Генно-модифициращата технология първоначално е разработена отфармацевтичната наука с цел лечение на наследствени болести. По изкуствен начин се видоизменят клетките на бъдещия организъм като чрез вируси в тяхното ДНК се „присаждат“ гени от друг вид организъм. Възможностите на тази революционна технология обаче скоро привличат интереса на гигантите в химическата индустрия като Монсанто, Арева и Дюпон, които патентоват създадените от тях генно-изменени растения, животни и микроорганизми и индустриализират разпространението и прозвидството им.
Резулатите са изумителни и дори стряскащи : сред опитите за модификации фигурират рапица с ген на отровна бактерия (за да се обединяват в един организъм рапицитата и антибиотика, с който я пръскат и самата рапица да стане пестицид) коза с ген на паяк (новите свойства на белтъка го правят подходящ за изработване на броенжилетки), домат с ген на арктическа риба (за да издържа на свръх ниски температури), крава с ген на човек (за производство на човешки инсулин за лечение на диабет). Надеждите, които корпорациите влагат вразработването на ГМ технологии обаче не се оправдават. Продуктивността, в началото по-висока от тази на традиционните култури, скоро стремително пада,хранителните качества на модифицираните култури са далеч под очакванията, вкусът на ГМ храните е неприятен, а често и непоносим, голяма част от скъпоструващите генни експеритменти завършват с провал. Рекомбинацията на гените на техните„потомци“ не може да бъде предвидена, нито да бъдат проследени възможните връзки, въздействия и реакции в дългосрочен план както в рамките на дадена култура или организъм, така и в комбинацията между тях.
Индустриализираното и патентовано „производство на живот (на живи организми с непредвидими свойства)“ неизбежно повдига въпроси от етически характер :дали и доколко е позволено на човека да се намесва в процеси, за които знае твърде малко и чиито комплексни последствия е трудно да предвиди? Дали новата технология ще се използва за „доброто на човечеството“ или ще доведе до икономически и културен (?) геноцид, направляван от няколко световни монопола? Къде във всичко това стоят принципът на предпазливостта, отговорността за качеството на живот, който оставяме за бъдещите поколения?
Ако ГМ технологиите сами по себе си са смущаващи и повдигат множество етически въпроси, то още по-остри са проблемите, които възникват от начина, по който гм технологиите се употребяват за индустриална печалба на глобалните корпорации. Социалните последствия от тях могат да бъдат икономическо заробване на селскостопанските производители, риск от изчезване на незивисимото земеделие,замърсяване на традиционните за България култури, които стават неконкуретнноспособни на пазара на биоземеделски продукт; заразената с ГМО земеделска продукция фактически става собственост на монополиста, който държи патента върху организма!! Край на българското биологично земеделие, край на „българския домат“. Почвите се изтощават от индустриалното отглеждане на ГМО, цели екосистеми изчезват или се видоизменят. В дългосрочен план рухването на екосистемите и ерозията на почвите водят до намаляване на хранителните запаси, а патентоването на новите ГМ семена води до това, че основни хранителни ресурси на планетата (като жито, ориз, картофи, царевица), както и техните прозводители, могат да станат частна собственост на два или три световни монопола.
Българското общество е изразило активна позиция, че желаене само отделни области, а цялата страна да остане територия, свободна от ГМО. Първа стъпка в израз на този обществен интерес бе наскоро приетиярестриктивен Закон за ГМО, който строго регламентира взаимоотношенията между прозводителите на ГМО, държавата и интереса на гражданите.Дебатът, който съпровождаше приемането на законодателните текстове, допринесе до голяма степен за информирането на обществеността. Значителна част от текстовете в закона бяха инициирани, прокарани и отстоявани от организирани представители на гражданското общество (Инициативен комитет на майките и родителите, коалиция За да остане природа в България, гилдията на готвачите, асоциация на производителите на биопродукти, асоциацията на зърнопроизводителите, научна асоциация на пчеларите и др. ).Въпреки рестриктивния му вид и въпреки обществения натиск, законът не забранява отглеждането и търговията с ГМО на територията на БГ, а само ги регламентира според европейското законодателство. България стои далеч зад страни като Франция, Австрия,Белгия, Унгария,които са се възползвали от предпазната клауза, за да не допуснат гмо да измести и унищожи традиционните им земеделски култури.
Въпросът, който стои днес е накъде оттук нататък? Дали законът в настоящият му вид е достатъчна гаранция, че нелегалните опити за отглеждане и комерсиализиране на ГМО за в бъдеще са невъзможни? Необходим ли е още по-рестриктивен закон, който от една страна да гарантира икономическия интерес на България в дългосрочен план като ключов производител на биологично чисти храни и от друга -да представлява ясно изразенато обществена позиция на значителна част от българските граждани? При положение,че генното замърсяване не се подчинява на политически и географски граници, необходимостта да се търси политическо решение июридическа регламентация на общоевпорейско ниво става все по-належащо. Нашата страна може да играе важна роля при определянето на политиките спрямо ГМО в Европейския съюз, особено ако определи биологичното земеделие като един от основните си икономически и политически приоритети. Това изисква определено ниво на политическа куртура и наличие на политическа воля, които за момента липсват.
Тези въпросище представляват отправна точка на дебата за ГМО, който ще се състои на 31 март от 16.30 ч. в Нов български университет. Събитието се организира от СГС Щастливеца в партньорство с депратаменти по Политически науки, Право, Икономика и бизнес администрация и клуб за юридическо развитие „Юстиция“. Позицията си по тези въпроси ще изложат участници в обществения дебат за ГМО и автори на част от измененията и допълненията към наскоро приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за ГМО – Асен Ненов, специалист по биотехнологии и експерт към комисията за защита на потребителите, адвокат Свилен Овчаров от групата „Зелени адвокати“ към коалиция „За да остане природа в България“ и доктор Петър Канев от Института за философски изследвания при БАН, Златина Станкова, член на Инициативен комитет на родителите и на електрониня форум BG mama и др.
Текстът подгодвиха:
ас. Радосвета Кръстанова, докторант в Бургундския университет във Франция и преподавател по екологични политики в НБУ, председател на Софийски гражданско сдружение „Щастливеца“.
д-р Петър Канев, н. с. в Институт за философски изследвания при БАН, преподавател по устойчиво развитие в специалност културология на СУ „Св. Климент Охридски“, член на СГС-Щастливеца и координатор на кампания Място за бъдеще.
ВИЖТЕ ОЩЕ :
ПУБЛИЧНА ДИСКУСИЯ
ДЕБАТИ НА 21 ВЕК: КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО
ТЕХНОЛОГИЯТА, ЕТИКАТА, ПОЛИТИКАТА, ЗАКОНЪТ
В рамките на Образователна мрежа Място за бъдеще
Няма коментари:
Публикуване на коментар