- Лекции
Разлика между култура и цивилизация и между литературни и нелитературни култури. Четирите комуникационни реовлюции в човешката история: устно знание чрез митология; .писмеността за литература; книгопечатане; нови
*Историко-географски подход за изследване на културите и комуникациите
Култури и цивилизации в човешката история
Култура и комуникации на съсловията в първите цивилизации в Древността: 1. търговци-колониалисти ; 2. производители (занаятчии, номади и земеделци); 3. учени и литератори,
*
Религии и общуване
Ключови ценности в различните етическо-религиозни системи: 1. конфуцианство – човечност ; 2. даоизъм – хармония, 3. будизъм – състрадание и отказ от егоизма, 4. юдаизъм – етноцентризъм, 5. зороастризъм – добросърдечие, 6. неоплатонизъм – правда; 7. християнство – любов; 8. ислям – солидарност
*
Античната култура и диалогът
олемите етически и религиозни ситеми, които възникват едновременно в 6 век пр. н. е. : от Изток на Запад: Конфуций и Лао Дзъ; Принц Сидхарта – Буда; Заратустра (или Зороастър); Питагор, Сократ, Платон и Аристотел. „Златното правило“ на етиката: не прави на другите това, което не искаш да направят на теб. Херодот като баща не само на историята, но и на антропологията и на научните критерии за достоверност.
Римската империя и зората на европейската култура
Реформи на Диоклециан. Разделяне на Римпската империя на Източна и Западна. Християнизиране на империята и „имрперизиране“ на християнството: Галерий, Лициний, Константин, Теодосий, Юлиан. „Платонизиране“ на християнството: Василий и Григорий, Августин.
Средновековната християнска култура в Европа
Трите християнски цивилизации – Римска итало-германска, Константинополска (азиатска) и Словено-българска и тяхното наследство. Форми на упраление през Средновековието: градове държави, княжества и феодални владения, деспотства и империи, църковна власт. Църква и тайни общества: ереси и средновеквоно езичество. Популярната и народната култура в Европейското Средновековие. Богословски спорове и ролята на жените в обществото – църковни събори и монашески ордени. Първа криза на християнските цивилизации: междуособици и войни, Кръстоносни походи, църковна схизма, налагане на властовия произвол на църквата и на монархията, ислямистка реформа в християнското богословие: Тома Аквински, обуржоазяване на християнството и западане на образованието и културата в зората на Новото време.
Модерност
неоколониализмът на „великите сили“ в Европа, разцвет на конспиративните тайни общества, метежи и революции, абсолютизмът и създаването на националната държава, бракът мужду едрата буржоазия и монархическите родове в Европа, Европа на войните между нациите, книгопечатането, протестантският капитализъм и „бумът“ на технократската цивилизация на новите колониални империи, тайните общества и задкулистното управление между окултизъм, ционизъм, опит за възстановяване на езичеството и за налагане на атеизма и материализма, Модреността като конфронтационно мислене и като военно-бюрократична ценностна система срещу Модерността като хуманизъм и либертарианство.
Култура и комуникация на новите (алтернативни) социални и културни движения: – част 2 Алтерглобализъм и Световен социален форум
Световната бнака, МВФ, ЕИО и „новият световен ред“, „студената война“, атомната и екологичната зпалаха, „30-те славни години“ на технократската модерност. Революции в комуникациите, образованието и културата. Популационен бум на човешкия вид на планетата.глобализация и макдоналдизация, спекулативният капитализъм и балонът на неолиберализма, между ново средновековие и нов тоталитаризъм, преходни общества и рискови общества, характеристики на хипремодерносттаот рок-културтата през феминизма и екологизма до алтернативната глобализация, движенията за глобална справедливост и Световният социален форум
Критически подход към културата на комуникациите
Критическият подход е свързан с критическото и картезианско мислене ихуманизма от епохата на европейското Просвещение: Декарт, Русо, Монтескьо, Кант, Лок. Този подход се разгръща в рамките на утопизма, марксизма и философията на живота (екзистенциализма) и достига своето единение във философията характерна за представителите наФранкфурдската школа – Хайдегер, Фром, Адорно, Ханс Йонас, Хана Аренд.Характерен е за т.нар. критици на цивилизацията като Лев Толстой, Бакунин,Освалд Шпенглер и Дени дьо Ружмон. В днешно време той става все по-актуален и свързан с мислителите на новите социални движения - от протестите през 1968 до Световния социален форум и движението наалтернативна глобализация: от Ноам Чомски до Найоми Клайн.
Култура и общуване според либерализма и Просвещението
Велики географски открития, Ренесанс в италианските градове-държави, протестанство и Реформация в централна и северна Европа, барок и контрареформация, антимонархически и либерални движения и идеята за естествениет човешки права, буржоазна култура, възход на Френската и на Британската империя, създаването на Ватикана и на догмата за непогрешимостта на папата, квакерството и новата американска култура, Просвещение
Критика на Модерността, свръх консумацията и макдоналдизацията на обществата: от Франкфурдската школа до алтерглобализма
Четирите принципа на макдоналдизацията изискват пълно опростяване на социо-културните взаимовръзки с една единствена цел – максимална печалба с минимално вложен ресурс за крайно ограничена клика от печеливши монополи, които разполагат с тотален контрол върху сферата, от която печелят.
Психологически подход за изследване на културата на комуникация
“Революция в психологията : от Фройд до Маслоу” : Петър Канев и Пламен Димитров – лекция и семинар ВИДЕО запис
Революция в психологията на личността, културата и комуникациите: Фройд, Юнг, Бретон, Лакан, Фром, Маслоу: откриване на несъзнаваното и неговите импулси и въздействия, колективното несъзнавано, двата модуса на човешките нагласи, пирамидата на ценностите и самоактуализацията на личността, ролята на езика, принципът на огледалото и въпросът за другостта, трансперсонална психология
Леви-Строс: примитивните общества не са примитивни. Маргарет Мийд: малките групи хора са тези, които носят промяната. Ромен Гари: Без култура човек се дехуманизира. Цветан Тодоров: отказът да възприемем Другия, затварянето на разума ни за фактите и идентификацията ни с доброто ни, водят към безличието на злото. Хеерт Хофстеде: Културното многообразие и способността ни за междукултурна комуникация са ключов фактор за оцеляването ни.
Подход на Новата наука:
Новата наука – Революционни открития за космоса и природата – лекция ВИДЕО запис
Новата парадигма във фундаменталната физика: нова предства за същността на вселената, на време-пространството и на физическите измерения и закони: Айнщайн, Хокинг, Пригожин. теория на неопределеността, теория на хаоса.
Теория на системите и прогнози за бъдещето :
Теория на системите и на метаеволюцията и приложението им към изследването на културата и комуникациите: Системно свойство, прости механични и сложни органични системи, термодинамична стрела на времето, трите закона на термодинамиката и термодинамична еволюция, революции и еволюции в сложните органични системи с ниски енергии – преодоляване на ентропията и самоорганизация, Теория на катастрофите: Том, креационистки теории за интелигентния дизайн и антропния принцип, Теория на вълните: Пригожин, Приложения на системаната теория в науките за комуникацията:
Теория за научните революции и за смяната на парадигмите:Томас Кун: четирите характеристики на парадигмите, същност на различните парадигми като различни „севтове“, ключова роля на комуникацията и на образованието за смяната на научните парадигми и за тяхното развитие, прилагане на парадигмалния подход на Кун към други области: Морен, Луман, Кюнг
„Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности“
Няма коментари:
Публикуване на коментар