“ в хижа Звездица

    На 29 и 30 май 2010 година беше осъществен първият пътуващ семенар по проект “Университет на открито” на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, Дирекция на Пиророден парк Витоша и Нов български университет.

    Една от основните задачи на проекта Университет на открито е подобряването и създаване на нова визия на входовете към най-стария природнен парк на Балканския полуостров - Витоша. За уточняване на тази задача в хижа Звездица бе проведена кръгла маса “Устойчиво развитие в Природен парк Витоша“, открита от директора на парка инж. Тома Белев:

    За опознаване на входовете към парка студентите и преподавателите се разделиха на няколко работни групи. Една част от тях (бъдещи архитекти и културолози) посетиха непознатата южна страна на Витоша - селата Боснек и Чуйпетлово, а друга част се включиха в почистването на парка, организирано от WWF Дунавско-карпатска програма по случай деня на природните паркове, както и в различин дейности във и около кв. Драгалевци.

    Работните групи се събраха следобед заедно в хижа Звездица, където презентираха и обсъдиха съвместно с представители на Дирекцията на Природен прак Витоша наблюденията си и извършените от тях до момента дейности по проекта в рамките на учебните им програми, стажове и практики.

    В рамките на кръглата маса се проведоха интересни разговори и дискусии между студенти и преподаватели и директора на природен парк Витоша инж. Тома Белев :

    В семинара “Непознатата Витоша” взеха участие студенти и преподаватели от четири департамента на Нов български университет от специалностите екологичен мениджмънт, архитектура, управление на туризма, масови комуникации, политически науки, международни отношения, алтернативен туризъм, кино и телевизия и реклама и шоубизнес, както и стажанти в СГС-Щастливеца от специалност културология на СУ “Св. Климент Охридски (към стаж “Култура на бъдещето - проекти и практики на устойчиво развитие”).

    Проект УНИВЕРСИТЕТ НА ОТКРИТО e партньорски образователен проект, който свързва теоретично и практическо обучение на терен в Природен парк “Витоша” и прилага новаторски образователни подходи, основани на интердисциплинарност, комплексно изучаване на процесите и явленията и устойчивост на резултатите. Проектът цели изграждането на професионално отношение и гражданска позиция сред участващите студенти. Той ще съдейства за подобряване на разпознаваемостта и публичния образ на ПП “Витоша” и на НБУ.

    Интересните разговори и дискусии с директора на прака продължиха и на сутринта, когато участниците в семинара поеха пеша към София на две групи - едната група, ръководена от експерта по екология Таня Шнел поеха през дивата гора под връх Селимица към село Кладница по южния склон на планината, а другата група, ръководена от директора на Природен парк Витоша инж. Тома Белев пое в посока към Златните мостове и Княжево:

    Видео материалите от семинара, които публикуваме тук са заснети от Иван Попов, студент в специалност реклама на НБУ.
    УНИВЕРСИТЕТ НА ОТКРИТО ще се осъществи в рамките на курсове от магистърски и бакалавърски програми към департаменти “Икономика и бизнес администрация”, “Масови комуникации”, “Политически науки” и “Дизайн и архитектура” и ще включва между 60 и 80 студента. Партньори на НБУ по проекта са дирекцията на Природен парк “Витоша” и Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”. Дирекцията на ПП “Витоша” ще предостави финансиране и материална база за провеждане на част от дейностите. Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” ще осигури експертна, логистична и техническа помощ.
    Проектът ще се осъществи на два етапа:
    Първи етап – от 1 април до 30 септември 2010 г.
    Втори етап – от 1 октомври до 15 декември 2010 г.
    Дейностите по проекта са обособени в пет направления:
    • Запознаване с ПП “Витоша” – провеждане на семинари в НБУ с гост-лектори и изнесено обучение на територията на Парка в рамките на следните курсове и семинарни занятия
    • Дейности по проучване на публичния образ и разработване на идеи за популяризиране и развитие на ПП “Витоша”
    • Дейности по означаване на входовете на парка и подобряване тяхната разпознаваемост от публиката (туристите и гражданите на София)
    • Анализ и представяне на резултатите от работата по проекта
    • Дейности за популяризиране на Проекта и на НБУ
    Проектът „Университет на открито е на стойност 16 525 лв. и се финансира от Нов български университет и Дирекция на Природен парк Витоша.
     
     

    Таня Шнел от ДПП Витоша - за естетството на дивата гора като екосистема: пътуващ семинар Непознатата Витоша - Университет на открито

    На 29 и 30 май 2010 година беше осъществен първият пътуващ семенар по проект “Университет на открито” на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, Дирекция на Пиророден парк Витоша и Нов български университет.
    Интересните разговори и дискусии с представители на Дирекцията на Природен парк Витоша продължиха и на сутринта на 30 май, когато участниците в семинара поеха пеша към София на две групи - едната група, ръководена от директора на Природен парк Витоша инж. Тома Белев пое в посока към Златните мостове и Княжево, а другата група, ръководена от експерта по екология Таня Шнел поеха през дивата гора под връх Селимица към село Кладница по южния склон на планината:
    По пътя Таня Шнел ни разкри на живо в какво се различава естествената жива гора като екосистема от изкуствено засадените дървестни масиви:
    Таня ни обясни и защо е необходимо мъртвите дървета да се оставят естествено да изгниват в дивите естествени гори:
    Като представител на Дирекцията на Природен парк Витоша д-р Таня Шнел ни разказа също и за трудното взаимодействие между природозащитните институции и организации и горските стопанства у нас и по света:
    Спомнихме си и заключителните думи на Таня Шнел по време на кръглата маса “Устойчиво развите на Природен парк Витоша”, която проведохме на предния ден от семинара “Непознатата Витоша” в хижа Звездица - “Ние като държавна институция чрез хора като вас успяваме да си свършим работата. И това е един положителен пример. Имаме нужда от хора като вас и от повече оптимизъм”:
    Проект УНИВЕРСИТЕТ НА ОТКРИТО e партньорски образователен проект, който свързва теоретично и практическо обучение на терен в Природен парк “Витоша” и прилага новаторски образователни подходи, основани на интердисциплинарност, комплексно изучаване на процесите и явленията и устойчивост на резултатите. Проектът цели изграждането на професионално отношение и гражданска позиция сред участващите студенти. Той ще съдейства за подобряване на разпознаваемостта и публичния образ на ПП “Витоша” и на НБУ.
    Видео материалите от семинара, които публикуваме тук са заснети от Иван Попов, студент в специалност реклама на НБУ.
    УНИВЕРСИТЕТ НА ОТКРИТО ще се осъществи в рамките на курсове от магистърски и бакалавърски програми към департаменти “Икономика и бизнес администрация”, “Масови комуникации”, “Политически науки” и “Дизайн и архитектура” и ще включва между 60 и 80 студента. Партньори на НБУ по проекта са дирекцията на Природен парк “Витоша” и Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”. Дирекцията на ПП “Витоша” ще предостави финансиране и материална база за провеждане на част от дейностите. Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” ще осигури експертна, логистична и техническа помощ.
    Проектът ще се осъществи на два етапа:
    Първи етап – от 1 април до 30 септември 2010 г.
    Втори етап – от 1 октомври до 15 декември 2010 г.
    Дейностите по проекта са обособени в пет направления:
    • Запознаване с ПП “Витоша” – провеждане на семинари в НБУ с гост-лектори и изнесено обучение на територията на Парка в рамките на следните курсове и семинарни занятия
    • Дейности по проучване на публичния образ и разработване на идеи за популяризиране и развитие на ПП “Витоша”
    • Дейности по означаване на входовете на парка и подобряване тяхната разпознаваемост от публиката (туристите и гражданите на София)
    • Анализ и представяне на резултатите от работата по проекта
    • Дейности за популяризиране на Проекта и на НБУ
    Проектът „Университет на открито е на стойност 16 525 лв. и се финансира от Нов български университет и Дирекция на Природен парк Витоша.
    В семинара “Непознатата Витоша” взеха участие студенти и преподаватели от четири департамента на Нов български университет от специалностите екологичен мениджмънт, архитектура, управление на туризма, масови комуникации, политически науки, международни отношения, алтернативен туризъм, кино и телевизия и реклама и шоубизнес, както и стажанти в СГС-Щастливеца от специалност културология на СУ “Св. Климент Охридски (към стаж “Култура на бъдещето - проекти и практики на устойчиво развитие”)

    Георги Стефанов от WWF за проблемите с изсичането на българските гори - пътуващ семинар “Непозната Витоша” към проект “Университет на открито”

    На 29 и 30 май 2010 година беше осъществен първият пътуващ семенар “Непознатата Витоша” по проект “Университет на открито” на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, Дирекция на Пиророден парк Витоша и Нов български университет.
    След интересна интердисциплинарна нощ и много разнообразни танци, на сутринта участниците в семинара “Непознатата Витоша” поеха пеша към София на две групи - едната група, ръководена от директора на Природен парк Витоша инж. Тома Белев пое в посока към Златните мостове и Княжево, а другата, ръководена от експерта по екология Таня Шнел поеха през дивата гора под връх Селимица към село Кладница по южния склон на планината.По пътя Таня Шнел ни разкри на живо в какво се различава естествената жива гора като екосистема от изкуствено засадените дървестни масиви:Таня ни обясни и защо е необходимо мъртвите дървета да се оставят естествено да изгниват в дивите естествени гори. Георги Стефанов от WWF Дунавско-карпатска програма и от СГС-Щастливеца ни разказа за трудното взаимодействие между природозащитните институции и организации и горските стопанства у нас и по света:
    Видео материалите от семинара, които публикуваме тук са заснети от Иван Попов, студент в специалност реклама на НБУ.
    В семинара “Непознатата Витоша” взеха участие студенти и преподаватели от четири департамента на Нов български университет от специалностите екологичен мениджмънт, архитектура, управление на туризма, масови комуникации, политически науки, международни отношения, алтернативен туризъм, кино и телевизия и реклама и шоубизнес, както и стажанти в СГС-Щастливеца от специалност културология на СУ “Св. Климент Охридски (към стаж “Култура на бъдещето - проекти и практики на устойчиво развитие”).
    Студентите и преподавателите се разделиха на няколко работни групи. Една част от тях (бъдещи архитекти и културолози) посетиха непознатата южна страна на Витоша - селата Боснек и Чуйпетлово, а друга част се включиха в почистването на парка, организирано от WWF Дунавско-карпатска програма по случай деня на природните паркове, както и в различин дейности във и около кв. Драгалевци. Работните групи се събраха следобед заедно в хижа Звездица, където презентираха и обсъдиха съвместно с представители на Дирекцията на Природен прак Витоша наблюденията си и извършените от тях до момента дейности по проекта в рамките на учебните им програми, стажове и практики.

    Природен парк Витоша - презентация на инж. Тома Белев

    На първото събитие по проекта Университет на откирто , осъществяван от департаменти Икономика и  бизенс администрация, Политически науки, Дизайн и архитектура и Масови комуникации на Нов български университет, Дирекция на Природен парк Витоша и Софийско гражднаско сдружение Щастливеца, директорът на парк Витоша инж. Тома Белев изнесе презентация за парка в аулата на Нов български университет пред студентите и партньорите в проекта. Цялата презентация, заснета от Иван Попов, можете да гледате тук:
    Парк Витоша е първият природен парк на Балканския полуостров:
    Българските държавни гори са последното икономическо богатство на държвата ни:
    Най-успешният проект на Дирекцията на Природен парк Витоша се оказал и най-евтиният, а е довел до възстановяване на почти изчезнал местен вид:
    Витоша е място, на което има много вода. Но промени в климата има, валежите намаляват, а гущери може да видите дори високо в планината, което означава, че времето трайно се е затоплило…
    На Витоша до скоро са живеели три женски мечки с майките си, но едната е била убита миналата година от бракониери в с. Бистрица. Изчезне ли връзката Рила-Верила-Плана-Витоша, ще изчезнат всички едри бозайници във Витоша:
    “Считаме, че трябва да се направи един подобен проект и аз разчитам много на университетите, защото човешкото познание, включително за Витоша, най-проучената територия, е малко.” - каза инж. Тома Белев, директор на Природен парк Витоша за проекта Университет на открито:
    За съжаление в момента са твърде големи проблемите с градския транспорт за достигане на обикновения софиянец до Витоша. Това е, защото от Столична община се опитват да спрат потока от туристи до Витоша и да променят плановете за управление, за да създадат условия за застрояване в прака:
    Проблемите със собствеността в територията на парка също са големи. Не по-малки са проблемите с българското посредничество при кандитастването и изпълнението на европейските оперативни програми:
    Административните проблеми, свързани с изпълнението на европейските проекти от парк Витоша, за жалост, подозрително напомнят за прословутия параграф 22:
    Университет на открито започва с разработване на концепция, проекти и реализация на нова визия на входовете към Природен прак Витоша:



Няма коментари:

Публикуване на коментар